Как мисълта определя здравето ни?
За здравето на нашето тяло значение има освен физическата ни интензивност, само че и мисълта, по какъв начин се оправяме с нея спрямо другите. Това демонстрира ново изследване на учените от Станфордския университет в Съединени американски щати, представено от BBC.
Според тях има изненадваща връзка сред представяата на хората за здравето им и тяхното фактически здраве. Отнасяйки се отрицателно към физическата си активност, някои хора могат да " решат, че са неспособни ".
В продължение на 21 години учените са следили 61 хиляди възрастни - колко от тях са се упражнявали и колко от тях са мислели, че не се оправят по този начин добре в съпоставяне с другите на тяхната възраст, през което време някои от участниците в изследването са умряли от редица болести.
Анализирайки другите фактори, които биха могли да допринесат за здравето на участниците, даже нездравословни привички като пушене, откривателите са разкрили нещо неизмеримо. Хората, които са считали, че не вършат толкоз извършения, колкото техните връстници, умират по-млади от тези, които считат, че са създали повече, даже когато действителният им брой извършения е същият. Авторът на изследването Октавия Зарт открива, че рискът от смъртност е до 71% по-голям при хората, които се възприемат като по-малко дейни от своите връстници, спрямо тези, които считат, че се упражняват повече от останалите.
Твърдението на Зарт може да наподобява извънредно, само че има най-малко три вероятни аргументи, заради които нашите усещания за физически извършения могат да обиден здравето ни.
Първият е просто, че се усещаме уплашени, в случай че считаме, че не сме задоволително дейни. Бомбардирани от здравните послания и виждайки други, които се упражняват, можем да почувстваме един тип продължителен стрес, който да навреди на здравето ни. Друга причина е мотивация. Ако към този момент мислим за себе си като за атлетичен човек, това ни предизвиква да вършим още повече извършения, с цел да се впишем в личната си визия. Като се има поради това, което знаем за груповите правила и по какъв начин множеството от нас желаят да вършат това, което и другите хора вършат, това е изненадващо. Но смятаме за прекомерно обезсърчително, в случай че нашите другари вършат повече от нас поради това се отхвърляме изцяло.Трето пояснение включва противоположното на плацебо резултата. Отдавна е открито, че вярванията за силата на болкоуспокояващо средство могат да повлияят на неговата успеваемост в организма. Обратното е ноцебо, което значи, че в случай че имате негативни упования, физиологичният резултат от лечението намалява. Така че всъщност хората, които са действително толкова дейни, колкото и техните другари, само че не го осъзнават, не съумяват да се възползват от същинските предимства на тренировките.
Според тях има изненадваща връзка сред представяата на хората за здравето им и тяхното фактически здраве. Отнасяйки се отрицателно към физическата си активност, някои хора могат да " решат, че са неспособни ".
В продължение на 21 години учените са следили 61 хиляди възрастни - колко от тях са се упражнявали и колко от тях са мислели, че не се оправят по този начин добре в съпоставяне с другите на тяхната възраст, през което време някои от участниците в изследването са умряли от редица болести.
Анализирайки другите фактори, които биха могли да допринесат за здравето на участниците, даже нездравословни привички като пушене, откривателите са разкрили нещо неизмеримо. Хората, които са считали, че не вършат толкоз извършения, колкото техните връстници, умират по-млади от тези, които считат, че са създали повече, даже когато действителният им брой извършения е същият. Авторът на изследването Октавия Зарт открива, че рискът от смъртност е до 71% по-голям при хората, които се възприемат като по-малко дейни от своите връстници, спрямо тези, които считат, че се упражняват повече от останалите.
Твърдението на Зарт може да наподобява извънредно, само че има най-малко три вероятни аргументи, заради които нашите усещания за физически извършения могат да обиден здравето ни.
Първият е просто, че се усещаме уплашени, в случай че считаме, че не сме задоволително дейни. Бомбардирани от здравните послания и виждайки други, които се упражняват, можем да почувстваме един тип продължителен стрес, който да навреди на здравето ни. Друга причина е мотивация. Ако към този момент мислим за себе си като за атлетичен човек, това ни предизвиква да вършим още повече извършения, с цел да се впишем в личната си визия. Като се има поради това, което знаем за груповите правила и по какъв начин множеството от нас желаят да вършат това, което и другите хора вършат, това е изненадващо. Но смятаме за прекомерно обезсърчително, в случай че нашите другари вършат повече от нас поради това се отхвърляме изцяло.Трето пояснение включва противоположното на плацебо резултата. Отдавна е открито, че вярванията за силата на болкоуспокояващо средство могат да повлияят на неговата успеваемост в организма. Обратното е ноцебо, което значи, че в случай че имате негативни упования, физиологичният резултат от лечението намалява. Така че всъщност хората, които са действително толкова дейни, колкото и техните другари, само че не го осъзнават, не съумяват да се възползват от същинските предимства на тренировките.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ