За яркия образ на главния герой Петър в представлението Ботушът“

За яркия облик на основния воин Петър в представлението „ Ботушът “ по едноименната пиеса на Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., артистът от Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ Константин Соколов бе отличен с 3 награди – премия „ Варна “, Награда „ Аскеер “ за основна мъжка роля и премия на Друмевите театрални празници за мъжка роля, споделена с Николай Божков и Недялко Стефанов.

Преди това пиесата „ Ботушът “ донесе на своя създател Лило Петров премия „ Икар “ 2024 за нова българска драматургия. Актьорските награди „ Аскеер “ 2024 година препотвърдиха високата художествена стойност на драматургичния текст в първата му реализация на българската театрална сцена, с което „ Ботушът “ влезе във варненската театрална история с невижданите 4 оценки на професионалната колегия.

Ако прибавим към тях номинацията за „ Аскеер “ в категория поддържаща роля на Недялко Стефанов и селекцията на спектакъла в Друмеви театрални празници и МТФ „ Варненско лято “, признанието става още по-значимо. То донесе голяма наслада на целия екип на Варненския трагичен спектакъл и изключително на режисьора Стоян Радев Ге.К., за чиято режисура „ Домът на Бернарда Алба “ през 2006 година, да напомним, деветте актриси в представлението получиха 9 номинации за премия „ Аскеер “ в категория основна женска роля. Връщайки се с празничен мотив обратно във времето, би трябвало да изтъкнем още, че самият Стоян Радев бе почетен с премия „ Икар “ 2012 година в категория основна мъжка роля за своя Ричард III в едноименната режисура по Уилям Шекспир на Пламен Марков.

Но ето какво написа във фб профила си носителят на „ Аскеер “ 2024 в категория основна мъжка роля Константин Соколов: „ В рамките на 8 дни представлението " Ботушът " взе 3 награди: премията на Друмеви театрални празници за най-хубава мъжка роля, която си разделихме с Недялко Стефанов и Николай Божков; премия „ Варна “ за ролята ми на Петър и за същата роля - премия „ Аскеер “ за основна мъжка роля. Да, две от премиите се водят самостоятелни, само че защото театърът е групово изкуство, тези награди всъщност са самопризнание за целия екип на представлението, тъй като единствено без един от тях, нищо нямаше да е това, което прави " Ботушът " стойностно зрелище. А то е такова, заради ред аргументи, основната от които е, че то споделя за безчет погубени души в едни страшни времена от българската история, които са ни белязали и които би трябвало да се помнят.

Поклон за: Лило Петров, който има смелостта освен да включи лампите в тази мрачна зала, а да седне на писалището и взирайки се в кръвта по стените, да я опише. За Стоян Радев, нашата камионетка, в която сме натоварени всички, която катери храбро баира нагоре и ни води към върха, без значение, че пътят към него е скалист и обраснал. За Недялко Стефанов, Николай Божков и Станислав Кондов, с които всяка вечер, в която играем " Ботушът ", умираме, държейки се за ръце, с цел да можем след представлението да се преродим дружно. За Даниела Николчова, която построи черупката. За огромния Калин Николов, основал мъчителната звукова и музикална среда. За Деница Серафим, чиито вокали допълват болката. За всички механически служби, които със старанието си вършат допустимо реализирането на " Ботушът ". Огромно благодаря на всички, които се вълнуваха дружно с мен по време на всички церемонии. Благодаря за всички честитки и пожелания, които получих. Благодаря за сърдечната поддръжка на всички другари. Благодаря! “