За втори пореден път Народното събрание се принуждава да прекъсне

За втори следващ път Народното събрание се принуждава да прекъсне работа за през целия ден единствено тъй като " Възраждане " окупират трибуната в пленарната зала и не позволяват на Явор Божанков да приказва.

Първият мотив беше подигравката му с двуличните рецензии на " Възраждане " по отношение на еврото, имунизациите, НПО-тата и... " меките китки ".

Ако тогава Костадинов се е засегнал на неустрашимост, този път.

Малко преди да заградят Божанков пред микрофоните, всички от " Възраждане " съучастваха в избора на глобения по " Магнитски " народен представител от Движение за права и свободи за член на Конституционната комисия.

" Възраждане " в действителност върна услугата на Пеевски, откакто в петък Движение за права и свободи гласоподава техните отхвърлени оферти за превръщането на Националната следствена работа в нов център на власт в правосъдната система.

Заглушаването на рецензиите със самоделен скандал е предсказуем тактически ход - новината на деня би трябвало да се подмени.

Подобни нелепи епизоди имаше и до момента в историята на Народното събрание - от заканите с ръкопашен пердах поради репликата " перхидролено дребосъче " по адрес на Волен Сидеров до изливането на чаша вода в лицето на изказващ се депутат.

" Възраждане " върви по път, който от дълго време е утъпкан от партии като Бизнесблока на Жорж Ганчев, " Атака " или РЗС. Краят им също е явен.

Единственото наказване за дълготрайно възпрепятстване на работата в пленараната зала се оказва " премахване от едно съвещание " - това е и глобата, наложена от Росен Желязков на Костадин Костадинов.

Доста по-сериозна беше реакцията на съпредседателя на Политическа партия Кирил Петков, който се изправи очи в очи с групата на " Възраждане " след проваленото съвещание.

Браво на Кирил Петков, че е нахлул в стаята на Възраждане с цел да им каже, че са несъответстващи.
— FORZA ELENA GUNCHEVA (@elenaultras)
" Никой народен представител в България не може да стопира различен депутат да приказва. Не можете да блокирате народен представител от нашата партия да се изрича на трибуната. Той е подсилен от българските жители ", обясняваше Петков на висок звук, до момента в който Костадинов се опитваше да го изгони от служебната стая на парламентарната му група пред камерите на публицистите.

Самият Божанков разказва случилото се в залата не като лична разпра, а като " офанзива против демократичния ред ".

" Първо заплашиха, че ще влязат в Народно събрание със своите симпатизанти и ще смъкват държавното управление, да осуетят образуване на нов кабинет. Днес споделят кой може и не може да приказва. Ако по този начин стартират, до каква степен биха стигнали, е въпросът, който би трябвало да си сложим публично. Какво би станало, в случай че тези хора имат 80 или 120 души или цялостно болшинство? ", сподели той в изявление за Българска национална телевизия.

Божанков възнамерява да търси правата си в съда, само че на първо място - да изиска смяна в правилника на Народното събрание, с цел да не се позволяват сходни срамни епизоди.

" В България няма фашистки режим, България е европейска свободна страна. Никой не може да споделя на никого какво, по кое време и по какъв начин да приказва и не може да го лимитира от неговите цивилен права ", разяснява той.

Припомнянето на обикновени правила идва на фона на безсилието, което ръководителят на Народно събрание Росен Желязков показва при всяка последваща провокация против естественото осъществяване на съвещанията.

За последния месец и половина Желязков неведнъж е правил забележки на депутати от " Възраждане " поради спирания от място и звук в залата - ироничните му предложения да пренесат разногласията си в бюфета на Народното събрание или да прегледат изложбата на пощенски марки в коридорите рядко дават резултат.

Забележките му против все по-агресивния и неприемлив звук от трибуната също остават единствено за протокола.

" Възраждане " не са първата парламентарна група, която тества до каква степен ще стигне търпението - или дъното - на системата. Пеевски и Карадайъ прозорливо си потеглиха от залата, евентуално предвкусвайки финала на постановката.

Мълчанието на всички останали единствено разрешава границите на честността да се отместват още по-далеч от нормата.