Българското кисело мляко отново кандидатства за ЮНЕСКО
За повторно България прави опит киселото мляко да бъде прието като част от международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО.
Очаква се решението да бъде взето през есента. Вкусовите и лечебните качества на българското кисело мляко са добре познати, само че макар модерните технологии, традицията по приготвянето му продължава да се пази жива – с копнеж, самообладание и „ по старешки “.
Във врачанското село Лик срещаме Елма Йотова – кулинарка и страж на традицията. В кухнята ѝ прясното мляко къкри на печката, доставено от кравар от прилежащо село.
„ Тук животни съвсем не останаха “, споделя тя, до момента в който разбърква гъстото, същинско мляко, с цел да не загори. Мярката за точната температура не е термометър, а опитът – „ като си бръкна с пръстчето и ми отръпва, значи е готово “.
От един литър мляко Елма прави две бурканчета кисело мляко – по-евтино и, по думите ѝ, несравнимо по-вкусно от купешкото.
Закваската е от остаряло домашно мляко, бурканите са затоплени, а след разбъркването идва и „ тайната “ – увиване с забрадка и вълнено елече, с цел да се резервира топлината. „ Преди слагах детско одеалце, но към този момент няма деца и няма одеалца “, усмихва се тя.
Когато става дума за изгодите от киселото мляко, Елма даже се изненадва от въпроса. „ То за всичко се яде – за стомаха, за костите, за захарта и холестерола смъква “, изброява тя, уверена, че това са азбучни истини.
Питаме я дали би потърсила съвет от изкуствения разсъдък. Отговорът е безапелационен: „ Когато го нямаше тоя разсъдък, по какъв начин се справяхме! “ Все отново любознанието надвива. Оказва се, че и ChatGPT знае рецептата – загряване до 40-45 градуса и подквасване. „ Само градусите не знаех – аз си го опитвам с пръстчето “, заключава пред bTV Елма.
В двора ни демонстрира и овцете си – Марта, Чернишка и Събка, от които прави фамозно овче кисело мляко, въпреки че в този момент не е сезонът за доене. А назад в кухнята идва и моментът на истината – дегустацията. Стопанинът Васил е сбит: „ Много вкусно. Добре го е направило бабето. “
Елма има и обръщение към специалистите от ЮНЕСКО – да не мислят доста. „ Само да го опитат – и тутакси ще вземат решение “, уверена е тя, че българското кисело мляко заслужава самопризнание „ за безконечни времена “.
Очаква се решението да бъде взето през есента. Вкусовите и лечебните качества на българското кисело мляко са добре познати, само че макар модерните технологии, традицията по приготвянето му продължава да се пази жива – с копнеж, самообладание и „ по старешки “.
Във врачанското село Лик срещаме Елма Йотова – кулинарка и страж на традицията. В кухнята ѝ прясното мляко къкри на печката, доставено от кравар от прилежащо село.
„ Тук животни съвсем не останаха “, споделя тя, до момента в който разбърква гъстото, същинско мляко, с цел да не загори. Мярката за точната температура не е термометър, а опитът – „ като си бръкна с пръстчето и ми отръпва, значи е готово “.
От един литър мляко Елма прави две бурканчета кисело мляко – по-евтино и, по думите ѝ, несравнимо по-вкусно от купешкото.
Закваската е от остаряло домашно мляко, бурканите са затоплени, а след разбъркването идва и „ тайната “ – увиване с забрадка и вълнено елече, с цел да се резервира топлината. „ Преди слагах детско одеалце, но към този момент няма деца и няма одеалца “, усмихва се тя.
Когато става дума за изгодите от киселото мляко, Елма даже се изненадва от въпроса. „ То за всичко се яде – за стомаха, за костите, за захарта и холестерола смъква “, изброява тя, уверена, че това са азбучни истини.
Питаме я дали би потърсила съвет от изкуствения разсъдък. Отговорът е безапелационен: „ Когато го нямаше тоя разсъдък, по какъв начин се справяхме! “ Все отново любознанието надвива. Оказва се, че и ChatGPT знае рецептата – загряване до 40-45 градуса и подквасване. „ Само градусите не знаех – аз си го опитвам с пръстчето “, заключава пред bTV Елма.
В двора ни демонстрира и овцете си – Марта, Чернишка и Събка, от които прави фамозно овче кисело мляко, въпреки че в този момент не е сезонът за доене. А назад в кухнята идва и моментът на истината – дегустацията. Стопанинът Васил е сбит: „ Много вкусно. Добре го е направило бабето. “
Елма има и обръщение към специалистите от ЮНЕСКО – да не мислят доста. „ Само да го опитат – и тутакси ще вземат решение “, уверена е тя, че българското кисело мляко заслужава самопризнание „ за безконечни времена “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ