За всички, които се чудят защо септември (от septem –

За всички, които се чудят за какво септември (от septem – седем) през днешния ден е деветият месец? Отговорът е елементарен: календарът е заменен, само че имената останали – нещо като да кръстиш кучето си „ Пухчо “, само че след време то да се трансформира в 60-килограмов мастиф

Ако през днешния ден решите да се разноските обратно във времето – не с трамвай, а с машина, на каквато би завидял и Хърбърт Уелс – и се озовете някъде в ранната Римска република, ще откриете нещо изненадващо. Не, не става дума за гладиатори по къси панталони или за салати, носещи имена на политици. А за самото време. По-точно: за календара.

Вие щяхте да стоите на форума, да се пробвате да разберете какъв ден е, а някой благосклонен римлянин щеше да ви каже: „ Quintilis, несъмнено – петият месец! “ Вие щяхте да се изумите, тъй като съгласно календара във вашия смарт телефон сега сме в юли. Но съгласно тях, това е петият месец. Как по този начин?

* Годината на диета: първо единствено осем, след това 10 месеца

Оказва се, че истинският римски календар е бил много по-строен. Съвсем първоначално, по времето на създателя Ромул и малко след него, месеците даже били единствено осем. Януари и февруари не съществували. Да, правилно е! Между декември и март царял времеви вакуум. Хората не знаели тъкмо в кой месец са, само че пък това не им и пречело – било зима, земята спяла, никой не засявал, никой не водел войни. Календарът просто си вземал отмора.

Нума Помпилий въвел януари и февруари, с цел да попълни изчезналите зимни дни и да хармонизира календара с лунните цикли и религиозните ритуали.

И по този начин – римската година започвала с март (Martius), наименуван на Марс, бога на войната, което е разумно, когато сте цивилизация, обичаща да стартира годината с борба.

Месеците вървели по този начин: Martius, Aprilis, Maius, Junius, Quintilis... и по този начин нататък до December, който, както името подсказва (от decem – десет), е бил десетият месец.

Това, несъмнено, основава известно комплициране за нас, модерните хора, които се чудим за какво септември (от septem – седем) през днешния ден е деветият месец. Отговорът е елементарен: календарът е заменен, само че имената останали – нещо като да кръстиш кучето си „ Пухчо “, само че след време то да се трансформира в 60-килограмов мастиф.

* Юлий Цезар влиза в календара

През 46 година пр.н.е. влиза в деяние модернизатор от калибъра на Цезар. Той взема решение, че стига толкоз безпорядък и освен вкарва по-точен безоблачен календар (юлианския), само че и си прави луксозен подарък. Така Quintilis, петият месец, тържествено е преименуван на Julius – Юли.

Логично, нали? Когато си деспот на Рим и искаш да живееш постоянно, можеш или да построиш пирамида, или да си заплюеш месец. Цезар избира второто – по-евтино е и не изисква хиляди каменоделци.

* Август не остава по-назад

Но ето ти нов проблем: неговият осиновен наследник и правоприемник, Октавиан – по-известен с купата си Август – не може да остави чичо си да свети самичък в календара. Sic transit gloria mundi, само че не и без да си присвоиш месец. И по този начин Sextilis, шестият месец, става Augustus – Август.

Но Октавиан не бил просто самолюбив. Той забелязал, че неговият месец има с 1 ден по-малко, в сравнение с този на Цезар. И какво да направи следователно един самоуважаващ се император? Разбира се, той лишил ден от февруари – най-скромния месец – и го трансферирал на своя август. Да, тъкмо по този начин: бедният февруари останал с 28 дни поради Октавиан.

* Така станаха 12

И както при всяка империя, която стартира с ред и приключва с показност, римският календар се раздул до 12 месеца – някои кръстени на богове, други на императори, а трети останали с нелепи номера в името си, които към този момент не дават отговор на мястото им в годината.

Но какъв по-добър метод да разкажем историята на календара от тази дребна императорска драма? Двама самовлюбени владетели – и няколко почтени месеца, преместени, прекръстени и осакатени в името на безсмъртието.

Така че, когато идващия път объркате кой ден от седмицата е или какъв брой дни има февруари – не се ядосвайте. Просто помнете: виновността е на Цезар. И на Октавиан.

Още от създателя: