За всички горещи екологични теми разговаряме с министъра на околната

За всички горещи екологични тематики беседваме с министъра на околната среда и водите и вицепремиер по климатични политики Борислав Сандов. Той самичък се назовава „ зеленият “ министър като съпредседател на Зелено придвижване и до момента бе бранител на редица екологични дела. Днес настоящи са митингите за изгаряне на боклуци в Павликени, какво ще се случи с планувания цех за изгаряне на боклуци в София, по какъв начин ще управляваме бранша през идващите години и какви ще са целите на страната. Ще има ли загуби по Оперативна стратегия „ Околна среда “ 2014-2020 и коя е новата наказателна процедура против България? Борислав Сандов споделя и концепцията за основаване на Национален парк „ Българско Черноморие “. Обсъждаме също до каква степен климатичната рецесия въздейства на цените на газа и на електрическата енергия, по какъв начин ще преминем към стопанска система с ВЕИ и какъв ще е енергийният микс на България през идващите години. Г-н Сандов, освен като министър на околната среда и водите, само че и като вицепремиер по климата, по какъв начин България ще реализира Зеления преход? България би трябвало да промени доста метода на деяние в разнообразни сфери, което да способства за прехода към въглеродна индиферентност. България може да го направи много елементарно, в случай че има воля. Какво включва Вашата воля? Моята воля включва преди всичко да разясня на всички сътрудници от съответните ведомства както и на всички хора за изгодите от климатичния преход. Това може да стане не макар, а тъй като е по-полезно за всички нас да живеем в по-надеждна и сигурна и чиста околна среда, която ще ни направи по-щастливи и здрави хора. Едно от основните неща е да се одобри добре, че са нужни промени в метода на живот, в метода на отопление. Светът върви стремително към смяна към цифрова промяна и зелен преход. Ако България не се включи интензивно в това, ние рискуваме не просто да сме на опашката, само че да изгубим благоприятни условия и преимущества от този преход. Бъдещето е зелено или няма да имаме бъдеще. Ако вървим със същия ритъм на заличаване на естествените запаси, замърсяване на околната среда, повече парникови газове, ще предизвикаме нещо, което към този момент почнало, само че към момента е обратимо. Това назоваваме шесто всеобщо измиране на типовете. Парниковият резултат въпреки това може да докара до доста повишаване на температурата след несъмнено равнище поради включване на други световни процеси, които да създадат живота на планетата Земя неосъществим за типове като индивида. 2038 -ма ли е годината, в която ще се откажем от въглищата. Какво чака от нас Европейска комисия в Плана за възобновяване и накъде вървят договарянията в бранш енергетика? Европейска комисия не може да изисква по кое време да се откажем от въглищата, само че може да изисква и го прави по какъв начин ние до 2030 година да понижим парниковите газове. Над 60% от тях се образуват точно от енергетиката, от въглищата. Затова постоянно се споделя като превод на тези задължения, че ние би трябвало да се откажем от въглищата до еди коя си година. Всъщност всички страни имат проекти по какъв начин да се откажат от въглищата. Засега наподобява сякаш, че България желае да е последна. На мен ми се коства, че това ще стане без значение какво желаеме или не заради чисто стопански аргументи. Скъпо е да се употребяват въглища, въпреки мнозина да считат, че това е евтина електрическа енергия, в действителност тя става все по-скъпа поради квотите, които би трябвало да се купуват за парникови излъчвания. Какъв е нашият проект? Какъв да бъде енергийният микс на България? Миксът може да бъде даже 100% възобновима сила. Енергийният микс може да е 100% ВЕИ, само че идващите 10 години ще включва АЕЦ, Водноелектрическа централа и газ Но идващите най-малко 10 години ще включва силата от атомната електроцентрала в Козлодуй, ще включва старите Водноелектрическа централа, част от новите ВЕЦ-ве и също по този начин известно време сила, създадена от газ. Но въглищата като част от този микс последователно ще отпаднат. Независимо от политическото решение, което ще се вземе, до края на десетилетието ще сме завършили с въглищата по чисто стопански аргументи и отново ще сме последни за района. Страните поемат по-висока упоритост и вършат прехода си към нов вид енергоносители, тъй като има и своите стопански изгоди. Ще се прави ли Оценка на въздействието върху околната среда за новия блок на АЕЦ „ Козлодуй “? На този стадий би трябвало да кажем, че няма действително капиталово предложение, което да е за новия реактор. Старото е с изтекла оценка, а в случай че тръгне да се прави нова мощ там, би трябвало да мине процедура по Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Минали са повече от пет години откогато е юридически Оценка на въздействието върху околната среда за седми реактор. Ако се прави нов подобен ще има и други параметри. Ако постъпи такова предложение, ще мине наложително по процедура по Оценка на въздействието върху околната среда. Как ще се подтикват възобновимите източници на сила и опцията потребителите да станат производители на сила? Първото изискване е да отворим опцията за дълготрайни контракти, които да минават на търг. Това в прилежащи страни дава извънредно ниска цена и подтиква съществени вложения. В тях може да взе участие бизнеса, само че може и страната чрез Националната електрическа компания (НЕК). Така в прилежаща Турция се стигна до извънредно ниски цени на създадената сила от фотоволтаични централи и напрактика това дава опция за по-големи инвестиция. На същия принцип се търгува електрическата енергия в доста страни в Европа. Мислим по този въпрос. Колкото до втората част на въпроса - потребителите да станат и производители, това изисква законодателни промени и цялостна либерализация на пазара, с което да се насърчат енергийни кооперативи, да се облекчат изискванията за включване в пазара на дребно на разнообразни производители в това число семействата. Започнал ли е този развой? На този стадий изследваме какви са опциите, заложили сме в Коалиционното съглашение сходна смяна. Но това ще стане след разбор на енергийното министерство. Аз, като вицепремиер по климатичните политики, ще давам само положителни образци от други страни и ще предизвиквам ускоряването на този развой. Не може да има един и същи критерий за атомна електроцентрала и панел на покрива На всички би трябвало да ни е ясно, че не може да имаме един и същи критерий, когато приказваме за процедури, свързани с атомна електроцентрала и с фотоволтаичен панел на покрива. Преди няколко дни обявихте, че може да отпаднат помощите за отопление на дърва и въглища. Но по какъв метод хората ще бъдат насърчавани да изберат други възможности? В Народно заседание може би бях неправилно свестен. Трябва да отпаднат енергийните помощи за въглища. Да останат като енергийни помощи, само че да вземем за пример като част от сметката за електричество или опция за закупуване на различен вид биомаса, пелети да вземем за пример. На този стадий енергийните помощи за дърва няма да отпадат, ще се трансформират Дори с концепцията да останат за дърва за огрев на този стадий, тъй като в някои обитаеми места това е проблем. Но страната не може да е участник в процеса на замърсяване на въздуха, насърчавайки горенето на въглища. Това би трябвало да отпадне, изключително в градовете, в които имаме потвърдено превишаване нормите с фини прахови частици. Помощта за енергийно бедните семейства би трябвало да се трансформира, тъй като не са дефинирани вярно. На този стадий това са обществени помощи под формата на подкрепяне за отопление или посредством горивни източници. Ние първо би трябвало да дефинираме какво е енергийно оскъдно домакинство, на идващ стадий да спрем да подкрепяме въглищата, по-късно и с дърва като ги сменяем с подкрепяне като част от сметката за електрическа енергия да вземем за пример. На трети стадий би трябвало да се опитаме да решим казуса с енергийната беднотия освен като дофинансираме това, което семейството не може да си разреши. Ако едно домакинство не може да си разреши сметката за ток и има потребност от подкрепяне, добавяйки въглища или дърва, нездравословни за здравето на хората, страната все едно дава опиат на наркозависим, с цел да не изпада в абстиненция. Ако добавяхме малко повече подкрепяне всяка година, можехме преди пет години да сме решили казуса, тъй като да вземем за пример сме създали дома на това домакинство по-енергийно ефикасен, с цел да покрива с по-ниски разноски своята сметка за отопление през зимата. Доколко цените на газа и тока са свързани с климатичната политика на Европейски Съюз, може ли да кажем, че тя докара до повишаването им? Такава взаимозависимост има, само че тя е доста по-малка по отношение на това, което хората си мислят, че съществува. Наличието на пазар на свободни квоти от излъчвания и задължението на горивните съоръжения в енергетиката да не могат да се употребяват от дерогация и безвъзмездни квоти. Това, че те би трябвало да заплащат за тях, води до увеличение на цената на някои от енергийните източници по-специално въглищата, само че също газовите централи и някои нефтени. Но сегашната висока цена на електрическата енергия за бизнеса се дължи може би 90% на високите цени на газа и на общия енергиен пазар, който е в Европейски Съюз. Цената, образувана във връзка с квотите, при едно положително ръководство би трябвало да се връща при потребителите по някакъв метод, да компенсира част от други разноски, които се вършат от енергийните сдружения. В момента цялата стойност на квоти, която идва в България не остава в Министерство на околната среда и водите, дори в нарушаване на Закона за ограничение изменението на климата, в който към 10% от тези квоти би трябвало да отиват за администриране на процеса. Те отиват към Министерството на енергетиката и покриване на разноски за самата система (т.н. отговорности към обществото), които са част от образуването на окончателната стойност на сметките за електричество. А в случай че погледнем в дълготраен проект, цената ще бъде не просто обезщетена, а климатичните политики би трябвало да доведат до по-ниски цени на електрическата енергия. Ако си представим единствено, че задачите на Европейски Съюз, които са към 2030 или 2050 година към този момент се бяха осъществили, в действителност цената на електрическата енергия щеше да е най-малко три пъти по-ниска, имайки поради, че ние нямаше да сме подвластни от газа, вноса на газ и високата цена. Забавянето ни във връзка с климатичните политики води до увеличение на цената Колкото по-бързо използван такива политики и по-бързо преминем към висок дял на ВЕИ, толкоз по-предвидима и ниска ще бъде цената на електрическата енергия. Ще има ли загуба на пари по Оперативна стратегия „ Околна среда “ 2014-2020? Кои са провокациите в бранш „ Води “ и бранш „ Отпадъци? Ще има загуба на средства, само че се стремим те да са минимални. В момента вървим към 50% поради че програмата изтича като опция за осъществяване на плановете до края на идната година. Но огромна част от плановете са към този момент контрактувани и са подписани. Въпросът е, че бенефициентите се забавят доста в процедурите, част от тях се апелират. Основните провокации са в действителност в бранш „ Води “ и бранш „ Отпадъци “. В бранш „ Отпадъци “ това визира главно плана на Столична община за изгаряне на боклуци. Вече две решения на Върховен административен съд удостоверяват решения на Комисията за защита на конкуренцията и фаза 3 на плана напрактика няма да може да бъде осъществена в границите на този програмен интервал. Той не може да бъде трансфериран в идващия програмен интервал, тъй като подобен вид действия не са възможни по новата Оперативна стратегия. Проектът за инсинератора на София може да остане в историята Това постанова незабавно в границите на идващите дни да решим въпроса тъй че да не се постанова да връщаме средствата, които към този момент са усвоени по първите две етапи на плана. Същевременно останалата част от средствата по фаза 3 да бъдат релокирани в границите на самата оперативна стратегия и да могат да бъдат изразходвани в други посоки. Не мога да кажа авансово, тъй като преди всичко Столична община би трябвало да съобщи действително, че няма да може да реализира този план. Към момента имаме единствено джука поръчка. Столична община може да реши да дофинансира сама този план, което съгласно мен би било доста огромно финансово задължение. В бранш „ Води “ евентуално пет плана на ВиК сдружения ще бъдат фазирани и трансферирани в идващия програмен интервал. Те ще съумеят евентуално да изпълнят огромна част от процедурите в идващите съвсем две години и едвам тогава ще стане ясно какво няма да може да осъществим. Много зависи по какъв начин общини и ВиК сдружения ще наваксат изгубеното време. Каква ще бъде загубата на средства още не мога да кажа. Може ли да чакаме най-сетне смяна в метода на установяване на такса битови боклуци? Държава и общини към този момент десетилетие не могат да се схванат по този въпрос. Смесена е отговорността на държавните и локалните управляващи по това направление. За следващ път беше отсрочено прекосяването към правилото „ замърсителят заплаща “ и оттова цялата методология за установяване на такса боклук. През тази година министерството ще направи цялостен разбор, в това число с прилагане на опит от пилотни планове, които са се осъществили в границите на страната и в чужбина, през няколко демонстрационни обекта за цялостна промяна на ръководство на отпадъците. Това го изисква и европейското законодателство, само че ние осъзнаваме, че е належащо да създадем сериозна промяна. Това не касае единствено битовите боклуци, само че отпадъците от опаковки, отпадъците от МПС. Трябва страната ясно да съобщи своите цели, имайки поради обстоятелството, че се появяват капиталови оферти за изгаряне на боклуци като случая в Павликени, което опонира на европейската политика приоритет да бъде преработването. Точно по този начин е. Всъщност ние желаеме от началото на 2023 година България да стартира с една нова система за ръководство на отпадъците, довеждаща до по-голям % на преработване, до понижаване на боклуци, за които би трябвало да търсим решения като депониране, което е най-лошото от всички. До 2023 година ще управляваме отпадъците по нов метод Особено при напълнен потенциал на редица от районните депа това е огромно предизвикателство. Доколкото до изгарянето на боклуци подобен спор ми се желае да се организира в цялото общество, с цел да може да стъпим на публичното мнение. Аз виждам, че когато се появи подобен план на обещано място, той среща сериозен отпор от локалното население. Но това към момента не е национално представителна извадка и мъчно мога да обясня сходни възражения на хора, които имат планове да не престават да изгарят в циментовите фабрики или когато има планове за изгаряне на боклуци в Топлоелектрическа централа или на други места. Трябва да има необятен публичен спор за изгарянето на боклуци Предстои ни да създадем доста сериозен разбор и в случай че вероятно имаме единодушие да ориентираме една апаратура, която да поеме целия този поток от боклуци, които не могат да бъдат рециклирани. Те не следва да бъдат депонирани, да бъдат SRF, а не известното RDF гориво. Ще търсим разновидности за по-чиста SRF апаратура за изгаряне в региона на Мини Марица-изток При SRF горивото отпада живакът, поддържа се ниско равнище на хлорните примеси. Целта е вероятно да ориентираме такава апаратура в региона на Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 или Мини Марица-изток, само че това също е въпрос на разбор, който занапред следва да бъде изработен. Трябва ли да има смяна в метода, по който се споделят плановете и се вършат публичните разисквания, в цялата страна има горещи точки и хората постоянно схващат след това? Има ли генерална неточност в процеса на информиране на обществото? Така е. Инвеститорът в началото получава една концесия, където са част от конфликтните точки, този развой не изисква публично разискване. След което стартира процедура по преценка за осъществяване на екологична оценка или Оценка за въздействието върху околната среда. След като вероятно получи такова наставление, се доближава до наложителното след правене на отчета публично разискване. Обществено разискване за планове още на равнище капиталово желание Обществото бива въвлечено на доста късен стадий. Би било редно още на равнище даване на концесия, на равнище капиталово желание в най-начален етап да бъде въвлечено локалното население. Това би трябвало да бъде с смяна в Закона за концесиите, още на равнище даване за търсене и изследване, да има някаква форма на координиране с локалното население. Ще има ли мораториум за строителство в зона А и елементи от зона Б в Закона за Черноморското крайбрежие до момента в който не се одобряват спомагателни промени в закона за запазване на крайбрежието от застрояване, както бяхте заречен? За зона А и сега има доста рестрикции, само че като че ли не се ползват напълно и може би би трябвало да се стигне до по-стриктна възбрана за зона А, която е 100 метра от брега на процедура. Искаше ми се този въпрос да бъде прегледан и иницииран от самото Народно заседание. Но в случай че това не се случи, ще предприемем законодателна самодейност по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, която да планува сходни механизми. Отново в ръцете на народните представители ще бъде това дали да се случи. Ние може да засилим контрола. Това нещо към този момент е планувано, тъй че да имаме по-голяма гаранция изключително за тези места, които са отвън урбанизираните територии, които са към момента незасегнати от всеобщото строителство. Трябва да подсигуряваме, че ще има места, които са предпазена природа и места, които са различни форми на туризъм. Те към този момент се трансформират в всеобщи форми на туризъм, а точно почивката отвън бетона. Проблемът е, че метода, по който сега са написани къмпингите, разрешава форми на строителство, които по никакъв начин не наподобяват къмпинг. Дефинирането на къмпинг би трябвало да бъде леко променено, след което с необятна полемика да определим някои от зоните, които са възможни единствено за къмпинг туризъм или свободни за навестяване без съществуването на жилищно строителство. Какво се случи с концепцията за основаване на Национален парк „ Българско Черноморие “? Да, ще обновим концепцията за основаване на Национален парк „ Българско Черноморие “. Това няма да е огромна обща зона, а ще бъде мрежа от зони на сушата и морето. До 2030 година би трябвало да имаме 30% предпазени територии, от които 10% да са строго предпазени. По отношение на предпазени зони „ Натура 2000 “ сме изпълнили условията, само че във връзка с предпазени територии към момента не сме. Трябва двойно да ги увеличим, тъй като в този момент сме на към 5,5%. Виждам опция тези предпазени територии да са най-много в региона на границите, тъй като те са добре съхранени. И в случай че зеленият пояс – южната и западната ни граници са обект на трансгранични предпазени територии, то на север по Дунав и на изток в Черно море имаме опция за нови предпазени територии. Един подобен Национален парк „ Българско Черноморие “ ще включва част от акваторията, зони, в които ще се възобновяват рибните пасажи, които са детските ясли на биоразнообразието в морето. От страна на сушата наличните предпазени територии, може би с прибавяне на няколко, ще оформят един общ Национален парк. Ще стартираме самодейността до края на годината, след което би трябвало да се създадат избрани процеси за картиране, външно координиране и така нататък Крайбрежната линия ще попадне в тази територия, част от предпазените зони, които са там, с цел да оформи един повсеместен парк, който да мине под общо ръководство в обособена дирекция. Какви други цели си поставяте, с цел да кажете, че сте съумели като министър? Основна цел е да понижим на половина наказателните процедури против България в бранш околна среда, които към този момент са 17. Най-новата наказателна процедура е обвързвана с въвеждане на общите способи за оценка на шума, което е трябвало да се случи до края на 2021 година. В момента с измененията в Закона за запазване на околната среда, които минаха на първо четене, следва да минат на второ четене, ще отпаднат три наказателни процедури. След което имаме самодейност през Закона за генетично модифицираните организми да отпадне още една наказателна процедура. За докладване за данните от морската тактика също ще решим още една наказателна процедура. Вече имаме проект по какъв начин да понижим до края на годината даже на половина наказателните процедури. Това е непосредствена цел, която съм си сложил, през нея се вземат решение доста други въпроси.