Джейхан Ибрямов: Разумът може да победи ракетите
За всички е значимо да знаем, по какъв начин ще се структурира бойната група от български войски, споделя националният представител от Движение за права и свободи Джейхан Ибрямов в изявление за вестник „Стандарт“
– Г-н Ибрямов, напрежението НАТО – Русия поради Украйна ескалира в последната седмица. Какви са рисковете за България?
– Същите, каквито са и за Румъния, Полша и другите страни, гранични със зоната на евентуалния спор. Въпросът е в този момент да господства дипломацията, а не военното напрежение. Най-добрият път за решение на какъвто и да е спор е посредством разискване на контрола върху въоръженията, разоръжаването, бистрота на военните действия и други за намаляването на всевъзможни дейности.
Днес за България е значимо да заявим няколко неща:
България е предан и благонадежден сътрудник на НАТО.Украйна и Русия са наши съседи по море.Независимо дали сме в положителни или неприятни връзки с комшията, когато гори неговата къща, знаем, че и ние имаме проблем.Трябва да поставим всички старания за деескалиране на напрежението, доколкото ни стигат опциите.Ние сме срещу прекрояване на границите в XXI век, още по-малко посредством военни спорове.
– Премиерът Кирил Петков съобщи в пленарната зала на Народното събрание по време на чуването му по тематиката, че най-големите опасности са свързани с енергетиката. Как в рецесията с тока и газа България ще подсигурява доставките на синьо гориво?
– На този въпрос би трябвало да отговорят ръководещите, а не опозицията. У тях е инструментариумът от властови механизми и те би трябвало да ги употребяват по подобаващ метод. Впрочем, вие го задавате този въпрос, тъй като не чухте отговора на премиера на питането в Народното събрание. И ние не останахме задоволени. Надявам се, че имат подобен, макар че се колебая.
– Гарантирана ли е защитата на стратегически национални обекти и по какъв начин ще бъде обезпечена тя – с български или съюзнически военни сили?
– Отново въпрос към ръководещите. Надявам се да бъде обезпечена от български военни сили с поддръжката на сили от военния съюз, чийто членове сме – Алианса НАТО. За това говореше и военният министър. Гаранциите се поемат от съответните управнически равнища – Министерство на защитата, Министерски съвет и осъществяването им се управлява от Народното Събрание.
– Очаква ли се в действителност концентриране на натовски войски на българска територия?
– Дотолкова, доколкото съществува заплаха от боен спор, би трябвало да чакаме. Въпросът е в параметрите, степента, функционалностите и дилемите пред тези елементи. А те са директно подвластни от напрежението. Не съм последовател на военните дейности и за това чакам по-оптимистичен излаз от обстановката. Убеден съм, че разсъдъкът може да победи ракетите.
– Появи се информация, че в действителност става въпрос за френски войски. Вярно ли е това?
– Нямам такава информация. От изказвания на ръководещите знаем, че се чака дислоциране на военна мощ и техника по Черноморския район. Колкото до България, това са взаимни задания в осъществяване на Постоянно настоящия проект за интегрирана противовъздушна и противоракетна защита на НАТО. В качеството си на член на НАТО ние изпълняваме задания по този проект.
– В комисията по защита министър Янев разкри, че в последните 5 години на предходното ръководство е имало предел за назначение на персоналния състав в армията, заради което недокомплектът във въоръжените ни сили е голям. Как си обяснявате тази политика на предходното държавно управление и какви са опциите за решение на казуса?
– Недокомплектът е реалност. Причините са в бюджета за защита и сигурност. Да не забравяме обаче, че бюджетът не е дъвка да се разтяга до безконечност. Той има избрани параметри – доходи, разноски и вероятен недостиг в тъкмо регламентиран размер. Да не забравяме, че ние купихме и нови самолети (изтребители F-16 блок 70), които много натежаха върху бюджета. Това не е опрощение, а факт, който не трябва да се подминава. Разбрахме от министъра на защитата Стефан Янев, че макар гласуваните бюджети през годините, ръководството е налагало предели за попълването на недокомплекта. Надявам се, че отсега нататък тези проблеми ще бъдат преодолени.
– Съветът по сигурността към Министерски съвет взе решение България да образува батальонна бойна група до 1000 души на наша територия. Добро решение ли е това и какво тъкмо ще прави тази група?
– За всички е значимо да знаем какво е належащо като запас за структурирането на бойната група от български войски. Важно е да се знае изработен ли е стратегически разбор и оценка на обстановката за основаването на тази нова конструкция. Разбрахме от извършеното чуване на министъра, че подобен проект в цялостната му подробност, разбор и задължения не е подготвен.
– С визитата на премиера Кирил Петков в Северна Македония и визитата на македонската делегация, водена от премиера Димитър Ковачевски у нас, към този момент може да се каже, че има оживление в междудържавните връзки. Адекватна ли е сега българската позиция към Скопие?
– Активността добива действителни измерения в дейностите. Дотолкова, че до момента действителни дейности няма, не можем да кажем до каква степен потребна е била тази интензивност. Що се отнася до адекватността. Нека ви попитам какви би трябвало да се връзките сред две страни, членуващи в НАТО, в Европейски Съюз и имащи обща граница, културни ползи, обществени проблеми, сходни езици и обичаи? Не би трябвало ли да са като близки родственици?
източник: В. „„
– Г-н Ибрямов, напрежението НАТО – Русия поради Украйна ескалира в последната седмица. Какви са рисковете за България?
– Същите, каквито са и за Румъния, Полша и другите страни, гранични със зоната на евентуалния спор. Въпросът е в този момент да господства дипломацията, а не военното напрежение. Най-добрият път за решение на какъвто и да е спор е посредством разискване на контрола върху въоръженията, разоръжаването, бистрота на военните действия и други за намаляването на всевъзможни дейности.
Днес за България е значимо да заявим няколко неща:
България е предан и благонадежден сътрудник на НАТО.Украйна и Русия са наши съседи по море.Независимо дали сме в положителни или неприятни връзки с комшията, когато гори неговата къща, знаем, че и ние имаме проблем.Трябва да поставим всички старания за деескалиране на напрежението, доколкото ни стигат опциите.Ние сме срещу прекрояване на границите в XXI век, още по-малко посредством военни спорове.
– Премиерът Кирил Петков съобщи в пленарната зала на Народното събрание по време на чуването му по тематиката, че най-големите опасности са свързани с енергетиката. Как в рецесията с тока и газа България ще подсигурява доставките на синьо гориво?
– На този въпрос би трябвало да отговорят ръководещите, а не опозицията. У тях е инструментариумът от властови механизми и те би трябвало да ги употребяват по подобаващ метод. Впрочем, вие го задавате този въпрос, тъй като не чухте отговора на премиера на питането в Народното събрание. И ние не останахме задоволени. Надявам се, че имат подобен, макар че се колебая.
– Гарантирана ли е защитата на стратегически национални обекти и по какъв начин ще бъде обезпечена тя – с български или съюзнически военни сили?
– Отново въпрос към ръководещите. Надявам се да бъде обезпечена от български военни сили с поддръжката на сили от военния съюз, чийто членове сме – Алианса НАТО. За това говореше и военният министър. Гаранциите се поемат от съответните управнически равнища – Министерство на защитата, Министерски съвет и осъществяването им се управлява от Народното Събрание.
– Очаква ли се в действителност концентриране на натовски войски на българска територия?
– Дотолкова, доколкото съществува заплаха от боен спор, би трябвало да чакаме. Въпросът е в параметрите, степента, функционалностите и дилемите пред тези елементи. А те са директно подвластни от напрежението. Не съм последовател на военните дейности и за това чакам по-оптимистичен излаз от обстановката. Убеден съм, че разсъдъкът може да победи ракетите.
– Появи се информация, че в действителност става въпрос за френски войски. Вярно ли е това?
– Нямам такава информация. От изказвания на ръководещите знаем, че се чака дислоциране на военна мощ и техника по Черноморския район. Колкото до България, това са взаимни задания в осъществяване на Постоянно настоящия проект за интегрирана противовъздушна и противоракетна защита на НАТО. В качеството си на член на НАТО ние изпълняваме задания по този проект.
– В комисията по защита министър Янев разкри, че в последните 5 години на предходното ръководство е имало предел за назначение на персоналния състав в армията, заради което недокомплектът във въоръжените ни сили е голям. Как си обяснявате тази политика на предходното държавно управление и какви са опциите за решение на казуса?
– Недокомплектът е реалност. Причините са в бюджета за защита и сигурност. Да не забравяме обаче, че бюджетът не е дъвка да се разтяга до безконечност. Той има избрани параметри – доходи, разноски и вероятен недостиг в тъкмо регламентиран размер. Да не забравяме, че ние купихме и нови самолети (изтребители F-16 блок 70), които много натежаха върху бюджета. Това не е опрощение, а факт, който не трябва да се подминава. Разбрахме от министъра на защитата Стефан Янев, че макар гласуваните бюджети през годините, ръководството е налагало предели за попълването на недокомплекта. Надявам се, че отсега нататък тези проблеми ще бъдат преодолени.
– Съветът по сигурността към Министерски съвет взе решение България да образува батальонна бойна група до 1000 души на наша територия. Добро решение ли е това и какво тъкмо ще прави тази група?
– За всички е значимо да знаем какво е належащо като запас за структурирането на бойната група от български войски. Важно е да се знае изработен ли е стратегически разбор и оценка на обстановката за основаването на тази нова конструкция. Разбрахме от извършеното чуване на министъра, че подобен проект в цялостната му подробност, разбор и задължения не е подготвен.
– С визитата на премиера Кирил Петков в Северна Македония и визитата на македонската делегация, водена от премиера Димитър Ковачевски у нас, към този момент може да се каже, че има оживление в междудържавните връзки. Адекватна ли е сега българската позиция към Скопие?
– Активността добива действителни измерения в дейностите. Дотолкова, че до момента действителни дейности няма, не можем да кажем до каква степен потребна е била тази интензивност. Що се отнася до адекватността. Нека ви попитам какви би трябвало да се връзките сред две страни, членуващи в НАТО, в Европейски Съюз и имащи обща граница, културни ползи, обществени проблеми, сходни езици и обичаи? Не би трябвало ли да са като близки родственици?
източник: В. „„
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ