Защо е важно да научим детето си да си играе само
За всички е известно, че детето опознава света, подражавайки на възрастните. За да има усещания и основа за игрите си, то би трябвало да поддържа връзка с тях, да следи дейностите им и да ги преповтаря в игрите си.
Прочетете още
Родителите, които играят с децата си, построяват непосредственост, демонстрират им разнообразни игри от своето детство, развиват въображението посредством измисляне на нови сюжети и дейности...Да, само че даже да прекарвате по през целия ден дружно с децата, няма по какъв начин непрестанно да сте ангажирани с техните игри - би трябвало да свършите нещо сами, да се погрижите за храната, за себе си.
Защо е значимо за детето да играе единствено?
Развиване на автономия - едно от извънредно скъпите качества, които всеки желае детето му да има. Овладяване на умения, реализиране на задачите в лично движение, естествено и без напън.
Разгръщане на фантазията - играейки единствено, детето влиза в разнообразни функции, измисля сюжети и герои. Ако вие сте неотменно до него, в случай че му подавате непрекъснато хрумвания за игра, може да попречите на спонтанността и на цялостното разрастване на фантазията му.
Влизане по отношение на вътрешния си свят - когато детето играе единствено това е значима автотерапия. От психическа позиция, детето канализира напрежението, развива нереално мислене, поглежда във вътрешността точно в независима игра. Това е миг на съзерцаване, който е скъп за всеки стадий от живота.
Децата са разнообразни. Има такива, които от дребни като че ли са си „ самодостатъчни “ - те могат с часове да играят сами, да се забавляват прелестно с играчките си и въобще да не търсят компанията на възрастен. Обаче има и такива, които щом останат за малко сами, незабавно стартират да мрънкат, да търсят компания и като че ли нищо не е способно да грабне вниманието им.
Защо някои деца не могат да играят сами?
За да се справите със обстановката и да помогнете на детето да се научи да играе единствено, би трябвало да откриете каква е повода за безпокойството му. Може би то не се усеща удобно когато ви изгуби от взор, тъй като се опасява, че ще го изоставите. Това терзание е особено за децата сред 2 и 4 годинки, които се осъзнават като обособени персони и по едно и също време се стремят към автономия, само че и се тормозят от отделянето на майка си. Ако интервалът съответствува и с тръгването на детска градина, не се учудвайте, че дребното не ви оставя за секунда да излезете от стаята и непрестанно ви моли да играете дружно. Преди всичко то би трябвало да се увери, че няма да го изоставите и да изчезнете. Уверенията ви, че сте наоколо, може би не са задоволително достоверни. Опитайте се да откриете казуса и да го преодолеете с самообладание и внимание. Едва след отстраняването му може да продължите с опитите да го научите единствено да измисля сюжети и дейности за игрите си.
Как да помогнете на детето да развие автономия в играта
Не стойте в непосредствена непосредственост до детето, само че и не „ изчезвайте “ за дълго. Може да разговаряте до момента в който се занимавате вие с вашата, а то с неговата работа. Ако видите, че му е мъчно да се заиграе, поставете му задачи- вие ще подредите съдовете, а то ще подреди кула от кубчета. Предложението да нарисува кокошка с пиленца и петел с огромен гребен ще има по-голям триумф от нареждането „ Играй си “. Не пропускайте да го похвалите за добре свършената работа. Чувайки, че прави нещата добре, детето ще има тласък да продължи, ще построи убеденост в себе си, а от там- положително самочувствие, доверие в личните си благоприятни условия. две скорошни проучвания...
Подавайте първоначално хрумвания, само че го оставяйте да ги развива.
Не вие контролирате играта. Осигурете му опция да развихри фантазията си. Купете му палаткакъщичка, в която да играе с играчките си и да развива разнообразни сюжети. Тази палатка е извънредно потребна за приучаването на независима игра, тъй като изолира детето от околния свят по един занимателен метод и му оказва помощ да се почувства като стопанин на времето и пространството си. Ако нямате специфична къщурка на разположение, може да употребявате подръчни материали - също по този начин занимателно е да играе под масата, застлана с дълга завивка или да извършите къщурка благодарение на два стола и одеяло. Предложете му да бъде лекар и да преглежда животни в своя кабинет или нещо друго, което да го заинтригува и го оставете. По някое време се поинтересувайте от протичащото се, искайки позволение да надникнете при неготака ще поласкаете самочувствието му на огромен и независим, само че и ще му дадете да разбере, че неговият свят е значим за вас.
Оставете детето да играе " неуместно ". Ние имаме една визия за веселба, децата - друга. Искаме да развиват умения и привички, моторика, а те желаят да полудуват. " глупавите " на пръв взор игри са най-любими, най-увличащи. Дайте му тази независимост и не прекъсвайте играта, тъй като смятате, че може да прави в този миг нещо " разрастващо ". Ако непрестанно го назидавате, то ще изгуби предпочитание и ще потърси удобството - телевизия или смарт устройствата.
Изборът на играчки е извънредно значим. Според психолози, положителната играчка е тази, която не играе вместо детето, а му дава поле за независимо измисляне на сюжени и дирижиране на игрите. В тази връзка, всички писукащи, танцуващи или даващи нареждания електронни играчки са всичко друго, само че не и разрастващи самостоятелността. Много по-добър вид са най-обикновените дървени кубчета, строител, пластелин или пъзел, съобразени с съответната възраст. Те развиват в пъти по-добре изобретателското мислене у дребните в сравнение с играчките с акумулатори. Дори елементарен кашон, кутия или различен, на пръв взор излишен предмет, би намерил прелестно приложение в детските игри. От вас се желае единствено да разпалите първичната концепция, след което да се оттеглите, оставяйки детето във вълшебния свят на фантазията му.
Прочетете още
Родителите, които играят с децата си, построяват непосредственост, демонстрират им разнообразни игри от своето детство, развиват въображението посредством измисляне на нови сюжети и дейности...Да, само че даже да прекарвате по през целия ден дружно с децата, няма по какъв начин непрестанно да сте ангажирани с техните игри - би трябвало да свършите нещо сами, да се погрижите за храната, за себе си.
Защо е значимо за детето да играе единствено?
Развиване на автономия - едно от извънредно скъпите качества, които всеки желае детето му да има. Овладяване на умения, реализиране на задачите в лично движение, естествено и без напън.
Разгръщане на фантазията - играейки единствено, детето влиза в разнообразни функции, измисля сюжети и герои. Ако вие сте неотменно до него, в случай че му подавате непрекъснато хрумвания за игра, може да попречите на спонтанността и на цялостното разрастване на фантазията му.
Влизане по отношение на вътрешния си свят - когато детето играе единствено това е значима автотерапия. От психическа позиция, детето канализира напрежението, развива нереално мислене, поглежда във вътрешността точно в независима игра. Това е миг на съзерцаване, който е скъп за всеки стадий от живота.
Децата са разнообразни. Има такива, които от дребни като че ли са си „ самодостатъчни “ - те могат с часове да играят сами, да се забавляват прелестно с играчките си и въобще да не търсят компанията на възрастен. Обаче има и такива, които щом останат за малко сами, незабавно стартират да мрънкат, да търсят компания и като че ли нищо не е способно да грабне вниманието им.
Защо някои деца не могат да играят сами?
За да се справите със обстановката и да помогнете на детето да се научи да играе единствено, би трябвало да откриете каква е повода за безпокойството му. Може би то не се усеща удобно когато ви изгуби от взор, тъй като се опасява, че ще го изоставите. Това терзание е особено за децата сред 2 и 4 годинки, които се осъзнават като обособени персони и по едно и също време се стремят към автономия, само че и се тормозят от отделянето на майка си. Ако интервалът съответствува и с тръгването на детска градина, не се учудвайте, че дребното не ви оставя за секунда да излезете от стаята и непрестанно ви моли да играете дружно. Преди всичко то би трябвало да се увери, че няма да го изоставите и да изчезнете. Уверенията ви, че сте наоколо, може би не са задоволително достоверни. Опитайте се да откриете казуса и да го преодолеете с самообладание и внимание. Едва след отстраняването му може да продължите с опитите да го научите единствено да измисля сюжети и дейности за игрите си.
Как да помогнете на детето да развие автономия в играта
Не стойте в непосредствена непосредственост до детето, само че и не „ изчезвайте “ за дълго. Може да разговаряте до момента в който се занимавате вие с вашата, а то с неговата работа. Ако видите, че му е мъчно да се заиграе, поставете му задачи- вие ще подредите съдовете, а то ще подреди кула от кубчета. Предложението да нарисува кокошка с пиленца и петел с огромен гребен ще има по-голям триумф от нареждането „ Играй си “. Не пропускайте да го похвалите за добре свършената работа. Чувайки, че прави нещата добре, детето ще има тласък да продължи, ще построи убеденост в себе си, а от там- положително самочувствие, доверие в личните си благоприятни условия. две скорошни проучвания...
Подавайте първоначално хрумвания, само че го оставяйте да ги развива.
Не вие контролирате играта. Осигурете му опция да развихри фантазията си. Купете му палаткакъщичка, в която да играе с играчките си и да развива разнообразни сюжети. Тази палатка е извънредно потребна за приучаването на независима игра, тъй като изолира детето от околния свят по един занимателен метод и му оказва помощ да се почувства като стопанин на времето и пространството си. Ако нямате специфична къщурка на разположение, може да употребявате подръчни материали - също по този начин занимателно е да играе под масата, застлана с дълга завивка или да извършите къщурка благодарение на два стола и одеяло. Предложете му да бъде лекар и да преглежда животни в своя кабинет или нещо друго, което да го заинтригува и го оставете. По някое време се поинтересувайте от протичащото се, искайки позволение да надникнете при неготака ще поласкаете самочувствието му на огромен и независим, само че и ще му дадете да разбере, че неговият свят е значим за вас.
Оставете детето да играе " неуместно ". Ние имаме една визия за веселба, децата - друга. Искаме да развиват умения и привички, моторика, а те желаят да полудуват. " глупавите " на пръв взор игри са най-любими, най-увличащи. Дайте му тази независимост и не прекъсвайте играта, тъй като смятате, че може да прави в този миг нещо " разрастващо ". Ако непрестанно го назидавате, то ще изгуби предпочитание и ще потърси удобството - телевизия или смарт устройствата.
Изборът на играчки е извънредно значим. Според психолози, положителната играчка е тази, която не играе вместо детето, а му дава поле за независимо измисляне на сюжени и дирижиране на игрите. В тази връзка, всички писукащи, танцуващи или даващи нареждания електронни играчки са всичко друго, само че не и разрастващи самостоятелността. Много по-добър вид са най-обикновените дървени кубчета, строител, пластелин или пъзел, съобразени с съответната възраст. Те развиват в пъти по-добре изобретателското мислене у дребните в сравнение с играчките с акумулатори. Дори елементарен кашон, кутия или различен, на пръв взор излишен предмет, би намерил прелестно приложение в детските игри. От вас се желае единствено да разпалите първичната концепция, след което да се оттеглите, оставяйки детето във вълшебния свят на фантазията му.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ