За всеки с функциониращо зрение и синапси, стана очевидно, че някои измамни канадски шпиони всъщност отговарят за външната политика на Канада.
Министър-председателят Джъстин Трюдо носи титлата най-добър дипломат на нацията, а външният му министър Мелани Джоли претендира за номиналната роля на втори по ранг.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента „Бебешки стъпки“ за АСЕАН, докато приключва първите съвместни военни ученияСАЩ ще отворят посолства на островите Кук, НиуеВойната между Русия и Украйна: Списък от ключови събития, ден 579„Все още моят народ“: Мианмарската диаспора подкрепя борбата за демокрация у домакрай на списъкаНо ако събитията през миналата година са потвърдили нещо, то е следното: министър-председателят на Канада е принуден да действа по милостта на това, което вероятно е само шепа коварни, щастливи от изтичане на информация членове на неотговорните служби за сигурност на страната , над който Трюдо, кабинетът и неговите нещастни съветници по националната сигурност са изгубили контрол.
Вместо да признаят този смущаващ факт, замаяните редакционни автори и колумнисти аплодираха пресметнатото поведение на анонимни бюрократи с баджове, които възнамеряват да постигнат своето, независимо от човешките и геополитическите последици.
С техните ръчно подбрани, лековерни канали в пресата в приемлива готовност, в продължение на месеци, група озаглавени призраци стоят зад изтичането – капка по капка – на фрагменти от подбрана така наречена „интелигентност“ относно Предполагаема намеса на Китай във вътрешните работи на Канада.
Мисля, че Трюдо и близка компания разбраха рано, че преклоняването пред натиска ще създаде тежък прецедент. Така че Трюдо избра среден курс - назначаването на специален докладчик, който да разгледа обвиненията в пивоварната.
Той го сбърка и след това в крайна сметка капитулира пред изричното искане на призраците в основата на подобната на домино поредица от хиперболични, непотвърдени „разкрития“ – започването на обществено разследване.
Сега изпълнени с увереност и сигурни, че никога няма да бъдат разкрити, канадските интриги шпиони изглежда са преместили скитащия си мерник към последната цел: Индия.
Кореспондент на Globe and Mail, говорейки в подкаста на националния вестник, призна, че е бил подсказан от „източници“ за неустоимото обвинение, че Индия е убила канадския сикхски сепаратист Хардип Сингх Ниджар в Канада.
По-късно редакторът на вестника се е свързал, каза той, от кабинета на министър-председателя (PMO), с молба да отложи публикуването на историята поне с една седмица, за да позволи на канадските разузнавателни агенции да продължат своята „работа“ – вероятно да съберат и обосновете все още мъглявите „доказателства“, свързващи Индия със заговора за убийство.
The Globe отказа. Контраофертата: Като се има предвид значимостта на историята, вестникът беше готов да задържи ден-два.
В крайна сметка Globe публикува историята си онлайн точно когато Трюдо беше готов да направи своето напрегнато, квалифицирано обръщение към парламента и нацията, в което той твърди, че има „потенциална връзка“ между индийските „агенти“ и убийството на Ниджар през паркинга на сикхски храм в Британска Колумбия през юни.
От това, което чувам неофициално, PMO тихо се е обърнал към няколко избрани репортери, за да им каже, че министър-председателят планира скоро да направи изявление относно предполагаемата роля на Индия в смъртта на Ниджар. Превантивната цел беше да се прикрият въпросите и критиките относно прекратената търговска мисия на Канада в Ню Делхи и отпуснатото, неудобно ръкостискане на Трюдо с премиера Нарендра Моди на срещата на върха на Г-20.
Това, че Трюдо е бил принуден да „изпревари“ изтичането на информация в Globe, е повече доказателство, че окуражени шпиони са начело на нещо, което се равнява на паралелно правителство, решено да постави в неудобно положение и да принуди действащ министър-председател да изпълни заповедите им – или друго.
Това е неприемливо посегателство срещу волята на канадците и грубо нарушение на консултантската роля, която службите за сигурност трябва да играят в една конституционна демокрация.
Вместо да бъдат категорично цензурирани за превишаване на правомощията си и безразсъдно поведение, тези негодници в сянка се славят като „доносници“ от прозорливи експерти и писатели, които са изгубили от поглед нанасяните дълбоки щети.
Ето другата неудобна истина, която журналистите, превърнали се в мажоретки с малко, ако изобщо разбират, мърлявия, подземен свят на „шпионажа“ не успяват да схванат: той е населен предимно от грешници, а не от светци – независимо от страната им произход.
Помислете за „разкриването“, че един от партньорите на Канада в „Петте очи“ – консорциум от електронни шпионски услуги, който също се състои от Съединените щати, Обединеното кралство, Австралия и Нова Зеландия – е подслушвал индийски дипломати и според съобщенията е предал до Отава с уличаваща информация за убийството на Ниджар.
В черно-бялата вселена, която обитават тези наивни апологети, алиансът на Петте очи е посветен на шпионирането единствено на „лошите момчета“, защото това е, което „добрите момчета“ – това сме ние – правят, за да защитят вас и мен.< /p>
Длъжен съм да го разкажа на тълпата на желаната звезда-Джимини-Крикет, но Петте очи шпионират своите скъпи приятели и един друг през цялото време.
Защо? За събиране на купища класифицирани дипломатически, военни и търговски тайни и всякакви интимни, непристойни късчета за бъдещо влияние и влияние.
Междувременно Индия – намигване намигване, намигване намигване – вероятно е заета да шпионира своите „стратегически съюзници“ натура.
Къде, о, къде е цялото това възмущение, подхранвано от чужда намеса? Най-ниската точка на винаги удобното и дразнещо лицемерие на Запада по отношение на резултата от „извънсъдебните“ убийства получи мощен глас на страниците на този защитник на „чуждата намеса“, The New York Times.
Ето как Times наскоро предостави предвидимо прикритие за „добрите момчета“, когато се намесват и извършват „целенасочени убийства“ – стерилният евфемизъм за убийство.
„Убийството и предполагаемото участие на индийското правителство шокира служители във Вашингтон. Докато демократичните държави извършват целенасочени убийства в нестабилни държави или региони, а шпионските служби на по-авторитарни правителства – а именно Русия – организират убийства навсякъде, където решат, необичайно е демократична държава да провежда смъртоносна тайна акция в друга демокрация“, пише Times .
Най-просто казано: Да, „добрите момчета“ убиват хора, но го правят само в „нестабилни държави или региони“. Изглежда, че в наши дни това представлява голяма част от бурната планета. Така или иначе, за разлика от демократичните „добри момчета“, авторитарните „лоши момчета“ – като Путин – убиват хора навсякъде.
Казва се, че Белият дом и Държавният департамент на САЩ са шокирани и объркани. Те не знаят дали техният приятел Моди е „добър човек“ или „лош човек“ в крайна сметка.
Що се отнася до „организирането на убийства, където пожелаят“, „Таймс“ е забравил, разбира се, за дългата, смъртоносна, не толкова далечна и скорошна история на Америка за избора да насърчава и помага за оркестрирането на преврати срещу демократично избрани правителства на Балканите , Централна и Южна Америка, Близкия изток, Африка и Азия — заедно с катастрофалните нашествия в Ирак и Афганистан.
Очевидно не се броят.
Вижте, Трюдо трябва, ако е възможно, да сложи ласо на канадските шпиони на свободна практика и да им напомни – ясно и ясно – кой е техният шеф.
Може да иска да открие и как те, заедно с техните колеги в също толкова кома от Кралската канадска конна полиция, са позволили – ако е вярно – канадец да бъде застрелян и убит на канадска земя от индийски агенти, които са предназначени да избягат с него.
Това, смея да кажа, би заслужавало друго публично разследване.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
