Хроничният стрес провокира развитието на ракови заболявания. Ето как
За вредата от несъразмерния стрес е казано и написано доста, а разрушителното му влияние върху организма е добре известно. Така да вземем за пример хроничният стрес усилва риска от инсулти и други сърдечносъдови болести. Също по този начин той води до развиване на тревожни и депресивни разстройства. Сега учените оповестяват и за други, по-неприятни последствия от хроничния стрес. Оказа се, че той може да способства за развиването на ракови болести, само че по какъв начин тъкмо става това, не е изцяло известно. Но първите стъпки в това направление са към този момент направени.
В публикация, оповестена неотдавна в списание Cancer Cell, се споделя, че откривателите са постигнали схващане за това по какъв начин несъразмерният и продължителен стрес въздейства на пациентите с рак. Стресът принуждава някои бели кръвни кафези – неутрофилите – да образуват лепкави структури, сходни на паяжина, които вършат тъканите на организма по-податливи на метастази. Според създателите, новото изобретение може да докара до нови тактики за лекуване на рака.
Хроничният стрес подтиква разпространяването на рака в организма Хроничният стрес е физиологичен развой, иницииран от фактори на околната среда и/или психосоциални фактори. Той визира паметта, когнитивните качества и държанието, както и хомеостазата на целия организъм, в това число сърдечносъдовата, стомашно-чревната и имунната система.
Стресът е естествена реакция
Реакцията на човешкия организъм към напрежението ни разрешава да се защитим от заканите. За нашите далечни предшественици тези закани са били най-вече хищници и враждебни непознати. И макар че е съвсем невероятно да срещнем рискови хищници по улиците на актуалните градове, а агресивното държание на публични места е необичайност, животът към момента е изпълнен със стрес. И организмът реагира на него по същия метод, както и преди стотици и хиляди години.
Така че мястото на разярения див звяр е заето от ежедневните отговорности – работа, заплащане на сметки и даже грижи за околните. Звучи малко необичайно, да, само че организмът в действителност възприема ежедневните задания като опасност. Това го кара да се усеща по този начин, като че ли непрекъснато е подложен на офанзива. Справянето с този тип стрес не е елементарно, а отрицателните му резултати предизвикват директни вреди
Ежедневните проблеми могат да причинят продължителен стрес Този резултат има ясно научно пояснение. Когато се сблъскаме с хипотетична опасност, дребен сектор в основата на мозъка – хипоталамусът – задейства сигнализация в тялото, която посредством нервни и хормонални сигнали подтиква надбъбречните жлези, ситуирани в горната част на бъбреците, да отделят огромно количество хормони като адреналин и кортизол.
Адреналинът форсира сърдечния темп, покачва кръвното налягане и дава повече сила. Кортизолът, главният хормон на напрежението, покачва равнищата на кръвната захар и усилва съществуването на субстанции за възобновяване на тъканите в организма. Тази комплицирана естествена сигнална система взаимодейства и с областите на мозъка, които дават отговор за настроението, мотивацията и страха.
Кога стресът става рисков?
Системата за реакция на организма на стрес нормално се самоограничава. След като възприеманата опасност отмине, хормоните се връщат към естествените си равнища. С намаляването на равнищата на адреналина и кортизола сърдечната периодичност и кръвното налягане се връщат към естествените си равнища. Другите системи се връщат към естествените си действия.
Но когато стресовите фактори са постоянно налице и постоянно се усещаме атакувани, реакцията „ бий се или избягай “ остава включена. Чудно ли е, че продължителното активиране на системата за реакция на стрес и несъразмерното излагане на кортизол и други хормони на напрежението могат да нарушат съвсем всички процеси в организма и да доведат до разнообразни здравословни проблеми.
Редица болести са директно свързани с хроничния стрес. Депресия, тревога, храносмилателни проблеми, главоболие, мускулни болки, сърдечносъдови болести, увеличение на тежестта, проблеми със съня и концентрацията – това са последствията от хроничния стрес. И както учените откриха неотдавна, това не е всичко.
Хроничният стрес и ракът
Ракът лишава живота на милиони хора всяка година, а лекуването му е комплициран и нескончаем развой, който не всеки път води до удобни резултати. Освен това пациентите с рак имат доста аргументи за мощен стрес, в това число терзанията по отношение на прогнозата и лекуването, както и седмиците, месеците, а от време на време и годините на терапия. При това хроничният стрес може да способства за развиването на рака, което дълго време беше мистерия за учените.
„ Стресът е нещо, което в действителност не можем да избегнем при пациентите с рак. След слагането на диагнозата пациентите постоянно мислят за заболяването, лекуването и фамилията. Така че е извънредно значимо да разберем по какъв начин стресът въздейства върху развиването на заболяването и лечението “,
обяснява Сюе-Янг Хе, постдокторант в лабораторията Колд Спринг Харбър в Ню Йорк.
Силният стрес способства за развиването на рака Сега откривателите наподобява са постигнали пробив в разбирането на това за какво хроничният стрес разрешава на раковите тумори да метастазират. Така да вземем за пример интернационален екип от учени откри, че стресът кара белите кръвни кафези, наречени неутрофили, да образуват лепкави, сходни на мрежа структури, които вършат телесните тъкани по-податливи на метастазиране.
Пробив в проучванията
Ново изследване може да докара до появяването на непознати до момента тактики за лекуване на рака, които стопират развиването и разпространяването на туморите в организма. Учените стигнаха до този извод, като провокираха продължителен стрес при мишки с рак. Наблюдавайки животните, чиито тумори са се популяризирали от гръдния панер към белите дробове, и подлагайки ги на стрес, учените са следили плашещо повишаване на метастатичните лезии.
„ Броят на метастазите се усили четири пъти “,
пишат създателите на изследователската публикация.
Екипът откри също, че хормоните на напрежението – глюкокортикоиди – работят върху неутрофилите, които изместват ДНК и образуват структури, сходни на паяжина.
„ Обикновено те ни защищават от нахлуващите микроорганизми, само че при рака основават среда, удобна за метастази “,
изясняват учените.
Борбата със напрежението би трябвало да бъде неразделна част от лечението на рака За да потвърдят откритията си, откривателите организират три теста. Първо отстраняват неутрофилите от мишките благодарение на антитела, а по-късно инжектират животните с лекарство, което унищожава получената конструкция. Накрая употребявали мишки, чиито неутрофили не реагират на глюкокортикоидите. Всяко проучване давало сходни резултати. „ Стресираните мишки към този момент не развиваха метастази„, се споделя в публикацията.
Интересно е и това, че хроничният стрес наподобява е основал конструкция, сходна на паяжина, която е трансформирала белодробната тъкан даже при мишки без рак. Казано по-просто, образуването на структурата, разпозната от откривателите, на процедура приготвя организма за развиването на рак.
Необходимо е да се борим с хроничният стрес Авторите на новата научна работа допускат също, че бъдещите медикаменти, които предотвратяват образуването на структурата, биха могли да бъдат от изгода за пациенти, чийто рак към момента не е метастазирал. Това значи, че новите способи на лекуване биха могли да забавят и даже да спрат развиването на разнообразни типове рак. И, несъмнено, битката със напрежението би трябвало да бъде главен съставен елемент на лекуването и профилактиката на рака.
