За врачани не е имало друга алтернатива освен свобода, каза

За врачани не е имало друга опция с изключение на независимост, сподели Радосвета Крумова, ръководител на читалищното настоятелство на НЧ „ Развитие – 1869 “ във Враца. Тя взе участие в проведена от Българска телеграфна агенция в Националния пресклуб на организацията във Враца.

„ Единствено думата „ Свобода “ е била извезана върху знамето на врачанските съзаклятници от времето на Априлското въстание. И в случай че девизът на бунтовниците нормално е бил „ Свобода или гибел “, то двете сестри, пошили врачанското знаме – Мица и Калица, избрали да слагат единствено едната от тях. Това значи, че за врачани не е имало друга опция и те са били сигурни, че свободата на България ще бъде извоювана “, съобщи Крумова. Ценният експонат може да бъде забелязан в залите на Регионалния исторически музей във Враца.

Крумова описа за историята на знамето и за нейната самодейност за основаване на копие на светинята. По думите ѝ Врачанският революционен комитет решил, че знамето ще го ушият сестрите Мица и Калица Хаджи Кръстеви. Двете сестри са шили и везали в потулена стаичка на бащиния си дом от заран рано до късна нощ. За това са знаели единствено най-доверените и постоянно са се отбивали. Един пролетен ден на 1876 година от иглата се изнизала последната сърмена нишка, изписала със дребен бод косо в долния завършек на знамето: „ Калица и Мица К. Х. Василови. 1876. 12 апр. Враца.”.

Крумова добави, че в тревожните за града дни Мица и Калица прибрали знамето и го потулили сред плочите на покрива в бащината си къща, само че в жадните души на българите останала вярата за свободата, а у турците – съмнението, че дъщерите на хаджи Кръстьо се занимавали с комитски работи. „ И те не закъснели да споходят дома им. Влезли в двора двама неканени заптии. Единият останал долу, а другият се качил на тавана. И затършували “, сподели тя. По думите й сестрите са се спогледали и споразумели – едната слязла долу, завъртяла се към заптието из двора, продумала му и той извикал другия. В това време знамето било преместено в претърсената към този момент част на покрива, изясни тя.

Всичко това обаче уплашило хаджи Кръстьо, тъй като щом турци се навъртали към дома му и надничали по мазетата и таваните – няма да е на положително, сподели Крумова. Тя добави, че той е повикал дъщерите си и наредил да се изгори знамето. Мица и Калица „ послушали” повелята на татко си – взели остаряла копринена дреха, хвърлили я в огнището и когато се разгоряла, го извикали. „ Ето, изгоря “, споделили сестрите, а знамето, зашито в остаряла непотребна пелена, висяло преметнато на дълга върлина под навеса в двора “, сподели Крумова.

По думите й на 28 октомври 1877 година в преди малко освободения град Враца влезнал с щаба си командващият отряда избавител генерал-майор Николай Степанович Леонов І. „ Посрещнало го ликуващото българско население. Опиянението било неописуемо. Свобода след петстотин години тирания! Руски офицери гостували и на фамилията на хаджи Кръстьо х. Василов. Празничната софра била богата и шумна, само че тежко било на душата на хаджията: прокълнат рабски боязън! Да накара дъщерите си да изгорят знамето! А умните сестри се сетили: предиздвикали ратайчето да извади знамето от пелената, да го прикове на дълъг кол, да го издигне и да им обади. Когато всичко било готово, те поканили домашните си и гостите да излязат “, изясни специалистът. По думите ѝ, когато посред двора видели развятото знаме на врачанските съзаклятници, съветските офицери помолили да се смъкна скъпата светиня и всички го целували, прегръщали и плакали от наслада.

Сатенът в бяло, зелено и синьо, копринените конци и сърмените пискюли и ширити за копието на трикольора са дарени от родолюбиви врачани.

По концепция на Радосвета Крумова през 2011 година, след 135 години от тези събития във Враца е подета самодейност за ушиване на копие на историческото знаме, а двете флагове – остарялото и новото, да бъдат осветени на 2 юни по време на Ботевите празнувания. Всички материали за знамето – платове, мъниста и сърма, са подаяние от читалищата на община Враца, а то е ушито и избродирано с общи старания. Короната на лъва е избродирана от Мария Божковска, секретар-библиотекар на НЧ „ Фар – 1930 “ в с. Паволче. „ Идеята ни бе това знаме да пътува по учебни заведения и читалища и по този начин децата да се допрян до тази реликва “, уточни Крумова. По думите ѝ копието на въстаническия байряк е приключено на 18 май, в деня, когато преди 135 години сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви предали своето знаме на врачанските съзаклятници за освещаване в църквата „ Свето Възнесение “.

Конференцията във Враца е част от поредицата, с която Българска телеграфна агенция предизвика диалози за 150 години от Априлското въстание. а сходни ще бъдат проведени и в националните пресклубове на организацията в центровете на останалите революционни окръзи на въстанието – Велико Търново, Сливен и Панагюрище. Форумите за въстанието са част от самодейността на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и БНР - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история през годините до 2032 година, когато се навършват 1400 години от първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.