Близкият Изток – родината на първите частни военни компании
За войната в Грузия през 2008 година са наети доста западни частни инструктори
Eдна от първите исторически описания на военна акция в човешката история е книгата “Анабазис ” на гръцкия историк и военачалник Ксенофонт. Събитията се развиват на територията на Персия, сегашен Ирак и Сирия и съставлява изложение на дейностите на войска от към 10 000 гърци на страната на младия персийски цар Кир против неговия брат Артаксеркс II. Гърците, събирани от земите на Пелопонес, Атика, Лидия, Фригияи и Кападокия, са били наемници. Може да се назова първата Частна военна компания.
В XXI век боевете по същите тези места в Сирия към този момент трансферираха като дълготрайност времето на Втората международна война. На бойните полета на изтерзаната от войни страна публично участват армиите на шест страни, а импровизирано – бойци от още над 30 страни. Това естествено става допустимо посредством към този момент описаното остаряло събитие, а точно “наемничеството ”, известно в този момент под новото име “частни военни компании ” (ЧВК), Private Military Company (PMC). Наемник съставлява лице, воюващо не заради идеологически, национални, политически аргументи или воински отговорности, а поради пари. Самата дума за боец на англ. Soldier, в славянските езици “солдат ” произлиза от латинския корен Soldus, Solidus – монета. За западните частни военни компания (ЧВК) е известно доста.
Тази активност стартира да се легализира още от 70-те години с британската “Watchguard International ”, учредена от полковника в оставка от английските сили за специфични интервенции SAS, Дейвид Стърлинг. Поради огромния интерес американския военно-промишлен комплекс също си основава такива. Една от сполучливите е “Vinnell Corp ”, която е благосъстоятелност на американския “Northrop Grumman ”. Силното лоби на ВПК в държавното управление обезпечава контракт на стойност над 500 милиона с държавното управление на Съединени американски щати. Договорът е за образованието и подготовката на Националната армия на Саудитска Арабия и защита на нефтените залежи в страната. Епохата на разпада на колониалните системи на Англия, Франция, Холандия, Белгия, Португалия и Испания в средата на XX век основава условия за голям брой районни и местни въоръжени спорове, където ЧВК процъфтяват. Британската “KMC Ltd. ” бива забъркана в абсурда “Иран-контри ”. Южноафриканската ЧВК “Executive Outcomes ” води безчет интервенции в африканския юг. Многобройни са британските и американските ЧВК, които работят в Индокитай, Индонезия, Иран, Оман, Египет, Саудитска Арабия. Краят на Студената война и разбъркването на международните силови линии отвори един нов пазар, Афганистан, Ирак, Балканите и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. По време на войната в Грузия 2008 година за образованието на грузинската войска са наети 200 инструктори от израелските ЧВК “Defensive Shield ” и “Global Comprehensive Security Transformation ” (Global CST), над 15 ЧВК от Съединени американски щати, с изключение на “Blackwater Security Consulting ” там са и “MPRI ”, “Cubic ”, “American Systems ”, Kellog ”, “Brown and Root ”.
В някогашна Югославия американската ЧВК – “MPRI ”подготвя хърватската войска и V корпус от армията на Босна и Херцеговина. В тази война за първи път се появяват и наемници от Русия. Небезизвестният Игор Стрелков (официално Гиркин) преди да отиде в Източна Украйна първо води война в Босна в състава на II Руски доброволчески отряд. Истинският “бум ” обаче за американските ЧВК настава след войните на Съединени американски щати в Афганистан и Ирак.
По време на интервенцията в Афганистан до 2009 година там са се намирали 104 000 сътрудници на ЧВК. В следствие числеността им е понижена на 40 000. В Ирак от 2003 до 2010 работят над 400 американски ЧВК и над 200 000 техни чиновници. Там закупи печална популярност ЧВК- “Blackwater Security Consulting “ с създател Ерик Принс. Официалното следствие откри, че по договори главно от Държавния департамент, “Blackwater ” е получил в Ирак за над $1 милиард. Парите са толкоз доста, че не инцидентно американският шеф на Ирак Пол Бремер подписва декрет № 17 (Coalition Provisional Authority Order 17), съгласно който сътрудниците на американските военни и охранителни компании получават цялост и не могат да бъдат привличани към отговорност в сходство със законодателството на Ирак.
Русия също се включва в този бизнес, както постоянно със забавяне. По времето на комунизма всички частни компании бяха неразрешени. В Сирия неотдавна стана известна съветската ЧВК “Вагнер ”. Поводът беше ударите от 7 и 8 февруари към селцето Ал-Талабия, провинция Дейр-ез-Зоор на силите на водената от Съединени американски щати коалиция в Сирия и про-асадовски сили, в чиито състав влизат и съветски “частни военни експерти ”. В реалност такава ЧВК не съществува, макар че от няколко месеца попада в санкционния лист на Съединени американски щати. Най-често се употребява името “Славянски корпус ”, компанията е записана през 2013 година в Хонконг от двама съветски жители и създатели Вадим Гусев и Евгений Сидоров. “Вагнер ” е позивната, с която излиза в ефир нейният действен началник Димитрий Уткин. Същият е подполковник от запаса и някогашен пълководец на отряд 700 от състава на Силите за специфични интервенции на ГРУ от Водоснабдителна система на РФ (в момента Главно Управление от Генерален щаб на Водоснабдителна система на РФ). Счита се че подготвителната база се намира в Мосилково, Краснодарска област в региона, прилежащ на 10 обособена бригада СпецНаз. Според налична информация според от типа активност и присъединяване в интервенциите, контрактник в региона на бойни дейности получава към 3000 – 5000 щ.д. месечно. Ръководителите на компанията имат скръбен опит от Сирия.
По време на интервенция към град Ал Сухна, ЧВК предизвика и влиза в пердах със сирийската формация “Jaysh al-Islam ” (Армията на Исляма), след което участниците и управлението са върнати в Русия, задържани и съдени по Закона за наемничеството, член 359. Присъдата за двамата ръководители Гусев и Сидоров е 3 години. Последва и случаят към Дейр-ез-Зоор от тази година. Случаят беше употребен по всички правила на хибридната осведомителна война. Появиха се осведомителни запаси, най-вече украински, с фрагменти на разстрел на колони с бронетехника нощем (оказаха се от видео-симулатор), записи на радиобмен с под паника апели за помощ, изявленията на “очевидци ” и близки на починали, като жертвите доближиха над 200. В следствие следствие на съществени медии, включително на немския Der Spiegel възобновиха същинските събития и починалите станаха към 20.
Преди дни най-висшите военни на Съединени американски щати и Русия, Началникът на комитета на шеф щабовете на Съединени американски щати, ген. Джоузеф Данфорд и Началникът на Генерален щаб на Русия, ген. Валерий Герасимов разискаха случаят с съветската ЧВК и набелязаха ограничения за попречване на такива случаи в бъдеще. Това обаче сподели някой проблеми с потреблението на ЧВК в региони на прикосновение на регулярните армии на огромните страни. Използването на ЧВК има своите преимущества като това, че се явяват сили, за които публично страната не носи отговорност. Това даде съображение на съветската страна да отхвърля директен въоръжен конфликт със силите на Съединени американски щати в Сирия. Могат да бъдат употребявани в нарушаване на някои публични сделки сред страните (вероятния случай в Дейр-ез-Зоор от 08.02.2018).
Жертвите, дадени от ЧВК, не въздействат мощно на публичното мнение. Силите имат гъвкава конструкция, бързо могат да бъдат прехвърляни и имат по-висока подготовка от регулярната войска, заради условията за асортимент, а и високото възнаграждение притегля към този момент построени експерти. Съществуват и дефекти, като главният е невъзможността да се обявяват като част от Водоснабдителна система на някоя страна, а това ги лишава от своевременна и масирана поддръжка с авиация, артилерия и ракетни удари. Мотивацията е само на материална основа и това постоянно води до отклоняване от рискови задания и липса на резистентност. Намирайки се в “сивата зона ” на закона, постоянно пораждат проблеми с дисциплината и ръководството. Много постоянно тези ЧВК против заплащане се пренаемат от локални групи и военни водачи за решение на проблемите им с техни съперници или враждуващи групировки, което може да докара до разширение на споровете.
Действията, които са в раздела “Специални интервенции ”, действително влизат по интернационалните правила като състав “наемничество ”, което е наказуемо по закон и в Съединени американски щати, Англия с Акт от 1870 година, РФ член 359, а от 1979 година и с резолюция на Организация на обединените нации има и основан специфичен комитет. Трябва да се означи, че съществуват и изцяло легални действия за ЧВК като образование, техническо разузнаване, ръководство на комплицирани осведомителни системи, защита на обекти и отбрана от пиратство. В Русия има ЧВК – РСБ (Руски системи за безопасност), която е сътрудник при отбрана на морските връзки в Аденския залив, защита с механически средства и дронове, разминиране в Либия. Същата има офиси в Германия, Италия, Турция, Сенегал, Сингапур.
Eдна от първите исторически описания на военна акция в човешката история е книгата “Анабазис ” на гръцкия историк и военачалник Ксенофонт. Събитията се развиват на територията на Персия, сегашен Ирак и Сирия и съставлява изложение на дейностите на войска от към 10 000 гърци на страната на младия персийски цар Кир против неговия брат Артаксеркс II. Гърците, събирани от земите на Пелопонес, Атика, Лидия, Фригияи и Кападокия, са били наемници. Може да се назова първата Частна военна компания.
В XXI век боевете по същите тези места в Сирия към този момент трансферираха като дълготрайност времето на Втората международна война. На бойните полета на изтерзаната от войни страна публично участват армиите на шест страни, а импровизирано – бойци от още над 30 страни. Това естествено става допустимо посредством към този момент описаното остаряло събитие, а точно “наемничеството ”, известно в този момент под новото име “частни военни компании ” (ЧВК), Private Military Company (PMC). Наемник съставлява лице, воюващо не заради идеологически, национални, политически аргументи или воински отговорности, а поради пари. Самата дума за боец на англ. Soldier, в славянските езици “солдат ” произлиза от латинския корен Soldus, Solidus – монета. За западните частни военни компания (ЧВК) е известно доста.
Тази активност стартира да се легализира още от 70-те години с британската “Watchguard International ”, учредена от полковника в оставка от английските сили за специфични интервенции SAS, Дейвид Стърлинг. Поради огромния интерес американския военно-промишлен комплекс също си основава такива. Една от сполучливите е “Vinnell Corp ”, която е благосъстоятелност на американския “Northrop Grumman ”. Силното лоби на ВПК в държавното управление обезпечава контракт на стойност над 500 милиона с държавното управление на Съединени американски щати. Договорът е за образованието и подготовката на Националната армия на Саудитска Арабия и защита на нефтените залежи в страната. Епохата на разпада на колониалните системи на Англия, Франция, Холандия, Белгия, Португалия и Испания в средата на XX век основава условия за голям брой районни и местни въоръжени спорове, където ЧВК процъфтяват. Британската “KMC Ltd. ” бива забъркана в абсурда “Иран-контри ”. Южноафриканската ЧВК “Executive Outcomes ” води безчет интервенции в африканския юг. Многобройни са британските и американските ЧВК, които работят в Индокитай, Индонезия, Иран, Оман, Египет, Саудитска Арабия. Краят на Студената война и разбъркването на международните силови линии отвори един нов пазар, Афганистан, Ирак, Балканите и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. По време на войната в Грузия 2008 година за образованието на грузинската войска са наети 200 инструктори от израелските ЧВК “Defensive Shield ” и “Global Comprehensive Security Transformation ” (Global CST), над 15 ЧВК от Съединени американски щати, с изключение на “Blackwater Security Consulting ” там са и “MPRI ”, “Cubic ”, “American Systems ”, Kellog ”, “Brown and Root ”.
В някогашна Югославия американската ЧВК – “MPRI ”подготвя хърватската войска и V корпус от армията на Босна и Херцеговина. В тази война за първи път се появяват и наемници от Русия. Небезизвестният Игор Стрелков (официално Гиркин) преди да отиде в Източна Украйна първо води война в Босна в състава на II Руски доброволчески отряд. Истинският “бум ” обаче за американските ЧВК настава след войните на Съединени американски щати в Афганистан и Ирак.
По време на интервенцията в Афганистан до 2009 година там са се намирали 104 000 сътрудници на ЧВК. В следствие числеността им е понижена на 40 000. В Ирак от 2003 до 2010 работят над 400 американски ЧВК и над 200 000 техни чиновници. Там закупи печална популярност ЧВК- “Blackwater Security Consulting “ с създател Ерик Принс. Официалното следствие откри, че по договори главно от Държавния департамент, “Blackwater ” е получил в Ирак за над $1 милиард. Парите са толкоз доста, че не инцидентно американският шеф на Ирак Пол Бремер подписва декрет № 17 (Coalition Provisional Authority Order 17), съгласно който сътрудниците на американските военни и охранителни компании получават цялост и не могат да бъдат привличани към отговорност в сходство със законодателството на Ирак.
Русия също се включва в този бизнес, както постоянно със забавяне. По времето на комунизма всички частни компании бяха неразрешени. В Сирия неотдавна стана известна съветската ЧВК “Вагнер ”. Поводът беше ударите от 7 и 8 февруари към селцето Ал-Талабия, провинция Дейр-ез-Зоор на силите на водената от Съединени американски щати коалиция в Сирия и про-асадовски сили, в чиито състав влизат и съветски “частни военни експерти ”. В реалност такава ЧВК не съществува, макар че от няколко месеца попада в санкционния лист на Съединени американски щати. Най-често се употребява името “Славянски корпус ”, компанията е записана през 2013 година в Хонконг от двама съветски жители и създатели Вадим Гусев и Евгений Сидоров. “Вагнер ” е позивната, с която излиза в ефир нейният действен началник Димитрий Уткин. Същият е подполковник от запаса и някогашен пълководец на отряд 700 от състава на Силите за специфични интервенции на ГРУ от Водоснабдителна система на РФ (в момента Главно Управление от Генерален щаб на Водоснабдителна система на РФ). Счита се че подготвителната база се намира в Мосилково, Краснодарска област в региона, прилежащ на 10 обособена бригада СпецНаз. Според налична информация според от типа активност и присъединяване в интервенциите, контрактник в региона на бойни дейности получава към 3000 – 5000 щ.д. месечно. Ръководителите на компанията имат скръбен опит от Сирия.
По време на интервенция към град Ал Сухна, ЧВК предизвика и влиза в пердах със сирийската формация “Jaysh al-Islam ” (Армията на Исляма), след което участниците и управлението са върнати в Русия, задържани и съдени по Закона за наемничеството, член 359. Присъдата за двамата ръководители Гусев и Сидоров е 3 години. Последва и случаят към Дейр-ез-Зоор от тази година. Случаят беше употребен по всички правила на хибридната осведомителна война. Появиха се осведомителни запаси, най-вече украински, с фрагменти на разстрел на колони с бронетехника нощем (оказаха се от видео-симулатор), записи на радиобмен с под паника апели за помощ, изявленията на “очевидци ” и близки на починали, като жертвите доближиха над 200. В следствие следствие на съществени медии, включително на немския Der Spiegel възобновиха същинските събития и починалите станаха към 20.
Преди дни най-висшите военни на Съединени американски щати и Русия, Началникът на комитета на шеф щабовете на Съединени американски щати, ген. Джоузеф Данфорд и Началникът на Генерален щаб на Русия, ген. Валерий Герасимов разискаха случаят с съветската ЧВК и набелязаха ограничения за попречване на такива случаи в бъдеще. Това обаче сподели някой проблеми с потреблението на ЧВК в региони на прикосновение на регулярните армии на огромните страни. Използването на ЧВК има своите преимущества като това, че се явяват сили, за които публично страната не носи отговорност. Това даде съображение на съветската страна да отхвърля директен въоръжен конфликт със силите на Съединени американски щати в Сирия. Могат да бъдат употребявани в нарушаване на някои публични сделки сред страните (вероятния случай в Дейр-ез-Зоор от 08.02.2018).
Жертвите, дадени от ЧВК, не въздействат мощно на публичното мнение. Силите имат гъвкава конструкция, бързо могат да бъдат прехвърляни и имат по-висока подготовка от регулярната войска, заради условията за асортимент, а и високото възнаграждение притегля към този момент построени експерти. Съществуват и дефекти, като главният е невъзможността да се обявяват като част от Водоснабдителна система на някоя страна, а това ги лишава от своевременна и масирана поддръжка с авиация, артилерия и ракетни удари. Мотивацията е само на материална основа и това постоянно води до отклоняване от рискови задания и липса на резистентност. Намирайки се в “сивата зона ” на закона, постоянно пораждат проблеми с дисциплината и ръководството. Много постоянно тези ЧВК против заплащане се пренаемат от локални групи и военни водачи за решение на проблемите им с техни съперници или враждуващи групировки, което може да докара до разширение на споровете.
Действията, които са в раздела “Специални интервенции ”, действително влизат по интернационалните правила като състав “наемничество ”, което е наказуемо по закон и в Съединени американски щати, Англия с Акт от 1870 година, РФ член 359, а от 1979 година и с резолюция на Организация на обединените нации има и основан специфичен комитет. Трябва да се означи, че съществуват и изцяло легални действия за ЧВК като образование, техническо разузнаване, ръководство на комплицирани осведомителни системи, защита на обекти и отбрана от пиратство. В Русия има ЧВК – РСБ (Руски системи за безопасност), която е сътрудник при отбрана на морските връзки в Аденския залив, защита с механически средства и дронове, разминиране в Либия. Същата има офиси в Германия, Италия, Турция, Сенегал, Сингапур.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ