Дойче веле за Сталинград: Битката, която реши Втората световна война
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите в нея са най-тежките. Но защото психическото ѝ значение е голямо, тя става решаваща за изхода на Втората международна война, отбелязва в исторически етюд по случай 75-годишнината от епичното стълкновение Дойче веле.
Всъщност Сталинград е трябвало да бъде единствено етапна цел за Вермахта - като насочна точка за завладяване на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче борбата за него, почнала през лятото на 1942 година, придобива висшо политическо значение - както за Адолф Хитлер, по този начин и за Йосиф Сталин.
Германската атака на шеста войска под командването на военачалник Фридрих Паулус е била рискована още през цялото време - поради прекомерно дългите снабдителни пътища. Тя стартира в средата на август 1942, близо година след немското нахлуване над Съветския съюз.
Навремето Хитлер декларира: " Руснаците са на края на силите си ". Това обаче се оказва голяма илюзия. Вермахтът фактически съумява да завладее по-голямата част от града доникъде на ноември - и то макар голямата опозиция. Същевременно обаче Червената войска стартира контраатака от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942 цялата шеста войска на Вермахта и елементи от подкрепящата я четвърта танкова дивизия - близо 300 000 души - са обградени. По заповед на Хитлер обаче те би трябвало непременно да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: " Нито крачка обратно ".
Настъплението на руснаците
Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле поражда нещо като " казан ". Положението в него бързо се утежнява. Снабдяването на бойците от Вермахта се реализира чрез огромен въздушен мост. Само че то не съумява да задоволи потребностите им. С напредването на Червената войска снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И по този начин множеството от заклещените в " котела " немски бойци умират не в борба, а от апетит и мраз.
Въпреки това военачалник Паулус към момента прецизно съблюдава заповедта на Хитлер да се бият " до последно " и на 8 януари 1943 отхвърля руското предложение за капитулация. На 29 януари, когато ситуацията към този момент е изцяло безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното известие: " Шеста войска поздравява своя фюрер послучай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите генерации нашата борба бъде образец за това в никакъв случай да не капитулираме - даже и в най-безнадеждното състояние. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер! "
Само че верността на военачалник Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената войска нахлува в неговата основна квартира, ситуирана в мазето на едно кафене, главнокомандващият е покорен. Той не разрешава на офицерите си да се самоубият - те би трябвало да споделят ориста на редовите бойци. Германските войски капитулират. Междувременно " котелът " е разграничен на южен и северен. В края на януари немските бойци в южния " казан " се предават. На 2 февруари се предават и бойците от северната част. Те са задържани от съветските въоръжени сили.
Стотици хиляди жертви
В борбата при Сталинград умират половин милион руснаци, сред които и доста цивилни жители. Причината: Сталин дълго време не позволява цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената войска не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на борбата. Много от тях обаче умират от апетит и мраз. Предполага се, че от немска страна умират сред 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди немски военнопленници оцеляват едвам 6000. През 1956 те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но " психическото ѝ значение е голямо и заради това тази борба е решаваща за изхода на войната ", изяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и заради това, че " през цялото време двете страни оповестяват, че тази борба ще бъде решаваща ". Хелбек, който събира спомените на немски и съветски ветерани от Сталинград в специфичен онлайн план под името " Facing Stalingrad ", споделя, че след борбата Червената войска е желала да покаже на целия свят, " че е победила най-хубавата войска в света ".
Сталинград, чието име е промено през 1960 година на Волгоград, и до през днешния ден е цялостен със свидетелства за борбата. Музеят " Сталинград " е един от най-посещаваните в Русия. И новата английска комедия " Смъртта на Сталин " удостоверява, че следите на борбата са осазаеми и до ден-днешен. Диктаторът Сталин е отговорен за гибелта на милиони руски жители. Но неговото име се свързва и с успеха над хитлеристка Германия. Руският министър на културата Владимир Медински забрани кино лентата със следния мотив: " Много хора... ще възприемат този филм като обидна насмешка със руското минало ". Крайно несвоевременно било този филм да се демонстрира на екран тъкмо в навечерието на годишнината от Сталинградската борба.
Постигнато ли е помиряване 75 години по-късно?
В боевете умират общо над 700 000 души - бойци и цивилни жители. И през днешния ден при строителни работи в града нерядко биват откривани единични трупове и всеобщи гробове. Сред тях има, несъмнено, и трупове на починали немски бойци. Благодарение на съдействието сред Германския съюз за грижа над военните гробове и съветските управляващи тленните остатъци на починалите се погребват в формалните военни гробища - като гробището Росошка край Волгорад. В него гробовете на бойци от немския Вермахт и на червеногвардейци са отделени от една пътека, само че въпреки всичко гробището е общо.
През 1984 немският канцлер Хелмут Кол и френският президент Франсоа Митеран си подадоха ръце на тогавашното полесражение край Вердюн и показаха на своите нации пътя на помиряването. Русия и Германия обаче са към момента надалеч от сходен жест. " И двете страни още нямат подготвеност за това ", счита историкът Йохен Хелбек. Много руснаци към момента хранят предразсъдъци към германците. Но и в Германия " към момента липсват готовността и чувството, които са налице по отношение на французите, британците или американците ", счита историкът. Той обаче се надява да доживее деня, в който немски общественик и съветски президент ще могат да си подадат ръце над сталинградските гробове.
Всъщност Сталинград е трябвало да бъде единствено етапна цел за Вермахта - като насочна точка за завладяване на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче борбата за него, почнала през лятото на 1942 година, придобива висшо политическо значение - както за Адолф Хитлер, по този начин и за Йосиф Сталин.
Германската атака на шеста войска под командването на военачалник Фридрих Паулус е била рискована още през цялото време - поради прекомерно дългите снабдителни пътища. Тя стартира в средата на август 1942, близо година след немското нахлуване над Съветския съюз.
Навремето Хитлер декларира: " Руснаците са на края на силите си ". Това обаче се оказва голяма илюзия. Вермахтът фактически съумява да завладее по-голямата част от града доникъде на ноември - и то макар голямата опозиция. Същевременно обаче Червената войска стартира контраатака от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942 цялата шеста войска на Вермахта и елементи от подкрепящата я четвърта танкова дивизия - близо 300 000 души - са обградени. По заповед на Хитлер обаче те би трябвало непременно да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: " Нито крачка обратно ".
Настъплението на руснаците
Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле поражда нещо като " казан ". Положението в него бързо се утежнява. Снабдяването на бойците от Вермахта се реализира чрез огромен въздушен мост. Само че то не съумява да задоволи потребностите им. С напредването на Червената войска снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И по този начин множеството от заклещените в " котела " немски бойци умират не в борба, а от апетит и мраз.
Въпреки това военачалник Паулус към момента прецизно съблюдава заповедта на Хитлер да се бият " до последно " и на 8 януари 1943 отхвърля руското предложение за капитулация. На 29 януари, когато ситуацията към този момент е изцяло безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното известие: " Шеста войска поздравява своя фюрер послучай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите генерации нашата борба бъде образец за това в никакъв случай да не капитулираме - даже и в най-безнадеждното състояние. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер! "
Само че верността на военачалник Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената войска нахлува в неговата основна квартира, ситуирана в мазето на едно кафене, главнокомандващият е покорен. Той не разрешава на офицерите си да се самоубият - те би трябвало да споделят ориста на редовите бойци. Германските войски капитулират. Междувременно " котелът " е разграничен на южен и северен. В края на януари немските бойци в южния " казан " се предават. На 2 февруари се предават и бойците от северната част. Те са задържани от съветските въоръжени сили.
Стотици хиляди жертви
В борбата при Сталинград умират половин милион руснаци, сред които и доста цивилни жители. Причината: Сталин дълго време не позволява цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената войска не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на борбата. Много от тях обаче умират от апетит и мраз. Предполага се, че от немска страна умират сред 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди немски военнопленници оцеляват едвам 6000. През 1956 те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но " психическото ѝ значение е голямо и заради това тази борба е решаваща за изхода на войната ", изяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и заради това, че " през цялото време двете страни оповестяват, че тази борба ще бъде решаваща ". Хелбек, който събира спомените на немски и съветски ветерани от Сталинград в специфичен онлайн план под името " Facing Stalingrad ", споделя, че след борбата Червената войска е желала да покаже на целия свят, " че е победила най-хубавата войска в света ".
Сталинград, чието име е промено през 1960 година на Волгоград, и до през днешния ден е цялостен със свидетелства за борбата. Музеят " Сталинград " е един от най-посещаваните в Русия. И новата английска комедия " Смъртта на Сталин " удостоверява, че следите на борбата са осазаеми и до ден-днешен. Диктаторът Сталин е отговорен за гибелта на милиони руски жители. Но неговото име се свързва и с успеха над хитлеристка Германия. Руският министър на културата Владимир Медински забрани кино лентата със следния мотив: " Много хора... ще възприемат този филм като обидна насмешка със руското минало ". Крайно несвоевременно било този филм да се демонстрира на екран тъкмо в навечерието на годишнината от Сталинградската борба.
Постигнато ли е помиряване 75 години по-късно?
В боевете умират общо над 700 000 души - бойци и цивилни жители. И през днешния ден при строителни работи в града нерядко биват откривани единични трупове и всеобщи гробове. Сред тях има, несъмнено, и трупове на починали немски бойци. Благодарение на съдействието сред Германския съюз за грижа над военните гробове и съветските управляващи тленните остатъци на починалите се погребват в формалните военни гробища - като гробището Росошка край Волгорад. В него гробовете на бойци от немския Вермахт и на червеногвардейци са отделени от една пътека, само че въпреки всичко гробището е общо.
През 1984 немският канцлер Хелмут Кол и френският президент Франсоа Митеран си подадоха ръце на тогавашното полесражение край Вердюн и показаха на своите нации пътя на помиряването. Русия и Германия обаче са към момента надалеч от сходен жест. " И двете страни още нямат подготвеност за това ", счита историкът Йохен Хелбек. Много руснаци към момента хранят предразсъдъци към германците. Но и в Германия " към момента липсват готовността и чувството, които са налице по отношение на французите, британците или американците ", счита историкът. Той обаче се надява да доживее деня, в който немски общественик и съветски президент ще могат да си подадат ръце над сталинградските гробове.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ