Доналд Тръмп срещу Член 5 на НАТО
За Вашингтон Европа би трябвало сама да се грижи за сигурността си
Президентът счита, че при потребност никоя страна от Алианса няма да помогне на САЩ
Клаузата е била употребен единствено един път алегорично след атентата на 11 септември 2001 година
„ Доналд Тръмп клати стълба на НАТО - Член 5-и “ - с това бомбастично заглавие най-тиражираният парижки ежедневник „ Льо Монд “ подплаши преди няколко дни франсетата и половин Европа. Президентът на Съединени американски щати в действителност единствено се бе усъмнил в ефикасността на прословутия параграф от учредителния контракт на Алианса и на първо място от готовността на страните-членки той да бъде задействан при потребност.
„ Знаеш ли какъв е най-големият ми проблем с НАТО? “ - запитва Тръмп интервюиращ го публицист и дава отговор самичък: - „ Познавам доста добре членовете на НАТО. Те са мои другари. Но в случай че Съединените щати имаха проблеми и ние им се обадехме, щяхме да кажем примерно: „ Хей, Франция, имаме проблем, помагайте! “ Така бихме се обърнали и към няколко други страни, които няма да загатвам. Вие мислите ли, че те ще дойдат и ще ни защитят? Трябва да го създадат, само че не съм толкоз сигурен. “
И, имайки поради това изказване, „ Льо Монд “ заключи, че да се слага под въпрос солидарността на членовете на Алианса, значи да се нападна самата концепция, която служи като крайъгълен камък на НАТО от самото му основаване, само че в този момент се подкопава от самите Съединени щати.
Всъщност, защо става въпрос? При подписването на контракта за учредяване на Организацията на Северноатлантическия пакт /НАТО/ на 4 април 1949 година във Вашингтон задачата на дванадесетте учредители - Белгия, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Обединеното кралство, Съединени щати, Франция и Холандия, е елементарна - в подтекста на началото на Студената война би трябвало да се сътвори механизъм за взаимопомощ, с цел да бъдат пресечени всевъзможни експанзионистични мераци в Европа на руския блок. За 75 години от неговото битие НАТО се разшири и в този момент съдружниците са 32-ма, само че архитектурата му на едно цяло и солидно здание не се трансформирала. Като задължението на неговите членове за взаимопомощ и военна взаимност остава повече от всеки път съсредоточен в изискванията на Член 5-и от учредителния контракт. А този параграф планува, че в случай че страна от НАТО е жертва на въоръжено нахлуване, всеки член на Алианса би трябвало да преглежда този акт като експанзия, ориентирана против всички членове, и да предприеме ограниченията, които счита за нужни, „ в това число потреблението на въоръжена мощ “, с цел да се притече на помощ на нападнатата страна.
Но това не става автоматизирано - в случай че дадена страна от Алианса се разгласи за жертва на експанзия, стартира полемика в Северноатлантическия съвет - груповият управителен орган на съдружниците в Блока, който би трябвало да се вземе единомислещо политическо решение за отговор. Фактът, че по време на Студената война в никакъв случай не се е налагало клаузата да бъде употребена, може да се счита за доказателство за възпиращия темперамент на Член 5, без който съгласно редица военни експерти договорът за Северноатлантическия пакт е напряко неправилен.
По подигравка на ориста в историята на Алианса до въпросния параграф се е прибягвало единствено един път, и то по искане на Съединените щати. Случва се след терористичните офанзиви на „ Ал Кайда “ на 11 септември 2011 година против Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона край Вашингтон, когато Съединени американски щати упорстват да бъде задействана клаузата за взаимност. Този извънредно политически избор е бил изработен по искане най-много на Генералния секретар на НАТО по това време - шотландецът Джордж Робъртсън, който предлага мярката още вечерта на зверските удари със стотици жертви. „ Един съдружник беше атакуван, макар че никой не знаеше от кого, само че той попадаше под действието на Член 5 и затова всичките тогава 19 съдружници бяха на процедура атакувани. Съответно те трябваше да реагират “ - декларира Робъртсън в изявление през 2019 година И свиканият Северноатлантически съвет взема решение, че в случай че се откри офанзивата против Съединените щати да е била проведена в чужбина, това ще се счита за деяние, попадащо под ударите на Член 5. Становище, което се приема на 2-ри октомври, откакто Съветът е осведомен за резултатите от следствието на погрома от 11 септември, доказващи, че терористичният акт е бил умислен, финансиран и управителен от чужбина. Като съгласно военните експерти от оперативна позиция резултатът от решението са две на първо място алегорични начинания - интервенцията от 9 октомври 2001 година за наблюдаване на американското въздушно пространство със самолетите-радари „ Awacs “ и разполагането на 26 октомври в Средиземно море на военноморски сили.
Но, както акцентира „ Льо Монд “, най-важният резултат от решението за използване на Член 5-ти след 11 септември е този, че то извърши със наличие обединението, която взе участие в най-голямата интервенция на НАТО, подхваната в Афганистан през октомври 2001 година След тази година няколко страни обмислят потреблението на член 5, без обаче да бъдат предприемани някакви съответни дейности. През 2012 година да вземем за пример Турция, базирайки се на военната интензивност по границата ѝ със Сирия, на няколко пъти преглежда тази опция. Десет години по-късно Обединеното кралство и Съединени американски щати предизвестиха, че Член 5-и може да бъде употребен при положение на съзнателно нахлуване против Запорожката атомна електроцентрала в Украйна, което да аргументи приключване на радиоактивни и рискови за страните от НАТО вещества. И най-после, отново през 2022 година, Албания също се поколеба дали да не се позове на параграфа след залялата страна вълна от ирански кибер-атаки. Във връзка с войната в Украйна, изключително в Полша, прибалтийските страни и Финландия, през последните две години Член 5-и постоянно е бил споменаван като щит против вероятно съветско нахлуване против тях, само че съответно събитие, което да наложи даже разискването му, не се е случвало.
Напоследък пък премиерката на Италия Джорджа Мелони предложи на няколко форума на Европейски Съюз и НАТО Член 5-и да бъде употребен в Украйна вместо умиротворителни контингенти след подписване на помирение за въздържане в бъдеще на съветски мераци, само че сякаш никой не одобри концепцията насериозно.
След всичко казано дотук, законосъобразен е въпросът дали пък Доналд Тръмп не е прав „ да клати стълба на НАТО “ и даже да го прави преднамерено? Имайки поради неговите апели Европа да се грижи отсега нататък сама за своята защита и да не разчита на Съединени американски щати за сигурността си, единственият отговор е позитивният. По простата причина, в случай че няма Член 5-и, на процедура се обезсмисля съществуването на НАТО и надлежно американските задължения към блока. А също така възможна военна интервенция на Съединени американски щати в отбрана на който и да е съдружник от НАТО въз основа на параграфа, би посякла въжделенията на техния настоящ държавен глава да бъде най-великият миротворец на нашето време.
Президентът счита, че при потребност никоя страна от Алианса няма да помогне на САЩ
Клаузата е била употребен единствено един път алегорично след атентата на 11 септември 2001 година
„ Доналд Тръмп клати стълба на НАТО - Член 5-и “ - с това бомбастично заглавие най-тиражираният парижки ежедневник „ Льо Монд “ подплаши преди няколко дни франсетата и половин Европа. Президентът на Съединени американски щати в действителност единствено се бе усъмнил в ефикасността на прословутия параграф от учредителния контракт на Алианса и на първо място от готовността на страните-членки той да бъде задействан при потребност.
„ Знаеш ли какъв е най-големият ми проблем с НАТО? “ - запитва Тръмп интервюиращ го публицист и дава отговор самичък: - „ Познавам доста добре членовете на НАТО. Те са мои другари. Но в случай че Съединените щати имаха проблеми и ние им се обадехме, щяхме да кажем примерно: „ Хей, Франция, имаме проблем, помагайте! “ Така бихме се обърнали и към няколко други страни, които няма да загатвам. Вие мислите ли, че те ще дойдат и ще ни защитят? Трябва да го създадат, само че не съм толкоз сигурен. “
И, имайки поради това изказване, „ Льо Монд “ заключи, че да се слага под въпрос солидарността на членовете на Алианса, значи да се нападна самата концепция, която служи като крайъгълен камък на НАТО от самото му основаване, само че в този момент се подкопава от самите Съединени щати.
Всъщност, защо става въпрос? При подписването на контракта за учредяване на Организацията на Северноатлантическия пакт /НАТО/ на 4 април 1949 година във Вашингтон задачата на дванадесетте учредители - Белгия, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Обединеното кралство, Съединени щати, Франция и Холандия, е елементарна - в подтекста на началото на Студената война би трябвало да се сътвори механизъм за взаимопомощ, с цел да бъдат пресечени всевъзможни експанзионистични мераци в Европа на руския блок. За 75 години от неговото битие НАТО се разшири и в този момент съдружниците са 32-ма, само че архитектурата му на едно цяло и солидно здание не се трансформирала. Като задължението на неговите членове за взаимопомощ и военна взаимност остава повече от всеки път съсредоточен в изискванията на Член 5-и от учредителния контракт. А този параграф планува, че в случай че страна от НАТО е жертва на въоръжено нахлуване, всеки член на Алианса би трябвало да преглежда този акт като експанзия, ориентирана против всички членове, и да предприеме ограниченията, които счита за нужни, „ в това число потреблението на въоръжена мощ “, с цел да се притече на помощ на нападнатата страна.
Но това не става автоматизирано - в случай че дадена страна от Алианса се разгласи за жертва на експанзия, стартира полемика в Северноатлантическия съвет - груповият управителен орган на съдружниците в Блока, който би трябвало да се вземе единомислещо политическо решение за отговор. Фактът, че по време на Студената война в никакъв случай не се е налагало клаузата да бъде употребена, може да се счита за доказателство за възпиращия темперамент на Член 5, без който съгласно редица военни експерти договорът за Северноатлантическия пакт е напряко неправилен.
По подигравка на ориста в историята на Алианса до въпросния параграф се е прибягвало единствено един път, и то по искане на Съединените щати. Случва се след терористичните офанзиви на „ Ал Кайда “ на 11 септември 2011 година против Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона край Вашингтон, когато Съединени американски щати упорстват да бъде задействана клаузата за взаимност. Този извънредно политически избор е бил изработен по искане най-много на Генералния секретар на НАТО по това време - шотландецът Джордж Робъртсън, който предлага мярката още вечерта на зверските удари със стотици жертви. „ Един съдружник беше атакуван, макар че никой не знаеше от кого, само че той попадаше под действието на Член 5 и затова всичките тогава 19 съдружници бяха на процедура атакувани. Съответно те трябваше да реагират “ - декларира Робъртсън в изявление през 2019 година И свиканият Северноатлантически съвет взема решение, че в случай че се откри офанзивата против Съединените щати да е била проведена в чужбина, това ще се счита за деяние, попадащо под ударите на Член 5. Становище, което се приема на 2-ри октомври, откакто Съветът е осведомен за резултатите от следствието на погрома от 11 септември, доказващи, че терористичният акт е бил умислен, финансиран и управителен от чужбина. Като съгласно военните експерти от оперативна позиция резултатът от решението са две на първо място алегорични начинания - интервенцията от 9 октомври 2001 година за наблюдаване на американското въздушно пространство със самолетите-радари „ Awacs “ и разполагането на 26 октомври в Средиземно море на военноморски сили.
Но, както акцентира „ Льо Монд “, най-важният резултат от решението за използване на Член 5-ти след 11 септември е този, че то извърши със наличие обединението, която взе участие в най-голямата интервенция на НАТО, подхваната в Афганистан през октомври 2001 година След тази година няколко страни обмислят потреблението на член 5, без обаче да бъдат предприемани някакви съответни дейности. През 2012 година да вземем за пример Турция, базирайки се на военната интензивност по границата ѝ със Сирия, на няколко пъти преглежда тази опция. Десет години по-късно Обединеното кралство и Съединени американски щати предизвестиха, че Член 5-и може да бъде употребен при положение на съзнателно нахлуване против Запорожката атомна електроцентрала в Украйна, което да аргументи приключване на радиоактивни и рискови за страните от НАТО вещества. И най-после, отново през 2022 година, Албания също се поколеба дали да не се позове на параграфа след залялата страна вълна от ирански кибер-атаки. Във връзка с войната в Украйна, изключително в Полша, прибалтийските страни и Финландия, през последните две години Член 5-и постоянно е бил споменаван като щит против вероятно съветско нахлуване против тях, само че съответно събитие, което да наложи даже разискването му, не се е случвало.
Напоследък пък премиерката на Италия Джорджа Мелони предложи на няколко форума на Европейски Съюз и НАТО Член 5-и да бъде употребен в Украйна вместо умиротворителни контингенти след подписване на помирение за въздържане в бъдеще на съветски мераци, само че сякаш никой не одобри концепцията насериозно.
След всичко казано дотук, законосъобразен е въпросът дали пък Доналд Тръмп не е прав „ да клати стълба на НАТО “ и даже да го прави преднамерено? Имайки поради неговите апели Европа да се грижи отсега нататък сама за своята защита и да не разчита на Съединени американски щати за сигурността си, единственият отговор е позитивният. По простата причина, в случай че няма Член 5-и, на процедура се обезсмисля съществуването на НАТО и надлежно американските задължения към блока. А също така възможна военна интервенция на Съединени американски щати в отбрана на който и да е съдружник от НАТО въз основа на параграфа, би посякла въжделенията на техния настоящ държавен глава да бъде най-великият миротворец на нашето време.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ