Минималната пенсия виси на тънък косъм
За нарастване от 1 юли е належащо решение на Народното събрание
С удължение на удължителния бюджет би трябвало да бъдат написани държавните заеми
Сега най-ниската пенсия е 322,37 евро
Увеличението на минималната пенсия от 1 юли виси на тъничък косъм. Необходимо е Народното събрание да гласоподава удължение на удължителния бюджет, тъй като в настоящия в този момент закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година нарастването на пенсиите не е включено, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) годишно от 1 юли пенсиите, отпуснати до 31 декември на миналата година, се осъвременяват с решение на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт с %, еднакъв на сбора от 50% от повишаването на осигурителния приход и 50% от инфлацията за миналата година. Това значи, че пенсиите би трябвало да бъдат увеличени от 1 юли и без особено решение на Народното събрание. Но не по този начин стои въпросът с минималната пенсия. В КСО е записано, че минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст се дефинира със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване. В плана на бюджет за 2026 година, който не беше признат, беше планувано минималната пенсия за стаж и възраст да стане 346,87 евро от 1 юли. Но в настоящия сега удължителен бюджет е записано, че до приемане на постоянен бюджет за държавното публично обезпечаване за 2026 година приходите се събират и разноските се правят според настоящите към 31 декември 2025 година размери и механизми, свързани с осигурителните вноски и пенсиите. Това значи, че минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще остане в настоящия размер от 322,37 евро (630,50 лева.) до гласоподаване на друга минимална пенсия от Народното събрание. Но не е добре да бъде чакано след идните избори да бъдат формирани държавно управление и парламент, който да одобри бюджет за 2026 година, тъй като няма гаранции, че това ще стане до края на юни.
С настоящия сега удължителен бюджет държавното управление може да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на падежиращ остарял дълг, изясни Пламен Димитров. Но в плана на бюджет за 2026 година беше включено поемането и на задължения за капиталови планове, което сега не може да стане. Тези планове може да бъдат осъществени с приемането на удължение на удължителния бюджет, с което взимането на заемите да бъде утвърдено от Народното събрание.
Например за основаване на смесено сдружение сред ВМЗ-Сопот и немския оръжеен колос “Райнметал ” беше планувано взимането на целеви заем в размер сред 600 млн. и 700 млн. евро за нарастване на капитала на ВМЗ-Сопот, изясни Пламен Димитров. При настоящия сега удължителен бюджет това не може да стане. Беше планувано взимането и на целеви заем в размер 130 млн. евро за Български енергиен холдинг (БЕХ), който да рефинансира провиснал заем за “Мини Марица-изток ”, добави той. Този заем е за погашение на заплати. В момента има огромно ползване на електрическа енергия, ТЕЦ-овете работят на оптималната мощ, само че от месец март това няма да е по този начин и без финансиране от БЕХ няма да има заплати за хората в “Мини Марица-изток ”.
От КНСБ упорстват за бързо приемане на бюджет за 2026 година, с който да бъдат увеличени разноските за бюджетни заплати най-малко с 10% по отношение на предходната година. Така ще се ограничи растящото обществено напрежение и ще се реализира подобие с растежа на заплатите в частния бранш, разяснява Пламен Димитров. С удължителния бюджет заплатите в администрацията бяха увеличени с 5 на 100, колкото е инфлацията за предходната година.
За интервал от четири години (третото тримесечие на 2025 година по отношение на същия интервал на 2021 г.) нарастването на заплатите в публичния бранш е с 21,1%, а в частния с 22,7%, сподели Пламен Димитров. Пълна нелепост е изказванието на някои икономисти, че повдигането на заплатите в бюджетната сфера води до повишение на инфлацията, продължи той. Според него откакто през 2022 година заплатите в частния бранш са нарастнали повече от тези в публичния, през 2023 година заплатите в публичния бранш нарастват повече, с цел да догонят тези в частния. Същото се случва и през 2024-2025 година Тоест нарастването на заплатите в публичния бранш догонва покачването в частния и за интервал от четири години нарастването на заплатите в тези два бранша е съвсем еднообразно.
За семейство с едно дете са нужни 1438 евро
800 евро е заплата за прехрана на самичък човек
Увеличението за година е с 45 евро
Необходимата чиста заплата за прехрана на живеещ самичък човек е близо 800 евро.
Необходимата заплата за прехрана на живеещ самичък човек е 799 евро, оповестиха от КНСБ. За семейство от двама съпрузи с едно дете до 14 години са нужни 1438 евро на месец. В рамките на година нарастването на заплатата за прехрана е с 6 на 100, а главната причина за това е повишаването на стоките и услугите в края на предходната година. Необходимата заплата за прехрана на живеещ самичък човек е повишена с 45 евро за година, а за тричленно семейство - с 82 евро.
За да получава човек чисто 799 евро, брутната му заплата би трябвало да е 1029 евро. А с цел да получават родители с едно дете чисто 1438 евро, общият брутен размер на заплатите на двамата родители би трябвало да е 1853 евро, демонстрират калкулации на КНСБ.
57,5% от работещите хора в страната, или 1,521 млн. индивида, са със застрахователен приход под заплатата за прехрана. Делът на хората с застрахователен приход под заплатата за прехрана понижава по отношение на предходната година по това време, само че към момента остава огромен.
Работещите хора на цялостно работно време в страната са 2,161 млн. индивида. От тях на минимална заплата са обезпечени 11,8%, или 256 хиляди индивида. Общият брой на работещите хора, които са обезпечени на суми до минималната заплата, е 554 хиляди От тях 256 хиляди индивида работят на цялостно работно време, а още близо 300 хиляди са на ненапълно работно време и са обезпечени на сума до минималната заплата.
От КНСБ упорстват последователно минималната заплата в страната да бъде нараснала до заплатата за прехрана. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов напомни, че Икономическият и обществен съвет е приел мнение, съгласно което е належащо осъществяване на полемика сред обществените сътрудници и държавните институции по отношение на опцията за дефиниране на идея за прехрана на живота. Икономическият и обществен съвет отбелязва, че няколко европейски страни (Словения, Румъния, Ирландия и Малта) са подхванали стъпки за приравняване на минималната заплата към нужните средства за прехрана на живота.
Само Естония и Румъния са пред нас
България е на трето място в Европейски Съюз по повишаване на храните
Хлябът е поскъпнал с близо 20%
България е измежду страните от Европейски Съюз с най-голямо повишаване на храните през предходната година.
България е на трето място измежду страните от Европейски Съюз по повишаване на храните, демонстрират данни на Евростат. През предходната година цените на храните в България са нарастнали с 5,4%, като пред нас са единствено Естония и Румъния. Поскъпването на храните в България е над два пъти по-голямо от междинното за страните от Европейски Съюз, което е 2,4 на 100. В страните от еврозоната храните са поскъпнали единствено с 2%.
От КНСБ проучват по-подробно повишаването на 11 съществени храни през предходната година. Оказва се, че при девет от тях покачването на цените в България е по-голямо от междинното за страните от Европейски Съюз. Като при някои от храните разликите са огромни. Хлябът в България за година е поскъпнал с близо 20 на 100, при единствено 3,2% покачване на цените приблизително за Европейски Съюз. Но причина за това е връщането на 20% Данък добавена стойност за хляба от началото на предходната година.
Но огромни разлики има и при повишаването на други храни. Например цените на плодовете в България са нарастнали с 18,4 на 100 за година, при единствено 2,5% приблизително за страните от Европейски Съюз. Шоколадът в страната ни е поскъпнал с 22,5%, при 15,6% нарастване на цените приблизително за Европейски Съюз. Поскъпването на какаото в страната ни е с 20,4%, при 15,3% за страните от Европейски Съюз, кафето при нас е поскъпнало с 21,2%, при 18,4% за страните от Европейски Съюз. Още по-голяма е разликата сред България и другите страни от Европейски Съюз при повишаването на минералната вода. Цените на негазираната вода в България са нарастнали с 9%, при 2,7% приблизително за страните от Европейски Съюз.
При състояние, че хората дават огромна част от приходите си за храна, чувството за инфлация е по-голямо от формалната инфлация, оповестена от националната статистика, разясниха от КНСБ.
Млякото и сиренето ни с 25% по-скъпи от междинното за Европейски Съюз
Доближаваме страните от Европейски Съюз по цени, само че не и по заплати
Комисия за защита на конкуренцията ревизира пазара на млечни артикули
Комисията за защита на конкуренцията образува първото антимонополно произвеждане на пазара на млечни артикули.
Цените в България приближават междинните за страните от Европейски Съюз по-бързо, в сравнение с приходите, изясни основният икономист на КНСБ Любослав Костов. Брутният вътрешен артикул на страната ни на човек от популацията по паритета на покупателната дарба е 66-67% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз, демонстрират последните данни на европейската статистическа работа Евростат. Същевременно по цени на съществени храни сме доста по-близо до междинното равнище за страните от Европейски Съюз.
По отношение на някои храни цените в България са даже по-високи от междинните за страните от Европейски Съюз. Например цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 25,7% по-високи от междинните за Европейски Съюз, демонстрират данни на Евростат. Президентът на КНСБ Пламен Димитров приветства Комисията за защита на конкуренцията, която образува първото антимонополно произвеждане на пазара на млечни артикули. Вероятно ще бъде открита централизация, а от там стартира повода за ценовите нива - с 25% по-високи от междинните за Европейски Съюз, сподели Пламен Димитров. Някои цени имат непазарно държание, добави той. Според него, в случай че работят пазарни механизми, щяха да внесат по-евтини млечни артикули, само че това не се случва.
Цените на олиото и мазнините в България са с 18,4% по-високи от междинните за Европейски Съюз. При други съществени храни цените са по-близки до междинното равнище за страните от Европейски Съюз, в сравнение с приходите. Например при плодове, зеленчуци и картофи цените в България са с 18,5% по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Цените на рибата в България са с 16,3 на 100 под междинните за Европейски Съюз. Месото в България е с 25,2% по-евтино от междинното за Европейски Съюз.
С удължение на удължителния бюджет би трябвало да бъдат написани държавните заеми
Сега най-ниската пенсия е 322,37 евро
Увеличението на минималната пенсия от 1 юли виси на тъничък косъм. Необходимо е Народното събрание да гласоподава удължение на удължителния бюджет, тъй като в настоящия в този момент закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година нарастването на пенсиите не е включено, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) годишно от 1 юли пенсиите, отпуснати до 31 декември на миналата година, се осъвременяват с решение на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт с %, еднакъв на сбора от 50% от повишаването на осигурителния приход и 50% от инфлацията за миналата година. Това значи, че пенсиите би трябвало да бъдат увеличени от 1 юли и без особено решение на Народното събрание. Но не по този начин стои въпросът с минималната пенсия. В КСО е записано, че минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст се дефинира със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване. В плана на бюджет за 2026 година, който не беше признат, беше планувано минималната пенсия за стаж и възраст да стане 346,87 евро от 1 юли. Но в настоящия сега удължителен бюджет е записано, че до приемане на постоянен бюджет за държавното публично обезпечаване за 2026 година приходите се събират и разноските се правят според настоящите към 31 декември 2025 година размери и механизми, свързани с осигурителните вноски и пенсиите. Това значи, че минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще остане в настоящия размер от 322,37 евро (630,50 лева.) до гласоподаване на друга минимална пенсия от Народното събрание. Но не е добре да бъде чакано след идните избори да бъдат формирани държавно управление и парламент, който да одобри бюджет за 2026 година, тъй като няма гаранции, че това ще стане до края на юни.
С настоящия сега удължителен бюджет държавното управление може да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на падежиращ остарял дълг, изясни Пламен Димитров. Но в плана на бюджет за 2026 година беше включено поемането и на задължения за капиталови планове, което сега не може да стане. Тези планове може да бъдат осъществени с приемането на удължение на удължителния бюджет, с което взимането на заемите да бъде утвърдено от Народното събрание.
Например за основаване на смесено сдружение сред ВМЗ-Сопот и немския оръжеен колос “Райнметал ” беше планувано взимането на целеви заем в размер сред 600 млн. и 700 млн. евро за нарастване на капитала на ВМЗ-Сопот, изясни Пламен Димитров. При настоящия сега удължителен бюджет това не може да стане. Беше планувано взимането и на целеви заем в размер 130 млн. евро за Български енергиен холдинг (БЕХ), който да рефинансира провиснал заем за “Мини Марица-изток ”, добави той. Този заем е за погашение на заплати. В момента има огромно ползване на електрическа енергия, ТЕЦ-овете работят на оптималната мощ, само че от месец март това няма да е по този начин и без финансиране от БЕХ няма да има заплати за хората в “Мини Марица-изток ”.
От КНСБ упорстват за бързо приемане на бюджет за 2026 година, с който да бъдат увеличени разноските за бюджетни заплати най-малко с 10% по отношение на предходната година. Така ще се ограничи растящото обществено напрежение и ще се реализира подобие с растежа на заплатите в частния бранш, разяснява Пламен Димитров. С удължителния бюджет заплатите в администрацията бяха увеличени с 5 на 100, колкото е инфлацията за предходната година.
За интервал от четири години (третото тримесечие на 2025 година по отношение на същия интервал на 2021 г.) нарастването на заплатите в публичния бранш е с 21,1%, а в частния с 22,7%, сподели Пламен Димитров. Пълна нелепост е изказванието на някои икономисти, че повдигането на заплатите в бюджетната сфера води до повишение на инфлацията, продължи той. Според него откакто през 2022 година заплатите в частния бранш са нарастнали повече от тези в публичния, през 2023 година заплатите в публичния бранш нарастват повече, с цел да догонят тези в частния. Същото се случва и през 2024-2025 година Тоест нарастването на заплатите в публичния бранш догонва покачването в частния и за интервал от четири години нарастването на заплатите в тези два бранша е съвсем еднообразно.
За семейство с едно дете са нужни 1438 евро
800 евро е заплата за прехрана на самичък човек
Увеличението за година е с 45 евро
Необходимата чиста заплата за прехрана на живеещ самичък човек е близо 800 евро.
Необходимата заплата за прехрана на живеещ самичък човек е 799 евро, оповестиха от КНСБ. За семейство от двама съпрузи с едно дете до 14 години са нужни 1438 евро на месец. В рамките на година нарастването на заплатата за прехрана е с 6 на 100, а главната причина за това е повишаването на стоките и услугите в края на предходната година. Необходимата заплата за прехрана на живеещ самичък човек е повишена с 45 евро за година, а за тричленно семейство - с 82 евро.
За да получава човек чисто 799 евро, брутната му заплата би трябвало да е 1029 евро. А с цел да получават родители с едно дете чисто 1438 евро, общият брутен размер на заплатите на двамата родители би трябвало да е 1853 евро, демонстрират калкулации на КНСБ.
57,5% от работещите хора в страната, или 1,521 млн. индивида, са със застрахователен приход под заплатата за прехрана. Делът на хората с застрахователен приход под заплатата за прехрана понижава по отношение на предходната година по това време, само че към момента остава огромен.
Работещите хора на цялостно работно време в страната са 2,161 млн. индивида. От тях на минимална заплата са обезпечени 11,8%, или 256 хиляди индивида. Общият брой на работещите хора, които са обезпечени на суми до минималната заплата, е 554 хиляди От тях 256 хиляди индивида работят на цялостно работно време, а още близо 300 хиляди са на ненапълно работно време и са обезпечени на сума до минималната заплата.
От КНСБ упорстват последователно минималната заплата в страната да бъде нараснала до заплатата за прехрана. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов напомни, че Икономическият и обществен съвет е приел мнение, съгласно което е належащо осъществяване на полемика сред обществените сътрудници и държавните институции по отношение на опцията за дефиниране на идея за прехрана на живота. Икономическият и обществен съвет отбелязва, че няколко европейски страни (Словения, Румъния, Ирландия и Малта) са подхванали стъпки за приравняване на минималната заплата към нужните средства за прехрана на живота.
Само Естония и Румъния са пред нас
България е на трето място в Европейски Съюз по повишаване на храните
Хлябът е поскъпнал с близо 20%
България е измежду страните от Европейски Съюз с най-голямо повишаване на храните през предходната година.
България е на трето място измежду страните от Европейски Съюз по повишаване на храните, демонстрират данни на Евростат. През предходната година цените на храните в България са нарастнали с 5,4%, като пред нас са единствено Естония и Румъния. Поскъпването на храните в България е над два пъти по-голямо от междинното за страните от Европейски Съюз, което е 2,4 на 100. В страните от еврозоната храните са поскъпнали единствено с 2%.
От КНСБ проучват по-подробно повишаването на 11 съществени храни през предходната година. Оказва се, че при девет от тях покачването на цените в България е по-голямо от междинното за страните от Европейски Съюз. Като при някои от храните разликите са огромни. Хлябът в България за година е поскъпнал с близо 20 на 100, при единствено 3,2% покачване на цените приблизително за Европейски Съюз. Но причина за това е връщането на 20% Данък добавена стойност за хляба от началото на предходната година.
Но огромни разлики има и при повишаването на други храни. Например цените на плодовете в България са нарастнали с 18,4 на 100 за година, при единствено 2,5% приблизително за страните от Европейски Съюз. Шоколадът в страната ни е поскъпнал с 22,5%, при 15,6% нарастване на цените приблизително за Европейски Съюз. Поскъпването на какаото в страната ни е с 20,4%, при 15,3% за страните от Европейски Съюз, кафето при нас е поскъпнало с 21,2%, при 18,4% за страните от Европейски Съюз. Още по-голяма е разликата сред България и другите страни от Европейски Съюз при повишаването на минералната вода. Цените на негазираната вода в България са нарастнали с 9%, при 2,7% приблизително за страните от Европейски Съюз.
При състояние, че хората дават огромна част от приходите си за храна, чувството за инфлация е по-голямо от формалната инфлация, оповестена от националната статистика, разясниха от КНСБ.
Млякото и сиренето ни с 25% по-скъпи от междинното за Европейски Съюз
Доближаваме страните от Европейски Съюз по цени, само че не и по заплати
Комисия за защита на конкуренцията ревизира пазара на млечни артикули
Комисията за защита на конкуренцията образува първото антимонополно произвеждане на пазара на млечни артикули.
Цените в България приближават междинните за страните от Европейски Съюз по-бързо, в сравнение с приходите, изясни основният икономист на КНСБ Любослав Костов. Брутният вътрешен артикул на страната ни на човек от популацията по паритета на покупателната дарба е 66-67% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз, демонстрират последните данни на европейската статистическа работа Евростат. Същевременно по цени на съществени храни сме доста по-близо до междинното равнище за страните от Европейски Съюз.
По отношение на някои храни цените в България са даже по-високи от междинните за страните от Европейски Съюз. Например цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 25,7% по-високи от междинните за Европейски Съюз, демонстрират данни на Евростат. Президентът на КНСБ Пламен Димитров приветства Комисията за защита на конкуренцията, която образува първото антимонополно произвеждане на пазара на млечни артикули. Вероятно ще бъде открита централизация, а от там стартира повода за ценовите нива - с 25% по-високи от междинните за Европейски Съюз, сподели Пламен Димитров. Някои цени имат непазарно държание, добави той. Според него, в случай че работят пазарни механизми, щяха да внесат по-евтини млечни артикули, само че това не се случва.
Цените на олиото и мазнините в България са с 18,4% по-високи от междинните за Европейски Съюз. При други съществени храни цените са по-близки до междинното равнище за страните от Европейски Съюз, в сравнение с приходите. Например при плодове, зеленчуци и картофи цените в България са с 18,5% по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Цените на рибата в България са с 16,3 на 100 под междинните за Европейски Съюз. Месото в България е с 25,2% по-евтино от междинното за Европейски Съюз.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ