Готови ли сме да инвестираме пенсионните си спестявания
„ За сполучливото действие на мултифондовия модел е значимо и належащо обезпечените лица да имат базова финансова просветеност – да схващат другите варианти за вложение на персоналните си пенсионни спестявания и да вземат осведомени решения за тяхното ръководство “. Тази позиция на КФН беше изразена на конгрес за пенсионната система във връзка 30-та годишнина на Българското актюерско сдружение.
„ Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са поръчител за устойчивото развиване на пенсионната система в България “, сподели Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “. Тя подсети за позитивната оценка на Организацията за икономическо съдействие и развиване /ОИСР/ на пенсионната система и рекомендацията за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да подсигурява растяща рентабилност и като краен резултат – увеличение на размера на пенсионните заплащания от спомагателното пенсионно обезпечаване.
„ Препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз могат да бъдат изпълнени след обширен актюерски разбор, професионална полемика със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение “, означи Диана Йорданова. На финала би трябвало да има политическо решение за промени в законодателството, което е отвън компетенциите на КФН.
Милена Иванова, шеф дирекция “Регулаторни режими на осигурителния контрол ” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно обезпечаване в България: многостълбово проведена пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща активността по в допълнение пенсионно обезпечаване, както във етапа на струпване, по този начин и във етапа на погашение, която покрива риска от прекарване и в същото време дава еластичност при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; постоянна система на управление; прецизно лицензиране и способен риск-базиран контрол.
istock
По данни на КФН балансовата стойност на активите под ръководство на пенсионноосигурителните сдружения, които стабилно нарастват и към 30.09.2024 година възлизат на над 26 милиарда лева, като с максимален условен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на 100, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на 100, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на 100 и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на 100.
Към края на септември активите на фондовете за погашение на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лева, а на фондовете за разсрочени заплащания – 105 млн. лева
По-високи втори пенсии с вноски в мултифондове
Акцент се сложи във връзка с въвеждането на опция за капиталов избор или така наречен мултифондова система, което ще подсигурява в допълнение превъзмогване на отрицателните резултати от инфлацията върху пенсионните спестявания и устойчиво реализиране на по-висока рентабилност.
„ Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на задоволителен брой и разнородни капиталови благоприятни условия, които да им разрешат да изградят подобаващ капиталов портфейл, отразяващ техните самостоятелни желания, както и измененията в потребностите през виталния им цикъл “, сподели Милена Иванова. Тя означи, че в редица страни от Централна и Източна Европа е въведен капиталовият избор в пенсионните системи като обезпечените лица имат опция да избират освен пенсионната компания, която да ръководи вноските, натрупващи се по самостоятелните им партиди, само че също и рисковия профил на съответния капиталов портфейл.
Мултифондовата система сполучливо се ползва в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и разбора на многообразието в мултифондовите структури на тези страни ясно обрисуват опциите за възстановяване на капиталовите резултати на пенсионните фондове чрез въвеждане на портфейли с друг капиталов и рисков профил, обвързано с виталния цикъл на обезпечените лица.
istock
Представени бяха и преимуществата от въвеждане на мултифондовия модел, а точно: персонализация, която се показва във опцията обезпечените да приспособяват вложението на своите пенсионни спестявания по отношение на финансовите цели и рисковия си апетит; предстояща по-висока възвръщаемост поради опцията обезпечените лица, при започване на работа, да получат по-висока рентабилност при присъединяване във фонд с по-висок риск с оглед дългия небосвод на обезпечаване, като се плануват ясни законови механизми за отбрана на техните права и ползи, в случаи на вдишване на по-висок риск по време на стопански спадове и не на последно място – намаляване на риска с оглед отбраната на спестяванията на обезпечените лица – с приближаване на възрастта за пенсиониране обезпечените лица да имат опция да минават към по-консервативно вложение.
Като мотив в поддръжка на въвеждането на многофондовия модел в спомагателното пенсионно обезпечаване бе посочено и достигането на по-зрял стадий в развиването на спомагателното пенсионно обезпечаване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефикасният контрол от КФН, насъбраният опит при вложение на финансовите пазари на страни от и отвън Европейски Съюз, укрепването на управническите структури и потенциала на пенсионноосигурителните сдружения и повишение на нивото на корпоративното им ръководство.
Бе очебийно и преразглеждането на пенсионните системи в редица страни и прекосяването от схеми с дефинирани заплащания към схеми с дефинирани вноски по отношение на разрастващите се в международен мащаб демографски трендове, което е индикатор за устойчивия пиедестал на българската пенсионна система и за ролята на спомагателното пенсионно обезпечаване от позиция гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните заплащания.
„ Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са поръчител за устойчивото развиване на пенсионната система в България “, сподели Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “. Тя подсети за позитивната оценка на Организацията за икономическо съдействие и развиване /ОИСР/ на пенсионната система и рекомендацията за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да подсигурява растяща рентабилност и като краен резултат – увеличение на размера на пенсионните заплащания от спомагателното пенсионно обезпечаване.
„ Препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз могат да бъдат изпълнени след обширен актюерски разбор, професионална полемика със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение “, означи Диана Йорданова. На финала би трябвало да има политическо решение за промени в законодателството, което е отвън компетенциите на КФН.
Милена Иванова, шеф дирекция “Регулаторни режими на осигурителния контрол ” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно обезпечаване в България: многостълбово проведена пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща активността по в допълнение пенсионно обезпечаване, както във етапа на струпване, по този начин и във етапа на погашение, която покрива риска от прекарване и в същото време дава еластичност при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; постоянна система на управление; прецизно лицензиране и способен риск-базиран контрол.
istock По данни на КФН балансовата стойност на активите под ръководство на пенсионноосигурителните сдружения, които стабилно нарастват и към 30.09.2024 година възлизат на над 26 милиарда лева, като с максимален условен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на 100, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на 100, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на 100 и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на 100.
Към края на септември активите на фондовете за погашение на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лева, а на фондовете за разсрочени заплащания – 105 млн. лева
По-високи втори пенсии с вноски в мултифондове
Акцент се сложи във връзка с въвеждането на опция за капиталов избор или така наречен мултифондова система, което ще подсигурява в допълнение превъзмогване на отрицателните резултати от инфлацията върху пенсионните спестявания и устойчиво реализиране на по-висока рентабилност.
„ Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на задоволителен брой и разнородни капиталови благоприятни условия, които да им разрешат да изградят подобаващ капиталов портфейл, отразяващ техните самостоятелни желания, както и измененията в потребностите през виталния им цикъл “, сподели Милена Иванова. Тя означи, че в редица страни от Централна и Източна Европа е въведен капиталовият избор в пенсионните системи като обезпечените лица имат опция да избират освен пенсионната компания, която да ръководи вноските, натрупващи се по самостоятелните им партиди, само че също и рисковия профил на съответния капиталов портфейл.
Мултифондовата система сполучливо се ползва в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и разбора на многообразието в мултифондовите структури на тези страни ясно обрисуват опциите за възстановяване на капиталовите резултати на пенсионните фондове чрез въвеждане на портфейли с друг капиталов и рисков профил, обвързано с виталния цикъл на обезпечените лица.
istock Представени бяха и преимуществата от въвеждане на мултифондовия модел, а точно: персонализация, която се показва във опцията обезпечените да приспособяват вложението на своите пенсионни спестявания по отношение на финансовите цели и рисковия си апетит; предстояща по-висока възвръщаемост поради опцията обезпечените лица, при започване на работа, да получат по-висока рентабилност при присъединяване във фонд с по-висок риск с оглед дългия небосвод на обезпечаване, като се плануват ясни законови механизми за отбрана на техните права и ползи, в случаи на вдишване на по-висок риск по време на стопански спадове и не на последно място – намаляване на риска с оглед отбраната на спестяванията на обезпечените лица – с приближаване на възрастта за пенсиониране обезпечените лица да имат опция да минават към по-консервативно вложение.
Като мотив в поддръжка на въвеждането на многофондовия модел в спомагателното пенсионно обезпечаване бе посочено и достигането на по-зрял стадий в развиването на спомагателното пенсионно обезпечаване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефикасният контрол от КФН, насъбраният опит при вложение на финансовите пазари на страни от и отвън Европейски Съюз, укрепването на управническите структури и потенциала на пенсионноосигурителните сдружения и повишение на нивото на корпоративното им ръководство.
Бе очебийно и преразглеждането на пенсионните системи в редица страни и прекосяването от схеми с дефинирани заплащания към схеми с дефинирани вноски по отношение на разрастващите се в международен мащаб демографски трендове, което е индикатор за устойчивия пиедестал на българската пенсионна система и за ролята на спомагателното пенсионно обезпечаване от позиция гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните заплащания.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ