За успехите на една държава не бива да съдим по

За триумфите на една страна не трябва да съдим по мнението на разнообразни експерти, отчети и какво ли още не, а по думите на жителите ли и още по-добре – по това, което имаме опция да забележим със личните си очи. Особено в днешно време, когато публичното мнение елементарно може да се манипулира с подправени вести или фотоси и видеа, генерирани от изкуствения разсъдък.

Случаят с Китай е повече от индикативен. Това е страната, която за последните 30 години е направила подобен великански скок в развиването си, че колкото и да се пробва Западната агитация не може да затъмни истината. А опитите й в действителност не са малко.

Въпросът за постигнатото през „ 14-ата петилетка “ (2021-2025) е неизчерпаема в границите на един разбор, само че въпреки всичко могат да бъдат посочени главните акценти.

И въпреки всичко – да забележим какво е реализирано и толкоз ли е неприятна „ плановата “ политика, както се пробват да ни убедят либерали, неолиберали и какви ли още не „ разбирачи “ от ръководство на една страна.

Ще стартира с антична китайска сентенция, чийто думи целят да покажат по какъв начин другите дейности имат друг дълготраен резултат върху благоденствието и бъдещето. „ Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз; в случай че мислиш за 10 години напред, засади дърво; а, в случай че мислиш за 100 години напред – образовай (възпитай – преводът е друг, само че смисълът е един и същ) хора “.

В Поднебесната империя се случва тъкмо това – натъртва се съществено на образованието и възпитанието на народа. Ако до преди три десетилетия броя на висшистите е бил относително дребен, то през днешния ден, годишно се дипломират по 24 милиона души. Конкуренцията е толкоз огромна, че е належащо да се надграждат още насъбраните познания, да се специализира в чужбина, с цел да покажат, кой е най-подходящият претендент за обещано работно място.

Това, което персонално мен ме впечатли най-вече беше подготовката на бъдещите политически фрагменти. Става въпрос за хора, които би трябвало да бъдат схващат от ръководство, взимане на решения, съответно решение на проблеми, тъй като един същински политик няма моралното право да се оправдава, че не си е приключил работата. Още по-добре е, в случай че освен съблюдава предизборните си обещания в период, само че и по-рано, с цел да покаже на гласоподавателите, че не са сбъркали като са му дали своят вот доверие.

Но да се върнем на плановата политика. Много постоянно анализатори, коментатори и разнообразни „ експерти “ се пробват да ни втълпят какъв брой е било неприятно преди години в България, по време на комунизма, приказват с подигравка за така наречен „ петилетка “ и напълно не им хрумва да погледнат към актуалната втората икономическа мощ в света, където в действителност всичко се възнамерява деликатно – на районно и национално равнище. Всяка година по време на Двете сесии се събират ръководещите от другите обитаеми места, провинции и самостоятелни райони и четат отчети за постигнатото през последните 365 дни. Благодарение на тази отчетност се вижда напредъка в инфраструктурата, повишението на качеството на живот, на виталния стандарт. Все повече локални и задгранични туристи посещават места, за които преди години даже не подозирали, че съществуват.

Съществена част от плановата политика е и концепцията страната да се отваря от ден на ден и повече към света, като за задачата е хазаин на разнообразни политически, спортни и културни събития; отпадат последователно визите за разнообразни страни, което улеснява и притегля от ден на ден туристи. Чужденците са мощно впечатлени от Гуанси, Синдзян и други

Силно усещане прави и фактът, че държавното управление подтиква младежите да се връщат по родните си места, откакто завършат университет в страната или чужбина. По този метод се стреми да се избегне обезлюдяването на селските или по-слабо развитите региони.

Като стана дума за селските региони – какъв брой хора в България са чували за така наречен „ умни села “? Идеята е селата да бъдат осъвременени, да оферират улеснения, които има и в града и също по този начин ексцентрични условия за туристи, които биха желали да изживеят нещо ново. Все повече младежи се връщат по родните си места, с цел да оказват помощ за развиването им, а има и случаи, когато столичани, вземат решение да изоставен Пекин и да се посветят на земеделие. В случая получават държавни дотации, а селскостопанската продукция, която получават е освен гаранция за здравословна храна, само че и не се постанова на пазара да се появяват вносни артикули.

Едно от най-големите достижения на китайските политици и концепциите на президента Си Дзинпин, безспорно е изкореняването на крайната беднотия в страната – милиони са извадени от мизерия и ръководещите се стремят да основат от ден на ден работни места, с цел да може тези хора да имат източник на средства. Защото за локалната просвета не е свойствено да се разчита на помощи от страната, без да се влага никакъв труд в подмяна или да се проси/краде, което е в прорез с вярванията и визира достойнството.

Няма по какъв начин да пропуснем изкуствения разсъдък, който играе все по-важна роля в всекидневието, улеснява хората в доста сфери от живота и който дава поръчка за все по-значима роля в бъдеще.

Стоките, които се създават към този момент са с все по-добро качество, а цените им – привлекателни. Тук не става въпрос единствено за облекла, предмети от бита, а и техника, електрически автомобили и така нататък

Така че – да, безспорно плановата стопанска система е