За учителя Петър Дънов човешката душа е като отворена книга.

За учителя Петър Дънов човешката душа е като отворена книга. В нея даже в най-интимните й кътчета няма секрети. Мъдрецът е завещал за поколенията стотици есета и препоръки по какъв начин да реализираме светлината и хармонията вътре в нас, а за това значима част от процеса е осъзнаването на възприятията. Тяхното познаване, схващане и направляване са в основата на един по-добър и благополучен живот. Специално място в учението си Дънов обръща на влюбването. Това най-светло човешко чувство той разрушава до съставните му елементи и ни изяснява по какъв начин да го разграничим от нормално прехласване по друго човешко създание. Ревността, която постоянно следва влюбените по петите, също е разнищена до всичките си съставни детайли. Ето и чистите думи на Дънов и неподвластната на времето и епохите му мъдрост. Учителят за влюбването Може да се влюбвате, само че да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате че сте се влюбили. Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той би трябвало да знае, че ще мине през тази гама на гибелта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, само че в случай че не е будно, ще го сполетят най-големи несгоди, каквито не е сънувал. Човек се влюбва в близък си единствено тогава, когато последният е проводник на нещо ярко и възвишено. За влюбването имам изключително мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в тъмна нощ. Пътят, по който те вървят, има доста неравности и по тази причина непрекъснато падат и се нараняват. Влюбеният непрестанно пада, а след това се оплаква, че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването. Не оплитайте сърцето си със сърцата на другите хора. Не се влюбвайте! Обичайте, без да се влюбвате. Влюбването не е обич. Любовта прави човек благополучен и удовлетворен, а влюбването носи тъга и несъгласия, тъй като е крива посока. Висшите вибрации на любовта, като минават през тялото, го пречистват. Като се влюби човек, един поток на любовта от невидимия свят минава през него и той се подмладява. За ревността Каква обич е тази, която е проникната от ревнивост? Човек ревнува, тъй като не подозира, че всичко от което се нуждае, е вътре в него. Като не демонстрира вярно любовта си, човек се натъква на ревността и претърпява горчиви усеща. Кога се явява ревността? Когато любовта в индивида изгуби това направление, което Бог й е дал. Като ревнува, човек се постанова на оня, който обича, желае той да мисли единствено за него. Преди да желае това от другите човек би трябвало да се запита какви са неговите връзки с Бога. Хората се опасяват да не изгубят това, което имат. От този боязън идва ревността. Питам: каква действителност може да съществува там, дето има боязън? Каква е тази обич, която може да се загуби? Какво демонстрира ревността? – Ревността, това е обич, проявена във физическия свят. Ако ти ревнуваш, имаш да плащаш, в случай че тебе те ревнуват, имат да ти заплащат.