Коби не може просто да умре
За килъра с топка в ръце фамилията бе преди всичко
The Players Tribune
Дерек Джетър
Всичко, което ми трябваше да знам за Коби Брайънт, бе това: по време на другарството ни всичките ни диалози, които имахме, бяха на една тематика – за фамилията.
Оставете на страна изключителната работна нравственос, Мамбата и невероятната воля за победа. Ще оставя всеки да реши за себе си. Но когато мисля за Кобе, се сещам за тези няколко специфични диалога, които имах щастието да споделя с него. При всеки един от тях на някого от нас му се беше родила дъщеричка.
Мислех си за индивида, който бе повече от талантлив като състезател, който
бе захласнат
от концепцията
да бъде
първенец,
който беше същински палач с топка в ръце. А моментите, които съумях да прекарам с него? Той не говореше доста за това.
Далеч по-важното за него бе да бъде добър брачен партньор на Ванеса и татко на девойките си. Той обичаше фамилията си. Той беше семейство. Това беше значимото.
Този Кобе ще запомня.
Руският „ Спорт-Експрес “ също отдели огромно внимание на отишлия си без време някогашен гард.
„ Съвременният свят е планиран по този начин, че даже най-лошите вести в първите секунди се възприемат не с смут, а със подозрение. Когато се появиха известия, че Коби Брайънт е умрял в злополука, първата ми мисъл бе: „ Това е фалшив! Не може да бъде! Това не се случва! “. Спортистът, с помощта на чиято игра израснаха генерации почитатели на баскетбола, Черната мамба, не може просто да вземе и да почине на 41 години...
Дори в този момент, говорейки за Коби в предишното време, езикът не се обръща... Благороден, образован, човек, който е надхвърлил специалността и е постигнал триумфи и отвън нея.
На този декор мачът в Денвър сред Нъгетс и Хюстън, който стартира половин час след шокиращата новина, изглеждаше като запис на някакъв подготвителен мач от извънсезонната подготовка. Гледането и възприемането му като баскетбол просто не се случи. За да бъда почтен, в този момент даже е мъчно да си спомня кой победи в последна сметка. Посърналото лице на Джеймс Хардън, който седеше на пейката,
ужасът в
очите на
Ръсел Уестбрук,
големият брой сълзливи лица на почитателите по трибуните, падналите гласове на американски коментатори... “, написа в материала си Игор Баришев.
Други медии пък поместиха спомен за Коби на един от кондиционните треньори на националния тим на Съединени американски щати. „ Нощта преди първата подготовка си припомням, че гледах кино лентата "Казабланка " за първи път и беше към 3,30 сутринта. Легнах си, пробвах се да се отпусна и да заспя, когато чух мобилния ми телефон да звъни. Беше Коби.
Вдигнах нервно и споделих:
„ Ало “, „ Хей Роб, уповавам се, че не те тормозя, нали? “, чух насреща.
„ Не, не, какво става Коб? “, „ Само да попитам дали е допустимо да поработим малко за кондиция, това е всичко. “
Гледам часа: 4 и 15 през нощта.
„ Да, несъмнено. Ще те видя в залата по-късно. “
Отне ми към двайсетина минути да се оправя и да изляза от хотела. Когато дойдох в залата, разтварям и виждам Коби на главния терен. Сам. Беше целият облян в пот като че ли досега е плувал в басейн. Още нямаше 5 сутринта.
Поработихме за кондиция през идващите час и 15 минути, оттова влязохме във фитнеса, където той направи серии от силови извършения през идващите 45 минути. Разделихме се като той потегли още веднъж към залата за баскетбол за спомагателна пукотевица. Аз се върнах в хотела и легнах като убит.
Трябваше да бъда в залата още веднъж към 11 преди обяд. Събудих се, недоспал, усещах се ужасно изтощен и всичко останало от липса на сън.
Благодаря ти
Коби, си
споделих мислено
Изядох един геврек и потеглих към баскетболната зала.Следващата част ще помня за цялостен живот, влезна в съзнанието ми и в никакъв случай няма да го не помни. Всички играчи от състава на Съединени американски щати бяха там, настроението беше чудесно. ЛеБрон Джеймс си говореше с Кармело Антъни и си припомням треньорът Кжижевски се опитваше да изясни нещо на Кевин Дюрант. В дясната част на терена видях Коби, стрелящ от разнообразни позиции. Отидох до него, потупах го по рамото и му споделих: „ Добра подготовка тази заран “, „ А? “, отговори той. „ За кондицията, добра работа. “, „ А, да, несъмнено. Благодаря ти Роб. Оценявам го. “ „ И...кога свърши?, с интерес го попитах аз. „ Свърши кое? “
„ Със стрелбата. По кое време си потегли от залата? “ „ Тъкмо приключвам. Исках да вкарам 800, тъй че таман приключвам. “
Ченето ми падна. Боже Господи. Точно тогава схванах, че няма изненада за това какъв брой огромен е този състезател. Всяка една история за неговата посвещение, за всяко едно негово изявление по отношение на работата, всичко това се събра в едно и ме посрещна като че ли трен ме удря. Няма изненада за мен, че той забива през играчи, 10 години по-млади от него.
Няма различен подобен.
Легендите не умират!!! Почивай в мир!!! Най-добрият който съм гледал! “.
The Players Tribune
Дерек Джетър
Всичко, което ми трябваше да знам за Коби Брайънт, бе това: по време на другарството ни всичките ни диалози, които имахме, бяха на една тематика – за фамилията.
Оставете на страна изключителната работна нравственос, Мамбата и невероятната воля за победа. Ще оставя всеки да реши за себе си. Но когато мисля за Кобе, се сещам за тези няколко специфични диалога, които имах щастието да споделя с него. При всеки един от тях на някого от нас му се беше родила дъщеричка.
Мислех си за индивида, който бе повече от талантлив като състезател, който
бе захласнат
от концепцията
да бъде
първенец,
който беше същински палач с топка в ръце. А моментите, които съумях да прекарам с него? Той не говореше доста за това.
Далеч по-важното за него бе да бъде добър брачен партньор на Ванеса и татко на девойките си. Той обичаше фамилията си. Той беше семейство. Това беше значимото.
Този Кобе ще запомня.
Руският „ Спорт-Експрес “ също отдели огромно внимание на отишлия си без време някогашен гард.
„ Съвременният свят е планиран по този начин, че даже най-лошите вести в първите секунди се възприемат не с смут, а със подозрение. Когато се появиха известия, че Коби Брайънт е умрял в злополука, първата ми мисъл бе: „ Това е фалшив! Не може да бъде! Това не се случва! “. Спортистът, с помощта на чиято игра израснаха генерации почитатели на баскетбола, Черната мамба, не може просто да вземе и да почине на 41 години...
Дори в този момент, говорейки за Коби в предишното време, езикът не се обръща... Благороден, образован, човек, който е надхвърлил специалността и е постигнал триумфи и отвън нея.
На този декор мачът в Денвър сред Нъгетс и Хюстън, който стартира половин час след шокиращата новина, изглеждаше като запис на някакъв подготвителен мач от извънсезонната подготовка. Гледането и възприемането му като баскетбол просто не се случи. За да бъда почтен, в този момент даже е мъчно да си спомня кой победи в последна сметка. Посърналото лице на Джеймс Хардън, който седеше на пейката,
ужасът в
очите на
Ръсел Уестбрук,
големият брой сълзливи лица на почитателите по трибуните, падналите гласове на американски коментатори... “, написа в материала си Игор Баришев.
Други медии пък поместиха спомен за Коби на един от кондиционните треньори на националния тим на Съединени американски щати. „ Нощта преди първата подготовка си припомням, че гледах кино лентата "Казабланка " за първи път и беше към 3,30 сутринта. Легнах си, пробвах се да се отпусна и да заспя, когато чух мобилния ми телефон да звъни. Беше Коби.
Вдигнах нервно и споделих:
„ Ало “, „ Хей Роб, уповавам се, че не те тормозя, нали? “, чух насреща.
„ Не, не, какво става Коб? “, „ Само да попитам дали е допустимо да поработим малко за кондиция, това е всичко. “
Гледам часа: 4 и 15 през нощта.
„ Да, несъмнено. Ще те видя в залата по-късно. “
Отне ми към двайсетина минути да се оправя и да изляза от хотела. Когато дойдох в залата, разтварям и виждам Коби на главния терен. Сам. Беше целият облян в пот като че ли досега е плувал в басейн. Още нямаше 5 сутринта.
Поработихме за кондиция през идващите час и 15 минути, оттова влязохме във фитнеса, където той направи серии от силови извършения през идващите 45 минути. Разделихме се като той потегли още веднъж към залата за баскетбол за спомагателна пукотевица. Аз се върнах в хотела и легнах като убит.
Трябваше да бъда в залата още веднъж към 11 преди обяд. Събудих се, недоспал, усещах се ужасно изтощен и всичко останало от липса на сън.
Благодаря ти
Коби, си
споделих мислено
Изядох един геврек и потеглих към баскетболната зала.Следващата част ще помня за цялостен живот, влезна в съзнанието ми и в никакъв случай няма да го не помни. Всички играчи от състава на Съединени американски щати бяха там, настроението беше чудесно. ЛеБрон Джеймс си говореше с Кармело Антъни и си припомням треньорът Кжижевски се опитваше да изясни нещо на Кевин Дюрант. В дясната част на терена видях Коби, стрелящ от разнообразни позиции. Отидох до него, потупах го по рамото и му споделих: „ Добра подготовка тази заран “, „ А? “, отговори той. „ За кондицията, добра работа. “, „ А, да, несъмнено. Благодаря ти Роб. Оценявам го. “ „ И...кога свърши?, с интерес го попитах аз. „ Свърши кое? “
„ Със стрелбата. По кое време си потегли от залата? “ „ Тъкмо приключвам. Исках да вкарам 800, тъй че таман приключвам. “
Ченето ми падна. Боже Господи. Точно тогава схванах, че няма изненада за това какъв брой огромен е този състезател. Всяка една история за неговата посвещение, за всяко едно негово изявление по отношение на работата, всичко това се събра в едно и ме посрещна като че ли трен ме удря. Няма изненада за мен, че той забива през играчи, 10 години по-млади от него.
Няма различен подобен.
Легендите не умират!!! Почивай в мир!!! Най-добрият който съм гледал! “.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ