Торфищата са безценни капсули биоразнообразие
За тях рядко отваряме дума. А торфищата в действителност съставляват скъпи екосистеми: защищават от наводнения и тежки засушавания, понижават риска от пожари и оказват помощ за набиране на чиста питейна вода. Според Диана Копански от Програмата а Организация на обединените нации за околната среда „ торфищата са антични въглеродни депа, предлагащи леговище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и неповторимо биоразнообразие “. Те имат значително значение климата, хората и бъдещето на планета и незабавно се нуждаят от старания за отбрана и възобновяване.
Радващо е, че в България, която не е богата на торфища, към този момент се вършат значими стъпки в тази посока посредством тригодишен план за опазването на Чаирските езера в Западните Родопи.
Торф и торфища
Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока мокрота и съставлява неразградена растителност, трансформирала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни типове. Може да се употребява и като гориво. Основните залежи на торф се назовават торфища.
Образуването на торфища върху водна повърхнина е доста любопитен развой. Обикновено това се случва, откакто в езера, небогати на хранителни субстанции, попадне растителна маса – да вземем за пример дърво. Върху него последователно се настаняват разнообразни типове растения, а по-късно се появяват и торфени мъхове.
_%201350x%20900.jpg )
Биосъкровища
Торфищата са самобитни исторически музеи навън. Благодарение на бавните процеси на разложение в тях е капсулирана историята на околната среда и на палеоклимата под формата на непокътнат със епохи полен и други растителни останки, които могат да се проучват.
Торфищата покриват единствено 3% от земята, само че са супергероите измежду екосистемите: поддържат биоразнообразието, пречистват водата, понижават резултата от наводнения и засушавания и съхраняват въглерод – над два пъти повече от количествата му, съхранявани от всички гори. Предоставят вода, пасища, лечебни растения и места за отдих.
Торфищата имат няколко характерности, които дефинират тяхното екологично значение:
Мощна водозадържаща и вододайна функционалност: торфените мъхове задържат вода до 20 пъти от личното си тегло. Те имат също мощно антисептично деяние, като доста усъвършенстват качеството на водата, извираща от торфището.Торфищата складират голямо количество въглерод: 300.109 тона в международен мащаб, което ги прави изключително значими за световния въглероден баланс.Торфените мъхове намаляват киселинността на средата и по този метод моделират местообитанието си, създавайки по-подходяща среда за торфонатрупване, а също по този начин и за характерно и богато биоразнообразие.
Каква е заплахата?
Торфищата са измежду най-силно застрашените екосистеми в умерената зона на Европа. Те са необятно публикувани в Северна, Западна и Централна Европа. С по-добре изразения континентален климат на изток и юг размерът им понижава и те остават лимитирани най-вече в планинските региони.
И до момента в който за образуването на пълен торфен пласт са нужни стотици и даже хиляди години, то времето за изгубване на торфището при неподходящи условия е доста по-кратко. В същото време пресушените и повредени торфища са виновни за 5,6% от световните излъчвания на въглероден диоксид годишно, което ги слага над излъчванията от авиацията и корабоплаването, взети дружно. От друга страна, нарушаването на торфищата води и до освобождение в атмосферата на другия главен парников газ – метана. Загубата на торфища значи също загуба на биоразнообразие, повече наводнения и суши и влошено качество на питейната вода за локалните общности.
Най-честите аргументи за унищожаването на торфищата са свързани с човешката активност. Сред тях са измененията във водния режим – осушаване или дрениране, заливания за основаване на язовири, заустване на непречистени битови води, потребление на торове и паша.
Торфищата в България
Докато в страни като Финландия, Ирландия или Естония торфищата заемат повече от 20% от територията на страната, у нас тяхната повърхност възлиза на 800-900 хектара или към 0,1% от територията на България.
„ Торфищата у нас се срещат най-много в планините на височина над 1600 м и то извънредно върху силикатни скали “, споделя доктор Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките. Тя е член на екипа специалисти, управителен от Българска фондация „ Биоразнообразие “, които се насочиха на две експедиции до Чаирските езера в Родопите, с цел да изготвят проект за опазването им.
Югоизточна Европа, и България в частност, са извънредно мощно уязвими и застрашени както от климатичните промени, по този начин и от човешката активност. Това усилва смисъла на превантивните ограничения за запазване и повишението на информираността по отношение на смисъла и уязвимостта на торфищата у нас.
Чаирските езера
Едно от изключително забавните предпазени торфища в нашата страна са Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи сред селата Триград и Мугла – ситуирани от 1360 до 1460 м надморска височина. Датирани са в епохата на кватернера и са се образували над десния бряг на река Чаирска Важното за тях е, че са естествени свлачищни езера, което от геоложка позиция ги трансформира във „ краткотрайни обекти “. „ Те живеят единствено няколко хиляди години “, разяснява хидробиологът Иван Христов. Чаирските езера напълно попадат в две предпазени зони от мрежата „ Натура 2000 “ – „ Западни Родопи “ и „ Триград – Мурсалица “.
Езерата са неземно красиви, потънали в причудлива растителност и с обилие от чиста родопска вода. Разнообразни редки растителни типове са непокътнати на торфените острови. Естествените водоеми са обградени от 2000 декара ливади – неслучайно името им произлиза от турската дума „ чаир “, което в превод значи „ морава “. Най-известно е Сини вир, ситуирано посред остаряла вековна гора, сантиментално и тайнствено с нападалите дървета и островите от торфени мъхове. Друго езеро пък е известно като Самодивското езеро и като че ли ни връща към вълшебните приказки за самодивите и техния пленителен сексапил.
* публикация
Радващо е, че в България, която не е богата на торфища, към този момент се вършат значими стъпки в тази посока посредством тригодишен план за опазването на Чаирските езера в Западните Родопи.
Торф и торфища
Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока мокрота и съставлява неразградена растителност, трансформирала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни типове. Може да се употребява и като гориво. Основните залежи на торф се назовават торфища.
Образуването на торфища върху водна повърхнина е доста любопитен развой. Обикновено това се случва, откакто в езера, небогати на хранителни субстанции, попадне растителна маса – да вземем за пример дърво. Върху него последователно се настаняват разнообразни типове растения, а по-късно се появяват и торфени мъхове.
Биосъкровища
Торфищата са самобитни исторически музеи навън. Благодарение на бавните процеси на разложение в тях е капсулирана историята на околната среда и на палеоклимата под формата на непокътнат със епохи полен и други растителни останки, които могат да се проучват.
Торфищата покриват единствено 3% от земята, само че са супергероите измежду екосистемите: поддържат биоразнообразието, пречистват водата, понижават резултата от наводнения и засушавания и съхраняват въглерод – над два пъти повече от количествата му, съхранявани от всички гори. Предоставят вода, пасища, лечебни растения и места за отдих.
Торфищата имат няколко характерности, които дефинират тяхното екологично значение:
Мощна водозадържаща и вододайна функционалност: торфените мъхове задържат вода до 20 пъти от личното си тегло. Те имат също мощно антисептично деяние, като доста усъвършенстват качеството на водата, извираща от торфището.Торфищата складират голямо количество въглерод: 300.109 тона в международен мащаб, което ги прави изключително значими за световния въглероден баланс.Торфените мъхове намаляват киселинността на средата и по този метод моделират местообитанието си, създавайки по-подходяща среда за торфонатрупване, а също по този начин и за характерно и богато биоразнообразие.
Каква е заплахата?
Торфищата са измежду най-силно застрашените екосистеми в умерената зона на Европа. Те са необятно публикувани в Северна, Западна и Централна Европа. С по-добре изразения континентален климат на изток и юг размерът им понижава и те остават лимитирани най-вече в планинските региони.
И до момента в който за образуването на пълен торфен пласт са нужни стотици и даже хиляди години, то времето за изгубване на торфището при неподходящи условия е доста по-кратко. В същото време пресушените и повредени торфища са виновни за 5,6% от световните излъчвания на въглероден диоксид годишно, което ги слага над излъчванията от авиацията и корабоплаването, взети дружно. От друга страна, нарушаването на торфищата води и до освобождение в атмосферата на другия главен парников газ – метана. Загубата на торфища значи също загуба на биоразнообразие, повече наводнения и суши и влошено качество на питейната вода за локалните общности.
Най-честите аргументи за унищожаването на торфищата са свързани с човешката активност. Сред тях са измененията във водния режим – осушаване или дрениране, заливания за основаване на язовири, заустване на непречистени битови води, потребление на торове и паша.
Торфищата в България
Докато в страни като Финландия, Ирландия или Естония торфищата заемат повече от 20% от територията на страната, у нас тяхната повърхност възлиза на 800-900 хектара или към 0,1% от територията на България.
„ Торфищата у нас се срещат най-много в планините на височина над 1600 м и то извънредно върху силикатни скали “, споделя доктор Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките. Тя е член на екипа специалисти, управителен от Българска фондация „ Биоразнообразие “, които се насочиха на две експедиции до Чаирските езера в Родопите, с цел да изготвят проект за опазването им.
Югоизточна Европа, и България в частност, са извънредно мощно уязвими и застрашени както от климатичните промени, по този начин и от човешката активност. Това усилва смисъла на превантивните ограничения за запазване и повишението на информираността по отношение на смисъла и уязвимостта на торфищата у нас.
Чаирските езера
Едно от изключително забавните предпазени торфища в нашата страна са Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи сред селата Триград и Мугла – ситуирани от 1360 до 1460 м надморска височина. Датирани са в епохата на кватернера и са се образували над десния бряг на река Чаирска Важното за тях е, че са естествени свлачищни езера, което от геоложка позиция ги трансформира във „ краткотрайни обекти “. „ Те живеят единствено няколко хиляди години “, разяснява хидробиологът Иван Христов. Чаирските езера напълно попадат в две предпазени зони от мрежата „ Натура 2000 “ – „ Западни Родопи “ и „ Триград – Мурсалица “.
Езерата са неземно красиви, потънали в причудлива растителност и с обилие от чиста родопска вода. Разнообразни редки растителни типове са непокътнати на торфените острови. Естествените водоеми са обградени от 2000 декара ливади – неслучайно името им произлиза от турската дума „ чаир “, което в превод значи „ морава “. Най-известно е Сини вир, ситуирано посред остаряла вековна гора, сантиментално и тайнствено с нападалите дървета и островите от торфени мъхове. Друго езеро пък е известно като Самодивското езеро и като че ли ни връща към вълшебните приказки за самодивите и техния пленителен сексапил.
* публикация
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ