Велисрава Дърева: Пигмеи осмърдяха 3 март
За тях 5-вековното турско иго, съсипването на българската страна, методичният геноцид над българската нация, неизброимите зверства, жестокости и гаври са една поетична метафора; една митология, родена в болнавото българско съзнание; дивен рахатлък в отровната сянка на една кървава империя; едно благо, любезнейшо присъствие; едно спокойно, толерантно съжителство; една лъчезарна идилия; едно безпределно благополучие и всеобхватен прогрес на българския народ.
Напредък и благополучие, прекършени и прегазени най-варварски от някакви „ диви, примитивни, безпросветни човекоподобни, вонящи на махорка “, които се надовлекли, с цел да ни заробят и ограбят. А тъпоглавият български народ към този момент 140 години слави Русия, своята поробителка, мъкне венци и цветя, разнася флагове и хоругви, катери се по Орлово гнездо и възпява злокобната дата 3 март.
Те в никакъв случай няма да проумеят, че в международната история има единствено една война, провокирана под натиска на един народ. И това е Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Православният съветски народ, съветските поети, писатели, художници, публицисти, учени, целокупното съветско духовенство – те желаеха от императора тази война. И я завоюваха. За нас. Заради нас.
Те не могат да понесат историческата истина, че за свободата на България, за нас, поради нас, преди 140 години погинаха тъкмо 109 498 съветски бойци, офицери, лекари, медицински сестри, санитари. По 365 дневно. Мужици, студенти, дворяни, солдати, графини… И нито един американски рейнджър. Ах!
Те не могат да преглътнат обстоятелството, че на 3 март 1878 година България, българската страна, българският народ възкръснаха из един океан унижения, кръв, гибел и крах. Не с помощта на „ цивилизованите европейски вълци “ (Христо Ботев). Нито на тяхната „ харемна дипломация “, олицетворена така „ блестящо “ от Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който назовава турските зверства през април 1876 година „ празни приказки по кафенетата “. А макар тях.
Те оповестиха 3 март за машинация, рекет, капан, обир и иго, за празник на антиевропейците, ерго – Освобождението е дело антиевропейско, срамно и позорно, е най-гнусно посягане, нападение и закононарушение против европейските полезности и против „ нашите съдружници и сътрудници от НАТО и Европейски Съюз “, а президентът Румен Радев взел, че не запомнил да ги спомене на Шипка с коленопреклонна признателност! Само дето тези наши съдружници и сътрудници са съществували през 1878 година тъкмо толкоз, колкото НАТО, Европейски Съюз и евроатлантическия джендъриат.
Те, една вреслива групичка русофобци, се състезават кой да произнесе по-голяма нелепост, да съчини по-мерзка неистина, да сътвори по-величествена конспирация, да напише по-чутовна гнусота, да показва по-надменно незнание и основно – да засвидетелства по-раболепно поклонение пред олтара на режисираното евроатлантическо русомразие, че да си проработи по-изобилно грантово снизхождение.
Александър Йорданов, русофобец пръв, разгласи, че за него 3 март не значи нищо, просто една дата, но добре, че Берлинският конгрес върнал България на картата на света. Само дето никой не чества Берлинския конгрес.
Горан Благоев потегли да гони президента от Шипка: не му било мястото там, а в София, за издигане на националния трикольор, обаче президентът показал „ чудноват интерес към наличие на Шипка “ (много „ чудноват “, в действителност!), показал брутално неуважение на държавната традиция и протокол, само че най-паче, заради своето лукавство, отишъл Радев на Шипка с едната цел – така да омаловажи и засенчи Караянчева, та народът да я освирка (така Цветанов доразви интрижката, като че ли някой може да омаловажи нищото и да засенчи сянката). „ Президентът не е на мястото си “, постанови Горан и ръфна патриарх Кирил за подрасника: „ Посрещането му демонстрира, че визитата му не е единствено църковна. Висши църковни йерарси и глави на църкви не са посрещани на такова високо равнище. Акцентът на 140-та годишнина някак си главно гравитира към това къде е съветският патриарх и кой е към него. Защо не поканихме един румънски патриарх, финландски архиепископ… “.
Българска национална телевизия реши да тресне специфичен, умишлен акцент в празничния ден – Брест-Литовския кротичък контракт, щото бил подписан на 3 март 1918 година Ако Българска национална телевизия толкова държеше да открие някакви календарни съвпадения, подсещам: на 3 март 1855 година се възцарява съветският император Александър II Николаевич, Царят-Освободител; на 3 март 1861 година Александър II отстранява крепостното право в Русия; на 3 март 1924 година е детрониран халиф Абдул Меджид II и това е краят на 1400-годишния османски халифат, Турция става република с президент Мустафа Кемал Ататюрк.
Но не, това не е забавно, не се вписва в идейката едно величаво събитие – Освобождението на България от турско иго, да бъде сменено и обезличено с подпъхването на един мъчителен за Русия контракт. Ах, какво благополучие озари студиото! Какво подхилкване и хълцотене огласи националния ефир!
С Брест-Литовския контракт Русия губи 1 милион кв. км (26% от своята територия), 1/3 от популацията (над 60 милиона души), 75% от въгледобива, 80% от находищата на желязна руда и 1/3 от обработваемите земи. Но най-хубавото в цялата тази работа е, че Русия капитулира пред Германия, Османската империя, Австро-Унгария и България. „ България е безапелационен победител на Русия “, сподели Дими Стоянович, „ Ние някак си сме победили освободителката си “, рече вездесъщият Горан Благоев.
Напредък и благополучие, прекършени и прегазени най-варварски от някакви „ диви, примитивни, безпросветни човекоподобни, вонящи на махорка “, които се надовлекли, с цел да ни заробят и ограбят. А тъпоглавият български народ към този момент 140 години слави Русия, своята поробителка, мъкне венци и цветя, разнася флагове и хоругви, катери се по Орлово гнездо и възпява злокобната дата 3 март.
Те в никакъв случай няма да проумеят, че в международната история има единствено една война, провокирана под натиска на един народ. И това е Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Православният съветски народ, съветските поети, писатели, художници, публицисти, учени, целокупното съветско духовенство – те желаеха от императора тази война. И я завоюваха. За нас. Заради нас.
Те не могат да понесат историческата истина, че за свободата на България, за нас, поради нас, преди 140 години погинаха тъкмо 109 498 съветски бойци, офицери, лекари, медицински сестри, санитари. По 365 дневно. Мужици, студенти, дворяни, солдати, графини… И нито един американски рейнджър. Ах!
Те не могат да преглътнат обстоятелството, че на 3 март 1878 година България, българската страна, българският народ възкръснаха из един океан унижения, кръв, гибел и крах. Не с помощта на „ цивилизованите европейски вълци “ (Христо Ботев). Нито на тяхната „ харемна дипломация “, олицетворена така „ блестящо “ от Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който назовава турските зверства през април 1876 година „ празни приказки по кафенетата “. А макар тях.
Те оповестиха 3 март за машинация, рекет, капан, обир и иго, за празник на антиевропейците, ерго – Освобождението е дело антиевропейско, срамно и позорно, е най-гнусно посягане, нападение и закононарушение против европейските полезности и против „ нашите съдружници и сътрудници от НАТО и Европейски Съюз “, а президентът Румен Радев взел, че не запомнил да ги спомене на Шипка с коленопреклонна признателност! Само дето тези наши съдружници и сътрудници са съществували през 1878 година тъкмо толкоз, колкото НАТО, Европейски Съюз и евроатлантическия джендъриат.
Те, една вреслива групичка русофобци, се състезават кой да произнесе по-голяма нелепост, да съчини по-мерзка неистина, да сътвори по-величествена конспирация, да напише по-чутовна гнусота, да показва по-надменно незнание и основно – да засвидетелства по-раболепно поклонение пред олтара на режисираното евроатлантическо русомразие, че да си проработи по-изобилно грантово снизхождение.
Александър Йорданов, русофобец пръв, разгласи, че за него 3 март не значи нищо, просто една дата, но добре, че Берлинският конгрес върнал България на картата на света. Само дето никой не чества Берлинския конгрес.
Горан Благоев потегли да гони президента от Шипка: не му било мястото там, а в София, за издигане на националния трикольор, обаче президентът показал „ чудноват интерес към наличие на Шипка “ (много „ чудноват “, в действителност!), показал брутално неуважение на държавната традиция и протокол, само че най-паче, заради своето лукавство, отишъл Радев на Шипка с едната цел – така да омаловажи и засенчи Караянчева, та народът да я освирка (така Цветанов доразви интрижката, като че ли някой може да омаловажи нищото и да засенчи сянката). „ Президентът не е на мястото си “, постанови Горан и ръфна патриарх Кирил за подрасника: „ Посрещането му демонстрира, че визитата му не е единствено църковна. Висши църковни йерарси и глави на църкви не са посрещани на такова високо равнище. Акцентът на 140-та годишнина някак си главно гравитира към това къде е съветският патриарх и кой е към него. Защо не поканихме един румънски патриарх, финландски архиепископ… “.
Българска национална телевизия реши да тресне специфичен, умишлен акцент в празничния ден – Брест-Литовския кротичък контракт, щото бил подписан на 3 март 1918 година Ако Българска национална телевизия толкова държеше да открие някакви календарни съвпадения, подсещам: на 3 март 1855 година се възцарява съветският император Александър II Николаевич, Царят-Освободител; на 3 март 1861 година Александър II отстранява крепостното право в Русия; на 3 март 1924 година е детрониран халиф Абдул Меджид II и това е краят на 1400-годишния османски халифат, Турция става република с президент Мустафа Кемал Ататюрк.
Но не, това не е забавно, не се вписва в идейката едно величаво събитие – Освобождението на България от турско иго, да бъде сменено и обезличено с подпъхването на един мъчителен за Русия контракт. Ах, какво благополучие озари студиото! Какво подхилкване и хълцотене огласи националния ефир!
С Брест-Литовския контракт Русия губи 1 милион кв. км (26% от своята територия), 1/3 от популацията (над 60 милиона души), 75% от въгледобива, 80% от находищата на желязна руда и 1/3 от обработваемите земи. Но най-хубавото в цялата тази работа е, че Русия капитулира пред Германия, Османската империя, Австро-Унгария и България. „ България е безапелационен победител на Русия “, сподели Дими Стоянович, „ Ние някак си сме победили освободителката си “, рече вездесъщият Горан Благоев.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ