Закуска в краката на ликийския цар
За турците закуската е това благословено ястие, което се сервира когато и да е чак до ранния следобяд и има задачата да засити глада и да даде сили за остатъка от работния ден. Затова трапезите са тучни и малко на брой се задоволяват единствено с глътка кафе и залък небрежно.
Понякога към дъхавия самун, ароматните маслини и тоновете чай прибавят и щипка история с естествени хубости - колкото поеме.
Това кулинарно премеждие изживяват късметлиите да попаднат на верния гид, когато кацнат на летището в Даламан, близо до курортите Мармарис и Фетие.
Пътят им минава през Далян. В превод името на градчето значи тъкмо това, което си знаем от нашите риболовци - ситуирани отвесно мрежи, които улавят пасажите от цаца, сафрид или хамсия.
Селището във вилает Мугла преди повече от 30 години е в центъра на екологичен скандал, който подвига на крайник фенове на природата от целия свят. От епохи на плажа Изтузу достигащите до 1 метър дължина морски костенурки Карета идвали да снасят яйцата си
Проект за построяването на хотелски комплекс заплашил съществуването на така и така изчезващия тип. Под напора на интернационалния напън градежът е спрян, а плажът - разгласен за предпазена зона, посещавана от хиляди туристи. Затова много от локалните сувенири са с изображения на симпатичните корубести животинки.
През 1995 година плажът на костенурките печели наградата за най-хубава пясъчна линия в света
Но в случай че той е привлекателен най-много през октомври, когато еколозите вършат живи вериги и дават наряди за запазване на скъпите яйца от хищници и бракониери, ликийските гробници са непроменяемо в скалите от 400 години прочие Хр. насам.
И таман те са вкусната фалшификация към обилната закуска в ресторанта на брега на реката. За да се наслаждавате по едно и също време на каменните релефи и лишените от всевъзможни ГМО локални гозби, заведението е със стъклени стени. За посещаване на ликийските гробници обаче можете единствено да мечтаете. И то само заради неизбежно натежалите стомаси. Те са издълбани филигранно, само че на 150 метра нависоко в непристъпните скали.
Така душата на мъртвия щяла да полети непосредствено към небето. Архитектурата им мощно припомня на каменните приказки на набатейците в античния град Петра.
Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за безконечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните поданици на близкия античен град Каунос били зазиждани в дребни ниши. Тленните остатъци на царе и велможи са полагани в саркофази със характерните за ликийците остри покриви.
Но преди да раздиплим какво са разкрили и над какво още си блъскат главите учените, които са намерили в Каунос следи от 10 век прочие Хр., да наблегнем на земните наслади
Закуската в нозете на ликийския цар на брега на река Далян е освен обред, тя е кантата за небцето: няколко типа сирена, масло с мирис на бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с типичния за региона боров мед, пълен колкото палец каймак в чинийка, яйца с нереалистично оранжев жълтък, бюрек, банички с тахан, маслини, хрупкав топъл самун, несметни количества чай...
Любителите на нови вкусови чувства могат да рискуват и с шалгам - сок от виолетов морков, който мощно припомня нашенската армеева супа. Но в случай че се има вяра на диетолозите, почиства токсините в организма, регенерира клетките, усъвършенства функционалностите на стомаха и черния дроб.
И цялата тази хранителна вакханалия протича дълго, с приятност и копнеж при оптимално наслаждение от всяка хапка
Успокояващата панорама на поклащащите се в реката риболовен корабчета, танцът на тръстиката и оглеждащите се във водата ликийски гробници са като медитация за постоянно забързания актуален нервак.
Жителите на Далян се гордеят, че звездата от “Спасители на плажа” Дейвид Хаселхоф е съсобственик на сладоледения бар “Гердерс” в тяхното градче и все се намира по някой “очевидец”, който го е виждал да стои зад тезгяха.
Тази част на Турция едвам през последните години “се разработва” от българските туроператори. И по тази причина цените на чартърите в пакет с хотел и изхранване са много прилични. Особено в случай че си ги купите през зимния сезон.
От ранна пролет курортите Мармарис и Фетие примамват надалеч освен със закуската в подножието на ликийски гробници, ами с ласкавото море, вкусната храна, отличните хотели и опцията за цялостна отмора
Впрочем там моретата са две. Средиземно и Егейско се целуват със слязлата до крайбрежията им борова гора.
Самият Фетие с удобния си климат припомня градче от Южна Италия. Ненапразно близо 25 хиляди англичани са го избрали за собствен дом.
На десетина километра се намира каменният Кайякьой, разгласен от ЮНЕСКО за Световен град на мира и другарството. Лебесус, Кармилесус, Ливиси, Кайякьой...Имената на този град се премятат в устата като сладък бонбон, само че завчас загорчават при гледката на призрачните и запуснати каменни къщи. Почти от век пустеят две огромни църкви, 14 параклиса, две учебни заведения, два фонтана, две вятърни мелници и над 1000 фамилни гнезда.
Навремето тук е ромоляла гълчавата от чаршията, а над всяка врата висяла клетка с пойна птичка, която се включвала в нощния хор на славеите, червеношийките и косовете. Живият град на търговци и занаятчии опустява в един ужасяващ ден на 1923 година, когато по междудържавна конвенция 25 хиляди гърци са принудени да изоставен домовете си в Турция единствено с облеклата на гърба си и фамилните полезности във сноп.
Натоварват жителите на днешния Кайякьой на транспортен съд, който ги изсипва на ненаселен остров. Чак след три месеца параход води оживелите в прародината им, където ги считат за “чужденци” и ги подритват като втора употреба хора.
Изселените от Гърция турци пък не пожелават да населят каменните домове на северния скат и последователно разрухата настава и трансформира жизнерадостния град в необичайно привлекателно обиталище на призраци.
Днес призрачният град е музей под намерено небе и туристи от всевъзможни националности щъкат по неравноделния калдъръм.
Макар каменните къщи, накацали по ската, да наподобяват идентични, всеки ракурс, врязан в синьото небе, те кара да снимаш още веднъж и още веднъж.
Магдалена ГИГОВА
/вестник "Над 55 "/
Понякога към дъхавия самун, ароматните маслини и тоновете чай прибавят и щипка история с естествени хубости - колкото поеме.
Това кулинарно премеждие изживяват късметлиите да попаднат на верния гид, когато кацнат на летището в Даламан, близо до курортите Мармарис и Фетие.
Пътят им минава през Далян. В превод името на градчето значи тъкмо това, което си знаем от нашите риболовци - ситуирани отвесно мрежи, които улавят пасажите от цаца, сафрид или хамсия.
Селището във вилает Мугла преди повече от 30 години е в центъра на екологичен скандал, който подвига на крайник фенове на природата от целия свят. От епохи на плажа Изтузу достигащите до 1 метър дължина морски костенурки Карета идвали да снасят яйцата си
Проект за построяването на хотелски комплекс заплашил съществуването на така и така изчезващия тип. Под напора на интернационалния напън градежът е спрян, а плажът - разгласен за предпазена зона, посещавана от хиляди туристи. Затова много от локалните сувенири са с изображения на симпатичните корубести животинки.
През 1995 година плажът на костенурките печели наградата за най-хубава пясъчна линия в света
Но в случай че той е привлекателен най-много през октомври, когато еколозите вършат живи вериги и дават наряди за запазване на скъпите яйца от хищници и бракониери, ликийските гробници са непроменяемо в скалите от 400 години прочие Хр. насам.
И таман те са вкусната фалшификация към обилната закуска в ресторанта на брега на реката. За да се наслаждавате по едно и също време на каменните релефи и лишените от всевъзможни ГМО локални гозби, заведението е със стъклени стени. За посещаване на ликийските гробници обаче можете единствено да мечтаете. И то само заради неизбежно натежалите стомаси. Те са издълбани филигранно, само че на 150 метра нависоко в непристъпните скали.
Така душата на мъртвия щяла да полети непосредствено към небето. Архитектурата им мощно припомня на каменните приказки на набатейците в античния град Петра.
Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за безконечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните поданици на близкия античен град Каунос били зазиждани в дребни ниши. Тленните остатъци на царе и велможи са полагани в саркофази със характерните за ликийците остри покриви.
Но преди да раздиплим какво са разкрили и над какво още си блъскат главите учените, които са намерили в Каунос следи от 10 век прочие Хр., да наблегнем на земните наслади
Закуската в нозете на ликийския цар на брега на река Далян е освен обред, тя е кантата за небцето: няколко типа сирена, масло с мирис на бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с типичния за региона боров мед, пълен колкото палец каймак в чинийка, яйца с нереалистично оранжев жълтък, бюрек, банички с тахан, маслини, хрупкав топъл самун, несметни количества чай...
Любителите на нови вкусови чувства могат да рискуват и с шалгам - сок от виолетов морков, който мощно припомня нашенската армеева супа. Но в случай че се има вяра на диетолозите, почиства токсините в организма, регенерира клетките, усъвършенства функционалностите на стомаха и черния дроб.
И цялата тази хранителна вакханалия протича дълго, с приятност и копнеж при оптимално наслаждение от всяка хапка
Успокояващата панорама на поклащащите се в реката риболовен корабчета, танцът на тръстиката и оглеждащите се във водата ликийски гробници са като медитация за постоянно забързания актуален нервак.
Жителите на Далян се гордеят, че звездата от “Спасители на плажа” Дейвид Хаселхоф е съсобственик на сладоледения бар “Гердерс” в тяхното градче и все се намира по някой “очевидец”, който го е виждал да стои зад тезгяха.
Тази част на Турция едвам през последните години “се разработва” от българските туроператори. И по тази причина цените на чартърите в пакет с хотел и изхранване са много прилични. Особено в случай че си ги купите през зимния сезон.
От ранна пролет курортите Мармарис и Фетие примамват надалеч освен със закуската в подножието на ликийски гробници, ами с ласкавото море, вкусната храна, отличните хотели и опцията за цялостна отмора
Впрочем там моретата са две. Средиземно и Егейско се целуват със слязлата до крайбрежията им борова гора.
Самият Фетие с удобния си климат припомня градче от Южна Италия. Ненапразно близо 25 хиляди англичани са го избрали за собствен дом.
На десетина километра се намира каменният Кайякьой, разгласен от ЮНЕСКО за Световен град на мира и другарството. Лебесус, Кармилесус, Ливиси, Кайякьой...Имената на този град се премятат в устата като сладък бонбон, само че завчас загорчават при гледката на призрачните и запуснати каменни къщи. Почти от век пустеят две огромни църкви, 14 параклиса, две учебни заведения, два фонтана, две вятърни мелници и над 1000 фамилни гнезда.
Навремето тук е ромоляла гълчавата от чаршията, а над всяка врата висяла клетка с пойна птичка, която се включвала в нощния хор на славеите, червеношийките и косовете. Живият град на търговци и занаятчии опустява в един ужасяващ ден на 1923 година, когато по междудържавна конвенция 25 хиляди гърци са принудени да изоставен домовете си в Турция единствено с облеклата на гърба си и фамилните полезности във сноп.
Натоварват жителите на днешния Кайякьой на транспортен съд, който ги изсипва на ненаселен остров. Чак след три месеца параход води оживелите в прародината им, където ги считат за “чужденци” и ги подритват като втора употреба хора.
Изселените от Гърция турци пък не пожелават да населят каменните домове на северния скат и последователно разрухата настава и трансформира жизнерадостния град в необичайно привлекателно обиталище на призраци.
Днес призрачният град е музей под намерено небе и туристи от всевъзможни националности щъкат по неравноделния калдъръм.
Макар каменните къщи, накацали по ската, да наподобяват идентични, всеки ракурс, врязан в синьото небе, те кара да снимаш още веднъж и още веднъж.
Магдалена ГИГОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ