Димитър Радев: Банковата система у нас е сред най-добре капитализираните в ЕС
За централните банки, включително и за Българска народна банка, изтеклата година мина под знака на напъните за преодоляване на инфлацията и усмиряване на финансовите пазари посредством деликатно използване на по-рестриктивна парична политика, ориентирана към ограничението на кредитната агресия и оттова – на търсенето.
В България кредитната интензивност, въпреки и с по-ограничени по отношение на 2022 година темпове на напредък , остана висока в изискванията на стабилно повишаване на депозитите, постепенно преместване на световния развой на повишение на лихвените проценти към лихвените проценти за семействата и при постоянна финансова позиция на банките. Това декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
В подтекста на високата инфлация у нас, подхранвана частично и от фискалната агресия и мощния напредък на заплатите и частното ползване, Българска народна банка увеличи до 12% наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства , изтегляйки ликвидност от паричния пазар и ограничавайки по този метод опциите за кредитиране.
Същевременно, с цел да запази устойчивостта на банковата система по отношение на рисковете, подбудени от финансовия и бизнес цикъл , Българска народна банка поредно увеличи равнището на антицикличния финансов буфер от 0.5% през 2021 година до 2.0% през 2023 година За устойчивата финансова позиция на банките способства и поддържането на буфера за систематичен риск на равнище от 3%.
На фона на подхванатите ограничения на паричната политика, 2023 беше следващата мощна година за банковата система у нас. Според Европейския банков орган, банковата система в страната е измежду най-добре капитализираните в Европейския съюз . Ликвидната позиция се резервира доста висока с равнища на ликвидно покритие и чисто устойчиво финансиране, доста над регулаторните условия. Печалбата на банковата система е солидна, с главен принос от чистия лихвен приход.
Същевременно делът на необслужваните експозиции продължи да понижава до исторически най-ниски равнища във всички съществени сегменти на кредитния портфейл.
Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година обаче основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система, което може да наложи използването на спомагателни макропруденциални ограничения от страна на Българска народна банка през 2024 година, като да вземем за пример налагането на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата.
Този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации пред банковия бранш през актуалната година, като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда , съчетани с продължаваща релативно висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми.
Материализирането на тези провокации би оказало напън върху облагите на банките , чиито обилни растежи през 2023 година се дължат в немалка степен на еднократни резултати, в това число от забавянето на преместването на по-високите лихви по заемите върху лихвите по депозитите. Следователно, еднократните позитивни резултати за рентабилността би трябвало да се употребяват на първо място за създаване на спомагателни буфери през 2024 година
Българска народна банка, от своя страна, има подготвеност да влияе в допълнение върху кредитната активност у нас както посредством цялостния набор от принадлежности на макропруденциалната политика, по този начин и посредством лимитираните принадлежности на паричната политика, с които разполага. Целта на тяхното потребление при нужда би била двупосочна: поддържане на буферите в банковата система на съответно ниво и евакуиране на спомагателна ликвидност, което би основало предпоставки за понижаване на потребителското търсене и на кредитирането, а по този метод и за угнетяване на инфлацията и увеличение на вероятността за осъществяване на критерия за конвергенция, обвързван с ценовата непоклатимост.
Перспективата за цялостната интеграция на страната ни в еврозоната, слага паричния ни режим на прага на исторически значима смяна, която качествено ще надгради метода, по който организираме парична политика в страната, декларира Радев.
Монетарните условия у нас при прехода сред двата парични режими ще зависят освен от развитията в еврозоната, само че и от развитията в страната, в това число във връзка с инфлацията, растежа на стопанската система, фискалната позиция, кредитния риск.
Това, обаче, което в най-голяма степен ще дефинира посоката на паричната ни политика в кратковременен проект, е моментът на присъединението на страната към еврозоната. Ако в средата на годината Съветът на Европейски Съюз реши да одобри България в еврозоната от 1 януари 2025 година, ще преминем към гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка, намалявайки ги до 1%, според регламентираното ниво за всички страни от еврозоната.
Ако обаче решението бъде отсрочено, това ще значи неподходящо развиване във връзка с нивото и траекторията на инфлацията, и ще докара най-вероятно до в допълнение стягане на паричните условия в страната. Следователно, до късната пролет на тази година всички варианти са отворени, изяснява Радев.
Ролята на Българска народна банка, с приемането на страната в еврозоната, значително ще се промени както при взимане на решения във връзка с паричната политика, по този начин и при нейното използване. В изискванията на еврозоната решенията се вземат централизирано от ЕЦБ и се ползват децентрализирано от националните централни банки. Следователно, Българска народна банка ще взе участие посредством нейния шеф във вземането на решенията, употребявайки цялостния набор от принадлежности на паричната политика, в това число да дефинира главен лихвен % на паричната политика и да прави интервенции на открития пазар, и ще ги ползва на територията на страната.
В същото време, присъединението към еврозоната ще обезпечи директната и бърза трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към българската стопанска система, без за това да са нужни спомагателни ограничения от Българска народна банка, каквато е сегашната процедура. Ще отпадне и нуждата от поддържане на големи ликвидни буфери в българската банкова система, на процедура замразени запаси, които другояче биха подкрепили растежа на българската стопанска система. Наред с другото, нуждата от поддържането на обилни ликвидни буфери произтича от нормативно мощно лимитираната, на процедура - несъществуваща сега, функционалност на Българска народна банка като заемодател от последна инстанция.
В умозаключение, и през 2024 година Българска народна банка ще продължи да работи за постигането на ценова непоклатимост и резистентност на банковия бранш у нас, в подтекста на вероятността за присъединението на страната ни към еврозоната, и отчитайки евентуалните опасности от утежняване на кредитните портфейли в изискванията на допустимо по-бавно възобновяване на международната и европейската стопанска система. До момента на пълноправното ни участие в еврозоната, ще продължим да прилагаме антициклично инструментите на паричната политика съгласно опциите на Паричния съвет, тъй че оптимално да спомогнем за конвергенцията на инфлационните процеси у нас до референтните стойности според критериите от Маастрихт и с отчитане на вторичните резултати върху банковия бранш и икономическата интензивност.
При удобен сюжет с решение за присъединение на България към ИПС от 1.1.2025 година, ще ускорим практическата подготовка за въвеждането на еврото и ефикасното включване на Българска народна банка в активността на ЕЦБ и централните банки от еврозоната, и ще предприемем стъпки за гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка, съобщи още Радев.
В България кредитната интензивност, въпреки и с по-ограничени по отношение на 2022 година темпове на напредък , остана висока в изискванията на стабилно повишаване на депозитите, постепенно преместване на световния развой на повишение на лихвените проценти към лихвените проценти за семействата и при постоянна финансова позиция на банките. Това декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
В подтекста на високата инфлация у нас, подхранвана частично и от фискалната агресия и мощния напредък на заплатите и частното ползване, Българска народна банка увеличи до 12% наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства , изтегляйки ликвидност от паричния пазар и ограничавайки по този метод опциите за кредитиране.
Същевременно, с цел да запази устойчивостта на банковата система по отношение на рисковете, подбудени от финансовия и бизнес цикъл , Българска народна банка поредно увеличи равнището на антицикличния финансов буфер от 0.5% през 2021 година до 2.0% през 2023 година За устойчивата финансова позиция на банките способства и поддържането на буфера за систематичен риск на равнище от 3%.
На фона на подхванатите ограничения на паричната политика, 2023 беше следващата мощна година за банковата система у нас. Според Европейския банков орган, банковата система в страната е измежду най-добре капитализираните в Европейския съюз . Ликвидната позиция се резервира доста висока с равнища на ликвидно покритие и чисто устойчиво финансиране, доста над регулаторните условия. Печалбата на банковата система е солидна, с главен принос от чистия лихвен приход.
Същевременно делът на необслужваните експозиции продължи да понижава до исторически най-ниски равнища във всички съществени сегменти на кредитния портфейл.
Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година обаче основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система, което може да наложи използването на спомагателни макропруденциални ограничения от страна на Българска народна банка през 2024 година, като да вземем за пример налагането на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата.
Този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации пред банковия бранш през актуалната година, като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда , съчетани с продължаваща релативно висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми.
Материализирането на тези провокации би оказало напън върху облагите на банките , чиито обилни растежи през 2023 година се дължат в немалка степен на еднократни резултати, в това число от забавянето на преместването на по-високите лихви по заемите върху лихвите по депозитите. Следователно, еднократните позитивни резултати за рентабилността би трябвало да се употребяват на първо място за създаване на спомагателни буфери през 2024 година
Българска народна банка, от своя страна, има подготвеност да влияе в допълнение върху кредитната активност у нас както посредством цялостния набор от принадлежности на макропруденциалната политика, по този начин и посредством лимитираните принадлежности на паричната политика, с които разполага. Целта на тяхното потребление при нужда би била двупосочна: поддържане на буферите в банковата система на съответно ниво и евакуиране на спомагателна ликвидност, което би основало предпоставки за понижаване на потребителското търсене и на кредитирането, а по този метод и за угнетяване на инфлацията и увеличение на вероятността за осъществяване на критерия за конвергенция, обвързван с ценовата непоклатимост.
Перспективата за цялостната интеграция на страната ни в еврозоната, слага паричния ни режим на прага на исторически значима смяна, която качествено ще надгради метода, по който организираме парична политика в страната, декларира Радев.
Монетарните условия у нас при прехода сред двата парични режими ще зависят освен от развитията в еврозоната, само че и от развитията в страната, в това число във връзка с инфлацията, растежа на стопанската система, фискалната позиция, кредитния риск.
Това, обаче, което в най-голяма степен ще дефинира посоката на паричната ни политика в кратковременен проект, е моментът на присъединението на страната към еврозоната. Ако в средата на годината Съветът на Европейски Съюз реши да одобри България в еврозоната от 1 януари 2025 година, ще преминем към гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка, намалявайки ги до 1%, според регламентираното ниво за всички страни от еврозоната.
Ако обаче решението бъде отсрочено, това ще значи неподходящо развиване във връзка с нивото и траекторията на инфлацията, и ще докара най-вероятно до в допълнение стягане на паричните условия в страната. Следователно, до късната пролет на тази година всички варианти са отворени, изяснява Радев.
Ролята на Българска народна банка, с приемането на страната в еврозоната, значително ще се промени както при взимане на решения във връзка с паричната политика, по този начин и при нейното използване. В изискванията на еврозоната решенията се вземат централизирано от ЕЦБ и се ползват децентрализирано от националните централни банки. Следователно, Българска народна банка ще взе участие посредством нейния шеф във вземането на решенията, употребявайки цялостния набор от принадлежности на паричната политика, в това число да дефинира главен лихвен % на паричната политика и да прави интервенции на открития пазар, и ще ги ползва на територията на страната.
В същото време, присъединението към еврозоната ще обезпечи директната и бърза трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към българската стопанска система, без за това да са нужни спомагателни ограничения от Българска народна банка, каквато е сегашната процедура. Ще отпадне и нуждата от поддържане на големи ликвидни буфери в българската банкова система, на процедура замразени запаси, които другояче биха подкрепили растежа на българската стопанска система. Наред с другото, нуждата от поддържането на обилни ликвидни буфери произтича от нормативно мощно лимитираната, на процедура - несъществуваща сега, функционалност на Българска народна банка като заемодател от последна инстанция.
В умозаключение, и през 2024 година Българска народна банка ще продължи да работи за постигането на ценова непоклатимост и резистентност на банковия бранш у нас, в подтекста на вероятността за присъединението на страната ни към еврозоната, и отчитайки евентуалните опасности от утежняване на кредитните портфейли в изискванията на допустимо по-бавно възобновяване на международната и европейската стопанска система. До момента на пълноправното ни участие в еврозоната, ще продължим да прилагаме антициклично инструментите на паричната политика съгласно опциите на Паричния съвет, тъй че оптимално да спомогнем за конвергенцията на инфлационните процеси у нас до референтните стойности според критериите от Маастрихт и с отчитане на вторичните резултати върху банковия бранш и икономическата интензивност.
При удобен сюжет с решение за присъединение на България към ИПС от 1.1.2025 година, ще ускорим практическата подготовка за въвеждането на еврото и ефикасното включване на Българска народна банка в активността на ЕЦБ и централните банки от еврозоната, и ще предприемем стъпки за гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка, съобщи още Радев.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ