Длъжно ли е да се регистрира по ДДС чуждестранно юридическо лице, извършващо продажба на стоки чрез е-магазин?
За задачите на данъчното право и по-специално на ЗДДС при продажба на артикули от електронен магазин, притежаван от задгранично юридическо лице, би могло да зародят данъчни отговорности по Данък добавена стойност в Република България. Възможни са две хипотези, при които ще възникне обвързване за регистрация по Данък добавена стойност на задгранично лице. При първата следва да е налице „ непрекъснат обект “ на територията на Република България, от който се реализира икономическа активност, а при втората се правят облагаеми доставки с място на осъществяване в същата страна.
I. Кога е налице „ непрекъснат обект “ в Република България на чужедстранно юридическо лице?
Чуждестранно лице с непрекъснат обект на територията на Република България, от който прави икономическа активност и дава отговор на изискванията на за наложителна регистрация, се записва по Данък добавена стойност посредством упълномощен представител. Клоновете на задгранични лица не се записват посредством упълномощен визиите, а по общия ред на ЗДДС.
За задачите на данъчното право и по-специално за регистрацията по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице следва да се има поради къде е ситуиран „ непрекъснатия обект “ и изобщо има ли подобен на територията на Република България.
Когато задгранично юридическо лице със седалище отвън Европейския съюз дава отговор на следните две условия, за него ще възникне обвързване да се записва по Данък добавена стойност в Република България:
- задграничното лице да има непрекъснат обект по смисъла на §1, т. 10 от ЗДДС1, от който прави икономическа дейност;
- е налице условия за наложителна регистрация по член 96 от ЗДДС.
Обикновено стоките за продажба от електронен магазин се съхраняват физически на непрекъснатия адрес на упълномощеното лице в Република България, което работи като директен представител. В този случай ще е налице „ непрекъснат обект “ по смисъла на § 1, т. 10 от ЗДДС. „ Постоянен обект “ по смисъла на ЗДДС ще е налице и когато сървърът се експлоатира от задграничното юридическо лице и физически е ситуиран на територията на Република България, отвън хипотезата на хостинг по контракт с снабдител на интернет услуга.
Възможно е стоките, декларирани за покупка от електронния магазин, да се съхраняват от упълномощеното лице без писмен контракт. В този случай ще е налице също „ непрекъснат обект “. Изправени сме пред контракт за влог, които е организиран в член 250 и идващите от Закон за задълженията и договорите. Този контракт е неофициален, т.е. писмената форма не е наложителна и е безплатен, в случай че друго не е уговорено.
II. Длъжно ли е да се записва по Данък добавена стойност задгранично юридическо лице, което продава „ непознати “ артикули от електронен магазин?
За задачите на регистрация по Данък добавена стойност чия е собствеността върху стоката, която се продава от електронния магазин, не въздейства върху регистрацията по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице. Възможна е догадка от електронния магазин да се продават непознати артикули, без притежателят на интернет уеб страницата да е притежател на стоките. Това значи поръчаните артикули от купувача посредством потребителската кошница артикули да се доставят от трето лице /обикновено производител/, като притежателят на електронния магазин ги продава, без да е придобил собствеността от третото лице.
В този случай ще се образува също облагаем оборот за наложителна регистрация по Данък добавена стойност. И в случай че е налице „ непрекъснат обект “ по смисъла на изложеното в раздел I за задграничното юридическо лице ще възникне обвързване за регистрация по Данък добавена стойност посредством упълномощен представител.
Това е по този начин, тъй като според законът за отговорностите и договорите, договорът за продажба на непозната движимост не е незабележим. Практически при продажба на артикули на физически лица посредством електронен магазин, които нямат съответна индивидуализация, да вземем за пример облекла, книги и други движимости избрани по своя жанр, собствеността се трансферира посредством предаване. За това използвано право ще е правото на Република България.
Приложимо право ще е правото на Република България и когато стоката е избрана по своите самостоятелни характерности - часовник, тв приемник, ледник /например по заводски номер/. Това е по този начин, тъй като при контракт за продажба на артикули с консуматори, в случай че друго не е уговорено, е правото на страната, в която потребителят има всекидневно местожителство.
По силата на член 78, алинея 1 от закона за собствеността, който придобие по възмезден метод владението на движима движимост или на скъпа книга на предявител на правно съображение, въпреки и от несобственик, само че без да знае това, придобива собствеността, с изключение на когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата движимост се изисква нотариален акт или нотариална легализация на подписите. Практически, когато крайният купувач-физическо лице заплати цената на стоката и придобие фактическата власт върху нея с желание да я държи за себе си, придобива собствеността, единствено в случай че не знае, че продавачът е несобственик.
За да е налице доставка на стока по смисъла на член 6 от ЗДДС е належащо прехвърлянето на правото на благосъстоятелност или друго вещно право върху стоката, без значение кой е притежател. В този смисъла е и наложителната процедура на Съда на Европейския съюз.
Видно от т. 35 от решение на Съда на Европейския съюз договорка може да бъде окачествена като „ доставка на артикули “ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато посредством тази договорка несъмнено данъчнозадължено лице трансферира материална движимост и овластява другото лице да се разпорежда в действителност с нея като неин притежател, без за това да е от голяма важност формата на придобиване на право на благосъстоятелност върху въпросната движимост “. Тук поражда въпросът облагаема доставка ли е по смисъла на член 12, алинея 1 от ЗДДС продажбата на стока посредством електронен магазин, чийто сървър е ситуиран отвън територията на Република България?
За да е налице облагаема доставка по смисъла на член 12, алинея 1 от ЗДДС, същата следва да е с място на осъществяване на територията на страната. Мястото на осъществяване при доставка на артикули е уредено в член 17 от ЗДДС.
Съгласно член 17, алинея 2 от ЗДДС място на осъществяване при доставка на стока, която се изпраща или транспортира от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката все още, в който се изпраща пратката или стартира транспортът ѝ към получателя, като се изключи случая по член 4 от ППЗДДС. Тук са вероятни две хипотези. В първата, когато вносител на стоката е упълномощено лице от задграничното юридическо лице, което заплаща дължимите митни сборове и Данък добавена стойност, и ги предава на крайния клиент. В този случай няма да е налице хипотезата на член 17, алинея 2 от ЗДДС. Не се ползва и член 17, алинея 2 от ЗДДС и когато вносител, и физически адресат на стоката е задграничното юридическо лице, когато продава стоките на крайния клиент посредством електронен магазин.
Само в случай че вносът на стоките на задграничното юридическо лице е завършен на името на получателя /крайния клиент/ по доставката, съгласно разпоредбите на член 17, алинея 2 от ЗДДС, задграничното юридическо лице прави доставка на стока с място на осъществяване отвън територията на страната. В този случай не се образува облагаем оборот за наложителна регистрация по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице и не е налице обвързване за регистрация по Данък добавена стойност.
Нека да онагледим горното със следния образец: Дружество със седалище отвън Европейския съюз продава артикули на физически лица в Република България. Когато вносът на артикули се оформи на това сдружение или на негов прокурист, място на осъществяване на продажбата на артикули ще е в България, а не местонахождението на стоките, от което стартира транспортът им /например Индия/.
Когато вносът на артикули се оформи на името на крайния покупател в България или на негов прокурист, място на осъществяване на доставката на артикули за задграничното юридическо лице ще е отвън територията на нашата страна. В този случай обвързване за регистрация по Данък добавена стойност за задграничното юридическо лице няма въобще да възникне.
III. Длъжно ли е да се записва по Данък добавена стойност задгранично юридическо лице, което прави облагаеми доставки на артикули от електронен магазин с място на осъществяване в Република България?
Чуждестранно лице, което не е открито на територията на Република България, само че прави облагаеми доставки с място на осъществяване в същата страна и дава отговор на изискванията за наложителна регистрация или регистрация по желание се записва посредством упълномощен представител. Тук още веднъж поражда въпросът кое е мястото на осъществяване на доставката на стоката във връзка с задграничното юридическо лице, което продава артикули от електронен магазин на физическо лице в Република България.
Съгласно член 4 от ППЗДДС в случаите на доставки на артикули, които се транспортират от трети страни или територии до място на територията на страната /Република България/, мястото на осъществяване на доставката е на територията на страната, в случай че доставчикът на стоките е и вносител. Това значи, че за задграничното юридическо лице поражда обвързване за регистрация по Данък добавена стойност при постигане на планувания облагаем оборот, когато е вносител на стоката, включително в хипотезата, когато вносител на стоката е упълномощено лице. Когато вносител на стоката е крайният адресат /купувач/, то доставката е с място на осъществяване отвън територията на страната по силата на член 17, алинея 2 от ЗДДС. В този случай обвързване за регистрация по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице посредством упълномощен представител не поражда.
Автор: адв. Любомир Владикин
I. Кога е налице „ непрекъснат обект “ в Република България на чужедстранно юридическо лице?
Чуждестранно лице с непрекъснат обект на територията на Република България, от който прави икономическа активност и дава отговор на изискванията на за наложителна регистрация, се записва по Данък добавена стойност посредством упълномощен представител. Клоновете на задгранични лица не се записват посредством упълномощен визиите, а по общия ред на ЗДДС.
За задачите на данъчното право и по-специално за регистрацията по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице следва да се има поради къде е ситуиран „ непрекъснатия обект “ и изобщо има ли подобен на територията на Република България.
Когато задгранично юридическо лице със седалище отвън Европейския съюз дава отговор на следните две условия, за него ще възникне обвързване да се записва по Данък добавена стойност в Република България:
- задграничното лице да има непрекъснат обект по смисъла на §1, т. 10 от ЗДДС1, от който прави икономическа дейност;
- е налице условия за наложителна регистрация по член 96 от ЗДДС.
Обикновено стоките за продажба от електронен магазин се съхраняват физически на непрекъснатия адрес на упълномощеното лице в Република България, което работи като директен представител. В този случай ще е налице „ непрекъснат обект “ по смисъла на § 1, т. 10 от ЗДДС. „ Постоянен обект “ по смисъла на ЗДДС ще е налице и когато сървърът се експлоатира от задграничното юридическо лице и физически е ситуиран на територията на Република България, отвън хипотезата на хостинг по контракт с снабдител на интернет услуга.
Възможно е стоките, декларирани за покупка от електронния магазин, да се съхраняват от упълномощеното лице без писмен контракт. В този случай ще е налице също „ непрекъснат обект “. Изправени сме пред контракт за влог, които е организиран в член 250 и идващите от Закон за задълженията и договорите. Този контракт е неофициален, т.е. писмената форма не е наложителна и е безплатен, в случай че друго не е уговорено.
II. Длъжно ли е да се записва по Данък добавена стойност задгранично юридическо лице, което продава „ непознати “ артикули от електронен магазин?
За задачите на регистрация по Данък добавена стойност чия е собствеността върху стоката, която се продава от електронния магазин, не въздейства върху регистрацията по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице. Възможна е догадка от електронния магазин да се продават непознати артикули, без притежателят на интернет уеб страницата да е притежател на стоките. Това значи поръчаните артикули от купувача посредством потребителската кошница артикули да се доставят от трето лице /обикновено производител/, като притежателят на електронния магазин ги продава, без да е придобил собствеността от третото лице.
В този случай ще се образува също облагаем оборот за наложителна регистрация по Данък добавена стойност. И в случай че е налице „ непрекъснат обект “ по смисъла на изложеното в раздел I за задграничното юридическо лице ще възникне обвързване за регистрация по Данък добавена стойност посредством упълномощен представител.
Това е по този начин, тъй като според законът за отговорностите и договорите, договорът за продажба на непозната движимост не е незабележим. Практически при продажба на артикули на физически лица посредством електронен магазин, които нямат съответна индивидуализация, да вземем за пример облекла, книги и други движимости избрани по своя жанр, собствеността се трансферира посредством предаване. За това използвано право ще е правото на Република България.
Приложимо право ще е правото на Република България и когато стоката е избрана по своите самостоятелни характерности - часовник, тв приемник, ледник /например по заводски номер/. Това е по този начин, тъй като при контракт за продажба на артикули с консуматори, в случай че друго не е уговорено, е правото на страната, в която потребителят има всекидневно местожителство.
По силата на член 78, алинея 1 от закона за собствеността, който придобие по възмезден метод владението на движима движимост или на скъпа книга на предявител на правно съображение, въпреки и от несобственик, само че без да знае това, придобива собствеността, с изключение на когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата движимост се изисква нотариален акт или нотариална легализация на подписите. Практически, когато крайният купувач-физическо лице заплати цената на стоката и придобие фактическата власт върху нея с желание да я държи за себе си, придобива собствеността, единствено в случай че не знае, че продавачът е несобственик.
За да е налице доставка на стока по смисъла на член 6 от ЗДДС е належащо прехвърлянето на правото на благосъстоятелност или друго вещно право върху стоката, без значение кой е притежател. В този смисъла е и наложителната процедура на Съда на Европейския съюз.
Видно от т. 35 от решение на Съда на Европейския съюз договорка може да бъде окачествена като „ доставка на артикули “ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато посредством тази договорка несъмнено данъчнозадължено лице трансферира материална движимост и овластява другото лице да се разпорежда в действителност с нея като неин притежател, без за това да е от голяма важност формата на придобиване на право на благосъстоятелност върху въпросната движимост “. Тук поражда въпросът облагаема доставка ли е по смисъла на член 12, алинея 1 от ЗДДС продажбата на стока посредством електронен магазин, чийто сървър е ситуиран отвън територията на Република България?
За да е налице облагаема доставка по смисъла на член 12, алинея 1 от ЗДДС, същата следва да е с място на осъществяване на територията на страната. Мястото на осъществяване при доставка на артикули е уредено в член 17 от ЗДДС.
Съгласно член 17, алинея 2 от ЗДДС място на осъществяване при доставка на стока, която се изпраща или транспортира от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката все още, в който се изпраща пратката или стартира транспортът ѝ към получателя, като се изключи случая по член 4 от ППЗДДС. Тук са вероятни две хипотези. В първата, когато вносител на стоката е упълномощено лице от задграничното юридическо лице, което заплаща дължимите митни сборове и Данък добавена стойност, и ги предава на крайния клиент. В този случай няма да е налице хипотезата на член 17, алинея 2 от ЗДДС. Не се ползва и член 17, алинея 2 от ЗДДС и когато вносител, и физически адресат на стоката е задграничното юридическо лице, когато продава стоките на крайния клиент посредством електронен магазин.
Само в случай че вносът на стоките на задграничното юридическо лице е завършен на името на получателя /крайния клиент/ по доставката, съгласно разпоредбите на член 17, алинея 2 от ЗДДС, задграничното юридическо лице прави доставка на стока с място на осъществяване отвън територията на страната. В този случай не се образува облагаем оборот за наложителна регистрация по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице и не е налице обвързване за регистрация по Данък добавена стойност.
Нека да онагледим горното със следния образец: Дружество със седалище отвън Европейския съюз продава артикули на физически лица в Република България. Когато вносът на артикули се оформи на това сдружение или на негов прокурист, място на осъществяване на продажбата на артикули ще е в България, а не местонахождението на стоките, от което стартира транспортът им /например Индия/.
Когато вносът на артикули се оформи на името на крайния покупател в България или на негов прокурист, място на осъществяване на доставката на артикули за задграничното юридическо лице ще е отвън територията на нашата страна. В този случай обвързване за регистрация по Данък добавена стойност за задграничното юридическо лице няма въобще да възникне.
III. Длъжно ли е да се записва по Данък добавена стойност задгранично юридическо лице, което прави облагаеми доставки на артикули от електронен магазин с място на осъществяване в Република България?
Чуждестранно лице, което не е открито на територията на Република България, само че прави облагаеми доставки с място на осъществяване в същата страна и дава отговор на изискванията за наложителна регистрация или регистрация по желание се записва посредством упълномощен представител. Тук още веднъж поражда въпросът кое е мястото на осъществяване на доставката на стоката във връзка с задграничното юридическо лице, което продава артикули от електронен магазин на физическо лице в Република България.
Съгласно член 4 от ППЗДДС в случаите на доставки на артикули, които се транспортират от трети страни или територии до място на територията на страната /Република България/, мястото на осъществяване на доставката е на територията на страната, в случай че доставчикът на стоките е и вносител. Това значи, че за задграничното юридическо лице поражда обвързване за регистрация по Данък добавена стойност при постигане на планувания облагаем оборот, когато е вносител на стоката, включително в хипотезата, когато вносител на стоката е упълномощено лице. Когато вносител на стоката е крайният адресат /купувач/, то доставката е с място на осъществяване отвън територията на страната по силата на член 17, алинея 2 от ЗДДС. В този случай обвързване за регистрация по Данък добавена стойност на задграничното юридическо лице посредством упълномощен представител не поражда.
Автор: адв. Любомир Владикин
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ