Сметната палата: Страх и липса на правила прикриват корупцията с еврофондове
За три години са подадени едвам 5 сигнала за корупция по европрограми за над 25 милиарда лв.
България е постигнала свръхестествен, въпреки и статистически неосъществим триумф – за три години (2021–2023) в институциите са постъпили единствено пет сигнала за корупция при ръководството на еврофондове. Това демонстрира новият одитен отчет на Сметната палата, който вместо да успокои обществеността, разкрива стряскаща картина на " институционална слепота " и систематичен боязън.
Докато през страната минават потоци от близо 13 милиарда евро (25.4 милиарда лева) по 13 разнообразни стратегии, контролните органи на процедура не откриват нередности. Според стопански анализатори, сходна статистика в страна с висок корупционен риск не значи, че обири няма, а че системата е проектирана по този начин, че да не ги вижда.
Параграф 22: Страхът пази тишината
Одитът на Сметната палата вади на ярко главната причина за тази " тишина " – страхът. Социологическо изследване, поръчано от институцията, демонстрира, че чиновниците и бенефициентите всеобщо отхвърлят да подават сигнали, тъй като не имат вяра, че ще бъдат предпазени.
Тук се сблъскваме с парадокса на българското законодателство. Докато европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали като основен инструмент за откриване на схеми, Административно-процесуалният кодекс (АПК) у нас ги не разрешава. Така евентуалният изобличител е подложен в невъзможност – в случай че подаде сигнал с името си, рискува уволняване и репресии (както признават 67% от анкетираните), а в случай че подаде неизвестен сигнал – той отива непосредствено в кошчето.
" Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици, " установяват инспекторите. От дребното подадени сигнали (едва 5, съдържащи данни за корупция), инспекциите са завършили без основни резултати или санкции.
Имунитет за върховете, правила за " пешките "
Още по-тревожна е констатацията за неналичието на правила по високите етажи на властта. Оказва се, че настоящият " Кодекс за държание " не важи за хората, които действително разпределят порциите – министър-председателя, министрите и началниците на политически кабинети.
Липсата на " звук от върха " (tone at the top) значи, че за политическото управление няма написани правила при контакти с лобисти или при спор на ползи. Този вакуум на процедура легализира въздействието на най-високо равнище, до момента в който административният надзор се концентрира върху механически неточности на ниските равнища.
Формализъм за милиарди
Докладът разкрива, че антикорупционните ограничения в България са превърнати в бумащина без действителна стойност:
Стратегия без цел: Националната антикорупционна тактика няма съответни знаци. Никой не знае дали страната напредва или изостава, тъй като липсва измерител.
Контрол на хартия: Инспекторатите ревизират дали декларациите за имущество са подадени в период, само че не и дали наличието им дава отговор на истината.
Хаос в координацията: Множество препоръки и комисии дублират функционалностите си, а Националният съвет по антикорупционни политики е стоял без ръководител цели 8 месеца.
За интервала 2021–2023 година са наложени единствено две смехотворни санкции – една от 1000 лв. в Министерството на земеделието и едно уволняване в Министерството на нововъведенията. Това е целият резултат от " битката с корупцията " при ръководството на милиарди левове обществен запас.
Докладът на Сметната палата, въпреки и написан на чиновнически език, произнася тежка присъда: системата за ръководство на еврофондовете работи съвършено, само че единствено с цел да подсигурява спокойствието на тези, които злоупотребяват с нея.
България е постигнала свръхестествен, въпреки и статистически неосъществим триумф – за три години (2021–2023) в институциите са постъпили единствено пет сигнала за корупция при ръководството на еврофондове. Това демонстрира новият одитен отчет на Сметната палата, който вместо да успокои обществеността, разкрива стряскаща картина на " институционална слепота " и систематичен боязън.
Докато през страната минават потоци от близо 13 милиарда евро (25.4 милиарда лева) по 13 разнообразни стратегии, контролните органи на процедура не откриват нередности. Според стопански анализатори, сходна статистика в страна с висок корупционен риск не значи, че обири няма, а че системата е проектирана по този начин, че да не ги вижда.
Параграф 22: Страхът пази тишината
Одитът на Сметната палата вади на ярко главната причина за тази " тишина " – страхът. Социологическо изследване, поръчано от институцията, демонстрира, че чиновниците и бенефициентите всеобщо отхвърлят да подават сигнали, тъй като не имат вяра, че ще бъдат предпазени.
Тук се сблъскваме с парадокса на българското законодателство. Докато европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали като основен инструмент за откриване на схеми, Административно-процесуалният кодекс (АПК) у нас ги не разрешава. Така евентуалният изобличител е подложен в невъзможност – в случай че подаде сигнал с името си, рискува уволняване и репресии (както признават 67% от анкетираните), а в случай че подаде неизвестен сигнал – той отива непосредствено в кошчето.
" Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици, " установяват инспекторите. От дребното подадени сигнали (едва 5, съдържащи данни за корупция), инспекциите са завършили без основни резултати или санкции.
Имунитет за върховете, правила за " пешките "
Още по-тревожна е констатацията за неналичието на правила по високите етажи на властта. Оказва се, че настоящият " Кодекс за държание " не важи за хората, които действително разпределят порциите – министър-председателя, министрите и началниците на политически кабинети.
Липсата на " звук от върха " (tone at the top) значи, че за политическото управление няма написани правила при контакти с лобисти или при спор на ползи. Този вакуум на процедура легализира въздействието на най-високо равнище, до момента в който административният надзор се концентрира върху механически неточности на ниските равнища.
Формализъм за милиарди
Докладът разкрива, че антикорупционните ограничения в България са превърнати в бумащина без действителна стойност:
Стратегия без цел: Националната антикорупционна тактика няма съответни знаци. Никой не знае дали страната напредва или изостава, тъй като липсва измерител.
Контрол на хартия: Инспекторатите ревизират дали декларациите за имущество са подадени в период, само че не и дали наличието им дава отговор на истината.
Хаос в координацията: Множество препоръки и комисии дублират функционалностите си, а Националният съвет по антикорупционни политики е стоял без ръководител цели 8 месеца.
За интервала 2021–2023 година са наложени единствено две смехотворни санкции – една от 1000 лв. в Министерството на земеделието и едно уволняване в Министерството на нововъведенията. Това е целият резултат от " битката с корупцията " при ръководството на милиарди левове обществен запас.
Докладът на Сметната палата, въпреки и написан на чиновнически език, произнася тежка присъда: системата за ръководство на еврофондовете работи съвършено, само че единствено с цел да подсигурява спокойствието на тези, които злоупотребяват с нея.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ