За този велик светец – господар на морето, покровител на

За този популярен светец – стопанин на морето, настойник на риболовците и патрон на банкерите, българинът е написал доста истории. В тях той е запазил страхопочитанието и възторга от неговия невероятен живот.

Предците ни вярвали, че св.Никола е огромен левент и стопанин на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият чоп, когато светците си поделяли света – да върви по морето, да броди по крайбрежията на реките и да бди над трапезите. Бил талантлив със свръхчовешка мощ и с невероятни качества – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да доминира над зимата, снега и ледения вихрушки, да изпраща страшни стихии. Има поверие, че на 6 декември лодки и кораби не излизат в намерено море.

Затова в чест на св.Никола по традиция се коли курбан – наложително шаран – за здраве и благополучие. От там идват и другите названия на празника - Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена църква. Според легендите тази риба се счита за прислужник на светеца. Веднъж, когато излязъл с лодката си в намерено море, се извила стихия и пробила лодката, а с шарана светецът запушил цепнатина и по този начин се избавил от крах.

За трапезата дамите вършат ритуален самун и обредна храна рибник - шаран, пълнек с доста лук, орехи и подправки на усет, изпечен в тесто.

Когато подготвят рибата люспите би трябвало да се отстранят деликатно, тъй че да не паднат на земята. Според преданията, в случай че люспа бъде стъпкана, ще донесе заболявания и премеждия. На софрата се подреждат още постни чушки пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял боб.

По остарял бит празникът предците ни отбелязвали с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея в миналото участвали единствено мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – с цел да порастват нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е цялостна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са към трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа мощ. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на дребните деца, с цел да ги защищава от уроки и всевъзможни други вълшебства.

А другаде с нея лекували бодърствуване, нерешителност и главоболие. Вярвали, че в случай че я закопават в земята или се пусне в реката или море ще се опази и умножи плодородието и фамилното благоденствие.

В предишното празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла алегория в памет на св.Никола – покровител на фамилията, дома и парцела. Традиционно младите фамилии канели родителите си на посетители, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на родственици закачливи и радостни моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

В традицията Никулден е прочут и като ден, доста подобаващ за освещаване на нов дом.

На този празник се организирали едни от най-кръшните сглядни хора, на които момите играели безкрай, до момента в който младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя фаворит за станеник, а момите – ходели заран на черква и се молели пред иконата на св.Никола за неотдавнашен и благополучен брак.

Специална респект към светеца оказват риболовците, които назовават първата, уловено в този ден риба в негова чест.

На 6 декември честват и банкери, ловджии и овчари, които тачат св.Никола като собствен патрон.

Именници: Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и други