Правозащитници: Институционалното насилие над деца е факт
За това към този момент имаме сигнали даже и от деца. Това сподели пред Дир.бг Вера Иванова от "Конфедерация за отбрана правата на децата ".
Последните случаи с принуждение над деца и предлагането на премиера Борисов за освобождение на Офелия Кънева като ръководител на Държавната организация за протекция на детето, ясно приказват, че в страната тази доста значима функционалност на обществото - да се грижи за децата и подрастващите, е освен изпусната, само че в доста случаи и увреждаща детското здраве.
Самата Кънева споделя в едно изявление, че за децата се дават милиарди, а резултатите са незначителни. Това приказва, че не парите, а отношението и отговорността са по-важни от материалната страна на въпроса.
Хиляди чиновници са на държавната ясла около по този начин наречените "деца в риск ". Оказва се, че огромна част от тези чиновници не са на мястото си и какво от това,че регистрират проблемите си и установяват незначителните си резултати?!
Във връзка с предписание на Върховна административна прокуратура (ВАП) бе осъществена контролна активност посредством осъществяване на инспекции от Държавна организация за протекция на детето (ДАЗД) в 147 Дирекции „ Социално подкрепяне “ (ДСП), като е изискана и писмена информация по отношение на спазването на изискванията и реда за настаняване на деца отвън фамилията и вписването им в регистъра за осиновяване.
Проверката визира правата на детето, регламентирани в: Член 18, т. 2 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето; Член 21, писмен знак „ а “ от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето и Член 10, алинея 1 от Закона за протекция на детето. Основна цел на тематичната инспекция било събирането на справедлива информация. Дали противоположната връзка я е осъществила, обаче?!
При разбора на резултатите от осъществените инспекции е регистрирано, че чиновниците в отделите „ Закрила на детето “ (ОЗД) в тестваните 147 Държавно стопанско предприятие са общо 807 броя. От тях 142 шеф отдели на протекция на детето; 29 юрисконсулти; 10 психолози; 80 основни обществени работници; 546 обществени служащи.
Забелязвате ли, че началник-отделите са 14 пъти повече от психолозите?! От броя на децата, изведени от биологичните си фамилии в интервала 01.01.2017 – 30.09.2017 година, най-вече са настанени в професионални приемни фамилии. А най-драстичните случаи на принуждение над деца освен у нас, само че и по света са регистрирани в приемни фамилии.
Наскоро цяла Германия настръхна от полово посягане над дете точно от приемен родител.
Тревожен е високият растеж на изведените отвън биологичното им семейство, деца. Този факт приказва за рецесия в обществото - икономическа и морална. Висок е растежът на децата, изведени от вкъщи си – 143, заради това, че са били жертви на принуждение в домашна среда. Не е дребен и броят на децата, при които водеща причина е, че родителите им са напуснали страната – 104. само че видяно от различен ракурс, е обезпокоителен фактът, че зачестиха случаите, в които причина за така наречен "извеждане ", е капещ покрив на къщата, невисок приход на родителите и прочие Това дава съображение на някои правозащитници към този момент непосредствено да приказват за "търговия с деца " у нас.
Приемното родителство е платено, а обществените "услуги " хранят прекомерно доста измислени служби, които са на хранилката на страната. "Няма единна и надеждна система за информиране на всички заинтригувани страни по отношение на вписването на деца в указател за осиновяване – издадена заповед и влизането й в действие, надлежно вписването на детето в регистъра, воден от РДСП ", установи инспекцията.
Репортер на Дир.бг се обърна към представители на Сдружение с нестопанска цел "Конфедерация за отбрана правата на децата”, във връзка със засилена наклонност на институционално принуждение над деца в риск. Публикуваме мнението им:
"В работата на обществените отдели с деца все по-често се вижда наклонността на съзнателно разпокъсване на фамилни връзки. Налице са случаи на несъответстващо настаняване при професионални приемни фамилии с потвърдено невисок потенциал на родителска грижа, за което към този момент имаме сигнали даже и от деца. Зачестиха случаите, когато децата се настаняват напряко в професионални приемни фамилии и с роднините не се контактува.
В обществените отчети не се отразява в детайли работата в превантивните посоки. Социалният служащ, виновен по даден случай, не носи персонална отговорност. До момента уволнени и осъдени обществени служащи и шефове на отдели, няма. Чувството за безотговорност води до груби нарушавания в процедурите на осъществяване. В резултат на това, обществените отчети са цялостни с погрешна, изопачена и постоянно съзнателно подвеждаща информация. Това се прави, с цел да могат отделите по места да оправдаят и узаконят непозволените си дейности, и съдът да удостовери заповедта им за извеждане. Често биологичните родители не са призовавани по тези каузи. Когато съдът излезе с решение, че отнемането е било безпричинно, вместо виновният обществен служащ и съответният отдел да си понесат отговорността, чиновниците остават по местата си и не престават да вредят и на други деца.
Помните случая с бащата на трите деца, които бяха конфискувани, разграничени едно от друго и настанени в три обособени професионални приемни фамилии? Съответно, откакто по делото на едно от децата направихме нужните аргументирани действия, съдът отреди, че настаняването е било непозволено. Делата за останалите две деца предстоят. Тази порочна процедура би трябвало да бъде прекъсната с допълнението на Правилника за използване на Закона за протекция на детето.
В нашата работа се натъкваме на случаи, в които персоналният интерес - заплащането, предизвика приемни родители съзнателно да задържат деца в системата, с цел да продължи приходът им от тази активност.
Немалко случаи имаме, когато приемни родители настройват деца против биологичните им родители, за дребните да не желаят да се върнат вкъщи и да останат при тях за допустимо по-дълго време. Стига се до там, че със единодушието на обществените отдели, деца се водят в правосъдна зала, и там чуват какъв брой "лоши " са родителите им и по какъв начин не умеят да се грижат за тях. Този метод за отчуждаване става все по-използвана процедура. Чухме в съда по какъв начин 4-годишно дете е било учено да удря „ неприятната " си баба, когато тя отива на рандеву с него в така наречен ЦОП - Центрове за психична поддръжка. Това са чудовищни парадокси. Примерите са доста и става въпрос за институционално принуждение над личността на детето. Причината се корени в основна неточност в методиката за изискванията и метода на даване на обществената услуга „ Приемна грижа “ и законовото състояние във връзка с „ Доброволната приемна грижа “. Реалиите са такива, че неведнъж приемните фамилии освен не спомагат за връщането на децата в биологичните им фамилии, само че в противен случай - отчуждават ги от тях. Натъкнахме се и на друга една "практика " - приходите от това да се поделят сред приемен родител и обществен служащ. Няма друго наименование за сходно "сътрудничество ", с изключение на договорка, на гърба на една човешка орис.
Две деца от Радомир бяха върнати след голяма правосъдна борба в разширеното си семейство. Децата са сираци и сега се отглеждат от баба си. Бабата е в работоспособна възраст - физически и душевен здрава. Жената се отхвърля от работа, с цел да гледа внуците си в фамилна среда, където децата ще имат и братовчеди и вуйна и чичо. Но забележете, по закон заради роднинската си връзка с децата, тя няма право да бъде непринуден приемен родител. Питаме, за какво?! В страните от Европейския съюз, примерно в Холандия и Белгия, в случай че дете откри настаняване в роднинско семейство, това семейство получава държавно отреденото му парично подучване, във тип на помощ. Това се прави за даването на оптимален късмет на детето да резервира фамилните и роднинските си връзки. Защо тогава в България, която е член на Европейски Съюз, роднините на настанени при тях деца, да не могат да бъдат доброволни приемни родители, а противоположното - съзнателно са възпрепятствани от тази опция по закон и методика?!
Социалните практикуват и още една порочна процедура - в разногласията сред родители, всеобщо застават на страната на "по-силния " родител. Наблюдаваме случай, в който татко отвлича децата от детската градина и взема решение, че няма да ги върне на майка им, без значение от решението на съда. Същият се реалокира в различен град и децата са принудително лишени от майка, без значение, че родителските права са предоставени на нея. Прокуратура и полиция пасивно мълчат и не подхващат нищо с години. А в различен случай - еднакъв проблем, единствено по привременни ограничения се задействат полиция, прокуратура и обществени служби, и санкционират отговорния родител с цялата мощ на закона. Забелязваме тази наклонност - на дейности на държавните институции в интерес на по-силния публично и финансово родител. Работи се макар интереса на детето, и с риск за неговото здраве и душeвност в съвсем 99% от случаите. В момента работим по случай, в който родител, работещ в Министерство на вътрешните работи, е упрекнат в полово принуждение над детето. Но защото не е наказан за блудничество, детето е принудително изведено от вкъщи на майката и настанено в фамилията на този родител. До момента детето продължава да е настанено на това място. Социални, прокуратура и съд мълчат, макар че казусът бе отразен и от едно тв предаване. В различен случай, родител работи в Министерството на Младежта и спорта, осъждан е за шофиране в пияно положение, а детето от години твърди, че е насилвано полово от този родител. Социални и прокуратура, обаче, спомагат на този родител по всевъзможен начин!?! Съдът издава аналогично на първия случай решение, това дете да бъде настанено в фамилията на този родител, в непосредствена непосредственост до него, където по аналог на описания нагоре случай няма опция същия да бъде стеснен да го посещава. На детето е отказано правото да бъде изслушано в така наречен Синя стая. Възобновеното за повторно произвеждане по делото за полово принуждение е спряно, макар прокурорската кореспонденция за изначалното неглижиране на следствието по случая.
В момента детето е на ръба на нервозен срив, след опит на полицията принудително да го раздели от фамилията, с което живее. Запис демонстрира страха му. Социални, прокуратура и съд мълчат.
Често децата стават жертви и на роднински спорове. Ние имаме случай с дете на 4 годинки, чиято баба по майчина линия, е авторитетен чиновник на Столична община. Майката с години попречва персонални контакти с бащата на детето, макар правосъдно решение. В резултат на корист със Закона за домашно принуждение, с детето е извършен разпит в така наречен Синя стая. Изгледахме запис на този разпит. Буди меко казано - неразбиране процедурата, по която се прави този разпит. Не може проверяващ служител на реда да разгласи на 4-годишно дете, че в този момент "ще му организира разпит”. Не е негова работа, нито на майката, да стои с детето в стаята и заинтригуваната родителка да му подава реплики. При разпита се употребяват кукли за „ диагностика” на полово посягане. Знаете ли какво се случва? - В един миг детето се скрива в "куклената къща " и оттова дава отговор, крещейки, без да чува какво го питат: „ Да…да..да.” Детето е оставено да ридае, да пищи в Синята стая, а наблюдаващите го през стъклената бариера възрастни, остават безучастни към 40 минути. Това е безчинство над детето. Психически тормоз върху малко дете, осъществен в държавна институция, от чиновници на тази институция.
Институционалното принуждение над деца е реалност. За да се приключи, или най-малко да се ограничи, са нужни законови промени. Нужни са промени и в Закона за държавния чиновник. Част от тези промени би трябвало да вменяват персоналната отговорност на служителя. Трябва да се увеличи прозрачността и да се спре наклонността недобросъвестни чиновници да прикриват отговорността си зад структурите на държавните институции ", споделят от "Конфедерация за отбрана правата на децата “.
Последните случаи с принуждение над деца и предлагането на премиера Борисов за освобождение на Офелия Кънева като ръководител на Държавната организация за протекция на детето, ясно приказват, че в страната тази доста значима функционалност на обществото - да се грижи за децата и подрастващите, е освен изпусната, само че в доста случаи и увреждаща детското здраве.
Самата Кънева споделя в едно изявление, че за децата се дават милиарди, а резултатите са незначителни. Това приказва, че не парите, а отношението и отговорността са по-важни от материалната страна на въпроса.
Хиляди чиновници са на държавната ясла около по този начин наречените "деца в риск ". Оказва се, че огромна част от тези чиновници не са на мястото си и какво от това,че регистрират проблемите си и установяват незначителните си резултати?!
Във връзка с предписание на Върховна административна прокуратура (ВАП) бе осъществена контролна активност посредством осъществяване на инспекции от Държавна организация за протекция на детето (ДАЗД) в 147 Дирекции „ Социално подкрепяне “ (ДСП), като е изискана и писмена информация по отношение на спазването на изискванията и реда за настаняване на деца отвън фамилията и вписването им в регистъра за осиновяване.
Проверката визира правата на детето, регламентирани в: Член 18, т. 2 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето; Член 21, писмен знак „ а “ от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето и Член 10, алинея 1 от Закона за протекция на детето. Основна цел на тематичната инспекция било събирането на справедлива информация. Дали противоположната връзка я е осъществила, обаче?!
При разбора на резултатите от осъществените инспекции е регистрирано, че чиновниците в отделите „ Закрила на детето “ (ОЗД) в тестваните 147 Държавно стопанско предприятие са общо 807 броя. От тях 142 шеф отдели на протекция на детето; 29 юрисконсулти; 10 психолози; 80 основни обществени работници; 546 обществени служащи.
Забелязвате ли, че началник-отделите са 14 пъти повече от психолозите?! От броя на децата, изведени от биологичните си фамилии в интервала 01.01.2017 – 30.09.2017 година, най-вече са настанени в професионални приемни фамилии. А най-драстичните случаи на принуждение над деца освен у нас, само че и по света са регистрирани в приемни фамилии.
Наскоро цяла Германия настръхна от полово посягане над дете точно от приемен родител.
Тревожен е високият растеж на изведените отвън биологичното им семейство, деца. Този факт приказва за рецесия в обществото - икономическа и морална. Висок е растежът на децата, изведени от вкъщи си – 143, заради това, че са били жертви на принуждение в домашна среда. Не е дребен и броят на децата, при които водеща причина е, че родителите им са напуснали страната – 104. само че видяно от различен ракурс, е обезпокоителен фактът, че зачестиха случаите, в които причина за така наречен "извеждане ", е капещ покрив на къщата, невисок приход на родителите и прочие Това дава съображение на някои правозащитници към този момент непосредствено да приказват за "търговия с деца " у нас.
Приемното родителство е платено, а обществените "услуги " хранят прекомерно доста измислени служби, които са на хранилката на страната. "Няма единна и надеждна система за информиране на всички заинтригувани страни по отношение на вписването на деца в указател за осиновяване – издадена заповед и влизането й в действие, надлежно вписването на детето в регистъра, воден от РДСП ", установи инспекцията.
Репортер на Дир.бг се обърна към представители на Сдружение с нестопанска цел "Конфедерация за отбрана правата на децата”, във връзка със засилена наклонност на институционално принуждение над деца в риск. Публикуваме мнението им:
"В работата на обществените отдели с деца все по-често се вижда наклонността на съзнателно разпокъсване на фамилни връзки. Налице са случаи на несъответстващо настаняване при професионални приемни фамилии с потвърдено невисок потенциал на родителска грижа, за което към този момент имаме сигнали даже и от деца. Зачестиха случаите, когато децата се настаняват напряко в професионални приемни фамилии и с роднините не се контактува.
В обществените отчети не се отразява в детайли работата в превантивните посоки. Социалният служащ, виновен по даден случай, не носи персонална отговорност. До момента уволнени и осъдени обществени служащи и шефове на отдели, няма. Чувството за безотговорност води до груби нарушавания в процедурите на осъществяване. В резултат на това, обществените отчети са цялостни с погрешна, изопачена и постоянно съзнателно подвеждаща информация. Това се прави, с цел да могат отделите по места да оправдаят и узаконят непозволените си дейности, и съдът да удостовери заповедта им за извеждане. Често биологичните родители не са призовавани по тези каузи. Когато съдът излезе с решение, че отнемането е било безпричинно, вместо виновният обществен служащ и съответният отдел да си понесат отговорността, чиновниците остават по местата си и не престават да вредят и на други деца.
Помните случая с бащата на трите деца, които бяха конфискувани, разграничени едно от друго и настанени в три обособени професионални приемни фамилии? Съответно, откакто по делото на едно от децата направихме нужните аргументирани действия, съдът отреди, че настаняването е било непозволено. Делата за останалите две деца предстоят. Тази порочна процедура би трябвало да бъде прекъсната с допълнението на Правилника за използване на Закона за протекция на детето.
В нашата работа се натъкваме на случаи, в които персоналният интерес - заплащането, предизвика приемни родители съзнателно да задържат деца в системата, с цел да продължи приходът им от тази активност.
Немалко случаи имаме, когато приемни родители настройват деца против биологичните им родители, за дребните да не желаят да се върнат вкъщи и да останат при тях за допустимо по-дълго време. Стига се до там, че със единодушието на обществените отдели, деца се водят в правосъдна зала, и там чуват какъв брой "лоши " са родителите им и по какъв начин не умеят да се грижат за тях. Този метод за отчуждаване става все по-използвана процедура. Чухме в съда по какъв начин 4-годишно дете е било учено да удря „ неприятната " си баба, когато тя отива на рандеву с него в така наречен ЦОП - Центрове за психична поддръжка. Това са чудовищни парадокси. Примерите са доста и става въпрос за институционално принуждение над личността на детето. Причината се корени в основна неточност в методиката за изискванията и метода на даване на обществената услуга „ Приемна грижа “ и законовото състояние във връзка с „ Доброволната приемна грижа “. Реалиите са такива, че неведнъж приемните фамилии освен не спомагат за връщането на децата в биологичните им фамилии, само че в противен случай - отчуждават ги от тях. Натъкнахме се и на друга една "практика " - приходите от това да се поделят сред приемен родител и обществен служащ. Няма друго наименование за сходно "сътрудничество ", с изключение на договорка, на гърба на една човешка орис.
Две деца от Радомир бяха върнати след голяма правосъдна борба в разширеното си семейство. Децата са сираци и сега се отглеждат от баба си. Бабата е в работоспособна възраст - физически и душевен здрава. Жената се отхвърля от работа, с цел да гледа внуците си в фамилна среда, където децата ще имат и братовчеди и вуйна и чичо. Но забележете, по закон заради роднинската си връзка с децата, тя няма право да бъде непринуден приемен родител. Питаме, за какво?! В страните от Европейския съюз, примерно в Холандия и Белгия, в случай че дете откри настаняване в роднинско семейство, това семейство получава държавно отреденото му парично подучване, във тип на помощ. Това се прави за даването на оптимален късмет на детето да резервира фамилните и роднинските си връзки. Защо тогава в България, която е член на Европейски Съюз, роднините на настанени при тях деца, да не могат да бъдат доброволни приемни родители, а противоположното - съзнателно са възпрепятствани от тази опция по закон и методика?!
Социалните практикуват и още една порочна процедура - в разногласията сред родители, всеобщо застават на страната на "по-силния " родител. Наблюдаваме случай, в който татко отвлича децата от детската градина и взема решение, че няма да ги върне на майка им, без значение от решението на съда. Същият се реалокира в различен град и децата са принудително лишени от майка, без значение, че родителските права са предоставени на нея. Прокуратура и полиция пасивно мълчат и не подхващат нищо с години. А в различен случай - еднакъв проблем, единствено по привременни ограничения се задействат полиция, прокуратура и обществени служби, и санкционират отговорния родител с цялата мощ на закона. Забелязваме тази наклонност - на дейности на държавните институции в интерес на по-силния публично и финансово родител. Работи се макар интереса на детето, и с риск за неговото здраве и душeвност в съвсем 99% от случаите. В момента работим по случай, в който родител, работещ в Министерство на вътрешните работи, е упрекнат в полово принуждение над детето. Но защото не е наказан за блудничество, детето е принудително изведено от вкъщи на майката и настанено в фамилията на този родител. До момента детето продължава да е настанено на това място. Социални, прокуратура и съд мълчат, макар че казусът бе отразен и от едно тв предаване. В различен случай, родител работи в Министерството на Младежта и спорта, осъждан е за шофиране в пияно положение, а детето от години твърди, че е насилвано полово от този родител. Социални и прокуратура, обаче, спомагат на този родител по всевъзможен начин!?! Съдът издава аналогично на първия случай решение, това дете да бъде настанено в фамилията на този родител, в непосредствена непосредственост до него, където по аналог на описания нагоре случай няма опция същия да бъде стеснен да го посещава. На детето е отказано правото да бъде изслушано в така наречен Синя стая. Възобновеното за повторно произвеждане по делото за полово принуждение е спряно, макар прокурорската кореспонденция за изначалното неглижиране на следствието по случая.
В момента детето е на ръба на нервозен срив, след опит на полицията принудително да го раздели от фамилията, с което живее. Запис демонстрира страха му. Социални, прокуратура и съд мълчат.
Често децата стават жертви и на роднински спорове. Ние имаме случай с дете на 4 годинки, чиято баба по майчина линия, е авторитетен чиновник на Столична община. Майката с години попречва персонални контакти с бащата на детето, макар правосъдно решение. В резултат на корист със Закона за домашно принуждение, с детето е извършен разпит в така наречен Синя стая. Изгледахме запис на този разпит. Буди меко казано - неразбиране процедурата, по която се прави този разпит. Не може проверяващ служител на реда да разгласи на 4-годишно дете, че в този момент "ще му организира разпит”. Не е негова работа, нито на майката, да стои с детето в стаята и заинтригуваната родителка да му подава реплики. При разпита се употребяват кукли за „ диагностика” на полово посягане. Знаете ли какво се случва? - В един миг детето се скрива в "куклената къща " и оттова дава отговор, крещейки, без да чува какво го питат: „ Да…да..да.” Детето е оставено да ридае, да пищи в Синята стая, а наблюдаващите го през стъклената бариера възрастни, остават безучастни към 40 минути. Това е безчинство над детето. Психически тормоз върху малко дете, осъществен в държавна институция, от чиновници на тази институция.
Институционалното принуждение над деца е реалност. За да се приключи, или най-малко да се ограничи, са нужни законови промени. Нужни са промени и в Закона за държавния чиновник. Част от тези промени би трябвало да вменяват персоналната отговорност на служителя. Трябва да се увеличи прозрачността и да се спре наклонността недобросъвестни чиновници да прикриват отговорността си зад структурите на държавните институции ", споделят от "Конфедерация за отбрана правата на децата “.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ