18 декември 1912 г. - Измамата с Пилтдаунският череп
За това се приказва години по-късно. Всичк се оказва една огромна неистина, само че стартира като международно изобретение.
На 18 декември 1912 година палеонтологът фен Чарлз Доусън, юрист по специалност, афишира изумителното си изобретение – две елементи от череп и челюст, които по всяка възможност принадлежат на непознато създание.
Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.
„ Липсващото звено ” сред маймуната и човека тогава се търси къде ли не. Артър Смит Удуърд, шеф на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената частица в еволюционната верига.
Пилтдаунският човек е приет от научната общественост за достоверен образец на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В идващите десетилетия учените откриват от ден на ден скелети на антични хора. Никаква аналогия с индивида от Пилтдаун.
Това кара екип откриватели от Британския музей през 1953 година да проведат серия проби. Те недвусмислено потвърждават, че ескпонатът е подправен. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от древен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на актуален органгутан, изкуствено състарена с калиев дихромат.
Все още не е ясно кой е фалшификаторът. Удуърд бил прочут с честността си. Основният обвинен е Доусън, за който се схванало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозиран е и създателят на фамозните романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел покрай Пилтдаун и бил прочут с интереса си към палеонтологията.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия.
1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява Делхи.
1408 г. – Основан е град Чачак, Сърбия.
1642 г. – Експедицията на Абел Тасман акостира в Нова Зеландия.
1787 г. – Ню Джърси става 3-я щат на САЩ.
1860 г. – В Цариград се подписва акт за възобновяване на българската самостоятелна църква под върховенството на папата.
1865 г. – Приета 13-тата корекция в Конституцията на Съединени американски щати.
1890 г. – В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото.
1916 г. – Първата международна война: Завършва най-кървавото сражение в историята на войната – битката при Вердюн, взела 950 000 жертви.
1940 г. – Втората международна война: Хитлер одобрява проектите за Операция Барбароса – ненадейно нахлуване над СССР.
1956 г. – Япония е призната за член на ООН.
1961 г. – Армията на Индонезия извършва нашествие в Нидерландска Нова Гвинея.
1966 г. – Астрономът Ричард Уокър открива Епиметей – естествен спътник на Сатурн.
1969 г. – Във Великобритания е анулирано осъществяването на смъртно наказване.
1973 г. – Съветска галактическа програма Союз: От космодрума в Байконур е изстрелян космическия кораб Союз 13.
Родени
1392 г. – Йоан VIII Палеолог, Император на Византийската империя († 1448 г.)
1661 г. – Кристофер Полхем, шведски академик и откривател († 1751 г.)
1844 година – Петко челник, български бунтовник († 1900 г.)
1856 г. – Джоузеф Джон Томсън, английски физик, Нобелов лауреат за 1906 г. († 1940 г.)
1859 г. – Стефан Тошев, български боен деятел
1860 г. – Едуард Макдауъл, американски композитор († 1908 г.)
1863 г. – Франц Фердинанд, австрийски ерцхерцог, погубен при атентата в Сараево († 1914 г.)
1864 г. – Сава Савов, български офицер († 1940 г.)
1879 г. – Паул Клее, швейцарски художник († 1940 г.)
1904 г. – Руска Маринова, българска художничка († 1988 г.)
1904 година – Джордж Стивънс, американски кино режисьор († 1975 г.)
1911 г. – Цвятко Анев, български военачалник
1911 година – Жул Дасен, американски режисьор († 2008 г.)
1913 г. – Алфред Бестър, американски публицист († 1987 г.)
1913 г. – Вили Бранд, канцлер на Германия и Нобелов лауреат за 1971 г. († 1992 г.)
1921 г. – Юрий Никулин, руски артист († 1997 г.)
1927 г. – Джаклин Брискин, американска писателка
1931 г. – Гюнел Линдблум, шведска актриса
1939 г. – Майкъл Муркок, английски публицист
1941 г. – Джак Холдеман, американски публицист
1943 г. – Кийт Ричардс, британски рок музикант
1947 г. – Стивън Спилбърг, американски режисьор
1948 г. – Светослав Гаврийски, български икономист и политик
1954 г. – Улрих Рот, немски китарист и композитор
1955 г. – Рей Лиота, американски киноактьор
1963 г. – Брад Пит, американски киноактьор
1965 г. – Нидал Алгафари, български режисьор
1970 г. – Брайди Картър, австралийска актриса
1968 г. – Алехандро Санз,испански артист
1970 г. – Роб Ван Дам, американски кечист
1975 г. – Триш Стратъс, канадска кечистка
1978 г. – Кейти Холмс, американска актриса
1980 г. – Кристина Агилера, американска певица
1987 г. – Снеха Улал, индийска актриса
1998 г. – Алехандро Фелипе Флорес, мексикански артист
Починали
634 г. – Модест, християнски светец (* 537 г.)
1290 г. – Магнус I, крал на Швеция (* 1240 г.)
1597 г. – Барбара Бломберг, римска благородничка (* 1527 г.)
1737 г. – Антонио Страдивариус, италиански занаятчия на цигулки (* 1644 г.)
1771 г. – Филип Милър, шотландски ботаник (* 1691 г.)
1803 г. – Йохан Готфрид декор Хердер, немски публицист (* 1744 г.)
1829 г. – Жан-Батист Ламарк, френски геолог (* 1744 г.)
1848 г. – Бернард Болцано, чешки математик (* 1781 г.)
1892 г. – Ричард Оуен, британски анатом (* 1804 г.)
1932 г. – Едуард Бернщайн, немски държавник (* 1850 г.)
1936 г. – Андрия Мохоровичич, хърватски академик (* 1857 г.)
1937 г. – Иван Андонов, български бунтовник (* 1854 г.)
1953 г. – Робърт Миликан, американски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1868 г.)
1971 г. – Александър Твардовски, руски стихотворец (* 1910 г.)
1980 г. – Алексей Косигин, министър-председател на Съюз на съветските социалистически републики (* 1904 г.)
1982 г. – Ханс Улрих Рудел, немски водач (* 1916 г.)
1987 г. – Кони Планк, немски продуцент (* 1940 г.)
1993 г. – Стив Джеймс, американски артист (* 1952 г.)
1995 г. – Конрад Цузе, немски компютърен пионер (* 1910 г.)
1995 г. – Рос Томас, американски публицист (* 1926 г.)
1997 г. – Крис Фарли, американски артист (* 1964 г.)
2001 г. – Жилбер Беко, френски артист (* 1927 г.)
2006 г. – Джоузеф Барбера, американски аниматор (* 1911 г.)
2008 г. – Джон Кастело, американски артист (* 1961 г.)
2008 г. – Мейджъл Барет, американска актриса (* 1932 г.)
2011 г. – Вацлав Хавел, чешки политик (* 1936 г.)
2012 г. – Георги Калоянчев, български артист (* 1925 г.)
2014 г. – Вирна Лизи, италианска актриса (* 1936 г.)
Празници
ООН – Международен ден на мигранта
Нигер – Ден на републиката (годишнина от оповестяването през 1958 г., национален празник)
На 18 декември 1912 година палеонтологът фен Чарлз Доусън, юрист по специалност, афишира изумителното си изобретение – две елементи от череп и челюст, които по всяка възможност принадлежат на непознато създание.
Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.
„ Липсващото звено ” сред маймуната и човека тогава се търси къде ли не. Артър Смит Удуърд, шеф на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената частица в еволюционната верига.
Пилтдаунският човек е приет от научната общественост за достоверен образец на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В идващите десетилетия учените откриват от ден на ден скелети на антични хора. Никаква аналогия с индивида от Пилтдаун.
Това кара екип откриватели от Британския музей през 1953 година да проведат серия проби. Те недвусмислено потвърждават, че ескпонатът е подправен. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от древен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на актуален органгутан, изкуствено състарена с калиев дихромат.
Все още не е ясно кой е фалшификаторът. Удуърд бил прочут с честността си. Основният обвинен е Доусън, за който се схванало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозиран е и създателят на фамозните романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел покрай Пилтдаун и бил прочут с интереса си към палеонтологията.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия.
1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява Делхи.
1408 г. – Основан е град Чачак, Сърбия.
1642 г. – Експедицията на Абел Тасман акостира в Нова Зеландия.
1787 г. – Ню Джърси става 3-я щат на САЩ.
1860 г. – В Цариград се подписва акт за възобновяване на българската самостоятелна църква под върховенството на папата.
1865 г. – Приета 13-тата корекция в Конституцията на Съединени американски щати.
1890 г. – В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото.
1916 г. – Първата международна война: Завършва най-кървавото сражение в историята на войната – битката при Вердюн, взела 950 000 жертви.
1940 г. – Втората международна война: Хитлер одобрява проектите за Операция Барбароса – ненадейно нахлуване над СССР.
1956 г. – Япония е призната за член на ООН.
1961 г. – Армията на Индонезия извършва нашествие в Нидерландска Нова Гвинея.
1966 г. – Астрономът Ричард Уокър открива Епиметей – естествен спътник на Сатурн.
1969 г. – Във Великобритания е анулирано осъществяването на смъртно наказване.
1973 г. – Съветска галактическа програма Союз: От космодрума в Байконур е изстрелян космическия кораб Союз 13.
Родени
1392 г. – Йоан VIII Палеолог, Император на Византийската империя († 1448 г.)
1661 г. – Кристофер Полхем, шведски академик и откривател († 1751 г.)
1844 година – Петко челник, български бунтовник († 1900 г.)
1856 г. – Джоузеф Джон Томсън, английски физик, Нобелов лауреат за 1906 г. († 1940 г.)
1859 г. – Стефан Тошев, български боен деятел
1860 г. – Едуард Макдауъл, американски композитор († 1908 г.)
1863 г. – Франц Фердинанд, австрийски ерцхерцог, погубен при атентата в Сараево († 1914 г.)
1864 г. – Сава Савов, български офицер († 1940 г.)
1879 г. – Паул Клее, швейцарски художник († 1940 г.)
1904 г. – Руска Маринова, българска художничка († 1988 г.)
1904 година – Джордж Стивънс, американски кино режисьор († 1975 г.)
1911 г. – Цвятко Анев, български военачалник
1911 година – Жул Дасен, американски режисьор († 2008 г.)
1913 г. – Алфред Бестър, американски публицист († 1987 г.)
1913 г. – Вили Бранд, канцлер на Германия и Нобелов лауреат за 1971 г. († 1992 г.)
1921 г. – Юрий Никулин, руски артист († 1997 г.)
1927 г. – Джаклин Брискин, американска писателка
1931 г. – Гюнел Линдблум, шведска актриса
1939 г. – Майкъл Муркок, английски публицист
1941 г. – Джак Холдеман, американски публицист
1943 г. – Кийт Ричардс, британски рок музикант
1947 г. – Стивън Спилбърг, американски режисьор
1948 г. – Светослав Гаврийски, български икономист и политик
1954 г. – Улрих Рот, немски китарист и композитор
1955 г. – Рей Лиота, американски киноактьор
1963 г. – Брад Пит, американски киноактьор
1965 г. – Нидал Алгафари, български режисьор
1970 г. – Брайди Картър, австралийска актриса
1968 г. – Алехандро Санз,испански артист
1970 г. – Роб Ван Дам, американски кечист
1975 г. – Триш Стратъс, канадска кечистка
1978 г. – Кейти Холмс, американска актриса
1980 г. – Кристина Агилера, американска певица
1987 г. – Снеха Улал, индийска актриса
1998 г. – Алехандро Фелипе Флорес, мексикански артист
Починали
634 г. – Модест, християнски светец (* 537 г.)
1290 г. – Магнус I, крал на Швеция (* 1240 г.)
1597 г. – Барбара Бломберг, римска благородничка (* 1527 г.)
1737 г. – Антонио Страдивариус, италиански занаятчия на цигулки (* 1644 г.)
1771 г. – Филип Милър, шотландски ботаник (* 1691 г.)
1803 г. – Йохан Готфрид декор Хердер, немски публицист (* 1744 г.)
1829 г. – Жан-Батист Ламарк, френски геолог (* 1744 г.)
1848 г. – Бернард Болцано, чешки математик (* 1781 г.)
1892 г. – Ричард Оуен, британски анатом (* 1804 г.)
1932 г. – Едуард Бернщайн, немски държавник (* 1850 г.)
1936 г. – Андрия Мохоровичич, хърватски академик (* 1857 г.)
1937 г. – Иван Андонов, български бунтовник (* 1854 г.)
1953 г. – Робърт Миликан, американски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1868 г.)
1971 г. – Александър Твардовски, руски стихотворец (* 1910 г.)
1980 г. – Алексей Косигин, министър-председател на Съюз на съветските социалистически републики (* 1904 г.)
1982 г. – Ханс Улрих Рудел, немски водач (* 1916 г.)
1987 г. – Кони Планк, немски продуцент (* 1940 г.)
1993 г. – Стив Джеймс, американски артист (* 1952 г.)
1995 г. – Конрад Цузе, немски компютърен пионер (* 1910 г.)
1995 г. – Рос Томас, американски публицист (* 1926 г.)
1997 г. – Крис Фарли, американски артист (* 1964 г.)
2001 г. – Жилбер Беко, френски артист (* 1927 г.)
2006 г. – Джоузеф Барбера, американски аниматор (* 1911 г.)
2008 г. – Джон Кастело, американски артист (* 1961 г.)
2008 г. – Мейджъл Барет, американска актриса (* 1932 г.)
2011 г. – Вацлав Хавел, чешки политик (* 1936 г.)
2012 г. – Георги Калоянчев, български артист (* 1925 г.)
2014 г. – Вирна Лизи, италианска актриса (* 1936 г.)
Празници
ООН – Международен ден на мигранта
Нигер – Ден на републиката (годишнина от оповестяването през 1958 г., национален празник)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ