Огнян Минчев: Москва винаги е поддържала свои партийни структури у нас
За това предизвестява във „ Facebook “ проф. Огнян Минчев.
Атака и Възраждане са най-откритото посланичество на петата съветска колона във властта – те, по този начин да се каже, са държани на най-късия синджир от страна на стопаните си в Кремъл. Следват „ леко амбивалентните “ и най-стари съветски лобисти в лицето на Българска социалистическа партия и АБВ – наследници на българската секция на Коминтерна – Българска комунистическа партия.
След 1997 година тези партии са публично принадлежащи към „ евроатлантическия консенсус “, само че постоянно когато е нужно да се услужи на Москва – те късат този консенсус и повече или по-малко намерено поддържат Кремъл. Пример – ветото върху поддръжката за Украйна с оръжие. Следват външно „ разнородни “ и „ националистически “ партии, претендиращи да пазят българския народен интерес, само че настоящи стабилно в интерес на великодържавния имперски интерес – Меч, Величие, всевъзможни итенета и тем сходни, които стават „ евроатлантически “ когато би трябвало да се употребяват пари и власт, и обръщат табелата когато получат значима задача от Центъра.
На най-дългия синджир са вързани партии като Движение за права и свободи и ГЕРБ, които са стабилно заявяващи евроатлантизъм, само че са подготвени да вършат систематични услуги на Москва.
Движение за права и свободи заради обичайния темперамент на уговорките на своя водач Доган към имперския център. За ГЕРБ покриването на целия набор във връзка с Русия постоянно е било един от центровете на държание на партията и на Бойко Борисов по отношение на Москва. Борисов може да спре АЕЦ Белене и да даде леке в шелфа на Черно море на Тотал да търси газ (2012 г.), само че може и да възроди плана Белене, да прокара съветската тръба на Турски поток, да постави необятен тил в интерес на Лукоил – било под напън, било за съответна и немалка полза…
В този набор Каракачановото Вътрешна македонска революционна организация постоянно е било част от националистическата външна страна, обществено изповядваща български национализъм и редовно прокарваща съветски империализъм в България. Няма да вървим надалеч. Когато бяха на власт с ГЕРБ през 2019 година, Вътрешна македонска революционна организация интензивно участваха в политическия завой на „ Рамковата позиция “ към районен съд Македония, който бе нахален и малоумен акт на практическо занемаряване на съдействието с кабинета на Заев в Скопие и основаване на неприятелски вакуум по отношение на България в РСМ.
Вакуум, който за броени месеци бе напълнен от мощна сръбска атака в Македония – към медии, публично мнение, стопанска система и всички останали сфери на публичен живот. „ Венец “ на тази общителна „ покана “, която Каракачанов и Борисов насочиха към Белград бе завръщането на няй-яростния политически антибългаризъм в Скопие в лицето на ВМРО-Шумадия.
ВМРО-Шумадия и ВМРО-Петровка от двете страни на границата взаимно направиха за следващ път това, което към този момент бяха правили неколкократно и преди – отровиха в дълбочина българо-македонските връзки в услуга на Белград и Москва.
Това е истината! Сетили се „ деятели на Вътрешна македонска революционна организация “ да подлагат на критика Каракачанов за „ проруски позиции “ – като че ли че в миналото изобщо е заемал други позиции отпред на партията си…
Атака и Възраждане са най-откритото посланичество на петата съветска колона във властта – те, по този начин да се каже, са държани на най-късия синджир от страна на стопаните си в Кремъл. Следват „ леко амбивалентните “ и най-стари съветски лобисти в лицето на Българска социалистическа партия и АБВ – наследници на българската секция на Коминтерна – Българска комунистическа партия.
След 1997 година тези партии са публично принадлежащи към „ евроатлантическия консенсус “, само че постоянно когато е нужно да се услужи на Москва – те късат този консенсус и повече или по-малко намерено поддържат Кремъл. Пример – ветото върху поддръжката за Украйна с оръжие. Следват външно „ разнородни “ и „ националистически “ партии, претендиращи да пазят българския народен интерес, само че настоящи стабилно в интерес на великодържавния имперски интерес – Меч, Величие, всевъзможни итенета и тем сходни, които стават „ евроатлантически “ когато би трябвало да се употребяват пари и власт, и обръщат табелата когато получат значима задача от Центъра.
На най-дългия синджир са вързани партии като Движение за права и свободи и ГЕРБ, които са стабилно заявяващи евроатлантизъм, само че са подготвени да вършат систематични услуги на Москва.
Движение за права и свободи заради обичайния темперамент на уговорките на своя водач Доган към имперския център. За ГЕРБ покриването на целия набор във връзка с Русия постоянно е било един от центровете на държание на партията и на Бойко Борисов по отношение на Москва. Борисов може да спре АЕЦ Белене и да даде леке в шелфа на Черно море на Тотал да търси газ (2012 г.), само че може и да възроди плана Белене, да прокара съветската тръба на Турски поток, да постави необятен тил в интерес на Лукоил – било под напън, било за съответна и немалка полза…
В този набор Каракачановото Вътрешна македонска революционна организация постоянно е било част от националистическата външна страна, обществено изповядваща български национализъм и редовно прокарваща съветски империализъм в България. Няма да вървим надалеч. Когато бяха на власт с ГЕРБ през 2019 година, Вътрешна македонска революционна организация интензивно участваха в политическия завой на „ Рамковата позиция “ към районен съд Македония, който бе нахален и малоумен акт на практическо занемаряване на съдействието с кабинета на Заев в Скопие и основаване на неприятелски вакуум по отношение на България в РСМ.
Вакуум, който за броени месеци бе напълнен от мощна сръбска атака в Македония – към медии, публично мнение, стопанска система и всички останали сфери на публичен живот. „ Венец “ на тази общителна „ покана “, която Каракачанов и Борисов насочиха към Белград бе завръщането на няй-яростния политически антибългаризъм в Скопие в лицето на ВМРО-Шумадия.
ВМРО-Шумадия и ВМРО-Петровка от двете страни на границата взаимно направиха за следващ път това, което към този момент бяха правили неколкократно и преди – отровиха в дълбочина българо-македонските връзки в услуга на Белград и Москва.
Това е истината! Сетили се „ деятели на Вътрешна македонска революционна организация “ да подлагат на критика Каракачанов за „ проруски позиции “ – като че ли че в миналото изобщо е заемал други позиции отпред на партията си…
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ




