Как в Япония възпитават примерни граждани без наказания
За това по какъв начин се гледа на възпитанието на децата в Страната на изгряващото слънце споделя Юлия Енхел – създател и президент на компания Enhel Group. Тя постоянно се отбива в Япония по работа и е прекарала там много време.
Енхел към този момент е привикнала с невероятната продуктивност на локалното население, с хотелите-капсули, с обедите от 10 ястия и с предложенията да смени луксозните си обувки с комфортни чехли. Но тя към момента се пробва да разбере доста неща – да вземем за пример дзен-философията.
" За мен Япония е страна на откритията. Преди всичко беше необикновено да срещам на всички места извънредно положителни деца. Японските деца са приветливи и възпитани. Нито един път не съм виждала да изискват от родителите си играчка или някакво лакомство. Нито пък съм виждала бурни детски нервности, свързани с отхвърли на мама и баща да изпълнят някое предпочитание. Тук всичко е пропито с почитание и топлота! ", разкрива Юлия Енхел.
Когато всичко е разрешено
Мнозина настояват, че японската система за образование „ икуджи “ стресира децата. Да, за нас, европейците, тази педагогическа система е много комплицирана и даже парадоксална. Но няма никакво подозрение, че тази система работи.
Представете си следната обстановка – майка с малко дете влиза в магазин за козметика и парфюмерия. Детето понася философски безцелното циркулиране сред витрините през първия половин час. А след това, откакто се умори от еднообразието, минава към дейни дейности. То отваря кутийките с кремове, пръска с парфюмите, разлива на пода гелове и пяни за коса. Но никой в близост не се нервира от това. Напротив, хората по-скоро се умиляват! Възрастните освен че не вършат забележки на детето, само че и му се усмихват и го поддържат. На дребното дете всичко му е разрешено! Но единствено до 5-годишна възраст. Това не е безотговорност и галене, както биха си помислили почитатели на други педагогичен школи. По този метод японските майки, наричани „ амае “, образуват у децата облика „ аз съм добър и обичан “. Формират го, без значение от обстоятелствата… Така че даже, в случай че става нещо „ неприятно “, „ тревожно “ или „ рисково “, те няма да се карат на дребното „ шефче “ и да го пляскат през ръцете.
Един прегледен образец – на масата стои чаша с вряла вода. Около нея обикаля 3-годишно дете и все протяга ръка да надзърне вътре. Никой не го пъди, само че в случай че детето се опари, за случилото се ще се извинява „ амае “. Представяте ли си?! По този метод дамата демонстрира, че недомислената постъпка на детето? е предизвикала болка… В този детски парадайс има единствено безусловна родителска обич и поддръжка.
" Веднъж станах очевидец на следната обстановка – в яден ентусиазъм детето счупи обичаната си количка. Първата ми концепция за реакция би била да го нахокам. Не да му се скарам, а точно умерено да обясня на детето, че играчката е коствала пари, за които мама и баща са работили. Японката обаче просто прекатурна визиите ми. Тя единствено подмятна „ Така количката я боли! “. И до такава степен! Тази къса фраза вразуми детето по-добре от всевъзможни санкции. В японската ценностна система е недопустимо детето да натъжава мама. И дребните вършат всичко допустимо, с цел да не го вършат. ", спдоеля още Юлия.
Да не станеш новобранец
Впрочем, ето какво още открих – японките не бързат да пресечен отпуска си по майчинство и да се върнат на работа. Основното им предопределение е да бъдат майки. Никоя от тях няма да делегира отговорностите си на баба и дядо, нито ще употребява услугите на детегледачка. На мен ми се коства, че това е доста значимо. Колкото по-дълго детето е с майка си, толкоз по-силно се привързва към нея.
За да изпитат силата на връзката си, майката и детето разполагат с цели 10 години. От 5 до 15-годишна възраст детето претърпява стадия на „ слугуване “. В този повратен миг родителската обич си е все по този начин налице – само че изчезват безграничното боготворене и хвалене. Сега синовете и дъщерите би трябвало да живеят по други правила. Или по-точно – напълно по разпоредбите. Оттук нататък публичните ползи стоят над всичко. Човекът е просто едно колелце в комплицираната система. Ако поискаш да се откроиш измежду тълпата, може да се сблъскаш със обществено отчуждаване, подбив, пренебрежение и даже ненавист. А това е най-страшният призрачен сън за всеки японец. Никой не желае да бъде новобранец.
Не причинявай щета
В японските детски градини и учебни заведения учителите не съпоставят децата едно с друго. Не е признато. Тук никой не е по-добър или по-лош от останалите. При това съперничеството отсъства даже и там, където съгласно европейците е належащо – в спортните мероприятия. Любимите занимания на японските деца са свързани с това да си част от екипа/отбора – преносими игри, тичане с щафета, пеене в хор.
На 15 години японските тинейджъри стават равни на възрастните. На този стадий личността им е съвсем образувана. Сега те правят оценка всичко вярно и работят безупречно. Да, допустимо е да проявят малко непокорен дух, само че това никога няма да излезе отвън рационалните рамки. Родителите схващат, че са изпълнили най-важната си задача – отгледали са един съразмерен човек. Освен това са отгледали и порядъчен и спазващ закона жител на своята страна, която неслучайно се слави с високите си технологии.
Дали да последваме образеца на японските родители или не? На този въпрос всеки би трябвало да си отговори самичък.
Като мотив „ за “ бих привела резултати от едно изследване. Експерти са потвърдили, че „ японската педагогика “ понижава видимо случаите на прищявки и сбивания сред децата. Понижава се честотата на демонстрация на синдрома за недостиг на внимание, както и остротата на разстройства от аутистичен вид. А строгото и сурово образование в противен случай - води до отклонения и проблеми. И въпреки всичко, както е казвал най-известният доктор на всички времена и нации – „ преди всичко не причинявай щета “! /az-jenata.bg
Енхел към този момент е привикнала с невероятната продуктивност на локалното население, с хотелите-капсули, с обедите от 10 ястия и с предложенията да смени луксозните си обувки с комфортни чехли. Но тя към момента се пробва да разбере доста неща – да вземем за пример дзен-философията.
" За мен Япония е страна на откритията. Преди всичко беше необикновено да срещам на всички места извънредно положителни деца. Японските деца са приветливи и възпитани. Нито един път не съм виждала да изискват от родителите си играчка или някакво лакомство. Нито пък съм виждала бурни детски нервности, свързани с отхвърли на мама и баща да изпълнят някое предпочитание. Тук всичко е пропито с почитание и топлота! ", разкрива Юлия Енхел.
Когато всичко е разрешено
Мнозина настояват, че японската система за образование „ икуджи “ стресира децата. Да, за нас, европейците, тази педагогическа система е много комплицирана и даже парадоксална. Но няма никакво подозрение, че тази система работи.
Представете си следната обстановка – майка с малко дете влиза в магазин за козметика и парфюмерия. Детето понася философски безцелното циркулиране сред витрините през първия половин час. А след това, откакто се умори от еднообразието, минава към дейни дейности. То отваря кутийките с кремове, пръска с парфюмите, разлива на пода гелове и пяни за коса. Но никой в близост не се нервира от това. Напротив, хората по-скоро се умиляват! Възрастните освен че не вършат забележки на детето, само че и му се усмихват и го поддържат. На дребното дете всичко му е разрешено! Но единствено до 5-годишна възраст. Това не е безотговорност и галене, както биха си помислили почитатели на други педагогичен школи. По този метод японските майки, наричани „ амае “, образуват у децата облика „ аз съм добър и обичан “. Формират го, без значение от обстоятелствата… Така че даже, в случай че става нещо „ неприятно “, „ тревожно “ или „ рисково “, те няма да се карат на дребното „ шефче “ и да го пляскат през ръцете.
Един прегледен образец – на масата стои чаша с вряла вода. Около нея обикаля 3-годишно дете и все протяга ръка да надзърне вътре. Никой не го пъди, само че в случай че детето се опари, за случилото се ще се извинява „ амае “. Представяте ли си?! По този метод дамата демонстрира, че недомислената постъпка на детето? е предизвикала болка… В този детски парадайс има единствено безусловна родителска обич и поддръжка.
" Веднъж станах очевидец на следната обстановка – в яден ентусиазъм детето счупи обичаната си количка. Първата ми концепция за реакция би била да го нахокам. Не да му се скарам, а точно умерено да обясня на детето, че играчката е коствала пари, за които мама и баща са работили. Японката обаче просто прекатурна визиите ми. Тя единствено подмятна „ Така количката я боли! “. И до такава степен! Тази къса фраза вразуми детето по-добре от всевъзможни санкции. В японската ценностна система е недопустимо детето да натъжава мама. И дребните вършат всичко допустимо, с цел да не го вършат. ", спдоеля още Юлия.
Да не станеш новобранец
Впрочем, ето какво още открих – японките не бързат да пресечен отпуска си по майчинство и да се върнат на работа. Основното им предопределение е да бъдат майки. Никоя от тях няма да делегира отговорностите си на баба и дядо, нито ще употребява услугите на детегледачка. На мен ми се коства, че това е доста значимо. Колкото по-дълго детето е с майка си, толкоз по-силно се привързва към нея.
За да изпитат силата на връзката си, майката и детето разполагат с цели 10 години. От 5 до 15-годишна възраст детето претърпява стадия на „ слугуване “. В този повратен миг родителската обич си е все по този начин налице – само че изчезват безграничното боготворене и хвалене. Сега синовете и дъщерите би трябвало да живеят по други правила. Или по-точно – напълно по разпоредбите. Оттук нататък публичните ползи стоят над всичко. Човекът е просто едно колелце в комплицираната система. Ако поискаш да се откроиш измежду тълпата, може да се сблъскаш със обществено отчуждаване, подбив, пренебрежение и даже ненавист. А това е най-страшният призрачен сън за всеки японец. Никой не желае да бъде новобранец.
Не причинявай щета
В японските детски градини и учебни заведения учителите не съпоставят децата едно с друго. Не е признато. Тук никой не е по-добър или по-лош от останалите. При това съперничеството отсъства даже и там, където съгласно европейците е належащо – в спортните мероприятия. Любимите занимания на японските деца са свързани с това да си част от екипа/отбора – преносими игри, тичане с щафета, пеене в хор.
На 15 години японските тинейджъри стават равни на възрастните. На този стадий личността им е съвсем образувана. Сега те правят оценка всичко вярно и работят безупречно. Да, допустимо е да проявят малко непокорен дух, само че това никога няма да излезе отвън рационалните рамки. Родителите схващат, че са изпълнили най-важната си задача – отгледали са един съразмерен човек. Освен това са отгледали и порядъчен и спазващ закона жител на своята страна, която неслучайно се слави с високите си технологии.
Дали да последваме образеца на японските родители или не? На този въпрос всеки би трябвало да си отговори самичък.
Като мотив „ за “ бих привела резултати от едно изследване. Експерти са потвърдили, че „ японската педагогика “ понижава видимо случаите на прищявки и сбивания сред децата. Понижава се честотата на демонстрация на синдрома за недостиг на внимание, както и остротата на разстройства от аутистичен вид. А строгото и сурово образование в противен случай - води до отклонения и проблеми. И въпреки всичко, както е казвал най-известният доктор на всички времена и нации – „ преди всичко не причинявай щета “! /az-jenata.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ