За това, че копейкистанците се радват, че Тръмп иска да

За това, че копейкистанците се радват, че Тръмп желае да е** Европейски Съюз (или най-малко той по този начин си го представя) ще приказваме през идните дни – напълно скоро. Тя е същата като насладата на същите копейкистанци, че путин плаши България с ракети… с други думи, тя е някакъв нов дял от психиатрията. 

Те ще ядат дървото, само че са изключително удовлетворени, че и други ще го ядат. „ Я не сакам я да съм добре… “ 

Но да се съсредоточим през днешния ден на една прото-копейка. Унгарска. На тая копейка играта ѝ най-малко е ясна – за пари и власт го прави. 

Орбан продължава да си мисли, че се движи по тънката линия сред Европейския съюз и дългогодишните си благосклонности към москва, само че истината е, че това е единствено в неговата глава. За всички естествени към този момент е ясно, че границата от дълго време е мината и към този момент няма „ сред “; той си е в лагера на кагебейците непрестанно и напълно.

Последните му изказвания обаче разкриват смехотворно несъгласие: той се опълчва на глобите на Европейски Съюз против русия, само че в същото време няма нищо срещу заканите за наказания, идващи от Съединени американски щати.

Защо ли? Казвали сме, говорили сме и отново ще приказваме: Тръмп е съветски актив. ВСИЧКИ КОПЕЙКИ ХАРЕСВАТ ТРЪМП. путин даже харесва Тръмп. Ако някой си мисли, че Тръмп ще направи нещо против ползите на кремълския касапин, най-добре да спре да се самозаблуждава. 

И ето по какъв начин ПР куклата на конци от Централна Европа се оказва в ръцете на двама господари; и – с цел да им угоди и на двамата – се прави за смях. 

За смях на който има очи и уши да види и да чуе; копейките – не; те са известни с това, че през днешния ден им споделят, че небето е оранжево и те са съгласни, на следващия ден същите им споделят, че е зелено и те настояват, че постоянно са го считали за зелено. 

Но другите хора виждат…

В типичния си жанр Орбан употребява държавното радио Kossuth, с цел да изложи последните си рецензии към Европейски Съюз. Той нарисува картина на Европа, захласната от глобите към русия, до момента в който Съединените щати, под ръководството на Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския, които плашат със наказания, се явяват като „ гласът на разсъдъка “… някак си. 

От Politico го бяха описали доста добре: „ Американците не желаят наказания, те желаят мир, а европейците желаят наказания вместо мир, “ съобщи Орбан, пробвайки се да опълчи американската „ дипломация “ на европейския метод. Той продължи: „ Американците желаят мир, и един от методите да се стигне до мир е посредством наказания. “

А, де… 

Ако когнитивният дисонанс беше човек, щеше да наподобява ей по този начин: 

Уникално. Орбан признава, че Съединени американски щати употребяват глобите като инструмент за дипломатически напън, само че в това време изрично се опълчва на Европейски Съюз да прави същото. Неговата логичност е ясна: когато Вашингтон постанова стопански санкции на съперници, това е обмислен ход към мир. Но когато Брюксел ползва същата тактичност, това е затруднение пред договарянията.

Орбан даже обясни американския метод, казвайки: „ Те споделят: „ Преговаряйте, само че в случай че не го извършите, може да получите още по-сурови наказания “.

Мозъчен запек, знам…

Но чакайте, има и още: 

Той счита, че „ това са две изцяло разнообразни школи на мислене. “ 

¯_(ツ)_/¯ 

Уникално е, че има хора, които му се кланят и го назовават „ популярен общественик “, нали? 

Както неведнъж е правил преди, Орбан съобщи, че глобите на Европейски Съюз против Русия са предизвикали големи стопански загуби на Унгария, изчислявайки вредите на 19,5 милиарда евро през последните три години заради понижената търговия и нарасналите енергийни разноски. 

И комфортно „ пропуща “ да спомене повода всичко това да се случва… съветската инвазия в Украйна. Вместо това показва Унгария като жертва на политиката на Брюксел, а не на експанзията на Москва.

Тази изразителност му служи за две цели. Първо, разрешава на Орбан да трансферира виновността за икономическите проблеми на Унгария надалеч от личното си ръководство. Защото – като същинска копейка – съумя да вкара личната си страна наскоро в серпантина на инфлация от 20%.

Второ, ускорява неговия дълготраен мотив, че унгарските ползи са жертвани в името на единството на Европейски Съюз против Русия.

Хем той се написа изстрадал страдалец, хем рисува хубав страдалчески портрет и на шефа си в москва. А и си измива ръцете. 

Повтарящите му се ултиматуми към този момент са толкоз предвидими, че провокират една огромна скука и позиви за гадене у всички европейски водачи (без няколкото български и словашки копейки, които му се радват). Политически цирк в най-чист тип. 

Орбан в този момент плаши, че в случай че Европейската комисия не извърши енергийните гаранции, обещани на Будапеща, той ще спомага за премахването на глобите против Русия. 

„ Решение за глобите би трябвало да се взема на всеки шест месеца. И в случай че Комисията не извърши гаранциите си, тогава няма просто да стартираме да приказваме за повдигането на глобите – ще ги вдигнем, “ съобщи той.

И след това за какво западняците все по-малко харесвали тия от някогашния соцблок.

След това Орбан ускори своята изразителност още повече: „ Една страна може да го направи. Ако в действителност се наложи, Унгария може да каже: Гасим лампите, завършек на глобите, всички да се разотиват “. 

Но това – споделя Орбан – било „ доста последна мярка “ и трябвало да се употребява единствено в краен случай. 

Цирк, цирк, цирк. 

Тези думи, въпреки и трагични, са най-вече зрелище. Орбан знае, че Европейски Съюз действа на правилото на единодушието във връзка с глобите, което му дава непропорционално въздействие.

Но също по този начин знае, че цялостното подкопаване на позицията на Европейски Съюз против Русия би довело до тежки политически последствия за него самия. Неговите закани са повече политически инструмент, в сравнение с действителна опасност за деяние.

А Какво в действителност желае той? Изявленията му не са просто за наказания – те са за позицията на Унгария в Европейски Съюз. Той желае да се изкара доста умен, като сътрудник с всички страни. Нещо като българския цар Борис I, който държал юздите и на Рим, и на Константинопол. 

Само дето Орбан по никакъв начин не е познал. На него си му проличава московското лигавниче, никой не му има вяра към този момент, че играе и с „ двете страни “; чисто и просто към този момент страната му си е една. 

Но това, което си фантазира, е, че може да обезпечи енергийни гаранции от Комисията, като в същото време резервира специфичните си връзки с Москва, обезпечи си стопански отстъпки от Брюксел и показва преданост към путин, с цел да остане скъп сътрудник и за двете страни.

Тая игра отдавана към този момент свърши. Западните сътрудници още преди две години пожелаха да схванат кой в чий тим играе. И схванаха. Двойни игри към този момент няма. 

А колкото и да се пробва – всичката му пара отива във вътрешнополитическата му свирка – единствено за вътрешна приложимост в Унгария; на открито – никой не му има вяра. В Унгария обича да основава чувство, че я поставя (нея, Унгария) на фундамент и я брани от Европейски Съюз, представяйки се като единственият герой против политиката на Брюксел. А в действителност единственото, което прави, е да ѝ доставя наказания и орязани пари от Брюксел… загуби, с други думи. 

Но най-малко едно прави, сигурно: не стопира да припомня на всички, че вътрешните различия в Европейски Съюз могат да бъдат употребявани от външни сили като путин; и че останалата част от Европа би трябвало да бъде нащрек. 

Орбан може към момента да не е натиснал спусъка за унищожаване на глобите, само че до момента в който остане на власт, тази опасност ще виси над Европа. Независимо дали става дума за икономическо изнудване или политически цирк. 

__________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.