Критикуването няма да помогне: 10 съвета за по-лесен емоционален преход на тийнейджърите
За младежите връщането в учебно заведение значи да се срещнат още веднъж с приятелите си и да се впуснат в нови завършения.
Този преход обаче не изключва и провокациите за психологичното здраве. Все отново започването на гимназиалното образование е значим стадий и е изцяло обикновено детето ви да изпитва безпокойствие.
Подобряването на самочувствието и увереността на вашия младеж нормално стартира с определяне на аргументите, заради които той може да се усеща зле със себе си. В някои случаи възприятията на юношите могат да бъдат директно свързани с интерпретацията на обещано събитие, като да вземем за пример " неприятен " първи ден, несполучлив изпит, не толкоз бързо основаване на другарства, колкото са очаквали, или разлъка. А като помогнете на детето си да разбере, че съвсем всеки има такива прекарвания в някакъв миг, то може да стартира да се усеща по-добре.
Как родителите могат да дадат опция на децата си да се развиват както в академично, по този начин и в прочувствено отношение?
1. Планирайте
Преди началото на образователната година можете да подготвите с вашия младеж календар, който да включва извънкласни действия, планове или обществени събития. Планът може да бъде календар на Гугъл.
Много учебни заведения не разрешават на учениците да имат достъп до смарт телефони по време на час. Но в случай че употребявате приложение, обсъдете по какъв начин ученикът възнамерява да записва дилемите за домашна работа в клас и по-късно да ги трансферира в приложението по-късно или обсъдете потреблението на книжен дневен ред или планшет вместо това.
Чрез обмисляне на графиците и установяване на упованията учениците могат да останат проведени, да оповестят авансово от каква помощ се нуждаят от родителите и да понижат стресиращите обстановки " в последния миг ".
2. Приоритет №1: Добър сън, здравословното хранене и деен живот:
Сънят е значим съставен елемент на психологичното здраве. Тийнейджърите на възраст сред 13 и 18 години би трябвало да спят най-малко по 8-10 часа всяка нощ.
Ограничаването на времето, прекарано пред екрана директно преди лягане, и премахването на телефоните и смарт устройствата от спалнята след лягане, са потребни стъпки за поощряване на здравословния сън.
3. Обсъждане на упованията и установяване на следствията:
Откритата връзка и съдействието сред родителите и децата са жизненоважни. Обсъдете упованията, като да вземем за пример представянето в учебно заведение, домашните отговорности, времето, прекарано на телефона или в игри, и държанието в обществените мрежи. Позволете на младежите да поемат отговорност, като сами дефинират следствията от неспазването на тези упования.
Проведете тези диалози авансово, най-добре преди формалното начало на образователната година, когато всички мислят разумно, вместо в отговор на случай, когато страстите могат да бъдат по-силно застъпени. Чрез предварителното установяване на реалистични последици дребните спорове могат да се вземат решение, без да ескалират, което води до по-хармонична домашна среда.
4. " Изключване " на тревогата:
Връщането в учебно заведение сигурно може да провокира тревога. Родителите могат да оказват помощ за облекчение на тези паники, като стартират контакт с учителите, споделят информация за паниките на детето си и построяват връзки сред своя тийн и подкрепящите го възрастни в учебната общественост.
5. Намиране на баланс сред поддръжка и самостоятелност:
Родителите би трябвало да намерят баланс сред поддръжката на детето посредством авансово открити връзки и насърчаването на независимостта. Позволяването на децата да преживеят крах може да бъде скъпа опция за образование. Да знаем, че можем да преживеем неуспеха и по-късно да създадем друг избор идващия път, е значим урок. А в случай че им позволите да се оправят сами с спорове, това може да им помогне да изградят убеденост.
Често родителите се пробват да " избавят " младежите си от евентуално мъчителни обстановки. Някои възпитаници, които се борят с неналичието на мотивация, може да се нуждаят от естествено следствие, което да ги подтикне към по-отговорно държание. Не единствено слушайте, само че и чувайте детето си - значимо е да се въздържате от непотребни препоръки и обидни мнения. Често родителите се вършат, че слушат, без в действителност да вникват в това, което тяхното пораснало дете има да им каже.
6. Критикуването няма да помогне:
Обикновено, когато родителите се пробват да подтикват нестимулиран младеж, стартират нежно и рационално. Започват, като им изясняват какъв брой е значимо да се оправят добре на изпитите. Когато това не им направи усещане, им се припомня. И по този начин напомнянето се трансформира в мъмрене, до момента в който родителите не се разочароват, че никой не ги слуша. Често езикът им става все по-критичен в отчаянието им да ги убедят.
Но критикуването на младежи не прави работа. Не тъй като те не слушат - в действителност те записват всичко, което им се споделя. Тийнейджърите чуват какво им се приказва ясно и отчетливо. Разбират, че не съумяват да отговорят на упованията на своите родители, че ги разочароват, и това им се отразява тежко. А това нормално не води до позитивни резултати. Не критикувайте външността, облеклото или новата прическа на вашето дете. Ако желаете да изкажете мнението си, направете го, само че без да употребявате обидни квалификации и подбирайте деликатно думите си. Преди да критикувате, спомнете си времето, когато самите вие сте били на тази възраст - постоянно родителите не помнят, че и самите те са минали през пубертета и държанието им не е било по-различно, че даже и по-неприемливо. Понякога оказва помощ да се замислите за това, преди да сте прекомерно сурови с вашето пораснало дете или преди да решите, че няма излаз от обстановката.
7. Вярвайте в тях:
Да казвате на вашия младеж какъв брой е интелигентен и какъв брой огромен капацитет има може да е вашият метод да се опитате да го изградите като персона.
Тийнейджърите се нуждаят от това да се има вяра в тях тук и в този момент, а не в някаква бъдеща или идеализирана тяхна версия, която се оправя с живота. За да могат и те да повярват в себе си. И да намерят своята лична мотивация.
8. Не досаждайте:
Натякването по никакъв метод не държи младежа виновен и оставя казуса във ваши ръце. То разрешава на детето да се измъкне от отговорност. Натякването слага родителите в ролята на носители на власт и движеща мощ и основава онази противоположна динамичност, която е безполезна при възпитанието на юноши.
Натякването значи, че вие работите повече за вашия младеж, в сравнение с той за вас. А в случай че работите по-усилено, с цел да осигурите триумфа на вашето дете, в сравнение с то, нямате опция то да развие мотивацията, самоконтрола и вярата в себе си, нужни за реализиране на личното му бъдеще. Проявявайте интерес към приятелите на вашето дете, канете ги на посетители и даже пробвайте да поддържате връзка с техните родители, това би имало много позитивно влияние върху връзката с вашия наследник или щерка и ще ви разреши да прекарвате повече време дружно.
9. Не забравяйте, че за всичко си има време:
Твърде постоянно в нашите свръхконкурентни учебни системи множеството деца, които не се развиват със същото движение като останалите, са наричани неуспели. Опитайте се да не се поддавате на това. На някои младежи им е належащо малко повече време, с цел да израснат и да намерят своя дух, в сравнение с други, и това е обикновено.
Не всички младежи се развиват по един и същи график. Когато ги сравнявате и се увличате по съревнователното родителство, вие оказвате напън върху тях да се устремят към въображаемата крайна линия - като че ли те вечно ще бъдат оценени по това какво са правили на 16 години.
Повярвайте, че моментът, в който младежът ви ще блесне, ще пристигна. Междувременно най-хубавият метод, по който можете да помогнете за мотивирането на вашия младеж, е да изградите самочувствието му, да го подкрепите да развие саморегулация посредством отчетност и да му дадете време и благоприятни условия да откри пътя, който фактически желае да следва.
10: Покажете, че имате доверие на своето пораснало дете и го оставете да прави избори:
На тази възраст е значимо да насочвате детето си, само че и да го оставите да взима решения - като стартираме от това да избере какви облекла желае от магазина и стигнем до надалеч по-важни житейски избори. Намесвайте се единствено тогава, когато в действителност е неотложно.
Юношеството е една от най-трудните ни възрасти. Времето, в което всеки младеж преоткрива себе си, оформя се като персона, която желае да бъде, само че и в която желае другите да повярват. Това е и времето, в което има потребност от поддръжка и схващане в най-голяма степен. И най-важната задача на родителите в този интервал е може би да научат детето си да бъде независимо, отговорно и квалифицирано за провокациите на живота.
Този преход обаче не изключва и провокациите за психологичното здраве. Все отново започването на гимназиалното образование е значим стадий и е изцяло обикновено детето ви да изпитва безпокойствие.
Подобряването на самочувствието и увереността на вашия младеж нормално стартира с определяне на аргументите, заради които той може да се усеща зле със себе си. В някои случаи възприятията на юношите могат да бъдат директно свързани с интерпретацията на обещано събитие, като да вземем за пример " неприятен " първи ден, несполучлив изпит, не толкоз бързо основаване на другарства, колкото са очаквали, или разлъка. А като помогнете на детето си да разбере, че съвсем всеки има такива прекарвания в някакъв миг, то може да стартира да се усеща по-добре.
Как родителите могат да дадат опция на децата си да се развиват както в академично, по този начин и в прочувствено отношение?
1. Планирайте
Преди началото на образователната година можете да подготвите с вашия младеж календар, който да включва извънкласни действия, планове или обществени събития. Планът може да бъде календар на Гугъл.
Много учебни заведения не разрешават на учениците да имат достъп до смарт телефони по време на час. Но в случай че употребявате приложение, обсъдете по какъв начин ученикът възнамерява да записва дилемите за домашна работа в клас и по-късно да ги трансферира в приложението по-късно или обсъдете потреблението на книжен дневен ред или планшет вместо това.
Чрез обмисляне на графиците и установяване на упованията учениците могат да останат проведени, да оповестят авансово от каква помощ се нуждаят от родителите и да понижат стресиращите обстановки " в последния миг ".
2. Приоритет №1: Добър сън, здравословното хранене и деен живот:
Сънят е значим съставен елемент на психологичното здраве. Тийнейджърите на възраст сред 13 и 18 години би трябвало да спят най-малко по 8-10 часа всяка нощ.
Ограничаването на времето, прекарано пред екрана директно преди лягане, и премахването на телефоните и смарт устройствата от спалнята след лягане, са потребни стъпки за поощряване на здравословния сън.
3. Обсъждане на упованията и установяване на следствията:
Откритата връзка и съдействието сред родителите и децата са жизненоважни. Обсъдете упованията, като да вземем за пример представянето в учебно заведение, домашните отговорности, времето, прекарано на телефона или в игри, и държанието в обществените мрежи. Позволете на младежите да поемат отговорност, като сами дефинират следствията от неспазването на тези упования.
Проведете тези диалози авансово, най-добре преди формалното начало на образователната година, когато всички мислят разумно, вместо в отговор на случай, когато страстите могат да бъдат по-силно застъпени. Чрез предварителното установяване на реалистични последици дребните спорове могат да се вземат решение, без да ескалират, което води до по-хармонична домашна среда.
4. " Изключване " на тревогата:
Връщането в учебно заведение сигурно може да провокира тревога. Родителите могат да оказват помощ за облекчение на тези паники, като стартират контакт с учителите, споделят информация за паниките на детето си и построяват връзки сред своя тийн и подкрепящите го възрастни в учебната общественост.
5. Намиране на баланс сред поддръжка и самостоятелност:
Родителите би трябвало да намерят баланс сред поддръжката на детето посредством авансово открити връзки и насърчаването на независимостта. Позволяването на децата да преживеят крах може да бъде скъпа опция за образование. Да знаем, че можем да преживеем неуспеха и по-късно да създадем друг избор идващия път, е значим урок. А в случай че им позволите да се оправят сами с спорове, това може да им помогне да изградят убеденост.
Често родителите се пробват да " избавят " младежите си от евентуално мъчителни обстановки. Някои възпитаници, които се борят с неналичието на мотивация, може да се нуждаят от естествено следствие, което да ги подтикне към по-отговорно държание. Не единствено слушайте, само че и чувайте детето си - значимо е да се въздържате от непотребни препоръки и обидни мнения. Често родителите се вършат, че слушат, без в действителност да вникват в това, което тяхното пораснало дете има да им каже.
6. Критикуването няма да помогне:
Обикновено, когато родителите се пробват да подтикват нестимулиран младеж, стартират нежно и рационално. Започват, като им изясняват какъв брой е значимо да се оправят добре на изпитите. Когато това не им направи усещане, им се припомня. И по този начин напомнянето се трансформира в мъмрене, до момента в който родителите не се разочароват, че никой не ги слуша. Често езикът им става все по-критичен в отчаянието им да ги убедят.
Но критикуването на младежи не прави работа. Не тъй като те не слушат - в действителност те записват всичко, което им се споделя. Тийнейджърите чуват какво им се приказва ясно и отчетливо. Разбират, че не съумяват да отговорят на упованията на своите родители, че ги разочароват, и това им се отразява тежко. А това нормално не води до позитивни резултати. Не критикувайте външността, облеклото или новата прическа на вашето дете. Ако желаете да изкажете мнението си, направете го, само че без да употребявате обидни квалификации и подбирайте деликатно думите си. Преди да критикувате, спомнете си времето, когато самите вие сте били на тази възраст - постоянно родителите не помнят, че и самите те са минали през пубертета и държанието им не е било по-различно, че даже и по-неприемливо. Понякога оказва помощ да се замислите за това, преди да сте прекомерно сурови с вашето пораснало дете или преди да решите, че няма излаз от обстановката.
7. Вярвайте в тях:
Да казвате на вашия младеж какъв брой е интелигентен и какъв брой огромен капацитет има може да е вашият метод да се опитате да го изградите като персона.
Тийнейджърите се нуждаят от това да се има вяра в тях тук и в този момент, а не в някаква бъдеща или идеализирана тяхна версия, която се оправя с живота. За да могат и те да повярват в себе си. И да намерят своята лична мотивация.
8. Не досаждайте:
Натякването по никакъв метод не държи младежа виновен и оставя казуса във ваши ръце. То разрешава на детето да се измъкне от отговорност. Натякването слага родителите в ролята на носители на власт и движеща мощ и основава онази противоположна динамичност, която е безполезна при възпитанието на юноши.
Натякването значи, че вие работите повече за вашия младеж, в сравнение с той за вас. А в случай че работите по-усилено, с цел да осигурите триумфа на вашето дете, в сравнение с то, нямате опция то да развие мотивацията, самоконтрола и вярата в себе си, нужни за реализиране на личното му бъдеще. Проявявайте интерес към приятелите на вашето дете, канете ги на посетители и даже пробвайте да поддържате връзка с техните родители, това би имало много позитивно влияние върху връзката с вашия наследник или щерка и ще ви разреши да прекарвате повече време дружно.
9. Не забравяйте, че за всичко си има време:
Твърде постоянно в нашите свръхконкурентни учебни системи множеството деца, които не се развиват със същото движение като останалите, са наричани неуспели. Опитайте се да не се поддавате на това. На някои младежи им е належащо малко повече време, с цел да израснат и да намерят своя дух, в сравнение с други, и това е обикновено.
Не всички младежи се развиват по един и същи график. Когато ги сравнявате и се увличате по съревнователното родителство, вие оказвате напън върху тях да се устремят към въображаемата крайна линия - като че ли те вечно ще бъдат оценени по това какво са правили на 16 години.
Повярвайте, че моментът, в който младежът ви ще блесне, ще пристигна. Междувременно най-хубавият метод, по който можете да помогнете за мотивирането на вашия младеж, е да изградите самочувствието му, да го подкрепите да развие саморегулация посредством отчетност и да му дадете време и благоприятни условия да откри пътя, който фактически желае да следва.
10: Покажете, че имате доверие на своето пораснало дете и го оставете да прави избори:
На тази възраст е значимо да насочвате детето си, само че и да го оставите да взима решения - като стартираме от това да избере какви облекла желае от магазина и стигнем до надалеч по-важни житейски избори. Намесвайте се единствено тогава, когато в действителност е неотложно.
Юношеството е една от най-трудните ни възрасти. Времето, в което всеки младеж преоткрива себе си, оформя се като персона, която желае да бъде, само че и в която желае другите да повярват. Това е и времето, в което има потребност от поддръжка и схващане в най-голяма степен. И най-важната задача на родителите в този интервал е може би да научат детето си да бъде независимо, отговорно и квалифицирано за провокациите на живота.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ