„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“ около „епидемията на XXI век“
За тишината ще беседваме в този момент. Тя има доста измерения. Може да е благословия, само че и наказване. Ирина Илиева е секретар на организация, която сполучливо, въпреки и с дребни стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско съдружие „ Алцхаймер България “ споделя какво е деменцията и за какво е належащо хората с този проблем да не бъдат пренебрегнати, а признати.
Алцхаймер не е натурален развой при стареенето. Това е „ епидемията на XXI век “. Около 60 000 са случаи на заболяването у нас. Алцхаймер се утежнява с времето и е най-често срещаната форма на деменция, сред 60% и 80% от всички случаи, науката непрекъснато влага старания и средства за разкриване на лек и безапелационна предварителна защита против болестта.
Адекватната грижа оказва помощ на болните да останат по-дълго с нас
„ Нашата организация, в която са включени близки на наранени от болестта, е основана точно да разчупи тишината. Ние приказваме, викаме, караме се, с цел да бъдем чути. Успехите ни са дребни, само че имаме вяра, че в бъдеще ще стават от ден на ден. “
На 19 ноември в РЕМО „ Етър “ се организира образование на музейни експерти – чиновници и ръководители, по план „ Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция “, осъществен с финансовата поддръжка на The Headley Southeast Europe Cultural Heritage Fund.
В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „ боязън “, „ горест “, „ безизходност “. Но също по този начин „ приемане “.
Според Ирина Илиева обикновено е да доминират негативните страсти. Въпреки това организацията дава и друга позиция.
„ Опитваме се да покажем, че с подобаващото отношение и обкръжаваща среда има късмет болните да останат по-дълго с нас, че е допустимо закъснение на заболяването. “
Ирина, идната година желая да има танци
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно празненство. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „ Ирина, идната година желая да има и танци “. И тя отговяря – „ Да, идната година безусловно ще танцуваме “.
Хората с деменция се смеят
Ирина има вяра, че има светлина в тунела. При едно посещаване в Англия получава подарък – книга, разказваща по какъв начин се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се постоянно, само че твърди, че ръководещите на национално равнище са виждали и другото ѝ лице.
„ Понякога имам конфликти с тях и съм доста гневна. Но нашата общественост стана в действителност мощна и стартират да ни чуват. Ако не го вършат, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това би трябвало да си проличава във връзка с хората с деменция. “
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до смяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и медикаментите за понижаване развиването на болестта се реинбурсират. Ирина дефинира това като доста огромен триумф. Втората крачка е, че за първи път се основават групи за ранна деменция, както и групи за околните на хора с това заболяване. Тази естествена процедура в европейските страни последователно се постанова и у нас. България има представител в групата „ Алцхаймер Европа “, която концентрира напъните си към хора с ранна деменция.
„ По този метод участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме народен проект, защото това е публичен проблем, а освен на засегнатите фамилии. Неслучайно организираме образование в музей „ Етър “ на експерти от региона на културата, тъй като е належащо да се познава казуса и да се обезпечават условия за визити на хора с деменция. Физическото придвижване оказва помощ за умствена интензивност, което е предварителна защита от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развиване. “
Разбере ли казуса, българското общество приема болните с деменция
Българското общество, когато опознае казуса, е склонно да приема хората с деменция, това е усещането на Ирина Илиева. Тя обаче подчертава върху неналичието на задоволително готови фрагменти, които да поддържат фамилиите и образованията, като осъщественото в музей „ Етър “, са вярна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди 10 години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената съответна грижа дава резултат. През целия този интервал тя съумява да се обслужва с минимална помощ от различен. Развитието на болестта не стопира, само че е забавено в забележителна степен и чак в този момент се постанова някой да поеме цялостните грижи.
Алцхаймер не е натурален развой при стареенето. Това е „ епидемията на XXI век “. Около 60 000 са случаи на заболяването у нас. Алцхаймер се утежнява с времето и е най-често срещаната форма на деменция, сред 60% и 80% от всички случаи, науката непрекъснато влага старания и средства за разкриване на лек и безапелационна предварителна защита против болестта.
Адекватната грижа оказва помощ на болните да останат по-дълго с нас
„ Нашата организация, в която са включени близки на наранени от болестта, е основана точно да разчупи тишината. Ние приказваме, викаме, караме се, с цел да бъдем чути. Успехите ни са дребни, само че имаме вяра, че в бъдеще ще стават от ден на ден. “
На 19 ноември в РЕМО „ Етър “ се организира образование на музейни експерти – чиновници и ръководители, по план „ Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция “, осъществен с финансовата поддръжка на The Headley Southeast Europe Cultural Heritage Fund.
В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „ боязън “, „ горест “, „ безизходност “. Но също по този начин „ приемане “.
Според Ирина Илиева обикновено е да доминират негативните страсти. Въпреки това организацията дава и друга позиция.
„ Опитваме се да покажем, че с подобаващото отношение и обкръжаваща среда има късмет болните да останат по-дълго с нас, че е допустимо закъснение на заболяването. “
Ирина, идната година желая да има танци
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно празненство. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „ Ирина, идната година желая да има и танци “. И тя отговяря – „ Да, идната година безусловно ще танцуваме “.
Хората с деменция се смеят
Ирина има вяра, че има светлина в тунела. При едно посещаване в Англия получава подарък – книга, разказваща по какъв начин се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се постоянно, само че твърди, че ръководещите на национално равнище са виждали и другото ѝ лице.
„ Понякога имам конфликти с тях и съм доста гневна. Но нашата общественост стана в действителност мощна и стартират да ни чуват. Ако не го вършат, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това би трябвало да си проличава във връзка с хората с деменция. “
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до смяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и медикаментите за понижаване развиването на болестта се реинбурсират. Ирина дефинира това като доста огромен триумф. Втората крачка е, че за първи път се основават групи за ранна деменция, както и групи за околните на хора с това заболяване. Тази естествена процедура в европейските страни последователно се постанова и у нас. България има представител в групата „ Алцхаймер Европа “, която концентрира напъните си към хора с ранна деменция.
„ По този метод участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме народен проект, защото това е публичен проблем, а освен на засегнатите фамилии. Неслучайно организираме образование в музей „ Етър “ на експерти от региона на културата, тъй като е належащо да се познава казуса и да се обезпечават условия за визити на хора с деменция. Физическото придвижване оказва помощ за умствена интензивност, което е предварителна защита от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развиване. “
Разбере ли казуса, българското общество приема болните с деменция
Българското общество, когато опознае казуса, е склонно да приема хората с деменция, това е усещането на Ирина Илиева. Тя обаче подчертава върху неналичието на задоволително готови фрагменти, които да поддържат фамилиите и образованията, като осъщественото в музей „ Етър “, са вярна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди 10 години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената съответна грижа дава резултат. През целия този интервал тя съумява да се обслужва с минимална помощ от различен. Развитието на болестта не стопира, само че е забавено в забележителна степен и чак в този момент се постанова някой да поеме цялостните грижи.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ