Българската икономика изостава по отношение на дигитализацията от другите европейски страни
За тези 18 месеца успяхме да влезем в 16 стопански бранша, да работим с повече от 10 браншови организации и над 100 български предприятия, в които да проучваме опцията и сегашната обстановка предвид на предизвикването, наречено цифрова промяна.
Това сподели ръководителят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев по време на заключителна конференция по план " Готови за цифрова промяна ", сбъднат в интервала от 1 декември 2021 година до 30 юни 2023 година от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), финансиран от Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ".
Този план и тази самодейност е едно продължение на над 15-годишите старания на БСК да усъвършенства обстановката с пазара на труда, да увеличи конкурентоспособността на българските компании и равнището на компетенциите на служащите и чиновниците.
По думите му има големи провокации пред българската стопанска система и още по-големи пред пазара на труда. Новите технологии изискват нови умения, а от време на време и понижаване броя на работната мощ, тъй като в огромна степен те заместват човешкия труд. Но технологиите би трябвало да бъдат ръководени и това може да се прави единствено от хора.
" На нас ни се желае при тази промяна да не оставим хората на улицата, а те да останат част от трудовия развой ", съобщи Митрев.
Според него демографията в България не дава мотиви за огромен оптимизъм, че ще има младежи, които ще влязат в индустриалния развой и ще са ангажирани с това да прибавят стойност. По думите му новите технологии са нещото, което може би ще помогне при неналичието на квалифицирани фрагменти – да останем съответни на това, което ни следва.
" На процедура тази мярка е част от създаването на обща рамка на цифровите умения в България, да можем да подготвим работната мощ за това, което към този момент ни се случва – цифровата промяна ", разяснява зам.-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова.
Тя си спомни, че когато са почнали работа по тази съответна мярка преди 2 години, не са имали никакви подозрения какъв брой настояща ще е тя, само че никой не си е представял, че ще е 10 пъти по-актуална през днешния ден.
По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов това е огромен план, обхванал 16 стопански бранша – пъстри и разнообразни, което е породило някои проблеми, защото всеки бранш има своята специфичност. Проектът е обхванал над 104 предприятия и над 800 респонденти.
" Създадохме стандарти за подготвеност, основани на нашите изследвания и на европейската рамка, валидирахме ги и ги внедрихме в практиката на предприятията. Те касаят 87 основни за секторите длъжности и специалности ", показа Томов.
Той добави, че в 2 стопански бранша са опитали и са основали модели на обществено партньорство сред бизнеса и синдикатите – млекопреработването и преработката на плодове и зеленчуци.
Също по този начин са създали, предвид на валидността на плана, платформа за оценка на характерни цифрови умения, като са оценили уменията на към 516 заети лица.
Разработили са и електронна платформа за образованието, която съдържа 36 електронни курса в региона на характерни за тези специалности и длъжности цифрови умения. През нея са минали пилотно образование към 700 индивида.
" По отношение на секторните разбори обърнахме изключително внимание на провокациите, равнището на софтуерното развиване, равнището на дигитализацията, пречките и усложненията. Приложихме модерни принадлежности, тъй че тези разбори са извънредно скъпи за бранша, за предприятията и за институциите ", уточни Томов.
Според анализите 80 на 100 от предприятията изостават от дигитализацията, има обилни разлики във връзка с зрелостта на технологиите сред другите браншове, разлика има и във връзка с собствеността – интернационалните компании са доста по-напред в този развой. Българските предприятия не възнамеряват стратегически цифровата промяна, немалка част от интервюираните показват, че сега това не е приоритет.
" Разработването на електронните принадлежности за оценка беше огромно предизвикателство, като се ориентирахме към 2 инструмента. Единият е за самокритика, а вторият стъпва на оценка, като съдържа 2 детайла – оценяване на обща базова подготвеност и свободноизбираем от 20 разнообразни компетентности ", изясни Томов.
По думите му обстановката с уменията е , че всеки трети от изследваните лица има криво-ляво равнище на базови умения. Около 70 на 100 от заемащите основни позиции не покриват изискваното равнище на подготвеност. Около 22-30 на 100 от изследваните лица покриват ниско равнище на притежаване на цифрови умения.
Според Томов, с цел да бъдеш резистентен на пазара на труда, би трябвало да има изпреварващо образование. Около 30 на 100 от работната мощ е застрашена от изпадане от пазара на труда.
Той акцентира, че цифровото разслоение е реалност и то не е единствено в България, като оказва доста съществено влияние върху качеството на живот на хората.
" Българската стопанска система изостава във връзка с дигитализацията от другите европейски страни. Особено внимание би трябвало да се обърне и на дребните и междинните предприятия. Образованието също би трябвало да се отвори към бъдещето. Работодателите би трябвало да трансформират напълно метода си в образованията ", уточни Томов.
По думите му приказваме за Индустрия 4.0, а Индустрия 5.0 чука на вратата. Тя не е опция, а естествено продължение. Няма да изчезнат работни места, ще се появят нови, само че с нови качества на умения. Според Томов в Индустрия 5.0 на индивида не се гледа като на разход, а на инвестиция за компанията. Той заключи, че бъдещето се взема решение в сегашното.
" Дадохме си сметка, че образованието не е просто една дума, а развой. Имахме огромни компликации да преодолеем страха в личния състав, само че в развиването на плана успяхме да го създадем и най-после те се включиха с огромен възторг ", показа опита си с плана финансовият шеф на " Папас олио " Цветелина Пенева.
Според нея елементарно се преодолява първичният боязън от новите технологии, в случай че работодателите имат верния метод и обяснят на служащите, че това не е опасност за тях.
Габриела Чифличка, общоприет секретар на " Аплиа България " – Сдружение на производителите на домашен електроуреди в България, моли за по-бързо стартиране на платформата с образованията, тъй като има доста предприятия, които желаят да се включат и я чакат с неспокойствие.
" Това, което за нас имаше най-голяма добавена стойност, б яха анализите и оценката. Видяхме дефицити освен в административните звена на фирмите, само че и при младежите, защото се оказа, че нямат задълбочени умения ", описа Аглика Адамова, началник на " Човешки запаси " в най-голямата верига заведения за хранене в България – " Happy ".
Това сподели ръководителят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев по време на заключителна конференция по план " Готови за цифрова промяна ", сбъднат в интервала от 1 декември 2021 година до 30 юни 2023 година от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), финансиран от Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ".
Този план и тази самодейност е едно продължение на над 15-годишите старания на БСК да усъвършенства обстановката с пазара на труда, да увеличи конкурентоспособността на българските компании и равнището на компетенциите на служащите и чиновниците.
По думите му има големи провокации пред българската стопанска система и още по-големи пред пазара на труда. Новите технологии изискват нови умения, а от време на време и понижаване броя на работната мощ, тъй като в огромна степен те заместват човешкия труд. Но технологиите би трябвало да бъдат ръководени и това може да се прави единствено от хора.
" На нас ни се желае при тази промяна да не оставим хората на улицата, а те да останат част от трудовия развой ", съобщи Митрев.
Според него демографията в България не дава мотиви за огромен оптимизъм, че ще има младежи, които ще влязат в индустриалния развой и ще са ангажирани с това да прибавят стойност. По думите му новите технологии са нещото, което може би ще помогне при неналичието на квалифицирани фрагменти – да останем съответни на това, което ни следва.
" На процедура тази мярка е част от създаването на обща рамка на цифровите умения в България, да можем да подготвим работната мощ за това, което към този момент ни се случва – цифровата промяна ", разяснява зам.-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова.
Тя си спомни, че когато са почнали работа по тази съответна мярка преди 2 години, не са имали никакви подозрения какъв брой настояща ще е тя, само че никой не си е представял, че ще е 10 пъти по-актуална през днешния ден.
По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов това е огромен план, обхванал 16 стопански бранша – пъстри и разнообразни, което е породило някои проблеми, защото всеки бранш има своята специфичност. Проектът е обхванал над 104 предприятия и над 800 респонденти.
" Създадохме стандарти за подготвеност, основани на нашите изследвания и на европейската рамка, валидирахме ги и ги внедрихме в практиката на предприятията. Те касаят 87 основни за секторите длъжности и специалности ", показа Томов.
Той добави, че в 2 стопански бранша са опитали и са основали модели на обществено партньорство сред бизнеса и синдикатите – млекопреработването и преработката на плодове и зеленчуци.
Също по този начин са създали, предвид на валидността на плана, платформа за оценка на характерни цифрови умения, като са оценили уменията на към 516 заети лица.
Разработили са и електронна платформа за образованието, която съдържа 36 електронни курса в региона на характерни за тези специалности и длъжности цифрови умения. През нея са минали пилотно образование към 700 индивида.
" По отношение на секторните разбори обърнахме изключително внимание на провокациите, равнището на софтуерното развиване, равнището на дигитализацията, пречките и усложненията. Приложихме модерни принадлежности, тъй че тези разбори са извънредно скъпи за бранша, за предприятията и за институциите ", уточни Томов.
Според анализите 80 на 100 от предприятията изостават от дигитализацията, има обилни разлики във връзка с зрелостта на технологиите сред другите браншове, разлика има и във връзка с собствеността – интернационалните компании са доста по-напред в този развой. Българските предприятия не възнамеряват стратегически цифровата промяна, немалка част от интервюираните показват, че сега това не е приоритет.
" Разработването на електронните принадлежности за оценка беше огромно предизвикателство, като се ориентирахме към 2 инструмента. Единият е за самокритика, а вторият стъпва на оценка, като съдържа 2 детайла – оценяване на обща базова подготвеност и свободноизбираем от 20 разнообразни компетентности ", изясни Томов.
По думите му обстановката с уменията е , че всеки трети от изследваните лица има криво-ляво равнище на базови умения. Около 70 на 100 от заемащите основни позиции не покриват изискваното равнище на подготвеност. Около 22-30 на 100 от изследваните лица покриват ниско равнище на притежаване на цифрови умения.
Според Томов, с цел да бъдеш резистентен на пазара на труда, би трябвало да има изпреварващо образование. Около 30 на 100 от работната мощ е застрашена от изпадане от пазара на труда.
Той акцентира, че цифровото разслоение е реалност и то не е единствено в България, като оказва доста съществено влияние върху качеството на живот на хората.
" Българската стопанска система изостава във връзка с дигитализацията от другите европейски страни. Особено внимание би трябвало да се обърне и на дребните и междинните предприятия. Образованието също би трябвало да се отвори към бъдещето. Работодателите би трябвало да трансформират напълно метода си в образованията ", уточни Томов.
По думите му приказваме за Индустрия 4.0, а Индустрия 5.0 чука на вратата. Тя не е опция, а естествено продължение. Няма да изчезнат работни места, ще се появят нови, само че с нови качества на умения. Според Томов в Индустрия 5.0 на индивида не се гледа като на разход, а на инвестиция за компанията. Той заключи, че бъдещето се взема решение в сегашното.
" Дадохме си сметка, че образованието не е просто една дума, а развой. Имахме огромни компликации да преодолеем страха в личния състав, само че в развиването на плана успяхме да го създадем и най-после те се включиха с огромен възторг ", показа опита си с плана финансовият шеф на " Папас олио " Цветелина Пенева.
Според нея елементарно се преодолява първичният боязън от новите технологии, в случай че работодателите имат верния метод и обяснят на служащите, че това не е опасност за тях.
Габриела Чифличка, общоприет секретар на " Аплиа България " – Сдружение на производителите на домашен електроуреди в България, моли за по-бързо стартиране на платформата с образованията, тъй като има доста предприятия, които желаят да се включат и я чакат с неспокойствие.
" Това, което за нас имаше най-голяма добавена стойност, б яха анализите и оценката. Видяхме дефицити освен в административните звена на фирмите, само че и при младежите, защото се оказа, че нямат задълбочени умения ", описа Аглика Адамова, началник на " Човешки запаси " в най-голямата верига заведения за хранене в България – " Happy ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ