Спортни хроники: Да оцелееш на Титаник и да спечелиш олимпийска титла
За тази история си заслужава да бъде сниман филм. Ще има покруса, драма, боен екшън и спорт, а основният воин ще бъде американския тенисист Ричард Норис Уилямс.
Той е роден на 29 януари 1891 година в Женева (Швейцария) в доста заможно семейство и се счита, че е потомък на един от Бащите-основатели на Съединените щати Бенджамин Франклин.
Момчето пораства в отлични условия, учи в частно учебно заведение, след което е признат в Харвард. Говори няколко езика и се отличава с богата обща просвета.
Започва да играе тенис на 12-годишна възраст под управлението на татко си и с него пътува по света, участвайки в разнообразни шампионати. Едно пътешестване за съревнование обаче се трансформира в същинска драма за него.
21-годишният Ричард и татко му вземат решение да се придвижат до Америка за присъединяване в съревнование на борда на Титаник. Купуват си билети първа класа и чакат незабравимо странствуване.
Когато се появяват първите сигнали, че бедата е близо, тенисистът не обръща съвсем никакво внимание. Отива до бара и умерено си поръчва пиво, защото е един от хората, които са уверени, че модерният транспортен съд няма по какъв начин да потъне.
Когато обаче обстановката става сериозна, на избавителните лодки качват единствено дамите и децата. А заможните пасажери от първа класа, измежду които тенисистът и татко му, остават на борда.
В опит да оцелеят мнозина взимат безразсъдни решения, а спортистът не се поколебава да скочи в ледените води. По знамение той съумява да се вкопчи в лодка, отнесена встрани от вълните. Тя обаче към момента е привързана с въжета към кораба. 30 късметлии, измежду които Ричард, съумяват да я отвържат и всичко, което би трябвало да създадат, е да чакат спасението.
По някакво знамение петият помощник-капитан Харолд Лоу, който е в лодка номер 14, ги вижда и им оказва подпомагане.
„ Не бях доста дълго под водата, защото незабавно смъкнах палтото си поради тежестта му. Събух и обувките си. На 20-ина метра от кораба видях нещо да се носи по водата. Заплувах до такава степен и открих, че е лодка. Увиснах на нея и по-късно се повиших на борда. С мен се оказаха още към 30 души. Оцеляха 11. Другите умряха от мраз “, спомня си съдбовната нощ тенисистът.
Бащата на Ричард обаче няма неговия шанс и умира в нещастието.
Атлетът оцелява, само че провалите му са доста. Крайниците му са мощно измръзнали, а лекарите от кораба Карпатия, който пръв идва на помощ на оживелите от Титаник, имат намерение да ампутират краката му. В полуживо положение обаче Уилямс изрично отхвърля и съумява да повлияе на медиците да не извършат интервенцията.
Тенисистът стартира да се раздвижва в опит да усъвършенства кръвообръщението си, а когато корабът с оживелите идва в Америка, към този момент се движи много решително. След възобновяване спортистът стартира да тренира, само че никой не храни огромни очаквания, че ще продължи кариерата си.
Ричард обаче освен съумява да се завърне триумфално, само че и остава в историята на американския тенис, печелейки шампионата на Съединени американски щати два пъти (1914, 1916). Заедно с американските си съотборници печели Купа „ Дейвис “ (1925, 1926) и става капитан на янките.
Уилямс реализира най-големия си триумф на двойки, триумфирайки на Уимбълдън през 1920 година в тандем с Чък Гарланд. Участва и в Олимпийските игри в Париж през 1924 година и взима злато при смесените двойки с Хейзъл Хочкис-Уайтмен.
На 44 години той взема решение да приключи професионалната си кариера.
Участва и в Първата международна война, а за подвизите си е награден с Военен кръст и Орден на Почетния легион. Отива си на 77-годишна възраст от белодробен емфизем.
