Днес Отдаваме Чест На Св. Евстратий Чудотворец. Ето Какво Гласят Поверията!
За своето примирение и благост бил обичан от всички. Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо, с изключение на една власеница и една овча кожа, на която спял. Нямал дори лична килия или място, което да назова свое, тъй като нормално спял където се случело, и то по малко. Отците казвали за него, че от деня на пострижението си не бил лягал да спи с протегнати нозе, в никакъв случай, в продължение на цели седемдесет и пет години подвижнически живот не лягал да спи на лявата си страна.
Когато преподобните отци Григорий и Василий умряли, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме ръководството на манастира.
Но не щеш ли Лъв Арменец, човек с име на звяр, се вдигнал срещу цар Михаил, изгонил го от царството и нелегално превзел царския жезъл. Той се опитал още веднъж да разпали сякаш угасналото иконоборчество, заради което православните напускали домовете си и обителите и се криели от преследването на царя. По съвета на преподобния Иоаникий Велики напуснал обителта и блаженият Евстратий, който се скитал по планини и пустини, до момента в който нечестивият цар не бил погубен.
След гибелта му, когато светата Църква още веднъж се украсила с икони и почнали отново да им се покланят, дружно с другите отци, които се завърнали по обителите си, се завърнал в Авгаровия манастир и блаженият Евстратий. Той траял да се подвизава старателно и да се труди дружно с братята. Молитвата не слизала от устата му. Даже по време на свещенодействие, когато се намирал в светия олтар, безкрай мълвял в себе си: " Господи, помилуй! "
Направил и доста чудеса, които свидетелствали по неоспорим метод за богоугодността на живота му. А когато пристигнало време да напусне света, събрал братята и им споделил:
- Настъпи времето на моето отшествие, по тази причина апелирам ви, обичани мои рожби, да пазите преданията, които получихте, като знаете, че богатствата на този живот отминават бързо. Те са краткотрайни, до момента в който богатствата на бъдещия живот - безконечни. Старайте се и вие да влезете в цифрата на спасяващите се.
Като споделил това, той се помолил, осенил ги с кръстния знак, вдигнал очи към небето и промълвил:
- В Твои ръце, Господи, предавам духа си!
С тези думи се упокоил в Господа. На деветдесет и пет години минал във безконечния живот и бил присъединен към лика на преподобните.
2. Св. страдалец Полиевкт боец, Мелетински († 295 г.)
Когато преподобните отци Григорий и Василий умряли, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме ръководството на манастира.
Но не щеш ли Лъв Арменец, човек с име на звяр, се вдигнал срещу цар Михаил, изгонил го от царството и нелегално превзел царския жезъл. Той се опитал още веднъж да разпали сякаш угасналото иконоборчество, заради което православните напускали домовете си и обителите и се криели от преследването на царя. По съвета на преподобния Иоаникий Велики напуснал обителта и блаженият Евстратий, който се скитал по планини и пустини, до момента в който нечестивият цар не бил погубен.
След гибелта му, когато светата Църква още веднъж се украсила с икони и почнали отново да им се покланят, дружно с другите отци, които се завърнали по обителите си, се завърнал в Авгаровия манастир и блаженият Евстратий. Той траял да се подвизава старателно и да се труди дружно с братята. Молитвата не слизала от устата му. Даже по време на свещенодействие, когато се намирал в светия олтар, безкрай мълвял в себе си: " Господи, помилуй! "
Направил и доста чудеса, които свидетелствали по неоспорим метод за богоугодността на живота му. А когато пристигнало време да напусне света, събрал братята и им споделил:
- Настъпи времето на моето отшествие, по тази причина апелирам ви, обичани мои рожби, да пазите преданията, които получихте, като знаете, че богатствата на този живот отминават бързо. Те са краткотрайни, до момента в който богатствата на бъдещия живот - безконечни. Старайте се и вие да влезете в цифрата на спасяващите се.
Като споделил това, той се помолил, осенил ги с кръстния знак, вдигнал очи към небето и промълвил:
- В Твои ръце, Господи, предавам духа си!
С тези думи се упокоил в Господа. На деветдесет и пет години минал във безконечния живот и бил присъединен към лика на преподобните.
2. Св. страдалец Полиевкт боец, Мелетински († 295 г.)
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ