За суверенността на българския лев разказва пред ФОКУС историкът и

За суверенността на българския лев споделя пред ФОКУС историкът и академични учител доцент доктор Видин Сукарев.

Каква е историята на българския лев?

Българският лев се появява през 1880 година, когато със закон се утвърждава името му. В началото левът ни е железен. Първите монети се секат през 1881 година до началото на 50-те години, а от 1885 година се появяват и банкнотите. Монетиге се изсичат на разнообразни места в чужбина. Банкноти се печатат и в България, и в чужбина.

Българският монетен двор е основан едвам през 1951 година. Левът е постоянна валута главно във времето на неговото основаване, когато има особено законодателство в това отношение. Но дълго време в страната ни циркулират и други парични единици. Източна Румелия, т.е. Пловдив, се причислява по-късно към лв.. Първоначално левът е привързан с френския франк и през другите години е приравняван към златния, към сребърния стандарт. Тогава е било допустимо да се изплати не целия му номинал. Българска народна банка е подсигурила, че единствено 1/3 от номинала може да се обезпечи в скъп метал - злато или сребро. Това продължава до Балканските войни, след което има краткотрайна стабилизация, само че тя продължава напълно малко.

България е хвърлена в Първата международна война и в същото време стартират инфлационни процеси на обезценяване на лв.. Те са общи за цяла Европа, даже за целия свят. Между двете Световни войни левът е мощно обезценен спрямо това, което е било преди Първата, и изключително преди Балканските войни. Смята се, че 15-16 пъти се обезценява левът. След това се печатат и нови разнообразни излъчвания, появяват се банкноти с доста по-висока от преди номинална стойност - по 100, по 200 лв., стига се даже до банкнота от 5000 лв.. Страната ни страда от разнообразни икономически проблеми, които последователно се преодоляват, само че пък стартира Втората международна война и по-късно историята се повтаря.

От Освобождението до Балканската война България съвсем не е била суверенна страна. Тя става такава през 1908 година, като суверенитетът е приет дефинитивно през 1909-а.

Т.е. суверенният български лев не е бил в огромна част от този интервал единица на суверенна българска страна. 

Под какви въздействия и зависимости е попадал българският лев през годините?

До Балканските войни левът ни е бил обвързван номинално с френския франк.  Обменял се е едно към едно. След това към този момент България развива своята финансова система, заимствайки я от тази на Франция, която по това време е водачът в банковото дело и в отпущането на интернационалните заеми. България е слаба страна в стопанско отношение и значително стопанската система, финансите се скрепват от интернационалните заеми, главната част от които са от френски банки. Това е първата взаимозависимост на българския лев.

С Балканските войни ситуацията се трансформира. През Първата международна война, Франция става към този момент става наш неприятел, а след това и съперник.

По-късно стопански страната ни изпада според от другия лагер, от Германия. Но директна взаимозависимост сред лв. и марката както през войната, по този начин и по-късно, и през Втората международна война, въобще няма.

Но българската стопанска система доста тясно се обвързва с немската, най-много поради износа на тютюн и други земеделски артикули и първични материали.

След Втората международна война, с установяването на комунистическия режим, първостепенно значение има рублата и левът ни е привързан с нея. Като курс той се оформя почти едно към едно с рублата. Минава много време, обвързвано с превъзмогването на инфлационни процеси, икономически дейности и политики.

Средната възраст българи помнят българския лев от времето на социализма, който е признат с паричната промяна от 1962 година Преди това има още две парични промени – от 1947 година и от 1952 година Те главно са свързани с замяна на банкнотите, на монетите, тъй като в същото време България към този момент е провъзгласена за република. Монархията е отхвърлена и паричните единици са форма и знак на суверенитет. Върху тях са изписани държавните знаци, които показват този суверенитет.

Но по-скоро задачата е да се приберат непотребните пари от популацията и да се унищожават благосъстоянията на тези, които ги имат във финансови средства. Това става със специфични ограничения, свързани с обмяната. Докато през 1962 година също има обмяна 10 към 1, само че по-скоро задачата е да се избегнат следващите икономически усложнения, които страната изпитва. Това е един много ловък опит за прикриване на нестабилната финансова обстановка, издаване на банкрут, защото по същото време има доста съществени икономически проблеми, които са преодолени със заеми от Съветския съюз. Тези заеми са разследване на това, че огромна част от българския златен запас отпътува за Москва.

Тези левчета, които множеството от нас, живели от 60-те години нататък помнят, това е тяхната история. Тогавашната власт отхвърляше да съществува такова нещо като инфлация, само че инфлацията е реалност, въпреки и по-слабо осезаема. Всички икономически историци и изследвания върху това време го установяват.

След демокрацията България усеща големи земетресения, една хиперинфлация. След рухването на еднопартийното ръководство, и с началото на демократичните промени, пазарната стопанска система довежда до развихряне на инфлационни процеси. Отново стартират да се печатат банкноти и с по-висок номинал поради тези инфлационни процеси, и поради това, че още веднъж се сменят националните знаци по отношение на Конституцията и с рухването на управителната роля на Комунистическата партия.

Най-големият потрес за България е във времето, когато на всички места другаде има настъпило утешение. Но ние в България нямаме този шанс. Това е така наречен " Виденова зима “ - от 1996-1997 година. Това е време на хиперинфлация, която България в никакъв случай не е виждала в цялата си история до тогава. Дори инфлационните процеси през Първата и през Втората международна война са били свързани с повишаване от порядъка на 15-16, само че не повече. Докато по време на " Виденовата зима " левът в действителност се обезценява извънредно доста. В един миг един $ се разменя против 3 000 лв..

Тепърва ще се схваща какво тъкмо се е случило тогава с страната ни, тъй като това е била една местна българска икономическа рецесия. Навсякъде в близост не е имало никакви икономически проблеми. Счита се, че по-скоро може би е ималоо някакви инфилтрации, някаква интервенция. Но тава ще стане ясно когато излязат документи. Все още малко време е минало.

Всъщност тези проблеми катализираха и политически промени, и стопански. Скоро по-късно левът се обвързва с немската марка, вкарва се паричен съвет, по този начин нареченият Валутен ръб, както е по-известен. И от този момент в действителност българският лев е обвързван с немската марка.

От по кое време левът ни е обвързван с еврото?

От 1999 година, когато беше въведено еврото, има закрепен курс на лв. по отношение на еврото. Така че ние в доста връзки сме в Еврозоната надалеч отпреди да настъпят сегашните събития и оживление. Например, в пазара на недвижими парцели доста от дълго време еврото е водещата валутна единица, както и за покупко-продажби на вътрешния пазар.

Нашият лев е скъп, тъй като исторически той е част от нашата политика, от нашата стопанска история, символизира суверенитета и държавно-политическото развиване на страната България.

Но това не значи, че в този момент, когато се отказахме от лв., нещо ще се промени в това отношение.

България ще продължи да бъде суверенна страна , още повече, че левът не ни е донесъм през годините някакви директни изгоди, твърди историкът.

Той даде образец с Гърция, страна, която е доста близка и исторически, и културно до нас. Благодарение на това, че одобри еврото в миналото, тя беше избавена от сериозен банкрут и доста тежки разтърсвания. Гърците постоянно са били по-хитри, по-тарикати от нас и има доста какво да се получим от тях.