Невероятна легенда за войник от Битолско, сражавал се за три държави
За султан, крал и цар воювал на няколко фронта мъж от битолското село Добрушево в Македония. Съдбата и географското състояние изправили боеца даже срещу личния му брат, а след края на земните му дни, които траяли 88 години, внуци и правнуци му вдигнали монумент, в който като във войнишка брошура са изписани заслугите му за три армии по време на Балканските и Първата международна войни, написа в. Монитор.
Петко Лисковски се родил през 1882 година на територията на тогавашната Османска империя. Още през 1910 го записали за боец на султана, а през 1912 година го мобилизирали на фронта в Първата балканска война. Петко воювал като турски войник, само че Съюзническите сили победили и бил демобилизиран.
Когато избухнала Първата международна война, Добрушево към този момент било под сръбска власт и когато тръбата за общ брой засвирила, дали на Петко сръбска униформа и го хвърлили да се бие против българите.
В Добрушево и до през днешния ден описват като легенда същинската история за това по какъв начин в българския окоп се оказал родният му брат и двамата се гледали през мерниците на пушките си. Когато разбрали, че са на един патрон разстояние, единият се подал от окопа и попитал "Брате, дома дали сите се живи? ". Другият не си бил ходил и той хабер нямал от село, само че с цел да утеши брат си, го надвикал: "Сите са арни! ".
Това би трябвало да е била последната им среща. За Петко войните и животът траяли, а брат му попаднал в австро-унгарски плен и умрял някъде в пленнически лагер.
Две години траяла службата на Петко за сръбския крал. През 1916 отново му сменили униформата. И освен униформата. Всеки път когато го мобилизирали, му сменяли и името - при турците бил Лисковски, при сърбите Лисковчич, а в българската армия го записали Лисков.
До края на войната през 1918 Петко викал "Ура! " за българския цар. На паметника му са поставени четири фотоси - с турски войнишки фес, с гръцки калпак и българска фуражка, а четвъртата - настояща преди да се спомине.
Войникът с доста господари доживял до напреднала възраст и се споминал в Югославия през 1970 година. В наши дни потомците му - внуци Христо, Кръсте и Мишко, и правнуците, които живеят в Швеция, решили да му създадат монумент, който да помни за невероятната орис на техния дядо.
Но воинският път на Петко Лисковски не завършил нито с края на войните, нито със гибелта му. През 2017 година Петко за първи път бил записан в редиците на... македонската войска.
На 99-ата годишнина от Деня на примирието, ознаменувал края на Първата международна война във френската община Коломбел в Долна Нормандия разкрили монумент в Градината на мира, като в него вписали имената бойци от четири общини: Штанхайм - Германия, Коломбел - Франция, Корнака – Нигер, и Новаци - Македония с семействата на 33 македонци, взели участие в пробива на Македонския фронт. Така в листата попаднало и името на Петко Лисковски, а този път над семейството му било изчукано и македонското знаме.
Петко Лисковски се родил през 1882 година на територията на тогавашната Османска империя. Още през 1910 го записали за боец на султана, а през 1912 година го мобилизирали на фронта в Първата балканска война. Петко воювал като турски войник, само че Съюзническите сили победили и бил демобилизиран.
Когато избухнала Първата международна война, Добрушево към този момент било под сръбска власт и когато тръбата за общ брой засвирила, дали на Петко сръбска униформа и го хвърлили да се бие против българите.
В Добрушево и до през днешния ден описват като легенда същинската история за това по какъв начин в българския окоп се оказал родният му брат и двамата се гледали през мерниците на пушките си. Когато разбрали, че са на един патрон разстояние, единият се подал от окопа и попитал "Брате, дома дали сите се живи? ". Другият не си бил ходил и той хабер нямал от село, само че с цел да утеши брат си, го надвикал: "Сите са арни! ".
Това би трябвало да е била последната им среща. За Петко войните и животът траяли, а брат му попаднал в австро-унгарски плен и умрял някъде в пленнически лагер.
Две години траяла службата на Петко за сръбския крал. През 1916 отново му сменили униформата. И освен униформата. Всеки път когато го мобилизирали, му сменяли и името - при турците бил Лисковски, при сърбите Лисковчич, а в българската армия го записали Лисков.
До края на войната през 1918 Петко викал "Ура! " за българския цар. На паметника му са поставени четири фотоси - с турски войнишки фес, с гръцки калпак и българска фуражка, а четвъртата - настояща преди да се спомине.
Войникът с доста господари доживял до напреднала възраст и се споминал в Югославия през 1970 година. В наши дни потомците му - внуци Христо, Кръсте и Мишко, и правнуците, които живеят в Швеция, решили да му създадат монумент, който да помни за невероятната орис на техния дядо.
Но воинският път на Петко Лисковски не завършил нито с края на войните, нито със гибелта му. През 2017 година Петко за първи път бил записан в редиците на... македонската войска.
На 99-ата годишнина от Деня на примирието, ознаменувал края на Първата международна война във френската община Коломбел в Долна Нормандия разкрили монумент в Градината на мира, като в него вписали имената бойци от четири общини: Штанхайм - Германия, Коломбел - Франция, Корнака – Нигер, и Новаци - Македония с семействата на 33 македонци, взели участие в пробива на Македонския фронт. Така в листата попаднало и името на Петко Лисковски, а този път над семейството му било изчукано и македонското знаме.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ