Китайско чудо за два дни
За срещата в София се разбра преди година в Будапеща, само че държавното управление е трябвало да се потруди много, с цел да я организира тъкмо след края на председателството
© Reuters Още по тематиката
Европейски Съюз е угрижен поради китайските вложения на Балканите
Пекин влага половината от средствата си в Европа в страни отвън Европейски Съюз, което тормози Брюксел
2 юли 2018
Как Българската банка за развиване се изгуби в рекламата
Без креативна концепция и с огромен медиен бюджет институцията влага в тв представянето си като хазаин на интернационален конгрес
1 юли 2018
Китай позволява непознати вложения в 15 бранша
Напрегнатите търговски връзки със Съединени американски щати карат Пекин да търси други възможности
1 юли 2018
Надеждата тунел под Шипка
Регионът към Габрово към момента е без бърза връзка с Южна България и София и това продължава да тежи
30 юни 2018
Пловдив в очакване на китайското кацане
Договорът за концесията на летище Пловдив с китайската HNA Airport Group ще се подпише при започване на юни
11 май 2018
Един пояс, веднъж, доста проблеми
Китайските упоритости за световно въздействие се ускоряват, само че реализирането им ще отнеме известно време
26 май 2017
България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си
Страната изложи цялостен куп планове за концесии или публично-частно партньорство с присъединяване на азиатски вложители. Интерес към този момент има единствено към един
25 ное 2015 Сезонът, в който ще се приказва за китайски вложения, още веднъж е пристигнал. Напоследък всяка година има една-две седмици, в които интензивно по медиите се появяват информации за грандиозни обещания от Пекин, както и за фамозни планове, които китайски компании желаят да вършат в България.
Тази седмица със срещата на върха 16+1 (страните от Източна Европа и Китай) в София, за която дойде китайският министър председател, ще има следващата доза огромни обещания и подписани съглашения.
Най-голямата вяра за такава инвестиция все още е летище Пловдив (виж спомагателния текст), а най-фантастичното заричане - АЕЦ " Белене ". Появиха се и постоянните фантазии за инфраструктура - тунелът под Шипка, пътят Русе - Велико Търново и постоянно обещаваната автомагистрала " Черно море ".
Към множеството такива вести е редно да се подхожда с голяма доза песимизъм - дотук всички китайски вложения се свеждат до една купена софтуерна компания, малко земеделие и минимално присъединяване в затворения към този момент цех на " Грейт уол ". Но самият факт, че срещата ще се организира в този момент, е ненапълно неочакван и много индикативен за климата на връзките сред Европейски Съюз и Китай.
Изненадващата дипломатическа победа
Само допреди няколко месеца от Китай идваха клюки, че идната среща във формата 16+1 ще бъде отсрочена. Според специалиста по връзките на Европейски Съюз с Китай Франсоа Годмон, от Европейския съвет за външна политика, тази информация е била подхранвана от високите равнища на китайското държавно управление. " Пекин беше явно отчаян от резултатите от този формат - срещи един път годишно. Мисля, че това беше отговор на разочарованието в самите страни сътрудници, които чакаха повече вложения вследствие на срещите ", изяснява Годмон. Той не крие изненадата си от насрочването на срещата, която се пада малко преди огромния конгрес Европейски Съюз - Китай на 29 юни.
Дипломатически източници показаха, че българската страна се е активизирала съществено, с цел да успее да реализира планувания конгрес. Срещата беше оповестена още предходната година по време на срещата в Будапеща, без да бъде закрепена съответна дата. Това, че форумът е в първата половина на годината, незабавно след председателството, е някаква победа за София, счита Годмон. Ползвайки инерцията от ръководенето на Съвета на Европейски Съюз, София ще бъде хазаин както на китайския министър председател Ли Къцян, по този начин и на държавни ръководители от цяла Централна и Източна Европа.
16 минус 11
Форматът 16+1 е основан през 2012 година, като сплотява много разнородни страни - от Балтика до Черно море, както и 11 страни в Европейски Съюз и 5 отвън съюза. Той беше вписан като част от общата самодейност за " Един пояс, веднъж " - фантазията на Пекин за възкръсване на тогавашния път на коприната и свързване по суша с Европа през Азия.
България се включи в него с последователно възходящ възторг. Лишена от огромни западни вложения, София искаше да притегля такива от втората по величина стопанска система в света. Оказа се, че това не е изключително елементарно. По време на срещата в Суджоу през 2015 година българското държавно управление изсипа един звук инфраструктурни планове на масата, от които нито един не беше развъртян. Една от главните аргументи е, че доста от тях нямат необикновен стопански смисъл или са прекомерно дребни за Китай, а въпреки това, китайските компании би трябвало да се борят за тях на спортен принцип. " Голямата вълна на интерес беше 2012-2013 година Винаги сме казвали, че желаеме спортни процедури, само че идва китайска компания, която споделя, че е построила 12 хиляди км автомагистрали и не вижда смисъл да се явява на търг ", изяснява източник, виждал се няколко пъти с вложителите от Изток.
Това изяснява и за какво главните до момента вложения от страна на Китай са в страните от Западните Балкани, които до неотдавна не подлежаха на същите правила за поръчки, на каквито членките на Европейски Съюз. Единственият огромен план, влизащ на територията на съюза - линията Белград - Будапеща, се е натъкнал на спънки съгласно немския център за проучване на Китай MERICS - поради регулаторна инспекция от страна на Европейска комисия. Проектът е финансиран с държавно обезпечен китайски заем за двете страни, като съгласно маджарски медии цената му е пораснала до над 3.5 милиарда $.
Българските очаквания
Затова и сегашните огромни обещания на министъра на районното развиване Николай Нанков за сключване на съглашение за интерес към тунела под Шипка и пътя Русе - Велико Търново, би трябвало да бъдат одобрявани с сдържаност. Интересът не значи ангажимент, а позицията на българското държавно управление остава, че нито един подобен план няма да се случи с държавна гаранция, изясни пред " Капитал " вицепремиерът Томислав Дончев.
" Ние нямаме потребност да взимаме назаем китайско финансиране, като даваме държавна гаранция. Имаме задоволително други способи да се финансираме по-евтино, в случай че решим ", изясни Дончев. Той отхвърли и опцията да се направи и квазидържавна гаранция през съглашение, при което китайците получават дадена права на концесия и получават % от таксите от бъдещата тол-система.
Тази позиция има много общо с всички останали страни - членки на Европейски Съюз, във формата. Китайските компании оферират най-вече заемно финансиране от китайски банки против закрепен лихвен %, като правят цялото строителство и даже внасят служащи. Този формат е мъчно допустим - както за строителите в съответната страна, по този начин и за ръководството, споделя и Франсоа Годмон. " Повечето вложения пристигнаха в страните, които не са членки на Европейски Съюз, поради неналичието на правила. В другите страни няма доста интерес към китайски заеми поради пазарните лихви. " Той показва, че защото Западните Балкани неотдавна са били задължени да ползват европравилата при поръчки, е допустимо да сме стигнали пика на китайските инфраструктурни вложения тук.
Това апропо се чака да спъне и очакванията за възобновление на АЕЦ " Белене ". Каквото и да приказват китайските вложители, твърдата (засега) позиция на кабинета, че няма да дава държавни гаранции за плана, го вършат неосъществим за осъществяване с изключение на като някакъв тип подарък от Пекин. А досегашната история на връзките е посочила, че Китай не прави дарове.
Прагматичните разделители на Европа
Ако се огледа статистиката, се вижда ясно, че районът продължава да се радва най-вече на думи вместо на каузи. Той е прекомерно дребна част от европейския стокооборот с Китай (под 12% от вноса и под 5% от износа - виж графиката). По отношение на вложенията като се изключи Унгария, Сърбия и ненапълно Босна останалите страни не се радват на прекомерно забележими такива. Ако се има вяра на MERICS, които са събирали голямо количество национални бази данни, за интервала 2000 - 2016 година общите вложения на Китай в Европейски Съюз са за над 100 милиарда евро. От това общите вложения в района са малко над 10%.
Това в действителност е елементарно обяснимо. " Китайците са надълбоко прагматични ", изяснява Годмон. Същото удостоверява и българка, която от години води договаряния с китайски компании за вложения в най-различни области. Основните неща, които те търсят в Европа, са технологии, достъп до европейския и трети пазари, марки, постоянна и предвидима рамка и политическо въздействие. Много малко от тези неща могат да бъдат обезпечени от страните от ЦИЕ. Затова и главният интерес на Пекин остава ориентиран на Запад - към Германия, Франция, Италия и Англия.
Именно тук идва евентуалният проблем с форума в София. В момента върви триалог сред Европейска комисия, Европейският съвет и европарламента за нова инструкция за непознатите вложения, която има особено за цел да ограничи евентуалните китайски придобивания в " основни за сигурността " браншове. Както уточни Жан-Клод Юнкер предходната година: " Когато непозната компания желае да купи европейско пристанище, енергийна инфраструктура или отбранителна компания, да сме сигурни, че всичко е транспарантно. " Причината е страхът на водещите стопански системи, че китайските компании крадат (със или без знанието на своето правителство) технологии и информация, както и фактът че Китай продължава да държи затворени за външни вложения редица свои браншове.
Ако форумът във София излезе с позиция по някой от тези въпроси, това ще бъде голям гаф. Той ще удостовери това, което преди месец сподели немският еврокомисар Гюнтер Йотингер - че форматът 16+1 има за цел да разделя Европа.
От държавното управление оповестиха, че са поканили немския канцлер Ангела Меркел и еврокомисията, само че нито една от двете предложения няма да бъде почетена. Комисията ще прати относително ниско равнище служител, а немският канцлер не е съобщил, че ще участва. Самият Ли Къцян ще отиде на крайници при Меркел след наличието си в София, стана ясно от изявление на китайското външно министерство.
Зад тези придвижвания стои разгарящата се комерсиална война със Съединени американски щати. Тя е извънредно сериозна опасност за Пекин и го тласка към Европа, счита Годмон. " Те доста желаят да разделят Европа и Съединени американски щати ", напомня той. Това може да докара до някои умерени отстъпки от китайска страна, въпреки че Европейски Съюз сега няма доста ефикасни лостове, с които да накара втвърдяващия властта си Ху Дзинтао да вземе поради настояванията й.
България ще взе участие като хазаин в част от тази световна игра, само че едва ли ще получи нуклеарна централа или тунел като подарък. Към момента даже завършването на първата огромна китайска инвестиция - тази в летище Пловдив - би изглеждало като триумф.
© Reuters Още по тематиката
Европейски Съюз е угрижен поради китайските вложения на Балканите
Пекин влага половината от средствата си в Европа в страни отвън Европейски Съюз, което тормози Брюксел
2 юли 2018
Как Българската банка за развиване се изгуби в рекламата
Без креативна концепция и с огромен медиен бюджет институцията влага в тв представянето си като хазаин на интернационален конгрес
1 юли 2018
Китай позволява непознати вложения в 15 бранша
Напрегнатите търговски връзки със Съединени американски щати карат Пекин да търси други възможности
1 юли 2018
Надеждата тунел под Шипка
Регионът към Габрово към момента е без бърза връзка с Южна България и София и това продължава да тежи
30 юни 2018
Пловдив в очакване на китайското кацане
Договорът за концесията на летище Пловдив с китайската HNA Airport Group ще се подпише при започване на юни
11 май 2018
Един пояс, веднъж, доста проблеми
Китайските упоритости за световно въздействие се ускоряват, само че реализирането им ще отнеме известно време
26 май 2017
България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си
Страната изложи цялостен куп планове за концесии или публично-частно партньорство с присъединяване на азиатски вложители. Интерес към този момент има единствено към един
25 ное 2015 Сезонът, в който ще се приказва за китайски вложения, още веднъж е пристигнал. Напоследък всяка година има една-две седмици, в които интензивно по медиите се появяват информации за грандиозни обещания от Пекин, както и за фамозни планове, които китайски компании желаят да вършат в България.
Тази седмица със срещата на върха 16+1 (страните от Източна Европа и Китай) в София, за която дойде китайският министър председател, ще има следващата доза огромни обещания и подписани съглашения.
Най-голямата вяра за такава инвестиция все още е летище Пловдив (виж спомагателния текст), а най-фантастичното заричане - АЕЦ " Белене ". Появиха се и постоянните фантазии за инфраструктура - тунелът под Шипка, пътят Русе - Велико Търново и постоянно обещаваната автомагистрала " Черно море ".
Към множеството такива вести е редно да се подхожда с голяма доза песимизъм - дотук всички китайски вложения се свеждат до една купена софтуерна компания, малко земеделие и минимално присъединяване в затворения към този момент цех на " Грейт уол ". Но самият факт, че срещата ще се организира в този момент, е ненапълно неочакван и много индикативен за климата на връзките сред Европейски Съюз и Китай.
Изненадващата дипломатическа победа
Само допреди няколко месеца от Китай идваха клюки, че идната среща във формата 16+1 ще бъде отсрочена. Според специалиста по връзките на Европейски Съюз с Китай Франсоа Годмон, от Европейския съвет за външна политика, тази информация е била подхранвана от високите равнища на китайското държавно управление. " Пекин беше явно отчаян от резултатите от този формат - срещи един път годишно. Мисля, че това беше отговор на разочарованието в самите страни сътрудници, които чакаха повече вложения вследствие на срещите ", изяснява Годмон. Той не крие изненадата си от насрочването на срещата, която се пада малко преди огромния конгрес Европейски Съюз - Китай на 29 юни.
Дипломатически източници показаха, че българската страна се е активизирала съществено, с цел да успее да реализира планувания конгрес. Срещата беше оповестена още предходната година по време на срещата в Будапеща, без да бъде закрепена съответна дата. Това, че форумът е в първата половина на годината, незабавно след председателството, е някаква победа за София, счита Годмон. Ползвайки инерцията от ръководенето на Съвета на Европейски Съюз, София ще бъде хазаин както на китайския министър председател Ли Къцян, по този начин и на държавни ръководители от цяла Централна и Източна Европа.
16 минус 11
Форматът 16+1 е основан през 2012 година, като сплотява много разнородни страни - от Балтика до Черно море, както и 11 страни в Европейски Съюз и 5 отвън съюза. Той беше вписан като част от общата самодейност за " Един пояс, веднъж " - фантазията на Пекин за възкръсване на тогавашния път на коприната и свързване по суша с Европа през Азия.
България се включи в него с последователно възходящ възторг. Лишена от огромни западни вложения, София искаше да притегля такива от втората по величина стопанска система в света. Оказа се, че това не е изключително елементарно. По време на срещата в Суджоу през 2015 година българското държавно управление изсипа един звук инфраструктурни планове на масата, от които нито един не беше развъртян. Една от главните аргументи е, че доста от тях нямат необикновен стопански смисъл или са прекомерно дребни за Китай, а въпреки това, китайските компании би трябвало да се борят за тях на спортен принцип. " Голямата вълна на интерес беше 2012-2013 година Винаги сме казвали, че желаеме спортни процедури, само че идва китайска компания, която споделя, че е построила 12 хиляди км автомагистрали и не вижда смисъл да се явява на търг ", изяснява източник, виждал се няколко пъти с вложителите от Изток.
Това изяснява и за какво главните до момента вложения от страна на Китай са в страните от Западните Балкани, които до неотдавна не подлежаха на същите правила за поръчки, на каквито членките на Европейски Съюз. Единственият огромен план, влизащ на територията на съюза - линията Белград - Будапеща, се е натъкнал на спънки съгласно немския център за проучване на Китай MERICS - поради регулаторна инспекция от страна на Европейска комисия. Проектът е финансиран с държавно обезпечен китайски заем за двете страни, като съгласно маджарски медии цената му е пораснала до над 3.5 милиарда $.
Българските очаквания
Затова и сегашните огромни обещания на министъра на районното развиване Николай Нанков за сключване на съглашение за интерес към тунела под Шипка и пътя Русе - Велико Търново, би трябвало да бъдат одобрявани с сдържаност. Интересът не значи ангажимент, а позицията на българското държавно управление остава, че нито един подобен план няма да се случи с държавна гаранция, изясни пред " Капитал " вицепремиерът Томислав Дончев.
" Ние нямаме потребност да взимаме назаем китайско финансиране, като даваме държавна гаранция. Имаме задоволително други способи да се финансираме по-евтино, в случай че решим ", изясни Дончев. Той отхвърли и опцията да се направи и квазидържавна гаранция през съглашение, при което китайците получават дадена права на концесия и получават % от таксите от бъдещата тол-система.
Тази позиция има много общо с всички останали страни - членки на Европейски Съюз, във формата. Китайските компании оферират най-вече заемно финансиране от китайски банки против закрепен лихвен %, като правят цялото строителство и даже внасят служащи. Този формат е мъчно допустим - както за строителите в съответната страна, по този начин и за ръководството, споделя и Франсоа Годмон. " Повечето вложения пристигнаха в страните, които не са членки на Европейски Съюз, поради неналичието на правила. В другите страни няма доста интерес към китайски заеми поради пазарните лихви. " Той показва, че защото Западните Балкани неотдавна са били задължени да ползват европравилата при поръчки, е допустимо да сме стигнали пика на китайските инфраструктурни вложения тук.
Това апропо се чака да спъне и очакванията за възобновление на АЕЦ " Белене ". Каквото и да приказват китайските вложители, твърдата (засега) позиция на кабинета, че няма да дава държавни гаранции за плана, го вършат неосъществим за осъществяване с изключение на като някакъв тип подарък от Пекин. А досегашната история на връзките е посочила, че Китай не прави дарове.
Прагматичните разделители на Европа
Ако се огледа статистиката, се вижда ясно, че районът продължава да се радва най-вече на думи вместо на каузи. Той е прекомерно дребна част от европейския стокооборот с Китай (под 12% от вноса и под 5% от износа - виж графиката). По отношение на вложенията като се изключи Унгария, Сърбия и ненапълно Босна останалите страни не се радват на прекомерно забележими такива. Ако се има вяра на MERICS, които са събирали голямо количество национални бази данни, за интервала 2000 - 2016 година общите вложения на Китай в Европейски Съюз са за над 100 милиарда евро. От това общите вложения в района са малко над 10%.
Това в действителност е елементарно обяснимо. " Китайците са надълбоко прагматични ", изяснява Годмон. Същото удостоверява и българка, която от години води договаряния с китайски компании за вложения в най-различни области. Основните неща, които те търсят в Европа, са технологии, достъп до европейския и трети пазари, марки, постоянна и предвидима рамка и политическо въздействие. Много малко от тези неща могат да бъдат обезпечени от страните от ЦИЕ. Затова и главният интерес на Пекин остава ориентиран на Запад - към Германия, Франция, Италия и Англия.
Именно тук идва евентуалният проблем с форума в София. В момента върви триалог сред Европейска комисия, Европейският съвет и европарламента за нова инструкция за непознатите вложения, която има особено за цел да ограничи евентуалните китайски придобивания в " основни за сигурността " браншове. Както уточни Жан-Клод Юнкер предходната година: " Когато непозната компания желае да купи европейско пристанище, енергийна инфраструктура или отбранителна компания, да сме сигурни, че всичко е транспарантно. " Причината е страхът на водещите стопански системи, че китайските компании крадат (със или без знанието на своето правителство) технологии и информация, както и фактът че Китай продължава да държи затворени за външни вложения редица свои браншове.
Ако форумът във София излезе с позиция по някой от тези въпроси, това ще бъде голям гаф. Той ще удостовери това, което преди месец сподели немският еврокомисар Гюнтер Йотингер - че форматът 16+1 има за цел да разделя Европа.
От държавното управление оповестиха, че са поканили немския канцлер Ангела Меркел и еврокомисията, само че нито една от двете предложения няма да бъде почетена. Комисията ще прати относително ниско равнище служител, а немският канцлер не е съобщил, че ще участва. Самият Ли Къцян ще отиде на крайници при Меркел след наличието си в София, стана ясно от изявление на китайското външно министерство.
Зад тези придвижвания стои разгарящата се комерсиална война със Съединени американски щати. Тя е извънредно сериозна опасност за Пекин и го тласка към Европа, счита Годмон. " Те доста желаят да разделят Европа и Съединени американски щати ", напомня той. Това може да докара до някои умерени отстъпки от китайска страна, въпреки че Европейски Съюз сега няма доста ефикасни лостове, с които да накара втвърдяващия властта си Ху Дзинтао да вземе поради настояванията й.
България ще взе участие като хазаин в част от тази световна игра, само че едва ли ще получи нуклеарна централа или тунел като подарък. Към момента даже завършването на първата огромна китайска инвестиция - тази в летище Пловдив - би изглеждало като триумф.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ