За сравнение, средно в ЕС делът на работещите с удължено

За съпоставяне, приблизително в Европейски Съюз делът на работещите с удължено време доближава 6,6% през предходната година. Тази група включва чиновници, които всекидневно са на работното си място най-малко по 49 часа на седмица.

Тенденцията в Съюза е към понижаване на изключителния труд – през 2014 година той е обхващал 9,8% от заетите, през 2019 година – 8,4%, а през 2023 година – 7,1%.

 

Най-много часове отвън общоприетото работно време през 2024 година са отработили гърците (12,4%), следвани от кипърците (10%) и французите (9,9%). Освен България, в дъното на класацията са Латвия (1%) и Литва (1,4%).

 

Съществена е разликата сред самонаетите и наетите на трудов контракт – 27,5% от независимо заетите работят над 49 часа, против едвам 3,4% при наетите.

 

По специалности най-често дълги часове се регистрират при квалифицираните служащи в земеделието, горското и рибното стопанство (26,2%) и при мениджърите (21,1%), показва Евростат.

 

Въпреки че формалните данни на Евростат сочат, че българите работят минимум изключително в целия Европейски Съюз, тези числа може да се окажат надълбоко подвеждащи. Големият въпрос е дали статистиката въобще регистрира работата в сивия бранш – процедура, която е необятно публикувана у нас.

Хиляди чиновници в хотелиерството, ресторантьорството, строителството и селското стопанство постоянно поемат спомагателни часове труд без контракт и без публично отчитане.

 

Това значи, че действителният размер на изключителния труд може да е в пъти по-голям от регистрираното. Така България на хартия наподобява като страната с минимум претрупани служащи, до момента в който в реалност мнозина не престават да бъдат експлоатирани в сивата стопанска система.