Барометър: Одобрението в правителството остава устойчиво
За съпоставяне през август утвърждението към работата на Министерски съвет е било 42%. Показателите се резервират устойчиви с лека наклонност за покачване.
Това демонстрират резултатите от регулярното телефонно експресно изследване на организация „ Барометър България “ в интервала 14-18 декември 2017. Въпросът, заложен на интервюираните, е „ Одобрявате ли работата на държавното управление през шестте месеца на ръководството му? “.
45% от запитаните през декември изричат отрицание, като през август процентът на отрицание е бил 48%. 12% са без мнение през декември, при 10% при изследването от месец август.
Като цяло, доверието в работата на българското държавно управление леко се покачва. Неодобрението към него понижава са сметка на гласоподавателите, които не показват мнение дали утвърждават или не работата на кабинета.
През декември министър-председателят и заместниците му резервират равнищата на утвърждение по отношение на август съвсем без смяна.
Министър-председателят Бойко Борисов резервира позицията си с най-голям рейтинг измежду представителите на кабинета с резистентен % на утвърждение 35%. Като втора рейтингова политическа фигура обичайно се откроява вицепремиерът Красимир Каракачанов. Доверието към него нараства с 2%, а към вицепремиера Екатерина Захариева - с 1%. 32% от интервюираните имат доверие в работата на Каракачанов, а 26% - в Захариева.
Вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев са одобрявани надлежно от 12 и 27%. Резултатите от отговорите на интервюираните на въпроса „ Ако изборите за Народно заседание се организират в този момент, за кого бихте дали своят вот? “ демонстрират, че в сегашния миг четири обединения биха минали 4-процентната преграда за влизане в Народното събрание. Ако изборите бяха през днешния ден, за ГЕРБ биха дали своят вот 26,2%, за Българска социалистическа партия, 20,2%, за Оперативна програма -5,9%, за Движение за права и свободи – 4,6%, Воля – 1,6%. За други партии биха дали своят вот 7,1%, а 8,3% декларират, че не поддържат никого. Твърдо няма да гласоподават 26,1% от интервюираните. ГЕРБ резервират позициите си на водеща политическа мощ, като разликата с втората групировка Българска социалистическа партия е 6%. Трета политическа мощ е обединението Обединени патриоти, като след нея се подрежда Движение за права и свободи. При по този начин изразените от респондентите настройки за гласоподаване на парламентарни избори партия Воля остава под бариерата за влизане в Народното събрание.
Моментната картина към декември 2017 за настройките на гласоподаване за парламент прилича отразеното при проучването на „ Барометър България “ в средата на месец май. Тогава интервюираните още веднъж биха излъчили единствено четири партии в Народното събрание, като първа политическа мощ би била ГЕРБ, втора – Българска социалистическа партия, Обединени патриоти и последна – Движение за права и свободи. Нагласите на българските гласоподаватели в интервала след парламентарните избори от март 2017 и съставянето на държавно управление (май 2017) до в този момент наподобяват устойчиви във връзка с заявените настройки за гласувани и доверието в кабинета „ Борисов “ 3.
Обявеният от опозицията избор на съмнение, който следва през януари 2018 година, чисто математически не би могъл да бъде сполучлив предвид на разпределението на броя депутати в Четиридесет и четвъртото национално заседание. Ако се случи минималната възможност да падне държавното управление и да има нови избори, то по по този начин дадените поръчки от интервюираните български гласоподаватели, обстановката с разпределението на силите в идващ парламент би била много идентична с актуалната. Данните сочат, че гласоподавателите на партиите в ръководството стоят зад своите желания от последните избори. Това е и базата в електоралните настройки, осигуряваща непоклатимост на държавната коалиция ГЕРБ - Обединени патриоти.
Това демонстрират резултатите от регулярното телефонно експресно изследване на организация „ Барометър България “ в интервала 14-18 декември 2017. Въпросът, заложен на интервюираните, е „ Одобрявате ли работата на държавното управление през шестте месеца на ръководството му? “.
45% от запитаните през декември изричат отрицание, като през август процентът на отрицание е бил 48%. 12% са без мнение през декември, при 10% при изследването от месец август.
Като цяло, доверието в работата на българското държавно управление леко се покачва. Неодобрението към него понижава са сметка на гласоподавателите, които не показват мнение дали утвърждават или не работата на кабинета.
През декември министър-председателят и заместниците му резервират равнищата на утвърждение по отношение на август съвсем без смяна.
Министър-председателят Бойко Борисов резервира позицията си с най-голям рейтинг измежду представителите на кабинета с резистентен % на утвърждение 35%. Като втора рейтингова политическа фигура обичайно се откроява вицепремиерът Красимир Каракачанов. Доверието към него нараства с 2%, а към вицепремиера Екатерина Захариева - с 1%. 32% от интервюираните имат доверие в работата на Каракачанов, а 26% - в Захариева.
Вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев са одобрявани надлежно от 12 и 27%. Резултатите от отговорите на интервюираните на въпроса „ Ако изборите за Народно заседание се организират в този момент, за кого бихте дали своят вот? “ демонстрират, че в сегашния миг четири обединения биха минали 4-процентната преграда за влизане в Народното събрание. Ако изборите бяха през днешния ден, за ГЕРБ биха дали своят вот 26,2%, за Българска социалистическа партия, 20,2%, за Оперативна програма -5,9%, за Движение за права и свободи – 4,6%, Воля – 1,6%. За други партии биха дали своят вот 7,1%, а 8,3% декларират, че не поддържат никого. Твърдо няма да гласоподават 26,1% от интервюираните. ГЕРБ резервират позициите си на водеща политическа мощ, като разликата с втората групировка Българска социалистическа партия е 6%. Трета политическа мощ е обединението Обединени патриоти, като след нея се подрежда Движение за права и свободи. При по този начин изразените от респондентите настройки за гласоподаване на парламентарни избори партия Воля остава под бариерата за влизане в Народното събрание.
Моментната картина към декември 2017 за настройките на гласоподаване за парламент прилича отразеното при проучването на „ Барометър България “ в средата на месец май. Тогава интервюираните още веднъж биха излъчили единствено четири партии в Народното събрание, като първа политическа мощ би била ГЕРБ, втора – Българска социалистическа партия, Обединени патриоти и последна – Движение за права и свободи. Нагласите на българските гласоподаватели в интервала след парламентарните избори от март 2017 и съставянето на държавно управление (май 2017) до в този момент наподобяват устойчиви във връзка с заявените настройки за гласувани и доверието в кабинета „ Борисов “ 3.
Обявеният от опозицията избор на съмнение, който следва през януари 2018 година, чисто математически не би могъл да бъде сполучлив предвид на разпределението на броя депутати в Четиридесет и четвъртото национално заседание. Ако се случи минималната възможност да падне държавното управление и да има нови избори, то по по този начин дадените поръчки от интервюираните български гласоподаватели, обстановката с разпределението на силите в идващ парламент би била много идентична с актуалната. Данните сочат, че гласоподавателите на партиите в ръководството стоят зад своите желания от последните избори. Това е и базата в електоралните настройки, осигуряваща непоклатимост на държавната коалиция ГЕРБ - Обединени патриоти.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ