Ето какво усеща човек, когато умира
За гибелта и за това, което следва след нея са писани доста книги, изказани са доста отзиви и са направени не малко изследвания. И въпреки всичко никой не може да каже с тъкмо какво усеща умиращият човек или какво се случва след гибелта с него. Най-вероятно с всеки е друго, не се знае.
Едно обаче е общото и то е, че всеки се опасява до известна степен от гибелта. Американски откриватели са открили, че даже откакто сърцето спре, индивидът продължава да бъде в схващане и да усеща какво се случва с тялото му и към самия него. Все отново знаем, че за час на гибелта се дефинира оня, в който сърцето спре, защото кръвта стопира да стига до мозъка и това забавя активността му. Истината е, че гибелта на невронните връзки може да отнеме няколко часа след прекъсване на сърцето. И през това време човек усеща, тъй като мозъчната кора работи постепенно. Това може да изясни и за какво хората, претърпели клинична гибел могат да опишат какво се е случило с тях или да кажат какво са чули да си приказват лекарите. Те схващат какво става към тях, само че не могат да реагират по никакъв метод с тялото си.
За да схванат какво усещат умиращите хора, учените са разпитали хора, претърпели клинична гибел. Благодарение на тях са открити 7 неща , които могат да се изпитат или случат. Това са страха, виждане на облици на фамилията, виждане на ярка светлина, облици на гонене, облици на растения или животни, мемоари за събития, които са се случили скоро на индивида, чувство за дежа вю.
Емоциите при всеки са разнообразни. Някои споделят, че изпитват боязън, други – мир и успокоение. Някои били обхванати от ярка светлина, други видели лъвове и тигри. Ако усещали по какъв начин се отделят от тялото си, други видели своите умряли близки. Според учените това зависи от опитът, който човек имал през виталния си път.
Според откривателите гибелта не боли. Малко преди да почине умиращият човек може да се оплаква от проблеми със съня, дишането или отмалялост. Симптомите отслабвали колкото по-близо отивал човек до гибелта. При извършено изследване за мислите на здравите и умиращите хора, се оказало, че умиращите не се опасяват толкоз от гибелта, колкото здравите. Първите мислят по-скоро за постигнатото в живота, за религията, за смисъла на живота, за фамилията си, а не за гибелта. Това не може да се каже за здравите, чиито думи във връзка с гибелта били по-негативни и тревожни.
Едно обаче е общото и то е, че всеки се опасява до известна степен от гибелта. Американски откриватели са открили, че даже откакто сърцето спре, индивидът продължава да бъде в схващане и да усеща какво се случва с тялото му и към самия него. Все отново знаем, че за час на гибелта се дефинира оня, в който сърцето спре, защото кръвта стопира да стига до мозъка и това забавя активността му. Истината е, че гибелта на невронните връзки може да отнеме няколко часа след прекъсване на сърцето. И през това време човек усеща, тъй като мозъчната кора работи постепенно. Това може да изясни и за какво хората, претърпели клинична гибел могат да опишат какво се е случило с тях или да кажат какво са чули да си приказват лекарите. Те схващат какво става към тях, само че не могат да реагират по никакъв метод с тялото си.
За да схванат какво усещат умиращите хора, учените са разпитали хора, претърпели клинична гибел. Благодарение на тях са открити 7 неща , които могат да се изпитат или случат. Това са страха, виждане на облици на фамилията, виждане на ярка светлина, облици на гонене, облици на растения или животни, мемоари за събития, които са се случили скоро на индивида, чувство за дежа вю.
Емоциите при всеки са разнообразни. Някои споделят, че изпитват боязън, други – мир и успокоение. Някои били обхванати от ярка светлина, други видели лъвове и тигри. Ако усещали по какъв начин се отделят от тялото си, други видели своите умряли близки. Според учените това зависи от опитът, който човек имал през виталния си път.
Според откривателите гибелта не боли. Малко преди да почине умиращият човек може да се оплаква от проблеми със съня, дишането или отмалялост. Симптомите отслабвали колкото по-близо отивал човек до гибелта. При извършено изследване за мислите на здравите и умиращите хора, се оказало, че умиращите не се опасяват толкоз от гибелта, колкото здравите. Първите мислят по-скоро за постигнатото в живота, за религията, за смисъла на живота, за фамилията си, а не за гибелта. Това не може да се каже за здравите, чиито думи във връзка с гибелта били по-негативни и тревожни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ