За служебен министър-председател президентът да назначава измежду „председателя на Народното

За длъжностен министър-председател президентът да назначава всред „ ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправителя на Българска национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител “.

Това взеха решение депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „ за “, трима „ срещу “ и без „ въздържал се “.

Вчера министърът на правораздаването Атанас Славов съобщи, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което упорстват от кръга лица да бъде изключен ръководителят на съда.

Преди началото на съвещанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ изясни, че консенсусът се оформя към импортирания текст сред първо и второ четене, тъй че ще бъде подложено на гласоподаване това, което е препоръчано.

„ Относно ръководителя на Върховен касационен съд и ръководителя и заместник-председателя Сметната палата – към сегашния миг няма решение те да бъдат изключени от листата ", съобщи Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния спор са декларирали, че употребяват гръцкия образец за това решение, защото то по-скоро ускорява събитието, че служебният кабинет не би трябвало да бъде партийно привързан и няма политически мандат.

Депутатите гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание (НС) се организират не по-късно от един месец след приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно събрание, взеха решение още депутатите.

Снимка: БГНЕС