За сложните исторически и политически отношения на Северна Македония с

За комплицираните исторически и политически връзки на Северна Македония с нейните съседи, в това число и България, става дума в обширното есе от Арсим Зеколи, оповестено от Македонската редакция на "Дойче веле ". В началото на есето става дума за несъответното пояснение на събития от историята и за несъответното отношение на Северна Македония към някои от прилежащите ѝ страни:

„ В рамките на публичната полемика, закононарушенията, осъществени от български, турски, албански или гръцки сили бяха и си остават почти в еднообразно съответствие. Това обаче не може да се каже за надалеч по-многобройните закононарушения, осъществени от сърби, които попадат в историческите текстове, само че изцяло отсъстват (или са сведени до записка под черта) от просветителната, политическата, медийната и културната полемика в Македония. Социалистическа, демократична или Северна – няма значение. Това противоречие участва и в странната, натрапчива нужда да се свърже България с фашизма, “ написа създателят и отбелязва, че същото важи и за Албания, до момента в който във връзка с Сърбия такова нещо няма или съвсем няма: „ Скандално се подценява фактът, че по време на Втората международна война в България и в Албания не е имало концентрационни лагери, до момента в който на територията на Югославия е имало десетки и десетки. “

Масовата просвета на ненавист към съседите

Арсим Зеколи признава, че в началото е отдавал това деформиране на комунизма и на цензурата. После се замислил за какво македонците имат толкоз доста хули и обидни изрази за българите ( “азиатци “, "татари "), за гърците, турците и албанците, само че във връзка с Сърбия и сърбите напълно липсва „ целият този репертоар от унизителна имена, хули и насмешки “.

Според Зеколи, повода за това отношение, както на публично, по този начин и на ежедневно ниво, може да се открие в един афоризъм от Волтер: „ Ако желаете да разберете кой господства над вас, пробвайте се да разберете кого не трябва да критикувате. “

По-нататък в есето си Зеколи написа за обичайна взаимозависимост на систематичните политици в Скопие от формален Белград. Според него, тази взаимозависимост е част от културата на клиентелизма и от метода, по който е функционирала системата в някогашната СФРЮ. Откъде обаче произтича всеобщата просвета на ненавист против една част от съседите, която се е трансформирала в нрав и поддръжник на идентичността? На този въпрос създателят дава отговор по този начин: „ Откритата ненавист не се основа на възприятието за предимство, достоверност и автономия по отношение на българите. Тя по-скоро произтича от надълбоко вкорененото възприятие на непълноценност и позор от личната угодливост по отношение на Белград. Това възприятие се проектира отрицателно върху други народи като отплата за личната уязвимост. В това отношение омразата към съседите на запад и на изток е тип мислена защитна структура, психическа отбрана от личната съвест и визия за чест. “

Тук Зеколи обръща внимание на обстоятелството, че огромна част от обидите и ругатните към въпросните съседи не са „ домашно произвеждане “ на македонците, а са заимствани от сръбския имперски национализъм, който, благодарение на деликатно селекциониран личен състав, е провеждал „ сатанизационни акции против българите и България “. И установи: „ Съдейки по настоящата политическа сцена, в прочут смисъл тази теория за слагане на македонците „ в сандвич “ продължава и до през днешния ден. По-нататък в есето на Зеколи четем:

„ За разлика от предходните директни канали за приемане на заповеди от Белград, актуалната отрицателна и вулгарна изразителност към София не е толкоз диктувана от Сърбия, колкото артикул на вътрешната номенклатура, която е наследена от федерацията, а в този момент е изпаднала във вакуум заради новите действителности. “

Преосмисляне на личната еднаквост

Според Зеколи, Македония и България, както Сърбия и Албания, са пленени страни, от които не може да се чака да се освободят просто по този начин, даже в границите на Европейски Съюз. Според него, за задачата е нужен вътрешен развой на преосмисляне на личната еднаквост. Според него, Скопие ще би трябвало да одобри най-накрая мисълта, че централната географска позиция на Северна Македония в района не е равнозначна на централна историческа или централна морална позиция. Критиката към съседите ще си остане неразбираема за външния свят, доколкото сега тя обслужва привилегиите на един едностранчив хайлайф и експлоатира „ македонския въпрос “ за лични потребности. Есето приключва по този начин: „ Тъкмо заради това „ разногласието със София “ е по-самоосвобождаващ за Македония, в сравнение с Споразумението с България.

Арсим Зеколи е някогашен македонски дипломат в Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) и прочут политически анализатор.