Сизифовият труд на Европейския съюз
За идващия пакет от антируски наказания.
Миналата сряда форумът на Руската енергийна седмица стана без пресилване ефектен.
Президентът Путин – и то на фона на заплашителните речи в Брюксел за идващия пакет от наказания и въвеждането на „ таван на цените “ на съветския нефт – предложи основаването на най-големия газов хъб в Турция. И до момента в който европейските бюрократи останаха без мирис, наблюдавайки пренареждането на шахматната дъска във въздуха, стана ясно, че съветският президент не импровизира, а предлага планувано стратегическо решение.
На този декор на кого стартира да наподобява брюкселската администрация?
Тя от ден на ден припомня на древногръцкия цар Сизиф. Той откровено се пробва да изтъркаля камъка по ската в планината, само че му пречи актуалното олицетворение на господ Зевс - рационалността. А камъкът – колкото по-нататък, толкоз по-често – все пада и пада.
Евробюрократите, до момента в който към момента одобряваха осмия пакет от наказания, бяха изправени пред фантастична рецесия. Всички вероятни и даже невъзможни наказания против Руската федерация са въведени, с какво друго да заплашват Русия? Задънена улица.
Урсула фон дер Лайен, говорейки пред евродепутатите с разпалваща тирада, войнствено разгласи, че „ единствено с помощта на смелостта и солидарността на Европа тя ще надделее, а Путин ще се провали “.
Фантастичният свят на неизбежната победа, разгласен от госпожа фон дер Лайен, през днешния ден се пресича с действителността прекомерно малко. Но съветските петролни артикули и енергийни запаси съществуват в действителния свят. Именно за тях днешна Европа няма онази взаимност, която нейните чиновници по този начин обичат да показват от трибуните.
Фактите са, че страните от Европейския съюз, кимащи съгласно антируските наказания, след въвеждането им усилиха покупките си на нефт и петролни артикули от Русия. Лидери са Италия и Германия, които са нараснали вноса с 20%, закупуването на съветски нефт от други европейски страни също се усилва доста.
Отделно би трябвало да се запитаме къде отиде западната взаимност, когато европейската администрация приканва по отношение на горещата поддръжка на Украйна и персонално на „ основния демократ “ на света господин Зеленски да се откаже от съветския нефт, а въпреки това, петролните компании на Съединените щати, Канада и Норвегия, употребявайки това, изцяло умерено и недемократично покачват цените с експлицитното утвърждение на своите държавни управления.
В резултат приходите им се усилиха 6-7 пъти. Този въпрос си зададоха самите депутати от Европейския парламент, сякаш с известно неразбиране, осъзнавайки в полза на чий джоб в действителност работи Брюксел.
След това осъзнаване, чувството за действителност стартира да се връща в някои страни от Европейски Съюз, другояче дружно играейки си на Сизиф.
Приемането на осмия пакет от наказания против Русия сподели равнището на неодобрение. В България има повече от 80% от съветския бензин и дизелово гориво на пазара и просто е невероятно да се откаже от тях. Унгария се погрижи съветският тръбопроводен нефт да бъде изключен от този пакет, а Сърбия даже изрази предпочитание да се причисли към съветския водопровод „ Дружба “.
Белгия се въздържа от гласоподаване по осмия пакет заради противоречие с рестриктивните мерки върху вноса на стомана от Русия, като сподели, че в случай че икономическите й разноски станат още по-високи, " в действителност ще стане мъчно ".
И тогава Владимир Путин се появи на сцената на форума „ Руска енергийна седмица “ и предложи да се реалокира преносът от „ Северните потоци “ в интерес на „ Турски поток “. С двете оферти на съветския президент Германия като газов хъб на процедура беше обречена.
Затова дано се отклоним от ненадейно обеднелите страни от Европейски Съюз, останали лице в лице с наближаващата зима в обстановка на енергийна рецесия, основана от ръцете на техните безотговорни политици. Докато се вземат решение проблемите с " Турски поток ", да се обърнем на Изток. Пекин и Делхи повече от два пъти усилиха покупките си на съветски нефт.
А на мненията в духа на „ да, тъй като Русия им продава нефт с висока отстъпка “ би трябвало да се отговори всъщност. Русия в действителност продава нефт на Китай и Индия с 30-40% по-евтино от международните цени. При това за лична загуба? Въобще не.
През 2020 година междинната годишна цена на Urals е била 42,4 $ за барел, в този момент котировките за барел от тази марка на интернационалните тържища са към 94 $. Днес цената на нашия нефт, в това число логистиката, е 32-35 $ за барел. По този метод продажбата на нефт на " Изток " с отстъпка ни устройва повече от всичко, ние не губим нищо. Тази година приходите в бюджета от нефт и газ дават обещание да бъдат рекордни.
Разбира се, по един или различен метод, само че в дълготраен проект глобите се отразяват на стопанската система. И не е нужно да се отпускаме от блажената картина на горните фигури. Разбирайки това, би трябвало да се направи едно умозаключение.
А точно в този момент всичките ни доходи от високите цени на силата, като се изключи построяването на защитителен капацитет, което е безспорен приоритет, би трябвало да бъдат ориентирани към допустимо най-бързото запълване на дупките в производството на най-важните високотехнологични артикули.
Ние ги загубихме поради недалновидната политика от предходните години и го усетихме изключително остро след въвеждането на тотални антируски наказания. Високотехнологичните артикули са самолети, коли, домакинско и здравно съоръжение, медикаменти и доста други. Именно от тези съставни елементи се образува суверенната стопанска система.
Нямаме време да си играем на Сизиф. Имаме доста работа.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Миналата сряда форумът на Руската енергийна седмица стана без пресилване ефектен.
Президентът Путин – и то на фона на заплашителните речи в Брюксел за идващия пакет от наказания и въвеждането на „ таван на цените “ на съветския нефт – предложи основаването на най-големия газов хъб в Турция. И до момента в който европейските бюрократи останаха без мирис, наблюдавайки пренареждането на шахматната дъска във въздуха, стана ясно, че съветският президент не импровизира, а предлага планувано стратегическо решение.
На този декор на кого стартира да наподобява брюкселската администрация?
Тя от ден на ден припомня на древногръцкия цар Сизиф. Той откровено се пробва да изтъркаля камъка по ската в планината, само че му пречи актуалното олицетворение на господ Зевс - рационалността. А камъкът – колкото по-нататък, толкоз по-често – все пада и пада.
Евробюрократите, до момента в който към момента одобряваха осмия пакет от наказания, бяха изправени пред фантастична рецесия. Всички вероятни и даже невъзможни наказания против Руската федерация са въведени, с какво друго да заплашват Русия? Задънена улица.
Урсула фон дер Лайен, говорейки пред евродепутатите с разпалваща тирада, войнствено разгласи, че „ единствено с помощта на смелостта и солидарността на Европа тя ще надделее, а Путин ще се провали “.
Фантастичният свят на неизбежната победа, разгласен от госпожа фон дер Лайен, през днешния ден се пресича с действителността прекомерно малко. Но съветските петролни артикули и енергийни запаси съществуват в действителния свят. Именно за тях днешна Европа няма онази взаимност, която нейните чиновници по този начин обичат да показват от трибуните.
Фактите са, че страните от Европейския съюз, кимащи съгласно антируските наказания, след въвеждането им усилиха покупките си на нефт и петролни артикули от Русия. Лидери са Италия и Германия, които са нараснали вноса с 20%, закупуването на съветски нефт от други европейски страни също се усилва доста.
Отделно би трябвало да се запитаме къде отиде западната взаимност, когато европейската администрация приканва по отношение на горещата поддръжка на Украйна и персонално на „ основния демократ “ на света господин Зеленски да се откаже от съветския нефт, а въпреки това, петролните компании на Съединените щати, Канада и Норвегия, употребявайки това, изцяло умерено и недемократично покачват цените с експлицитното утвърждение на своите държавни управления.
В резултат приходите им се усилиха 6-7 пъти. Този въпрос си зададоха самите депутати от Европейския парламент, сякаш с известно неразбиране, осъзнавайки в полза на чий джоб в действителност работи Брюксел.
След това осъзнаване, чувството за действителност стартира да се връща в някои страни от Европейски Съюз, другояче дружно играейки си на Сизиф.
Приемането на осмия пакет от наказания против Русия сподели равнището на неодобрение. В България има повече от 80% от съветския бензин и дизелово гориво на пазара и просто е невероятно да се откаже от тях. Унгария се погрижи съветският тръбопроводен нефт да бъде изключен от този пакет, а Сърбия даже изрази предпочитание да се причисли към съветския водопровод „ Дружба “.
Белгия се въздържа от гласоподаване по осмия пакет заради противоречие с рестриктивните мерки върху вноса на стомана от Русия, като сподели, че в случай че икономическите й разноски станат още по-високи, " в действителност ще стане мъчно ".
И тогава Владимир Путин се появи на сцената на форума „ Руска енергийна седмица “ и предложи да се реалокира преносът от „ Северните потоци “ в интерес на „ Турски поток “. С двете оферти на съветския президент Германия като газов хъб на процедура беше обречена.
Затова дано се отклоним от ненадейно обеднелите страни от Европейски Съюз, останали лице в лице с наближаващата зима в обстановка на енергийна рецесия, основана от ръцете на техните безотговорни политици. Докато се вземат решение проблемите с " Турски поток ", да се обърнем на Изток. Пекин и Делхи повече от два пъти усилиха покупките си на съветски нефт.
А на мненията в духа на „ да, тъй като Русия им продава нефт с висока отстъпка “ би трябвало да се отговори всъщност. Русия в действителност продава нефт на Китай и Индия с 30-40% по-евтино от международните цени. При това за лична загуба? Въобще не.
През 2020 година междинната годишна цена на Urals е била 42,4 $ за барел, в този момент котировките за барел от тази марка на интернационалните тържища са към 94 $. Днес цената на нашия нефт, в това число логистиката, е 32-35 $ за барел. По този метод продажбата на нефт на " Изток " с отстъпка ни устройва повече от всичко, ние не губим нищо. Тази година приходите в бюджета от нефт и газ дават обещание да бъдат рекордни.
Разбира се, по един или различен метод, само че в дълготраен проект глобите се отразяват на стопанската система. И не е нужно да се отпускаме от блажената картина на горните фигури. Разбирайки това, би трябвало да се направи едно умозаключение.
А точно в този момент всичките ни доходи от високите цени на силата, като се изключи построяването на защитителен капацитет, което е безспорен приоритет, би трябвало да бъдат ориентирани към допустимо най-бързото запълване на дупките в производството на най-важните високотехнологични артикули.
Ние ги загубихме поради недалновидната политика от предходните години и го усетихме изключително остро след въвеждането на тотални антируски наказания. Високотехнологичните артикули са самолети, коли, домакинско и здравно съоръжение, медикаменти и доста други. Именно от тези съставни елементи се образува суверенната стопанска система.
Нямаме време да си играем на Сизиф. Имаме доста работа.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ