Глазгоуският климатичен пакт определя нови правила за премахване двойното отчитане на емисии
За идващите години остават апелите за основаване на световна платформа, която да разреши по-регулярен обзор и повишение на задачите, споделя Николай Петков от " За Земята " /, 08:40 ч. 36 
Снимка: Young Friend of the Earth Europe измежду най-големите деятели за запазване на планетата.
С Николай Петков от " За Земята " беседваме за множеството въпроси, които остават отворени след Конференцията на страните на Организация на обединените нации за климата COP26, която събра над 40 000 делегати от целия свят. След две седмици на диспути още остават открити тематиките за установяване на националните задължения на обособените страни или за повишението им, преустановяване на дотациите за изкопаеми горива и потреблението на въглища, предпазването на уязвимите общности, определянето на цели за акомодация и други.
Още по тематиката Екология / 16 ное 2021 Екология / 6 ное 2021
Г-н Петков, кои остават отворените тематики за идната среща за климата в Египет другата година?
Множество въпроси, като тези за установяване на националните задължения на обособените страни или за повишението им, преустановяване на дотациите за изкопаеми горива и потреблението на въглища, предпазването на уязвимите общности, определянето на цели за акомодация и други.
Снимка: Алтернативен COP- COP26 Coalition
В новото Споразумение е записано, че средствата за разрастващите страни се удвояват. Какво значи това и каква е връзката със 100-те милиарда $, които би трябвало всяка година да отделят богатите страни? Какво в действителност се споразумяха страните за финансирането акомодацията към климатичните промени? Какво не се споразумяха?
Глазгоуският климатичен пакт приканва да се удвоят средствата за поддръжка на ограничения за акомодация – пригаждане към резултати от промени на климата. Средствата за акомодация са част от тези 100 милиарда $ годишно, които богатите страни още през 2009 година се съгласиха да отделят за подкрепяне на разрастващите се страни. Към 2019 година изпратените помощи се равняват на 80 милиарда, като огромна част от тях не доближават до най-бедните страни. По време на COP26 Шотландия и Валония дадоха обещание по 1 млн. от бюджетите си, само че разликата сред обещаното и изпълненото към момента е огромна.
Отделно от години съществуват апели за основаване на фонд „ Загуби и вреди “, който цели да компенсира разрастващи се страни, които са доста наранени от към този момент зачестили рискови метеорологични и климатични феномени. По време на миналата конференция липсва развиване по този въпрос.
В Глазгоу ли се очакваше страните да дефинират национални избрани цели и това за какво се отсрочи за 2022 година, по какъв начин ще се дефинират тези цели на интернационално равнище?
В Парижкото съглашение за климата от 2015 година е заложено страните да преразглеждат своите национално избрани приноси на всеки 5 години. Тоест, по проект това трябваше да се случи още предходната година, само че поради пандемията конференцията бе отсрочена.
Много страни трансформираха своите задължения още преди конференцията, само че заради обстоятелството, че задачите на съвсем всички страни са незадоволителни, едно преразглеждане на всеки 5 години би обрекло задачите от ограничение на Глобалното стопляне до 1,5°C.
Преразглеждането на приносите ще бъде измежду главните цели по време на идващия COP27 в Египет през 2022 година, както и през 2023 година Призивите са за основаване на платформа, която да разреши по-регулярен обзор (дори ежегоден) и надлежно повишение на задачите. Необходимо и е използване на способ за инспекция на изказванията за понижаване на въглеродните излъчвания.
Какви са работещите механизми, които би трябвало да вкарат страните?
Най-спешни у нас са ограничения за облекчение на достъпа до ВЕИ за лично произвеждане - за обособени жители, само че и да могат да се сдружават в енергийни общности/кооперативи с други жители, съседи, дребни бизнеси или общината. Нужен е и проект за различна претовареност на работещите във въглищната промишленост, в екосъобразни промишлености и практики, които не са нездравословни за здравето на хората и климата. Развиване на големия капацитет на страната в областта на енергийната успеваемост на сградния и жилищен фонд, както и за слагане на слънчеви панели по покривите на постройките.
За Европейския съюз и България, от За Земята сме твърдо срещу предложенията на включването на изкопаемия газ и нуклеарната сила в Таксономията за устойчиви вложения на Европейски Съюз, тъй че да употребяват още обществени финансови средства. Без обществена поддръжка те са изцяло стопански нерентабилни, изключително нуклеарната енергетика.
Какво одобриха страните във връзка двойното отчитане за излъчванията и какво се схванаха за ефикасното установяване на цени на въглеродните квоти в международен мащаб? Далеч ли е от реализация международна скица за търговия с излъчвания - какви опасности крие?
По време на конференцията бяха конкретизирани част от разпоредбите на така наречен член 6 от Парижкото съглашение, изчезнала част от тъй наречените Работна стратегия за осъществяване на съглашението. Той разрешава на страните да създават по-големи въглеродни излъчвания от допустимото, стига да заплатят обезщетения, да вземем за пример посредством финансиране на възобновими планове в друга страна.
Съществуват опасения, че този механизъм не подтиква намаляването на излъчванията, а просто разрешава на огромните замърсители да поддържат актуалните си равнища на излъчвания, стига да си заплащат.
В Глазгоуския пакт част от разпоредбите на член 6 биват по-ясно избрани, тъй че да се избегне практиката на двойно преброяване на излъчвания – т.е. да се регистрират по едно и също време излъчвания, от една страна от страната, която е заплатила за своите излъчвания допълнително, и въпреки това – от страната, където се реализира компенсацията на тези излъчвания.
Снимка: Алтернативен COP- COP Coalition
Въглищата за първи път се появиха в документ на COP, само че в последния миг Индия предложи текст, който разяснява не преустановяване ерата на въглищата, а понижаване потреблението на въглища? Защо това се случи в последния ден на срещата?
Освен Индия, напън за смяна в текста на Глазгоуския климатичен пакт бе оказан и от Китай. Конкретно за Индия, частично е разбираемо такова предложение, заради обстоятелството, че това е страна с второто с над 1 милиард души население, която създава 70% % от своята електрическа енергия посредством изгаряне на въглища. Следователно, един внезапен отвод от въглища, за сметка на възобновима сила, е меко казано голямо предизвикателство.
Същевременно, това не е опрощение за безучастие. Отказ за съответни ограничения от една таква огромна страна би подкопал общите международни старания.
Все отново си заслужава да се означи, че главните виновници за климатичните промени - потреблението на въглища и дотациите на изкопаеми горива, бяха разпознати и приети като такива в формален документ на COP, за първи път в 26-то му издание.
Някои от страните ще кажат това е триумф, тъй като въпреки всичко сме на равнища под 2 градуса по Целзий по повод ограничението на температурата, за какво би трябвало да се бърза? Защо се основава чувство за неотложност?
По данни на Climate Action Tracker, в случай че всички обвързващи задължения влязат в действие, междинната температура на Земята ще се увеличи с към 2,1°C. Ако отчетем и най-новите декларирани цели, като тази на Индия за реализиране на въглеродна индиферентност до 2070 година, стоплянето е допустимо да бъде лимитирано и под 2°C.
Но в случай че желаеме да се вместим в избрания от Парижкото съглашение и Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) като безвреден предел от 1,5°C, до 2030 година човечеството ще е нужно да понижи въглеродните си излъчвания с близо 50% по отношение на 2010 година Според Специалния отчет на IPCC “Затопляне с 1,5°C”, даже при стопляне с 2°C ще има доста по-неблагоприятни последици, в сравнение с 1,5°C. При сегашните влезнали в действие ограничения, се чака през 2030 година годишните излъчвания на парникови газове да са близо 2 пъти повече, в сравнение с е възможно за съблюдаване на задачата от 1,5°C.
Как новите съглашения засягат България?
За да останем под 1,5°C и в подтекста на съглашението за ограничение на метановите излъчвания, препоръчано от Европейски Съюз и Съединени американски щати, не трябва да се разрешава построяването на нови мега инфраструктурни планове за изкопаем газ, като оповестените предходната седмица 30 газови планове в Петия лист с европейски планове от общ интерес, от които 4 български.
По данни на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) за 2019 година, съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е изцяло нецелесъобразно.
По данни от настоящите модели на Центъра за проучване на демокрацията, разполагаме с задоволително други възможности за покриване на потребностите на България и в пикови сезони, без да е нужно в допълнение газифициране на Маришкия басейн (каквото е понастоящем планувано в българския проект за възстановяване). Противно на хубавичко логичност България възнамерява да размени зависимостта си от въглища с пристрастяване към изкопаем газ, a виновното решение с мисъл за бъдещето е развиване на възобновима сила дружно със системи за предпазване.
Как неналичието на нови съглашения ще повлияят на България?
Всяка липса на съглашение или слаби условия за отчетност на постигнатото на интернационално ниво най-вероятно ще окуражи българските ръководещи и отсега нататък да подхващат прекомерно слаби ограничения в зеления преход - както досега - минимално изискуемото, с цел да избегнат “наказание” от Европейски Съюз.
Само Европейски Съюз ли има действителни ограничения за битка с климатичните промени действително и какъв образец могат да вземат останалите страни от Съюза? Лъжовна ли е политиката на Европейски Съюз в битката с климатичните промени в случай, че не е измежду най-големите емитери?
Взети дружно, страните от Европейски Съюз са на трето място в света по излъчвания след Китай и Съединени американски щати, включват някои от най-богатите страни в света, надлежно е редно те да са част от водачите в напъните за ограничението на климатичните промени. Например, Франция, Германия и – на първо място – Обединеното кралство са построили промишленостите си въз основата на потреблението на въглища, отсам и високите им места в рейтинги показващи историческите излъчвания.
Освен Европейски Съюз, политиките на Съединени американски щати също са довели до понижения на равнищата на техните излъчвания през последните години. Щати като Калифорния не са преставали да бъдат климатични водачи, даже когато държавната им политика следваше друга посока. А измененията в националните избрани приноси на Съединени американски щати през последната година, ще доведат още понижения.
Снимка: Gastivists - организация на газови активисти
Снимка: Young Friend of the Earth Europe измежду най-големите деятели за запазване на планетата.
С Николай Петков от " За Земята " беседваме за множеството въпроси, които остават отворени след Конференцията на страните на Организация на обединените нации за климата COP26, която събра над 40 000 делегати от целия свят. След две седмици на диспути още остават открити тематиките за установяване на националните задължения на обособените страни или за повишението им, преустановяване на дотациите за изкопаеми горива и потреблението на въглища, предпазването на уязвимите общности, определянето на цели за акомодация и други.
Още по тематиката Екология / 16 ное 2021 Екология / 6 ное 2021
Г-н Петков, кои остават отворените тематики за идната среща за климата в Египет другата година?
Множество въпроси, като тези за установяване на националните задължения на обособените страни или за повишението им, преустановяване на дотациите за изкопаеми горива и потреблението на въглища, предпазването на уязвимите общности, определянето на цели за акомодация и други.
Снимка: Алтернативен COP- COP26 Coalition
В новото Споразумение е записано, че средствата за разрастващите страни се удвояват. Какво значи това и каква е връзката със 100-те милиарда $, които би трябвало всяка година да отделят богатите страни? Какво в действителност се споразумяха страните за финансирането акомодацията към климатичните промени? Какво не се споразумяха?
Глазгоуският климатичен пакт приканва да се удвоят средствата за поддръжка на ограничения за акомодация – пригаждане към резултати от промени на климата. Средствата за акомодация са част от тези 100 милиарда $ годишно, които богатите страни още през 2009 година се съгласиха да отделят за подкрепяне на разрастващите се страни. Към 2019 година изпратените помощи се равняват на 80 милиарда, като огромна част от тях не доближават до най-бедните страни. По време на COP26 Шотландия и Валония дадоха обещание по 1 млн. от бюджетите си, само че разликата сред обещаното и изпълненото към момента е огромна.
Отделно от години съществуват апели за основаване на фонд „ Загуби и вреди “, който цели да компенсира разрастващи се страни, които са доста наранени от към този момент зачестили рискови метеорологични и климатични феномени. По време на миналата конференция липсва развиване по този въпрос.
В Глазгоу ли се очакваше страните да дефинират национални избрани цели и това за какво се отсрочи за 2022 година, по какъв начин ще се дефинират тези цели на интернационално равнище?
В Парижкото съглашение за климата от 2015 година е заложено страните да преразглеждат своите национално избрани приноси на всеки 5 години. Тоест, по проект това трябваше да се случи още предходната година, само че поради пандемията конференцията бе отсрочена.
Много страни трансформираха своите задължения още преди конференцията, само че заради обстоятелството, че задачите на съвсем всички страни са незадоволителни, едно преразглеждане на всеки 5 години би обрекло задачите от ограничение на Глобалното стопляне до 1,5°C.
Преразглеждането на приносите ще бъде измежду главните цели по време на идващия COP27 в Египет през 2022 година, както и през 2023 година Призивите са за основаване на платформа, която да разреши по-регулярен обзор (дори ежегоден) и надлежно повишение на задачите. Необходимо и е използване на способ за инспекция на изказванията за понижаване на въглеродните излъчвания.
Какви са работещите механизми, които би трябвало да вкарат страните?
Най-спешни у нас са ограничения за облекчение на достъпа до ВЕИ за лично произвеждане - за обособени жители, само че и да могат да се сдружават в енергийни общности/кооперативи с други жители, съседи, дребни бизнеси или общината. Нужен е и проект за различна претовареност на работещите във въглищната промишленост, в екосъобразни промишлености и практики, които не са нездравословни за здравето на хората и климата. Развиване на големия капацитет на страната в областта на енергийната успеваемост на сградния и жилищен фонд, както и за слагане на слънчеви панели по покривите на постройките.
За Европейския съюз и България, от За Земята сме твърдо срещу предложенията на включването на изкопаемия газ и нуклеарната сила в Таксономията за устойчиви вложения на Европейски Съюз, тъй че да употребяват още обществени финансови средства. Без обществена поддръжка те са изцяло стопански нерентабилни, изключително нуклеарната енергетика.
Какво одобриха страните във връзка двойното отчитане за излъчванията и какво се схванаха за ефикасното установяване на цени на въглеродните квоти в международен мащаб? Далеч ли е от реализация международна скица за търговия с излъчвания - какви опасности крие?
По време на конференцията бяха конкретизирани част от разпоредбите на така наречен член 6 от Парижкото съглашение, изчезнала част от тъй наречените Работна стратегия за осъществяване на съглашението. Той разрешава на страните да създават по-големи въглеродни излъчвания от допустимото, стига да заплатят обезщетения, да вземем за пример посредством финансиране на възобновими планове в друга страна.
Съществуват опасения, че този механизъм не подтиква намаляването на излъчванията, а просто разрешава на огромните замърсители да поддържат актуалните си равнища на излъчвания, стига да си заплащат.
В Глазгоуския пакт част от разпоредбите на член 6 биват по-ясно избрани, тъй че да се избегне практиката на двойно преброяване на излъчвания – т.е. да се регистрират по едно и също време излъчвания, от една страна от страната, която е заплатила за своите излъчвания допълнително, и въпреки това – от страната, където се реализира компенсацията на тези излъчвания.
Снимка: Алтернативен COP- COP Coalition
Въглищата за първи път се появиха в документ на COP, само че в последния миг Индия предложи текст, който разяснява не преустановяване ерата на въглищата, а понижаване потреблението на въглища? Защо това се случи в последния ден на срещата?
Освен Индия, напън за смяна в текста на Глазгоуския климатичен пакт бе оказан и от Китай. Конкретно за Индия, частично е разбираемо такова предложение, заради обстоятелството, че това е страна с второто с над 1 милиард души население, която създава 70% % от своята електрическа енергия посредством изгаряне на въглища. Следователно, един внезапен отвод от въглища, за сметка на възобновима сила, е меко казано голямо предизвикателство.
Същевременно, това не е опрощение за безучастие. Отказ за съответни ограничения от една таква огромна страна би подкопал общите международни старания.
Все отново си заслужава да се означи, че главните виновници за климатичните промени - потреблението на въглища и дотациите на изкопаеми горива, бяха разпознати и приети като такива в формален документ на COP, за първи път в 26-то му издание.
Някои от страните ще кажат това е триумф, тъй като въпреки всичко сме на равнища под 2 градуса по Целзий по повод ограничението на температурата, за какво би трябвало да се бърза? Защо се основава чувство за неотложност?
По данни на Climate Action Tracker, в случай че всички обвързващи задължения влязат в действие, междинната температура на Земята ще се увеличи с към 2,1°C. Ако отчетем и най-новите декларирани цели, като тази на Индия за реализиране на въглеродна индиферентност до 2070 година, стоплянето е допустимо да бъде лимитирано и под 2°C.
Но в случай че желаеме да се вместим в избрания от Парижкото съглашение и Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) като безвреден предел от 1,5°C, до 2030 година човечеството ще е нужно да понижи въглеродните си излъчвания с близо 50% по отношение на 2010 година Според Специалния отчет на IPCC “Затопляне с 1,5°C”, даже при стопляне с 2°C ще има доста по-неблагоприятни последици, в сравнение с 1,5°C. При сегашните влезнали в действие ограничения, се чака през 2030 година годишните излъчвания на парникови газове да са близо 2 пъти повече, в сравнение с е възможно за съблюдаване на задачата от 1,5°C.
Как новите съглашения засягат България?
За да останем под 1,5°C и в подтекста на съглашението за ограничение на метановите излъчвания, препоръчано от Европейски Съюз и Съединени американски щати, не трябва да се разрешава построяването на нови мега инфраструктурни планове за изкопаем газ, като оповестените предходната седмица 30 газови планове в Петия лист с европейски планове от общ интерес, от които 4 български.
По данни на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) за 2019 година, съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е изцяло нецелесъобразно.
По данни от настоящите модели на Центъра за проучване на демокрацията, разполагаме с задоволително други възможности за покриване на потребностите на България и в пикови сезони, без да е нужно в допълнение газифициране на Маришкия басейн (каквото е понастоящем планувано в българския проект за възстановяване). Противно на хубавичко логичност България възнамерява да размени зависимостта си от въглища с пристрастяване към изкопаем газ, a виновното решение с мисъл за бъдещето е развиване на възобновима сила дружно със системи за предпазване.
Как неналичието на нови съглашения ще повлияят на България?
Всяка липса на съглашение или слаби условия за отчетност на постигнатото на интернационално ниво най-вероятно ще окуражи българските ръководещи и отсега нататък да подхващат прекомерно слаби ограничения в зеления преход - както досега - минимално изискуемото, с цел да избегнат “наказание” от Европейски Съюз.
Само Европейски Съюз ли има действителни ограничения за битка с климатичните промени действително и какъв образец могат да вземат останалите страни от Съюза? Лъжовна ли е политиката на Европейски Съюз в битката с климатичните промени в случай, че не е измежду най-големите емитери?
Взети дружно, страните от Европейски Съюз са на трето място в света по излъчвания след Китай и Съединени американски щати, включват някои от най-богатите страни в света, надлежно е редно те да са част от водачите в напъните за ограничението на климатичните промени. Например, Франция, Германия и – на първо място – Обединеното кралство са построили промишленостите си въз основата на потреблението на въглища, отсам и високите им места в рейтинги показващи историческите излъчвания.
Освен Европейски Съюз, политиките на Съединени американски щати също са довели до понижения на равнищата на техните излъчвания през последните години. Щати като Калифорния не са преставали да бъдат климатични водачи, даже когато държавната им политика следваше друга посока. А измененията в националните избрани приноси на Съединени американски щати през последната година, ще доведат още понижения.
Снимка: Gastivists - организация на газови активисти
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ