Лидерите, институциите и доверието ни в шестия годишник на Галъп
За шеста поредна година " Галъп интернешънъл " показа през вчерашния ден вечерта своя годишник - алманах с най-вече непубликувани данни за миналата година. Изданието наблюдава съществени трендове в обществото - в България и в интернационален проект.
Книгата е следващата от традицията на годишните обзори на организацията, която включва и данни от интернационалните сравнителни проучвания на световната асоциация УИН/ " Галъп интернешънъл ". Затова на страниците се откриват много ранглисти на страните в света.
Това, което белязва миналата година, по думите на изпълнителния шеф на " Галъп " и главен съставител на сборника Първан Симеонов, е абсурдът или по тъкмо множеството кавги, които минават един в различен. Само до момента в който приключват този алманах в първия месец от новата година, Симеонов е наблюдавал няколко нови. Остава да виси въпросът дали и думата " скандал " няма да дамгоса и 2019 година.
Друг въпрос, който от гледната точка на към този момент приключения и отпечатан годишник сложи Първан Симеонов, е констатацията за публичната настройка на привикване с огромни проблеми. Ако през 2015 -2016 година да вземем за пример социолозите са питали за тероризма, за жертвите, през тази година тематиката към този момент несъмнено е на назад във времето. Остава въпросът дали тематиката към този момент не е настояща от първи ред или просто обществото ни към този момент е привикнало и привикнали като с всекидневие.
Големите тематики на 2018 година, по думите на Първан Симеонов с изключение на многочислените кавги - естествено Европейското председателство и ориста на Западните Балкани, протичащото се с Македония - страна.
Забележимо по-голям спрямо минали интервали е ползата на българите към интернационалната политика.
Годишникът на " Галъп " откроява обаче неналичието на доверие в българските институции и рекордният срив в тази другояче обичайната посока. Под сериозните 20% е доверието в българския парламент. След като малко преди този момент интернационалното проучване " В края на годината " на " Галъп интернешънъл " открои международната наклонност на загуба на доверие в водачите Ангела Меркел, Емануел Макрон, Доналд Тръмп и даже папата, който обичайно има висок рейтинг.
Кънчо Стойчев напомни мнението на мнозина, че пропастта сред елитите и масите доближава непоносими равнища и редът, открит след края на Втората международна война, се разпада.
" Недоверието в политиката и политическите системи е във напредък и фундаменталният въпрос не е по какъв начин да се откри по-добро посланичество, което да дава отговор на волята на хората, а по какъв начин хората да могат да управляват по-добре своите представители.
Отговорът може да бъде повече директна народна власт, само че социолозите от " Галъп " сложиха въпроса дали референдумите биха дали оня отговор, от който се нуждае обществото, и българското и в международен мащаб, имайки поради и отрицателните прекарвания след френския референдум за Европейската конституция, референдума в Холандия и предизвикването на Брекзит, в което продължаваме на живеем и през днешния ден.
Във времена на неустановеност ние се нуждаем от своите водачи, с цел да " отскочим ", политици, които не да се преценяват незабавно и бързо, на правилото на деяние на Тръмп през туитър, с публичното мнение и настройки, а да ги водят, разяснява и Даниел Смилов. Той слага и различен въпрос обаче - в последните години политиците с развиването на технологиите, медиите, обществените мрежи, политиците не разполагат с време за реакция, с време за обсъждане и образуване на позиция, и изключително на позиция, която да бъде водаческа.
Книгата е следващата от традицията на годишните обзори на организацията, която включва и данни от интернационалните сравнителни проучвания на световната асоциация УИН/ " Галъп интернешънъл ". Затова на страниците се откриват много ранглисти на страните в света.
Това, което белязва миналата година, по думите на изпълнителния шеф на " Галъп " и главен съставител на сборника Първан Симеонов, е абсурдът или по тъкмо множеството кавги, които минават един в различен. Само до момента в който приключват този алманах в първия месец от новата година, Симеонов е наблюдавал няколко нови. Остава да виси въпросът дали и думата " скандал " няма да дамгоса и 2019 година.
Друг въпрос, който от гледната точка на към този момент приключения и отпечатан годишник сложи Първан Симеонов, е констатацията за публичната настройка на привикване с огромни проблеми. Ако през 2015 -2016 година да вземем за пример социолозите са питали за тероризма, за жертвите, през тази година тематиката към този момент несъмнено е на назад във времето. Остава въпросът дали тематиката към този момент не е настояща от първи ред или просто обществото ни към този момент е привикнало и привикнали като с всекидневие.
Големите тематики на 2018 година, по думите на Първан Симеонов с изключение на многочислените кавги - естествено Европейското председателство и ориста на Западните Балкани, протичащото се с Македония - страна.
Забележимо по-голям спрямо минали интервали е ползата на българите към интернационалната политика.
Годишникът на " Галъп " откроява обаче неналичието на доверие в българските институции и рекордният срив в тази другояче обичайната посока. Под сериозните 20% е доверието в българския парламент. След като малко преди този момент интернационалното проучване " В края на годината " на " Галъп интернешънъл " открои международната наклонност на загуба на доверие в водачите Ангела Меркел, Емануел Макрон, Доналд Тръмп и даже папата, който обичайно има висок рейтинг.
Кънчо Стойчев напомни мнението на мнозина, че пропастта сред елитите и масите доближава непоносими равнища и редът, открит след края на Втората международна война, се разпада.
" Недоверието в политиката и политическите системи е във напредък и фундаменталният въпрос не е по какъв начин да се откри по-добро посланичество, което да дава отговор на волята на хората, а по какъв начин хората да могат да управляват по-добре своите представители.
Отговорът може да бъде повече директна народна власт, само че социолозите от " Галъп " сложиха въпроса дали референдумите биха дали оня отговор, от който се нуждае обществото, и българското и в международен мащаб, имайки поради и отрицателните прекарвания след френския референдум за Европейската конституция, референдума в Холандия и предизвикването на Брекзит, в което продължаваме на живеем и през днешния ден.
Във времена на неустановеност ние се нуждаем от своите водачи, с цел да " отскочим ", политици, които не да се преценяват незабавно и бързо, на правилото на деяние на Тръмп през туитър, с публичното мнение и настройки, а да ги водят, разяснява и Даниел Смилов. Той слага и различен въпрос обаче - в последните години политиците с развиването на технологиите, медиите, обществените мрежи, политиците не разполагат с време за реакция, с време за обсъждане и образуване на позиция, и изключително на позиция, която да бъде водаческа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ