Черната книга” трябва да събуди гражданския контрол
За шеста поредна година Фондация за независимост ”Фридрих Науман ” издаде ”Черната книга на държавното разхищаване в България ”. Петя Дюлгерова, програмен шеф на фондация ”Фридрих Науман ”, и Борис Митов, публицист от ”Свободна Европа ” и един от създателите в книгата, разясняват в “Мрежата ” по стратегия “Христо Ботев ” съответни случаи на държавно разхищаване.
Петя Дюлгерова споделя, че " Черната книга на държавното разхищаване " се издава от Фондация за независимост " Фридрих Науман ", тъй като от Фондацията имат вяра, че тази информация би трябвало да доближава до жителите, с цел да може те да осъществят контрола над институциите. Според Петя Дюлгерова “силата на книгата е в достоверните обстоятелства, които разгласява, и това, че дава една моментна фотография какво се случва в страната.”
Борис Митов споделя за своя текст в " Черната книга на държавното разхищаване в България ", “емблематичен за наличието на Данаил Кирилов в правосъдното министерство. То беше малко, стартира изненадващо, приключи още по-изненадващо и без всякакво пояснение за претекстовете, с което завърши. Горе-долу по същия метод протече и тази поръчка. Всичко, което се случи в границите на тази процедура, беше с спорни претекстове, от време на време без всевъзможни претекстове, и в действителност най-после стана ясно, че едни много съществени пари отиват по не изключително ясни и справедливи критерии в една и съща посока години наред.
Става въпрос за една много огромна социална поръчка за доставката на храни за всички затвори на територията на страната. Първоначалната ѝ планирана стойност е 34 млн. лв., потегля една процедура, която е открита в края на 2018 година, тогава Данаил Кирилов още не е министър на правораздаването. Тази процедура си върви по каналния ред, с цел да се стигне до лятото на 2019 година, когато внезапно се намесва Данаил Кирилов и взема решение без претекстове да освободи основния шеф на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " Васил Миладинов. Веднага след анонса, че той ще бъде махнат с намека, че има данни за корупционно държание от негова страна, тази поръчка беше скоропостижно завършена. Бяха отворени офертите и два дни по-късно беше прекъсната с претекста, че всички претенденти като се изключи един са отстранени от процедурата, и по този начин не може да бъде реализирана конкурентност. Освен това, беше направена една кадрова рокада в така наречен отдел " Финансово и ресурсно обезпечаване ", който механически движеше тази процедура. Началникът на отдела беше махната посредством преразпределяне на щатни бройки, беше поставена една друга жена, която отвори офертите и незабавно по-късно приключи процедурата. Малко по-късно процедурата още веднъж беше отворена за повторно, като този път обаче изискванията бяха по този начин направени, че едната от отстранените компании към този момент да дава отговор на тях. Поръчката беше за по-висока стойност, а точно към този момент за над 46 млн. и 200 хиляди лв.. Едната от отстранените компании се яви още веднъж и се оказа, че е единственият искащ да взе участие в повторната процедура. Този път към този момент го нямаше претекстът на правосъдното министерство, че няма конкуренция, тъй като претендентът най-после е единствено един, и този претендент завоюва. Интересното най-после е, че същата тази компания, която завоюва поръчка за общо над 55 млн. лв., се оказа, че от 2014 година до 2018 година е спечелила над 34 млн. и 400 хиляди лв. още веднъж за доставка за храни в пандизите, макар че е подписала първичен контракт, който е единствено за към 4 млн. лв.. Оказа се, че този контракт е продължаван с няколко анекса във времето, с цел да може да се стигне до тези 34 млн. лв., без да се организира процедура за социална поръчка в този интервал. Определено мога да кажа, че през годините една съответна компания е станала любим на едно съответно министерство. И към тази компания непрекъснато витаят въпроси, които не получават отговор.”
Кой би трябвало да реализира контрола и достъпа до информация
Петя Дюлгерова споделя, че от Фондацията изпращат " Черната книга " до институциите, само че “от там нататък те какво подхващат, няма по какъв начин да знаем. Не сме получавали и отговор от тях.”
Според Борис Митов. Един от проблемите, с които се сблъскват проверяващите публицисти, е достъпът до информация. “За страдание в множеството случаи освен при мен, а и при много други сътрудници, се вижда, че институциите, които би трябвало сами да имат подготвеност да се регистрират пред обществото и да огласяват при поискване сензитивна социална информация, те не го вършат. Те вършат всевъзможни опити тази информация да бъде скрита. И в случай че мога да направя паралел със случая, за който до момента разказвах, колежката Мила Чернева от вестник " Капитал " по същата тази тематика с помощта на Закона за достъп до социална информация стигна до разкритието, че въпросната компания сред 2014 и 2018 година посредством анекси, а не по процедура във връзка със Закона за публичните поръчки, е получила общо 34 млн. лв. от Главна дирекция " Изпълнение на наказванията ". Тази информация беше старателно крита от Министерство на правораздаването в продължение на дълъг интервал от време. Беше ѝ отхвърлен достъп до информация и се наложи тя да води дело, което да завоюва, с цел да стигне до тази информация. Става въпрос за едни 34 млн. лв. публични пари, които са били дадени за една активност, която още веднъж е обществена – издръжката с храна на пандизчиите. Това са неща, които би трябвало да са под прожектора на публичното внимание непрестанно, а не при поискване.”
Защо не се случва по този начин и достъпът до информация
Според Борис Митов “специално в тази сфера, само че и в доста други, корупционният риск е доста висок – когато една и съща единствена компания в продължение на седем години си обезпечава от страната общо близо 90 млн. лв.. И това всякога е обвързвано с липса на информация, с спорни практики в държавната администрация, с решения, вземани без претекстове, с кадрови рокади, които още веднъж са без претекстове, с намеси на министъра в една социална поръчка, тъй като тук министърът персонално се намеси, махайки шефа на тази дирекция. И нищо от това не се изяснява за какво се случва.”
Петя Дюлгерова добавя, че постоянно не съумяват да разгласяват следствия в " Черната книга ", “точно тъй като имаме потребност от информация и от институциите. И е хубаво, че я има Програма " Достъп до информация ", която оказва помощ на проверяващите публицисти. "
За бъдещето на “Черната книга” Петя Дюлгерова споделя, че ще продължат да я издават, с цел да поддържат свободната публицистика. “Но нашият зов е към жителите да изпращат сигнали, които да се ревизират от нашите създатели. Защото, с цел да живеем всички по-добре в обществото ни, има потребност от засилен цивилен надзор.”
“Гражданите са тези, на които може да имаме доверие. Очевидно е, че работата с така наречен " способени органи " ни е посочила през годините, че техният метод е извънредно изборен. Много по-често е демонстративен, само че постоянно е изборен. Защото в избрани моменти отхвърлят да се намесят, без да изясняват за какво. Което ни връща към един въпрос, който задавахме доста постоянно през 2013 година – Кой?” – добавя Борис Митов.
Петя Дюлгерова споделя, че " Черната книга на държавното разхищаване " се издава от Фондация за независимост " Фридрих Науман ", тъй като от Фондацията имат вяра, че тази информация би трябвало да доближава до жителите, с цел да може те да осъществят контрола над институциите. Според Петя Дюлгерова “силата на книгата е в достоверните обстоятелства, които разгласява, и това, че дава една моментна фотография какво се случва в страната.”
Борис Митов споделя за своя текст в " Черната книга на държавното разхищаване в България ", “емблематичен за наличието на Данаил Кирилов в правосъдното министерство. То беше малко, стартира изненадващо, приключи още по-изненадващо и без всякакво пояснение за претекстовете, с което завърши. Горе-долу по същия метод протече и тази поръчка. Всичко, което се случи в границите на тази процедура, беше с спорни претекстове, от време на време без всевъзможни претекстове, и в действителност най-после стана ясно, че едни много съществени пари отиват по не изключително ясни и справедливи критерии в една и съща посока години наред.
Става въпрос за една много огромна социална поръчка за доставката на храни за всички затвори на територията на страната. Първоначалната ѝ планирана стойност е 34 млн. лв., потегля една процедура, която е открита в края на 2018 година, тогава Данаил Кирилов още не е министър на правораздаването. Тази процедура си върви по каналния ред, с цел да се стигне до лятото на 2019 година, когато внезапно се намесва Данаил Кирилов и взема решение без претекстове да освободи основния шеф на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " Васил Миладинов. Веднага след анонса, че той ще бъде махнат с намека, че има данни за корупционно държание от негова страна, тази поръчка беше скоропостижно завършена. Бяха отворени офертите и два дни по-късно беше прекъсната с претекста, че всички претенденти като се изключи един са отстранени от процедурата, и по този начин не може да бъде реализирана конкурентност. Освен това, беше направена една кадрова рокада в така наречен отдел " Финансово и ресурсно обезпечаване ", който механически движеше тази процедура. Началникът на отдела беше махната посредством преразпределяне на щатни бройки, беше поставена една друга жена, която отвори офертите и незабавно по-късно приключи процедурата. Малко по-късно процедурата още веднъж беше отворена за повторно, като този път обаче изискванията бяха по този начин направени, че едната от отстранените компании към този момент да дава отговор на тях. Поръчката беше за по-висока стойност, а точно към този момент за над 46 млн. и 200 хиляди лв.. Едната от отстранените компании се яви още веднъж и се оказа, че е единственият искащ да взе участие в повторната процедура. Този път към този момент го нямаше претекстът на правосъдното министерство, че няма конкуренция, тъй като претендентът най-после е единствено един, и този претендент завоюва. Интересното най-после е, че същата тази компания, която завоюва поръчка за общо над 55 млн. лв., се оказа, че от 2014 година до 2018 година е спечелила над 34 млн. и 400 хиляди лв. още веднъж за доставка за храни в пандизите, макар че е подписала първичен контракт, който е единствено за към 4 млн. лв.. Оказа се, че този контракт е продължаван с няколко анекса във времето, с цел да може да се стигне до тези 34 млн. лв., без да се организира процедура за социална поръчка в този интервал. Определено мога да кажа, че през годините една съответна компания е станала любим на едно съответно министерство. И към тази компания непрекъснато витаят въпроси, които не получават отговор.”
Кой би трябвало да реализира контрола и достъпа до информация
Петя Дюлгерова споделя, че от Фондацията изпращат " Черната книга " до институциите, само че “от там нататък те какво подхващат, няма по какъв начин да знаем. Не сме получавали и отговор от тях.”
Според Борис Митов. Един от проблемите, с които се сблъскват проверяващите публицисти, е достъпът до информация. “За страдание в множеството случаи освен при мен, а и при много други сътрудници, се вижда, че институциите, които би трябвало сами да имат подготвеност да се регистрират пред обществото и да огласяват при поискване сензитивна социална информация, те не го вършат. Те вършат всевъзможни опити тази информация да бъде скрита. И в случай че мога да направя паралел със случая, за който до момента разказвах, колежката Мила Чернева от вестник " Капитал " по същата тази тематика с помощта на Закона за достъп до социална информация стигна до разкритието, че въпросната компания сред 2014 и 2018 година посредством анекси, а не по процедура във връзка със Закона за публичните поръчки, е получила общо 34 млн. лв. от Главна дирекция " Изпълнение на наказванията ". Тази информация беше старателно крита от Министерство на правораздаването в продължение на дълъг интервал от време. Беше ѝ отхвърлен достъп до информация и се наложи тя да води дело, което да завоюва, с цел да стигне до тази информация. Става въпрос за едни 34 млн. лв. публични пари, които са били дадени за една активност, която още веднъж е обществена – издръжката с храна на пандизчиите. Това са неща, които би трябвало да са под прожектора на публичното внимание непрестанно, а не при поискване.”
Защо не се случва по този начин и достъпът до информация
Според Борис Митов “специално в тази сфера, само че и в доста други, корупционният риск е доста висок – когато една и съща единствена компания в продължение на седем години си обезпечава от страната общо близо 90 млн. лв.. И това всякога е обвързвано с липса на информация, с спорни практики в държавната администрация, с решения, вземани без претекстове, с кадрови рокади, които още веднъж са без претекстове, с намеси на министъра в една социална поръчка, тъй като тук министърът персонално се намеси, махайки шефа на тази дирекция. И нищо от това не се изяснява за какво се случва.”
Петя Дюлгерова добавя, че постоянно не съумяват да разгласяват следствия в " Черната книга ", “точно тъй като имаме потребност от информация и от институциите. И е хубаво, че я има Програма " Достъп до информация ", която оказва помощ на проверяващите публицисти. "
За бъдещето на “Черната книга” Петя Дюлгерова споделя, че ще продължат да я издават, с цел да поддържат свободната публицистика. “Но нашият зов е към жителите да изпращат сигнали, които да се ревизират от нашите създатели. Защото, с цел да живеем всички по-добре в обществото ни, има потребност от засилен цивилен надзор.”
“Гражданите са тези, на които може да имаме доверие. Очевидно е, че работата с така наречен " способени органи " ни е посочила през годините, че техният метод е извънредно изборен. Много по-често е демонстративен, само че постоянно е изборен. Защото в избрани моменти отхвърлят да се намесят, без да изясняват за какво. Което ни връща към един въпрос, който задавахме доста постоянно през 2013 година – Кой?” – добавя Борис Митов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ