Любим спомен от Sofia Open: Как се сдобих с кърпата на Синер
За седем години Sofia Open сбъдна доста фантазии както на тенисисти, по този начин и на почитатели. В осмото издание на шампионата от ATP 250 уредниците взеха решение, че е време историите на почитателите, събирани от тях през годините, да оживеят. Най-хубавият спомен на един от разказвачите ще получи неповторима премия. До края на рубриката остават броени дни, а финалният период за изпращане е 9 ноември. До нас към този момент доближиха десетки такива и е време да дадем публичност на част от първите, които бяха най-нетърпеливи.
Но преди този момент би трябвало да уточним, че в пощенската ни кутия продължава да има място за още такива. Може да ги изпращате на. Победителят ще получи своята премия на 11 ноември.
" Миналата година съумях да си взема подпис от Музети, а от Синер - подпис и неговата забрадка. Преживяването беше неповторимо и нямам самообладание тази година още веднъж да го изпитам. "
" Имам забавна преживелица, от полуфинала на Sofia Open 2019, когато имаше среща сред Медведев и Гаел Монфис. При един форхенд от страна на Монфилс топката се удари в ракетата му и отскочи нависоко като стигна до мен, а по-късно съумях да получа подпис и от самия него, за което бях същински благополучен. "
Янаки Милев отпадна в първия кръг на квалификациите на шампионата Sofia Open 2023
Загуби от представител на Босна
" Невероятната атмосфера, когато Григор завоюва през 2017г. Залата беше препълнена до последното място, а шумът беше немислим, настроението - неописуемо. "
" Здравейте, преди 3-4 години беше поканен Данийл Медведев, доста обичан тенисист за мен, тъкмо набираше скорост. Завърши 2018 година под номер 16, а през въпросната 2019-а се изкачи до номер 5. Харесвам неговото успокоение, сервиса, както и историята му. Пропуснах първата му среща в шампионата против Хаасе, съумях да участвам на другите му 3 мача, както и да си създадем една фотография, ходил съм по надпревари, както и съм гледал други огромни мачове, само че това остава най-скъпият миг за мен освен от София оупън, а като цяло в живота ми. Благодаря на организиторите, че този шампионат се организираше през тези години, даде опция на феновете да видят любимеца си. А даде и опция на младите да се окуражават да се състезават, през същата година - в лобито имаше игра с тенис ракета и топче, аз съумях да вкарам топчето, както и да завъртя колелото, на което завоювах най-голямата премия от колелото, тогава беше поръчка от доминос за мен и моите другари, беше невероятна седмица и най-запомнящата се за мен, благодаря, че давате на почитателите късмет да изразят страстите си и да напомнят тези невероятни мигове. "
" Най-запомнящшите се мемоари имам от изданието на София Оупън през 2020г. С една моя другарка и тенис партньорка Михаела пътувахме до София за квалификациите и по-късно за деня на финала. Естветвено по това време ситуацията в страната и на шампионата беше обвързана с пандемията и носенето на маски... В квалификационния стадий имахме шанса да гледаме Марк-Андре Хюслер, предстоящ първенец, тогава незнаен квалификант, още помня сервиса, напомнящ на Иванишевич и непрекъснатите излизания на мрежата, знаехме, че ще го виждаме и отсега нататък. Доста занимателен миг беше късата подготовка на Денис Шаповалов с Адриан Андреев, съвсем цялата мина в смешки и закачки, най-много от страната на Шаповалов.. С него беше и едно друго момче, поначало си мислихме, че е спаринг сътрудник, или пък родственик или другар. След голям брой смешки и закачки, които с Михаела чухме сред тях, извършени на съветски език, което успяхме да хванем даже и през маската на въпросното момче, до момента в който Шаповалов удряше с лекост, а Андреев се потеше насреща, в един миг въпросния човек смъкна за миг маската си, и се оказа, че това е не какъв да е, а тогавашния треньор на Денис - Михаил Южни... Спомените от изданието `20 свързвам и с невероятния край сред Синер и Поспишил, трисетова борба, която напълно си заслужаваше пътуването от Търново за финалния ден. Дори и тогавашната сутиация не съумя да помрачи преживяването, споделено с обичан човек, което персонално аз ще помня и с една фотография, която направих този ден, кръстена от мен " На две седалки отдалеченост ".
" Момчето, което ни сграбчи сърцето...
Как рухна на корта... Момчето, което... "
" С голямо неспокойствие пипвам перото и стартирам да пиша на обичана тема, а точно спорт, то не какъв да е, а тенисът. Мислейки си, за обичан спомен от най-престижния шампионат по тенис в страната ни, незабавно се връщам при започване на 2017 година. Тогава моя благосклонност е едвам на 16 години и въобще не подозира, какво следва да се случи. Малко предистория: постоянно съм обичала да виждам всевъзможни типове спорт, подкрепяла съм българските спортисти и съм плакала със сълзи пред тв приемника по време на олимпийските лета. "
*Историите са оповестени без редакторска намеса
Но преди този момент би трябвало да уточним, че в пощенската ни кутия продължава да има място за още такива. Може да ги изпращате на. Победителят ще получи своята премия на 11 ноември.
" Миналата година съумях да си взема подпис от Музети, а от Синер - подпис и неговата забрадка. Преживяването беше неповторимо и нямам самообладание тази година още веднъж да го изпитам. "
" Имам забавна преживелица, от полуфинала на Sofia Open 2019, когато имаше среща сред Медведев и Гаел Монфис. При един форхенд от страна на Монфилс топката се удари в ракетата му и отскочи нависоко като стигна до мен, а по-късно съумях да получа подпис и от самия него, за което бях същински благополучен. "
Янаки Милев отпадна в първия кръг на квалификациите на шампионата Sofia Open 2023
Загуби от представител на Босна
" Невероятната атмосфера, когато Григор завоюва през 2017г. Залата беше препълнена до последното място, а шумът беше немислим, настроението - неописуемо. "
" Здравейте, преди 3-4 години беше поканен Данийл Медведев, доста обичан тенисист за мен, тъкмо набираше скорост. Завърши 2018 година под номер 16, а през въпросната 2019-а се изкачи до номер 5. Харесвам неговото успокоение, сервиса, както и историята му. Пропуснах първата му среща в шампионата против Хаасе, съумях да участвам на другите му 3 мача, както и да си създадем една фотография, ходил съм по надпревари, както и съм гледал други огромни мачове, само че това остава най-скъпият миг за мен освен от София оупън, а като цяло в живота ми. Благодаря на организиторите, че този шампионат се организираше през тези години, даде опция на феновете да видят любимеца си. А даде и опция на младите да се окуражават да се състезават, през същата година - в лобито имаше игра с тенис ракета и топче, аз съумях да вкарам топчето, както и да завъртя колелото, на което завоювах най-голямата премия от колелото, тогава беше поръчка от доминос за мен и моите другари, беше невероятна седмица и най-запомнящата се за мен, благодаря, че давате на почитателите късмет да изразят страстите си и да напомнят тези невероятни мигове. "
" Най-запомнящшите се мемоари имам от изданието на София Оупън през 2020г. С една моя другарка и тенис партньорка Михаела пътувахме до София за квалификациите и по-късно за деня на финала. Естветвено по това време ситуацията в страната и на шампионата беше обвързана с пандемията и носенето на маски... В квалификационния стадий имахме шанса да гледаме Марк-Андре Хюслер, предстоящ първенец, тогава незнаен квалификант, още помня сервиса, напомнящ на Иванишевич и непрекъснатите излизания на мрежата, знаехме, че ще го виждаме и отсега нататък. Доста занимателен миг беше късата подготовка на Денис Шаповалов с Адриан Андреев, съвсем цялата мина в смешки и закачки, най-много от страната на Шаповалов.. С него беше и едно друго момче, поначало си мислихме, че е спаринг сътрудник, или пък родственик или другар. След голям брой смешки и закачки, които с Михаела чухме сред тях, извършени на съветски език, което успяхме да хванем даже и през маската на въпросното момче, до момента в който Шаповалов удряше с лекост, а Андреев се потеше насреща, в един миг въпросния човек смъкна за миг маската си, и се оказа, че това е не какъв да е, а тогавашния треньор на Денис - Михаил Южни... Спомените от изданието `20 свързвам и с невероятния край сред Синер и Поспишил, трисетова борба, която напълно си заслужаваше пътуването от Търново за финалния ден. Дори и тогавашната сутиация не съумя да помрачи преживяването, споделено с обичан човек, което персонално аз ще помня и с една фотография, която направих този ден, кръстена от мен " На две седалки отдалеченост ".
" Момчето, което ни сграбчи сърцето...
Как рухна на корта... Момчето, което... "
" С голямо неспокойствие пипвам перото и стартирам да пиша на обичана тема, а точно спорт, то не какъв да е, а тенисът. Мислейки си, за обичан спомен от най-престижния шампионат по тенис в страната ни, незабавно се връщам при започване на 2017 година. Тогава моя благосклонност е едвам на 16 години и въобще не подозира, какво следва да се случи. Малко предистория: постоянно съм обичала да виждам всевъзможни типове спорт, подкрепяла съм българските спортисти и съм плакала със сълзи пред тв приемника по време на олимпийските лета. "
*Историите са оповестени без редакторска намеса
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ