Как да оценим разходите и ползите на локдауна
" За себе си споделям, че цената на човешкия живот е скъпа, точка по въпроса ", сподели Андрю Куомо, губернатор на щата Ню Йорк. През пролетта на 2020 година политиците започнаха невиждани по мащаб и обсег дейности, до момента в който се опитваха да забавят разпространяването на ковид. Плашещите предизвестия за смъртните случаи, които ще има, в случай че нищо не бъде направено, и гледката на претъпкани италиански лечебни заведения, бяха непознати и ужасяващи. Преди рецесията концепцията за прекъсване на ежедневната активност на хората изглеждаше толкоз стопански и политически скъпа, че звучеше неправдоподобно. Но откакто Китай и Италия постановиха затваряния, те станаха неизбежни в други страни.
Голяма част от обществения спор по отношение на короновируса отразява отхвърли на Куомо да прави неуместните сметки сред спасяването на човешки животи и стопанската система. За да опростим малко, двете страни на дебата за локдауна заемат противоположни и също толкоз неубедителни позиции. И двете отхвърлят концепцията за компромис сред живота и поминъка на хората. Тези, които поддържат заключванията, споделят, че те са имали малко отрицателни стопански резултати, защото хората към този момент са били толкоз уплашени, че са избягвали обществените пространства, без да е належащо да им се споделя. Следователно те поддържат политиката за избавяне на човешки животи, само че не я упрекват в разрушение на стопанската система. Тези, които ненавиждат локдауна, споделят противоположното - че е унищожил поминъка, само че не е направил доста за предотвратяването на разпространяването на вируса.
Реалността е сред тези две крайности. Затварянията по едно и също време вредят на стопанската система и избавят човешки животи, а държавните управления трябваше сами да реализират баланс сред двете. Дали трилиони долари изгубена икономическа продукция бяха допустима цена за забавянето на разпространяването на вируса? Или с към 10 млн. починали управляващите трябваше да затегнат ограниченията още повече? Тъй като сега политиците обмислят дали и по кое време да отстранен съществуващите ограничавания или да наложат нови, отговорите на тези въпроси към момента са решаващи за политиката и през днешния ден. Наред с имунизациите, локдаунът остава значим метод за справяне с нови разновидности и локализирани огнища на болест. В края на юни Сидни влезе в локдаун за две седмици, Индонезия, Южна Африка и елементи от Русия последваха образеца му.
През последната година страните използваха редица ограничения за ограничение на обществените контакти - от възбрана хората да посещават питейни заведения и заведения за хранене до налагането на носене на маски. Степента, до която тези рестрикции лимитират живота, варира доста в другите страни и с течение на времето (виж графиката). Все по-голям брой стопански проучвания преглеждат компромиса сред живота и поминъка, обвързван с сходни политики. Икономистите също съпоставят разноските на локдауна с оценки на неговите изгоди. Но дали цената си коства е въпрос на полемика освен за работягите, само че и за обществото като цяло.
Хората, които въобще не виждат място за компромис, могат да стартират, като посочат проучване на огнището на испанския грип в Съединени американски щати през 1918-1920 година на Серхио Корея, Стефан Лък и Емил Вернер, което допуска, че градовете, които са въвели обществено разграничаване по-рано, може би са приключили с по-добри стопански резултати, вероятно тъй като бизнесът им е могъл да се възобнови с слагане на пандемията под надзор. Но други икономисти подлагат на критика методологията на проучването. Според тях градове с стопански системи, които са се справяли по-добре преди пандемията, са ползвали ограничавания по-рано. Така че не е изненадващо, че същите са се справяли по-добре след пандемията. (Авторите на истинския отчет означават, че съществуващите трендове преди пандемията са " проблем ", само че че " първичното умозаключение, че няма явен компромис сред равнене на кривата и икономическата интензивност, е значително издържано ".)
Друга част от аргумента за неналичието на компромис е актуалният опит на шепа места по света. Страни като Австралия и Нова Зеландия следваха тактика за елиминиране на вируса, като затваряха, когато записаните инфекции се повишаваха даже до ниски равнища, и постановяваха непоколебим граничен надзор. " Смъртните случаи от ковид-19 на 1 млн. от популацията на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които избраха да лимитират заболелите... са били към 25 пъти по-ниски, в сравнение с в други страни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които избраха смекчаването на ограничения. ".А " растежът на Брутният вътрешен продукт се е върнал до предпандемичните равнища при започване на 2021 година в петте страни, които избраха елиминация на вируса ", твърди скорошен отчет в Lancet. Урокът, наподобява, е, че елиминирането разрешава на стопанската система да се възобнови и хората да се движат без боязън.
Голяма част от обществения спор по отношение на короновируса отразява отхвърли на Куомо да прави неуместните сметки сред спасяването на човешки животи и стопанската система. За да опростим малко, двете страни на дебата за локдауна заемат противоположни и също толкоз неубедителни позиции. И двете отхвърлят концепцията за компромис сред живота и поминъка на хората. Тези, които поддържат заключванията, споделят, че те са имали малко отрицателни стопански резултати, защото хората към този момент са били толкоз уплашени, че са избягвали обществените пространства, без да е належащо да им се споделя. Следователно те поддържат политиката за избавяне на човешки животи, само че не я упрекват в разрушение на стопанската система. Тези, които ненавиждат локдауна, споделят противоположното - че е унищожил поминъка, само че не е направил доста за предотвратяването на разпространяването на вируса.
Реалността е сред тези две крайности. Затварянията по едно и също време вредят на стопанската система и избавят човешки животи, а държавните управления трябваше сами да реализират баланс сред двете. Дали трилиони долари изгубена икономическа продукция бяха допустима цена за забавянето на разпространяването на вируса? Или с към 10 млн. починали управляващите трябваше да затегнат ограниченията още повече? Тъй като сега политиците обмислят дали и по кое време да отстранен съществуващите ограничавания или да наложат нови, отговорите на тези въпроси към момента са решаващи за политиката и през днешния ден. Наред с имунизациите, локдаунът остава значим метод за справяне с нови разновидности и локализирани огнища на болест. В края на юни Сидни влезе в локдаун за две седмици, Индонезия, Южна Африка и елементи от Русия последваха образеца му.
През последната година страните използваха редица ограничения за ограничение на обществените контакти - от възбрана хората да посещават питейни заведения и заведения за хранене до налагането на носене на маски. Степента, до която тези рестрикции лимитират живота, варира доста в другите страни и с течение на времето (виж графиката). Все по-голям брой стопански проучвания преглеждат компромиса сред живота и поминъка, обвързван с сходни политики. Икономистите също съпоставят разноските на локдауна с оценки на неговите изгоди. Но дали цената си коства е въпрос на полемика освен за работягите, само че и за обществото като цяло.
Хората, които въобще не виждат място за компромис, могат да стартират, като посочат проучване на огнището на испанския грип в Съединени американски щати през 1918-1920 година на Серхио Корея, Стефан Лък и Емил Вернер, което допуска, че градовете, които са въвели обществено разграничаване по-рано, може би са приключили с по-добри стопански резултати, вероятно тъй като бизнесът им е могъл да се възобнови с слагане на пандемията под надзор. Но други икономисти подлагат на критика методологията на проучването. Според тях градове с стопански системи, които са се справяли по-добре преди пандемията, са ползвали ограничавания по-рано. Така че не е изненадващо, че същите са се справяли по-добре след пандемията. (Авторите на истинския отчет означават, че съществуващите трендове преди пандемията са " проблем ", само че че " първичното умозаключение, че няма явен компромис сред равнене на кривата и икономическата интензивност, е значително издържано ".)
Друга част от аргумента за неналичието на компромис е актуалният опит на шепа места по света. Страни като Австралия и Нова Зеландия следваха тактика за елиминиране на вируса, като затваряха, когато записаните инфекции се повишаваха даже до ниски равнища, и постановяваха непоколебим граничен надзор. " Смъртните случаи от ковид-19 на 1 млн. от популацията на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които избраха да лимитират заболелите... са били към 25 пъти по-ниски, в сравнение с в други страни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които избраха смекчаването на ограничения. ".А " растежът на Брутният вътрешен продукт се е върнал до предпандемичните равнища при започване на 2021 година в петте страни, които избраха елиминация на вируса ", твърди скорошен отчет в Lancet. Урокът, наподобява, е, че елиминирането разрешава на стопанската система да се възобнови и хората да се движат без боязън.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ